Човешка инфраструктура присъства в 80% от местата на биоразнообразие в света
Изградена от хората инфраструктура участва в най-малко 80% от най-важните за биоразнообразието места в света, откри изследване, представено от Българска телеграфна агенция.
Най-често срещаните типове инфраструктура, регистрирани в изследването, са пътища, електропроводи и градски зони. Същевременно доста от биоместата по света са изправени пред бъдещо създаване на спомагателни добивни промишлености като мини и инфраструктура за изкопаеми горива.
Изследователи от „ Бърдлайф интернешънъл “, Световния фонд за дивата природа (WWF), Кралското общество за отбрана на птиците (RSPB) и университета в Кембридж разгледаха световна мрежа от области, интернационално приети като сериозни за дивата природа, и известни като основни зони за биоразнообразие (КЗБ). Те откриват, че измежду 15 150 КЗБ три четвърти са пътища, а повече от една трета - електропроводи и градски зони. Изследователите разкриват още, че евентуалното развиване може да докара до появяването на спомагателни 2 201 КЗБ, в които се намират мини (увеличение с 292%), на спомагателни 1 508 КЗБ, в които се намира инфраструктура за рандеман на петрол и газ (увеличение със 72%), и на още 1 372 КЗБ, в които се намират електроцентрали (увеличение с 589%).
Според Международния съюз за отбрана на природата човешката инфраструктура е една от главните закани за биологичното многообразие, защото води до заличаване и фрагментиране на местообитанията, замърсяване, засилен лов и разпространяване на инвазивни типове. Аш Симкинс, докторант по зоология от университета в Кембридж, който е началник на проучването, сподели: „ Обезпокоително е, че в множеството от местата, които са избрани като сериозни за природата, има човешко развиване. Признаваме, че инфраструктурата е от значително значение за човешкото развиване, само че би трябвало да се строи рационално. Това значи в идеалния случай да се заобикаля или по различен метод да се минимизира инфраструктурата в най-важните за биоразнообразието места. Ако инфраструктурата би трябвало да бъде там, то тя би трябвало да бъде проектирана по този начин, че да предизвиква допустимо минимум вреди, а въздействията да бъдат уместно обезщетени на други места “.
Публикувайки работата си в списанието „ Биолоджикъл консервейшън “, откривателите наслагват карти с данни за разнообразни типове инфраструктура, категоризирани като транспортна, язовири и водохранилища, добивна индустрия, енергетика и градски зони. Енергетиката и добивната индустрия са единствените категории, за които са налични някои световни данни за плануваното развиване. Регионите с най-голям дял на планувани разработки в региона на добивната индустрия в КЗБ са Южна Америка, Субсахарска, Централна и Южна Африка, и елементи от Югоизточна Азия. Всички КЗБ, разпознати в Бангладеш, Кувейт, Република Конго и Сърбия, са изправени пред капацитета за развиване на добивни промишлености. Изследователите също по този начин обявиха, че стремежът към възобновима сила, който изисква рандеман на благородни метали, употребявани в слънчеви панели, вятърни паркове и акумулатори, би трябвало да се грижи за свеждане до най-малко на въздействието му върху биологичното многообразие.
Съавторът на проучването доктор Стюарт Бучарт, основен теоретичен помощник в „ Бърдлайф “ и откривател от университета в Кембридж, сподели: „ На конференцията на Организация на обединените нации за биоразнообразието (Cop15) в Монреал предходната година държавните управления се ангажираха да спрат изгубването на типове, породено от индивида. Мащабното заличаване или утежняване на естествените местообитания в предпазените територии за птиците може да докара до всеобщи изгубвания, тъй че съществуващата инфраструктура там би трябвало да се ръководи по този начин, че да се сведе до най-малко въздействието, а по-нататъшното развиване в тези места би трябвало да се заобикаля, доколкото е допустимо “.
Изследователите считат, че инфраструктурата може да се разграничава по метода, по който води до загуба на биоразнообразие, и че е нужна спомагателна работа за изследване на нейното влияние в обособените КЗБ, с цел да може да се научи повече за това по какъв начин да се смекчи. Уенди Елиът, заместник-ръководител на отдела за дива природа във WWF, сподели: „ Инфраструктурата е в основата на нашите общества, осигурявайки водата, която пием, пътищата, по които пътуваме, и електричеството, което зарежда поминъка. Това изследване демонстрира какъв брой е значимо да се обезпечи интелигентно развиване на инфраструктурата, което да носи обществена и икономическа изгода за всички и в същото време да подсигурява позитивни резултати за природата. Осъществяването на тази цел ще бъде предизвикването на нашето време, само че при вярно обмисляне, планиране и ангажираност то е изцяло допустимо “.
