Антируският компонент на кризата в Косово
Изглежда нищо ново не се е случило. Това не е първият конфликт сред сърби и албанци в Косово. Всеки път, след изостряне, когато войските към този момент са в бойна подготвеност и наподобява, че ще прозвучат изстрели, стартират договаряния и идва ново помирение (там мир няма и не може да има) въз основата на нов компромис.
Тази политика на " люшкане " - обостряне-преговори-компромис-изостряне е дейно развиване на Запада, което последователно води държавното управление в Белград към капитулация по косовския въпрос. Всеки път всяка последваща ескалация означаваше, че албанците още веднъж нарушават съглашението, а всеки идващ компромис означаваше, че сърбите отново малко отстъпиха.
Те отстъпиха много, с цел да могат управляващите в Белград да запазят лицето си и да показват резултата от договарянията като своя дипломатическа победа и с цел да не се разпалват сърбите в Косово и с цел да не угасне желанието на Сърбия за Европейски Съюз ( в края на краищата точно освен това присъединение се избиват концесии от Сърбия).
Принципната позиция на Белград - непризнаване на отделянето на Косово от Сърбия остана непокътната. Просто сърбите в Косово живееха все по-трудно и очакванията за позитивни промени оставаха все по-малко.
Западът очакваше постепенно да реши казуса с Косово. След няколко десетилетия забележителна част от сърбите щяха да изоставен Косово. Освен това, както постоянно се случва в такива случаи, ще заминат най-младите и най-обещаващите, които не желаят да посветят целия си живот на безплодна битка за правата си в бедна провинция, следена от албански нацистки бандити, а родната им страна е наоколо ( на един хвърлей камък), в която откакто се реалокират могат да се осъществят свободно във всяка област, която ги интересува.
Сръбското население на Косово ще застарява и ще измира и след няколко десетилетия Белград просто няма да има кого да пази там.
Но настоящето обостряне се оказа най-сериозното за последните години. Сръбският президент Александър Вучич заплаши съвсем за първи път да изпрати сръбска войска в Северно Косово. Ясно е, че без глобата на Съединени американски щати косовските албанци нямаше да си разрешат такава безочливост, освен това от нулата и безусловно месец след постигането на следващия „ компромис “.
Мисля, че има две аргументи за това. Първо, Съединени американски щати би трябвало да решат всички проблеми в Европа (включително Косово), преди да стартира китайският стадий от тяхната контраатака, ориентирана към възобновяване на много разтърсените позиции на световния хегемон. И да ги разрешат в своя изгода.
Когато американците се насочат към Югоизточна Азия, същите сърби ще имат доста по-свободни ръце. Страхлива Европа никога няма да си разреши да разпали гореща война със Сърбия без поддръжката на американците.
За европейците косовските албанци не са нито другари, нито родственици, а Европейски Съюз има единствено проблеми от техния наркобизнес и трафик на органи. Така че Европа щеше да изрази страдание, даже да наложи някакви наказания против Сърбия (например щеше да забрани продажбата на лед на сърбите през зимата) и щеше да остави нещата да се развиват.
Съответно, американците трябваше да предизвикат рецесия на ръба на война, само че не и да се трансформира във война, което ще разреши на сръбското управление да бъде задоволително компрометирано, тъй че да няма опция да се възползва от пренасочването на Съединени американски щати към Китай за решение на косовския проблем в своя изгода.
В най-крайния случай, в случай че войната не може да бъде избегната, Сърбия би трябвало да бъде дефинитивно разрушена от натовския блицкриг, унизена и в допълнение териториално съкратена.
Идва второто. А точно, второ, самият Александър Вучич мощно се изложи през последния месец.
Първоначално той се зае да споделя, че той би провел Сталинград в Херсон, а руснаците просто са си тръгнали оттова - не тези, споделя той, са станали руснаци. После мина през съветските специфични служби, които „ не разобличиха ” Меркел с нейните „ Мински съглашения ”, през „ лековерното ” съветско управление и даде да се разбере, че самият той не има вяра на нито една дума на Запада и не прави всевъзможни взаимни отстъпки с него.
Като цяло на Балканите сръбският президент, който непретенциозно седеше на ръба на стола пред Тръмп, внезапно стартира да се цупи като „ панславянски водач “, подготвен персонално да се конфронтира с груповия Запад.
