Проблемите с червата водят до невродегенеративни заболявания
Изглежда повода би трябвало по-щателно да се търси не в мозъка, а в стомаха
Изглежда повода би трябвало по-щателно да се търси не в мозъка, а в стомаха
Учените не знаят навръх какво се дължи заболяването на Паркинсон.
Две самостоятелни проучвания демонстрират връзка на невродегенеративното заболяване със положението на червата и с апендикса.
Знае се, че то настава поради гибел на допаминергични неврони, в резултат на което се нарушават моторни и психологични функционалности. Получават се тремор, вдървеност, усложнения с придвижванията, липса на съгласуваност и равновесие. Логично е повода за заболяването да се крие тъкмо в мозъка, само че науката може би десетилетия е била на изцяло неправилен път.
„ За първи път установихме биологическа връзка сред чревните бактерии и заболяването на Паркинсон “, декларира Саркис Мазманиан, началник на проучвателен екип от Калифорнийския софтуерен институт.
Това може да изясни считани до момента за странни съвпадения при болните от Паркинсон – да вземем за пример, че съвсем всички са почнали да страдат от запек и други нарушавания в храносмилането към десетилетие, преди да се появят другите признаци.
Предполага се, че е допустимо болестта да потегля от стомаха и да стига до мозъка през блуждаещия нерв, който минава през цялото тяло.
Друго доста огромно изследва откри, че отстраняването на апендикса понижава риска от Паркинсон. Анализ на данните за 1,7 млн. души демонстрира, че хората, на които този орган е бил отхвърлен, са 25% по-малко предразположени към болестта.
Израстъкът на сляпото черво е богат на протеина алфа-синуклеин, който образува и плаки в мозъците на болните от Паркинсон. Анормални количества г от него се натрупват в гастроинтестиналния тракт в резултат на имунна реакция към отрови и бактерия. Апендиксът пък извършва ролята на леговище за чревната микрофлора. Затова учените вземат решение да ревизират дали статистически се открива някаква връзка,
„ Въпреки че апендиксът има репутацията на относително ненужен орган, той е основен за имунната система, като контролира натрупването на бактерии в червата, а в този момент, както демонстрират нашите данни, има директна връзка и с заболяването на Паркинсон ”, разяснява доктор Вивиън Лабри от изследователския институт „ Ван Андел “ в Мичигън, Съединени американски щати.
Според оценените данни апендектомията забавя появяването на Паркинсон с към 3 и половина години. Начинът за предотвратяване от Паркинсон обаче не са повсеместни интервенции на апендикса. „ Би било доста по-разумно да направляваме или да понижаваме несъразмерното формиране на алфа-синуклеин “, счита доктор Лабри.
Изследванията по какъв начин тъкмо да стане това не престават.
Засега заболяването на Паркинсон не се лекува. Тя прогресира постепенно, не е смъртоносна, само че извънредно утежнява живота на страдащите от нея поради треперенето на крайниците и тялото.