Най-често срещаните типове инфраструктура, регистрирани в изследването, са пътища, електропроводи и градски зони. Същевременно доста от биоместата по света са изправени пред бъдещо създаване на спомагателни добивни промишлености като мини и инфраструктура за изкопаеми горива.
Изследователи от „ Бърдлайф интернешънъл “, Световния фонд за дивата природа (WWF), Кралското общество за отбрана на птиците (RSPB) и университета в Кембридж разгледаха световна мрежа от области, интернационално приети като сериозни за дивата природа, и известни като основни зони за биоразнообразие (КЗБ). Те откриват, че измежду 15 150 КЗБ три четвърти са пътища, а повече от една трета - електропроводи и градски зони. Изследователите разкриват още, че евентуалното развиване може да докара до появяването на спомагателни 2 201 КЗБ, в които се намират мини (увеличение с 292%), на спомагателни 1 508 КЗБ, в които се намира инфраструктура за рандеман на петрол и газ (увеличение със 72%), и на още 1 372 КЗБ, в които се намират електроцентрали (увеличение с 589%).
Според Международния съюз за отбрана на природата човешката инфраструктура е една от главните закани за биологичното многообразие, защото води до заличаване и фрагментиране на местообитанията, замърсяване, засилен лов и разпространяване на инвазивни типове. Аш Симкинс, докторант по зоология от университета в Кембридж, който е началник на проучването, сподели: „ Обезпокоително е, че в множеството от местата, които са избрани като сериозни за природата, има човешко развиване. Признаваме, че инфраструктурата е от значително значение за човешкото развиване, само че би трябвало да се строи рационално. Това значи в идеалния случай да се заобикаля или по различен метод да се минимизира инфраструктурата в най-важните за биоразнообразието места. Ако инфраструктурата би трябвало да бъде там, то тя би трябвало да бъде проектирана по този начин, че да предизвиква допустимо минимум вреди, а въздействията да бъдат уместно обезщетени на други места “.
Публикувайки работата си в списанието „ Биолоджикъл консервейшън “, откривателите наслагват карти с данни за разнообразни типове инфраструктура, категоризирани като транспортна, язовири и водохранилища, добивна индустрия, енергетика и градски зони. Енергетиката и добивната индустрия са единствените категории, за които са налични някои световни данни за плануваното развиване. Регионите с най-голям дял на планувани разработки в региона на добивната индустрия в КЗБ са Южна Америка, Субсахарска, Централна и Южна Африка, и елементи от Югоизточна Азия. Всички КЗБ, разпознати в Бангладеш, Кувейт, Република Конго и Сърбия, са изправени пред капацитета за развиване на добивни промишлености. Изследователите също по този начин обявиха, че стремежът към възобновима сила, който изисква рандеман на благородни метали, употребявани в слънчеви панели, вятърни паркове и акумулатори, би трябвало да се грижи за свеждане до най-малко на въздействието му върху биологичното многообразие.
Съавторът на проучването доктор Стюарт Бучарт, основен теоретичен помощник в „ Бърдлайф “ и откривател от университета в Кембридж, сподели: „ На конференцията на Организация на обединените нации за биоразнообразието (Cop15) в Монреал предходната година държавните управления се ангажираха да спрат изгубването на типове, породено от индивида. Мащабното заличаване или утежняване на естествените местообитания в предпазените територии за птиците може да докара до всеобщи изгубвания, тъй че съществуващата инфраструктура там би трябвало да се ръководи по този начин, че да се сведе до най-малко въздействието, а по-нататъшното развиване в тези места би трябвало да се заобикаля, доколкото е допустимо “.
Изследователите считат, че инфраструктурата може да се разграничава по метода, по който води до загуба на биоразнообразие, и че е нужна спомагателна работа за изследване на нейното влияние в обособените КЗБ, с цел да може да се научи повече за това по какъв начин да се смекчи. Уенди Елиът, заместник-ръководител на отдела за дива природа във WWF, сподели: „ Инфраструктурата е в основата на нашите общества, осигурявайки водата, която пием, пътищата, по които пътуваме, и електричеството, което зарежда поминъка. Това изследване демонстрира какъв брой е значимо да се обезпечи интелигентно развиване на инфраструктурата, което да носи обществена и икономическа изгода за всички и в същото време да подсигурява позитивни резултати за природата. Осъществяването на тази цел ще бъде предизвикването на нашето време, само че при вярно обмисляне, планиране и ангажираност то е изцяло допустимо “.
Източник: novini.bg
КОМЕНТАРИ