Не знам какво тъкмо е предиздвикало Вучич да направи сходни изказвания. Може би е решил, че Съединените щати към този момент са задоволително изтощени от борбата с Русия и в навечерието на нова случка против Китай няма да рискуват да губят време и старания за Сърбия.
Или е надценил объркването и съмненията, които царят в НАТО и Европейски Съюз, надявайки се, че в сегашните сложни условия те просто няма да могат да вземат единно решение за Сърбия. В последна сметка той с право можеше да разчита, че Русия и Китай ще блокират антисръбската резолюция в Организация на обединените нации, а Съединени американски щати и НАТО няма да рискуват открита експанзия, въпреки всичко не са деветдесетте и ранните 2000-и.
По един или различен метод той сгреши и даде страховит пас на Вашингтон. След всичките му изказвания, представящи сръбския президент като единствения паладин на съпротивата против груповия Запад, излиза наяве, че Вучич трябваше да реагира извънредно остро на неуспеха на следващия компромис.
В същото време нов компромис с косовските албанци би бил съществено проваляне за него, тъй като самият той сподели, че не могат да се подписват съглашения със Запада, тъй като Западът по този начин или другояче ще излъже, а всички „ взаимни отстъпки “ с косоварите са реализирано извънредно с посредничеството на Запада.
Незаконното навлизане на специфичните сили на косовската полиция в обитаемоте със сърби райони на Косово, както и ултиматумът, подложен на косовските сърби със опасност за потребление на мощ, принудиха Вучич да отговори по съответния метод.
Сръбските войски се изтеглиха до границата, Белград разгласи готовността си да отбрани сърбите в Косово с въоръжена мощ и изиска западната коалиция, която действаше като поръчител на споразуменията, да позволи навлизането на сръбските сили на територията на Северно Косово.
Отговорът пристигна незабавно. Германският външен министър Аналена Бербок незабавно разгласи, че сръбското искане е недопустимо, белградските въоръжени елементи не би трябвало да бъдат въвеждани в Косово. Съединените щати също желаеха страните да уредят въпроса по другарски метод.
Характерно е, че настояването на Вашингтон беше направено в миг, когато сръбските управляващи демонстрираха подготвеност да изпратят специфични сили в Косово, без значение от мнението на Запада. Междувременно косовските албански полицейски елементи на Съединените щати мълчаха в Северно Косово.
В отговор Вучич сподели, че сигурно ще направи всичко, с цел да резервира мира и изрази вяра, че сърбите би трябвало да се доверят на " миротворците " на КФОР, " до момента в който не потвърдят противоположното ". Предполага се, че КФОР са дали обещание на Вучич, че няма да разрешат на косовската полиция да нахлуе в северната част на провинцията.
И макар че самият Вучич споделя, че не знае дали ще изпълнят обещанието си, сърбите съгласно него би трябвало да се въздържат от всичко, което може да се пояснява като провокация. Това е същият Вучич, който преди малко сподели, че не може да се има вяра на нито една дума на Запада и показва подготвеност за военна борба, в случай че наредбите на контракта бъдат нарушени.
През нощта към този момент имаше известия за престрелки в северните региони на Косово. Сръбските сили към момента не са влизали там. Скоро ще разберем дали ще влязат, само че това е малко евентуално.
Защо американците са подготвени за тази ескалация и даже съзнателно я предизвикат?
Първо, остава им още време до началото на антикитайската случка. Това време не е задоволително за икономическа победа над Русия (на която Съединени американски щати разчитат). Затова Съединени американски щати се пробват да накарат Кремъл да се съгласи на помирение при американски условия, главното от които е запазването на режима в Киев, въпреки и в териториално понижена Украйна. Но за военна победа над Сърбия Съединени американски щати имат повече от задоволително време. Основните разновидности за развиване на събитията в тяхна изгода:
1. Вучич, както нормално, се задъхва и отива на договаряния, вследствие на което поражда нов " компромис ", който, както нормално, утежнява позицията на косовските сърби.
След всичко, което сръбският президент сподели през последните месеци, сходно сдаване на позиции ще подкопае внезапно престижа му и няма да става дума за никаква сръбска интензивност, до момента в който Съединени американски щати са заети с Китай.
2. Вучич изпраща лимитирана мощ от специфични сили в Косово, само че отстъпва под западния боен напън. Резултатът е сходен на точка 1, само че в действителност още по-лош, защото косовските албанци ще повярват, че са отблъснали „ нахлуването на сръбската войска “, а сърбите ще си помислят, че личното им управление ги е предало, като не са се осмелили да създадат всичко допустимо. метод.
