Изгонването на Рамадан Аталай от върховете на ДПС и сигналите

Изгонването на Рамадан Аталай от върховете на Движение за права и свободи и сигналите на пловдивски деятели, че били унизени от „ парашутиста Аталай “, отприщиха водопад от гневни реакции и меко казано ужасяващи разкрития за предишното и сегашното на сътрудника от Държавна сигурност с псевдоним “Вергил ”. На публицистичната ни поща дойде писмо, чиито податели настояват, че са поданици на общините Лозница, Кубрат, Самуил, Исперих, Цар Калоян, както и на регионалния град Разград. Те помолиха медията ни да стане естрада на история, която повече от 32 години не може да бъде разказана, защото почти от толкоз време партията, призвана да брани правата и свободите им (или най-малко разградската й структура) е била окупирана от лице, тясно обвързвано с мракобесните служби на комунистическия режим. Писмото си до нас те дефинират като “кърваво ”, тъй като по думите им, то е подпечатано с кръвта и сълзите на турския етнос в Делиормана.

Героят на днешния роман държал земляците и съучениците му от помощното учебно заведение в гр. Кубрат (където той приключва с тройка по милост) да го знаят с името Ради Борисов Михайлов. Той го възприема (забележете!!!) през далечната 1982 година - цели две лета преди комунистическия режим да стартира насилственото преименуване на българските турци, известно като “Възродителен развой ”. Дали предусещайки посоката напразно или под давлението на Софийско градско ръководство на Държавна сигурност, където той бива вербуван през същата година, роденият като Рамадан Байрамов Халилов се връща в родното си с. Мъдрево, възкръснал като нов човек – чистак-бърсак българин, горделив служащ в Кремиковци, където постъпва с цел да избегне казармата. Прочее към този момент като народен представител Ради (или по новому - Рамадан) претърпява още един, още веднъж непринуден възродителен развой, плюейки на бащината си фамилия Халилов, която заменя с надалеч по-звучното съгласно него “Аталай ”.

В документите на Държавна сигурност през 80-те години името му е Рамадан Байрямов Халилов, а след „ възродителния развой " е записван като Ради Борисов Михайлов, четем в агентурното му досие. От там научаваме, че с протекциите на Българска комунистическа партия, Ради-Рамадан освен е записан като студент в Минно-геоложкия университет (където колкото да изкласява със междинен 3), само че и получава още едно име, този път кодово – “Вергил ”, под което е бива воден на доклад от 1982 до 1989 година в СГУ-ДС от оперативния служащ Николай Тодоров.

На хартия през целия този интервал той се води софийски гражданин и служащ в Кремиковци, от където най-вероятно идва живия му интерес към енергетиката и част от милионите, насъбрани в тази сфера до момента в който е на държавна, депутатска заплата. На процедура, в разгара на Възродителния развой и последвалото “доброволно ” изселване на български турци от родните им места, Ради неведнъж е бил виждан в родното си Мъдрево, както и в Кубрат. Най-чести обаче били визитите му в Окръжния комитет на Българска комунистическа партия в Разград, свидетелстват създателите на писмото.

Според тях, мотивите днешният Аталай да бъде от време на време връщан в Разградско били два - да донася за настроенията на етноса по време на преименуването, както и да провежда видимо доброволното лишаване на огромна част от домовете на хората с турско съзнание в района, подготвяйки почвата за “Голямата екскурзия ”, когато хиляди турци са принудени от Българска комунистическа партия да изоставят градените си с доста труд къщи и жилища и да изоставен рамките на единствената си татковина.

Схемата, в случай че се доверим на делиорманското кърваво писмо, била злокобна и изпипана до съвършенство. Ради-Рамадан бил претрупан да обикаля единоверците си в разградско, придумвайки ги да разпродадат покъщнината и домовете си на безценица, под предлог, че ще им би трябвало “суха пара̀ ” след няколко месеца, когато границите щели да се отворят. Рисувал пред клетниците красиви картини по какъв начин те скоро щели да поемат за Турция, където още веднъж да приказват свободно майчиния си език и да се назовават с имената, дадени им по рождение. Така се чувало из София, а той ги знаел тези работи.

Да продадеш парцел по това време не било лесна работа, изключително в дребните градчета и селца из Североизтока. Купувачите били ъгъл, т.к. условията за жителство не предполагали свободно придвижване на хора, “живи пари ” у жителите също рядко се намирали. Ради-Рамадан имал решение - той познавал големци, които с удоволствие щели да купят домовете им - “кой за наследник, кой за шурей - не му берете Вие гайлето ”, убеждавал ги той.

Без ненужно празнословие и възторг би трябвало кажем, че с протекциите на кукловодите си от Държавна сигурност, днешният милионер Рамадан Аталай провел изкупуването на над 200 жилището в региона, стотици декари плодородни ниви и градини, както и солидни къщи, строени с доста труд и копнеж. За жълти стотинки събираните тухла по тухла парцели за няколко денонощия се озовават у локални партийни величия, комунистически велможи, крупни шефове на фабрики и у цялата им рода. Разградските турци пък се озовават съвсем на пътя, с няколко книжни банкноти в ръцете си, и с вяра, че скоро ще отидат на по-добро място, където да си турчин не е грях. “Благодарение ” на земляка им-доносник, новите притежатели великодушно им дали още година време да живеят в парцелите си. Рамадан пък си отишъл в София забележително богат, одумват го създателите на сигнала. Толкова богат, че домочадието му колкото да натъпкало бохчите с пачки в фамилната му Лада една неделна вечер.

В разгара на “Голямата екскурзия ”, Ради още веднъж бил видян из родния си край, предчувствайки нов гешефт. Изселниците трябвало незабавно да си намерят коли, с които да потеглят за Южната ни съседка. Но къде ти кола по това време - за возило се чакало ред с години, трябвал и документ за благонадеждност от партията. “Вергил ” обаче махвал великодушно с ръка: “Рахат бъдете, коли се намират, но са скъпи, тъй като, видиш ли, не било доста редно, но за наши хора все ще я натаманим ”. Така им говорел, придумвайки хорицата да извадят отдолу под дюшека дребните парици, скътани от продажбата на домовете им преди година, с цел да ги дадат за остарели таратайки, които ще ги отведат в мечтаната Турция. Като по “чудо ”, в ония години из Делиормана се пръкват стотици Жигули, Москвичи, Трабанти, Запорожци, всичките подготвени за обмен. На цената на нов, пет притихнал тухлен апартамент в центъра на Разград. Че за доставката им грижа имали другарите от Държавна сигурност, локалните мюсюлмани ще научат 3 десетилетия по-късно. По това време те целували ръка на Ради-Рамадан, който под сурдинка уреждал нещата с покупко-продажбата. Бохчите с пари в дома му пък набъбвали до спукване.

Автор: crimesbg.com