3. И най-после, малко евентуален вид, който към момента не може да бъде изцяло изключен. Вучич отива до дъно и в Косово пламва пълностоен боен спор.
Съединени американски щати незабавно получават първия вид: Русия би трябвало да дефинира (поне на дипломатическо ниво) поддръжката си за сърбите, до момента в който Турция поредно поддържа албанците. Тъй като изходът от спора на Запад на практика е отвън подозрение, ще бъде допустимо да се стартира акция за дискредитиране на съветските управляващи, съгласно правилото: „ руснаците не съумяха да оказват помощ на своите православни сърби, до момента в който Ердоган, като нормално, не е изоставил своите мюсюлмански албанци. "
В допълнение, общите ползи на Турция и Съединените щати в тази рецесия могат да послужат като основа за отчасти превъзмогване на несъгласията и ново доближаване на близкоизточните политики на тези страни.
Второ, фактът, че при положение на военна борба сред Сърбия и НАТО Белград безспорно ще изиска помощ от Русия, също ще способства за решаването на американските проблеми. Но притисната в Украйна и отделена от Сърбия от териториите на враждебни страни, Русия надали ще може да окаже забележителна помощ.
Това освен ще даде мотив на съветската караулна патриотична съпротива да крещи, че " предадохме братята сърби ", само че и измежду сърбите ненапълно ще подкопае престижа на Русия.
Трето, американците могат да получат още един бонус, в случай че косовският въпрос бъде импортиран за разглеждане от Съвета за сигурност на Организация на обединените нации. Няма подозрение, че ще бъде извънредно мъчно да се създаде една единствена резолюция. Но Съединени американски щати могат съзнателно да торпилират всевъзможни разновидности (дори и най-компромисните), с цел да получат причина да изпратят войски против сърбите без глоба на Организация на обединените нации, обвинявайки ги да вземем за пример, че нападат „ миротворците “ на КФОР.
По този метод Вашингтон ще показва, че както до момента е подготвен да пренебрегва ветото в Съвета за сигурност на Организация на обединените нации, трансформирайки механизма на несъгласие в празна черупка и обезсмисляйки работата на тази организация.
Русия, Китай и други недоволни могат, несъмнено, да изоставен Организация на обединените нации, само че тогава Съединените щати ще заявят, че не те, а тези „ страни, които унищожиха Организация на обединените нации “, в същото време унищожиха сегашната система на интернационалното право (която в действителност е унищожена от американците от дълго време и не работи).
В тази сериозна обстановка сърбите, несъмнено, могат да се надяват, че Западът ще спре, осъзнавайки, че с цел да пречупи съпротивата на Сърбия, ще би трябвало да провежда същински геноцид над нейното население.
Но съдейки по метода, по който Западът инсценира геноцида на доста по-многобройните (някога) украинци, довеждайки ги до положение на светиня, изчезваща нация, надали в тази ситуация със сърбите той ще се срами от сходни дейности.
В първите дни на рецесията съветското външно министерство мълчи. И това радва. Тъй като дипломатическото ведомство в спешна обстановка мълчи единствено в случай че води затворен продан на отзиви с " сътрудниците ". В затворен режим те нормално приказват, когато е належащо да рапортуват остра реакция.
Те се пробват да не изричат закани обществено, тъй като даже и една страна, която не е най-силната, и даже осъзнавайки, че ще загуби, не постоянно може да си разреши да се „ огъва “ под публичен напън. Ако врагът има еднакъв капацитет, тогава можете да го заплашвате обществено единствено, в случай че желаете война. Но зад кулисите постоянно можете да информирате, че съществуват и някои от не най-приятните сюжети за него и да предложите да се намерения.
Освен това се организират съвещания при закрити врата със съдружниците по отношение на общ формат на отговор.
Невъзможно е обаче да се мълчи дълго време или да се отсрочва дълго разрешаването на рецесията. Така че резултатът ще се разбере скоро. Да се надяваме, че ще успеем да спасим Сърбия и да избегнем експлоадирането на военни дейности на Балканите.
Превод: СМ
Абонирайте се за Youtube канала на новото музикално предаване " Рефлексии " и ще преживеете прелестни мигове с музиката на Барока: https://www.youtube.com/watch?v=HoGUFCffd70
Влизайте непосредствено в сайта www.pogled.info . Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
Абонирайте се за нашия Ютуб канал: https://www.youtube.com
Тази политика на " люшкане " - обостряне-преговори-компромис-изостряне е дейно развиване на Запада, което последователно води държавното управление в Белград към капитулация по косовския въпрос. Всеки път всяка последваща ескалация означаваше, че албанците още веднъж нарушават съглашението, а всеки идващ компромис означаваше, че сърбите отново малко отстъпиха.
Те отстъпиха много, с цел да могат управляващите в Белград да запазят лицето си и да показват резултата от договарянията като своя дипломатическа победа и с цел да не се разпалват сърбите в Косово и с цел да не угасне желанието на Сърбия за Европейски Съюз ( в края на краищата точно освен това присъединение се избиват концесии от Сърбия).
Принципната позиция на Белград - непризнаване на отделянето на Косово от Сърбия остана непокътната. Просто сърбите в Косово живееха все по-трудно и очакванията за позитивни промени оставаха все по-малко.
Западът очакваше постепенно да реши казуса с Косово. След няколко десетилетия забележителна част от сърбите щяха да изоставен Косово. Освен това, както постоянно се случва в такива случаи, ще заминат най-младите и най-обещаващите, които не желаят да посветят целия си живот на безплодна битка за правата си в бедна провинция, следена от албански нацистки бандити, а родната им страна е наоколо ( на един хвърлей камък), в която откакто се реалокират могат да се осъществят свободно във всяка област, която ги интересува.
Сръбското население на Косово ще застарява и ще измира и след няколко десетилетия Белград просто няма да има кого да пази там.
Но настоящето обостряне се оказа най-сериозното за последните години. Сръбският президент Александър Вучич заплаши съвсем за първи път да изпрати сръбска войска в Северно Косово. Ясно е, че без глобата на Съединени американски щати косовските албанци нямаше да си разрешат такава безочливост, освен това от нулата и безусловно месец след постигането на следващия „ компромис “.
Мисля, че има две аргументи за това. Първо, Съединени американски щати би трябвало да решат всички проблеми в Европа (включително Косово), преди да стартира китайският стадий от тяхната контраатака, ориентирана към възобновяване на много разтърсените позиции на световния хегемон. И да ги разрешат в своя изгода.
Когато американците се насочат към Югоизточна Азия, същите сърби ще имат доста по-свободни ръце. Страхлива Европа никога няма да си разреши да разпали гореща война със Сърбия без поддръжката на американците.
За европейците косовските албанци не са нито другари, нито родственици, а Европейски Съюз има единствено проблеми от техния наркобизнес и трафик на органи. Така че Европа щеше да изрази страдание, даже да наложи някакви наказания против Сърбия (например щеше да забрани продажбата на лед на сърбите през зимата) и щеше да остави нещата да се развиват.
Съответно, американците трябваше да предизвикат рецесия на ръба на война, само че не и да се трансформира във война, което ще разреши на сръбското управление да бъде задоволително компрометирано, тъй че да няма опция да се възползва от пренасочването на Съединени американски щати към Китай за решение на косовския проблем в своя изгода.
В най-крайния случай, в случай че войната не може да бъде избегната, Сърбия би трябвало да бъде дефинитивно разрушена от натовския блицкриг, унизена и в допълнение териториално съкратена.
Идва второто. А точно, второ, самият Александър Вучич мощно се изложи през последния месец.
Първоначално той се зае да споделя, че той би провел Сталинград в Херсон, а руснаците просто са си тръгнали оттова - не тези, споделя той, са станали руснаци. После мина през съветските специфични служби, които „ не разобличиха ” Меркел с нейните „ Мински съглашения ”, през „ лековерното ” съветско управление и даде да се разбере, че самият той не има вяра на нито една дума на Запада и не прави всевъзможни взаимни отстъпки с него.
Като цяло на Балканите сръбският президент, който непретенциозно седеше на ръба на стола пред Тръмп, внезапно стартира да се цупи като „ панславянски водач “, подготвен персонално да се конфронтира с груповия Запад.
Не знам какво тъкмо е предиздвикало Вучич да направи сходни изказвания. Може би е решил, че Съединените щати към този момент са задоволително изтощени от борбата с Русия и в навечерието на нова случка против Китай няма да рискуват да губят време и старания за Сърбия.
Или е надценил объркването и съмненията, които царят в НАТО и Европейски Съюз, надявайки се, че в сегашните сложни условия те просто няма да могат да вземат единно решение за Сърбия. В последна сметка той с право можеше да разчита, че Русия и Китай ще блокират антисръбската резолюция в Организация на обединените нации, а Съединени американски щати и НАТО няма да рискуват открита експанзия, въпреки всичко не са деветдесетте и ранните 2000-и.
По един или различен метод той сгреши и даде страховит пас на Вашингтон. След всичките му изказвания, представящи сръбския президент като единствения паладин на съпротивата против груповия Запад, излиза наяве, че Вучич трябваше да реагира извънредно остро на неуспеха на следващия компромис.
В същото време нов компромис с косовските албанци би бил съществено проваляне за него, тъй като самият той сподели, че не могат да се подписват съглашения със Запада, тъй като Западът по този начин или другояче ще излъже, а всички „ взаимни отстъпки “ с косоварите са реализирано извънредно с посредничеството на Запада.
Незаконното навлизане на специфичните сили на косовската полиция в обитаемоте със сърби райони на Косово, както и ултиматумът, подложен на косовските сърби със опасност за потребление на мощ, принудиха Вучич да отговори по съответния метод.
Сръбските войски се изтеглиха до границата, Белград разгласи готовността си да отбрани сърбите в Косово с въоръжена мощ и изиска западната коалиция, която действаше като поръчител на споразуменията, да позволи навлизането на сръбските сили на територията на Северно Косово.
Отговорът пристигна незабавно. Германският външен министър Аналена Бербок незабавно разгласи, че сръбското искане е недопустимо, белградските въоръжени елементи не би трябвало да бъдат въвеждани в Косово. Съединените щати също желаеха страните да уредят въпроса по другарски метод.
Характерно е, че настояването на Вашингтон беше направено в миг, когато сръбските управляващи демонстрираха подготвеност да изпратят специфични сили в Косово, без значение от мнението на Запада. Междувременно косовските албански полицейски елементи на Съединените щати мълчаха в Северно Косово.
В отговор Вучич сподели, че сигурно ще направи всичко, с цел да резервира мира и изрази вяра, че сърбите би трябвало да се доверят на " миротворците " на КФОР, " до момента в който не потвърдят противоположното ". Предполага се, че КФОР са дали обещание на Вучич, че няма да разрешат на косовската полиция да нахлуе в северната част на провинцията.
И макар че самият Вучич споделя, че не знае дали ще изпълнят обещанието си, сърбите съгласно него би трябвало да се въздържат от всичко, което може да се пояснява като провокация. Това е същият Вучич, който преди малко сподели, че не може да се има вяра на нито една дума на Запада и показва подготвеност за военна борба, в случай че наредбите на контракта бъдат нарушени.
През нощта към този момент имаше известия за престрелки в северните региони на Косово. Сръбските сили към момента не са влизали там. Скоро ще разберем дали ще влязат, само че това е малко евентуално.
Защо американците са подготвени за тази ескалация и даже съзнателно я предизвикат?
Първо, остава им още време до началото на антикитайската случка. Това време не е задоволително за икономическа победа над Русия (на която Съединени американски щати разчитат). Затова Съединени американски щати се пробват да накарат Кремъл да се съгласи на помирение при американски условия, главното от които е запазването на режима в Киев, въпреки и в териториално понижена Украйна. Но за военна победа над Сърбия Съединени американски щати имат повече от задоволително време. Основните разновидности за развиване на събитията в тяхна изгода:
1. Вучич, както нормално, се задъхва и отива на договаряния, вследствие на което поражда нов " компромис ", който, както нормално, утежнява позицията на косовските сърби.
След всичко, което сръбският президент сподели през последните месеци, сходно сдаване на позиции ще подкопае внезапно престижа му и няма да става дума за никаква сръбска интензивност, до момента в който Съединени американски щати са заети с Китай.
2. Вучич изпраща лимитирана мощ от специфични сили в Косово, само че отстъпва под западния боен напън. Резултатът е сходен на точка 1, само че в действителност още по-лош, защото косовските албанци ще повярват, че са отблъснали „ нахлуването на сръбската войска “, а сърбите ще си помислят, че личното им управление ги е предало, като не са се осмелили да създадат всичко допустимо. метод.
3. И най-после, малко евентуален вид, който към момента не може да бъде изцяло изключен. Вучич отива до дъно и в Косово пламва пълностоен боен спор.
Съединени американски щати незабавно получават първия вид: Русия би трябвало да дефинира (поне на дипломатическо ниво) поддръжката си за сърбите, до момента в който Турция поредно поддържа албанците. Тъй като изходът от спора на Запад на практика е отвън подозрение, ще бъде допустимо да се стартира акция за дискредитиране на съветските управляващи, съгласно правилото: „ руснаците не съумяха да оказват помощ на своите православни сърби, до момента в който Ердоган, като нормално, не е изоставил своите мюсюлмански албанци. "
В допълнение, общите ползи на Турция и Съединените щати в тази рецесия могат да послужат като основа за отчасти превъзмогване на несъгласията и ново доближаване на близкоизточните политики на тези страни.
Второ, фактът, че при положение на военна борба сред Сърбия и НАТО Белград безспорно ще изиска помощ от Русия, също ще способства за решаването на американските проблеми. Но притисната в Украйна и отделена от Сърбия от териториите на враждебни страни, Русия надали ще може да окаже забележителна помощ.
Това освен ще даде мотив на съветската караулна патриотична съпротива да крещи, че " предадохме братята сърби ", само че и измежду сърбите ненапълно ще подкопае престижа на Русия.
Трето, американците могат да получат още един бонус, в случай че косовският въпрос бъде импортиран за разглеждане от Съвета за сигурност на Организация на обединените нации. Няма подозрение, че ще бъде извънредно мъчно да се създаде една единствена резолюция. Но Съединени американски щати могат съзнателно да торпилират всевъзможни разновидности (дори и най-компромисните), с цел да получат причина да изпратят войски против сърбите без глоба на Организация на обединените нации, обвинявайки ги да вземем за пример, че нападат „ миротворците “ на КФОР.
По този метод Вашингтон ще показва, че както до момента е подготвен да пренебрегва ветото в Съвета за сигурност на Организация на обединените нации, трансформирайки механизма на несъгласие в празна черупка и обезсмисляйки работата на тази организация.
Русия, Китай и други недоволни могат, несъмнено, да изоставен Организация на обединените нации, само че тогава Съединените щати ще заявят, че не те, а тези „ страни, които унищожиха Организация на обединените нации “, в същото време унищожиха сегашната система на интернационалното право (която в действителност е унищожена от американците от дълго време и не работи).
В тази сериозна обстановка сърбите, несъмнено, могат да се надяват, че Западът ще спре, осъзнавайки, че с цел да пречупи съпротивата на Сърбия, ще би трябвало да провежда същински геноцид над нейното население.
Но съдейки по метода, по който Западът инсценира геноцида на доста по-многобройните (някога) украинци, довеждайки ги до положение на светиня, изчезваща нация, надали в тази ситуация със сърбите той ще се срами от сходни дейности.
В първите дни на рецесията съветското външно министерство мълчи. И това радва. Тъй като дипломатическото ведомство в спешна обстановка мълчи единствено в случай че води затворен продан на отзиви с " сътрудниците ". В затворен режим те нормално приказват, когато е належащо да рапортуват остра реакция.
Те се пробват да не изричат закани обществено, тъй като даже и една страна, която не е най-силната, и даже осъзнавайки, че ще загуби, не постоянно може да си разреши да се „ огъва “ под публичен напън. Ако врагът има еднакъв капацитет, тогава можете да го заплашвате обществено единствено, в случай че желаете война. Но зад кулисите постоянно можете да информирате, че съществуват и някои от не най-приятните сюжети за него и да предложите да се намерения.
Освен това се организират съвещания при закрити врата със съдружниците по отношение на общ формат на отговор.
Невъзможно е обаче да се мълчи дълго време или да се отсрочва дълго разрешаването на рецесията. Така че резултатът ще се разбере скоро. Да се надяваме, че ще успеем да спасим Сърбия и да избегнем експлоадирането на военни дейности на Балканите.
Превод: СМ
Абонирайте се за Youtube канала на новото музикално предаване " Рефлексии " и ще преживеете прелестни мигове с музиката на Барока: https://www.youtube.com/watch?v=HoGUFCffd70
Влизайте непосредствено в сайта www.pogled.info . Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
Абонирайте се за нашия Ютуб канал: https://www.youtube.com
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