Георги Блажев се осакати на аквапарк в Несебър (снимки)
Изглежда Несебър е анатемосан тези дни. Изключително неприятна преживелица е претърпял там писателят и ефирен водещ Георги Блажев и то баш по време на трагичния случай с момчето от Разлог.
Панелистът от „ На кафе “ разкри във фейсбук, че си е извадил рамото на аквапарка в Несебър, до момента в който е пробвал един от атракционите и сподели ужасяващи фотоси от сакатлъка:
Вчера си извадих рамото, а през днешния ден малко по малко си вадя поуките. Разказвам ви тази история без озлобление и размахване на пръст, а с вярата, че тя ще ви направи по-внимателни и ще защищити вас или ваш непосредствен от пострадване или нещо още по-страшно.
С Ива, Боян и фамилни другари посетихме аквапарка в Несебър. За първи път влизам на такова място и не ме е позор да кажа, че съм неопитен, смотан и очевидно имам ниска адреналинова просвета. На първите 3 пързалки нямахме проблеми. Показваха ни по какъв начин да заставаме и чак тогава ни разрешаваха да се пуснем. Стигаме до атракцион номер 4, “Кралска кобра ”.
Задължен съм да загатна, че на всички места има разлепени табели, на които написа, че би трябвало да сте легнали в пояса при спускането. В последния миг обаче, Боян се отхвърля и желае да се върнем.
Служителят (младо момче) му демонстрира по какъв начин да си пъхне краката под ръцете ми, а неговите ръце инстинктивно ме гушват към врата. Питам момчето дали това ни разположение е обикновено, тъй като не бях виждал такова, и той леко нерешително отвръща: “Може и по този начин ”. Тук аз съм за пердах, тъй като не упорствам за по-категоричен отговор. Тоест – ние тръгваме в неверна, много изправена позиция, която служителят не поправя.
И тук идва страшното. Самото втурване не трае дълго, само че тъкмо преди кулминационната точка на Кобрата – съвсем отвесно рухване надолу – внезапно стопираме на място за стотни от секундата.
Явно поради неверно разпределената тежест заковаваме на място и от това рамото ми се изважда. За първи път ми се случва, само че и без тапия по медицина, човек елементарно се досеща какво се случва. Веднага си давам сметка, че не можем да се върнем обратно и че колкото и да е рисково, би трябвало да ни избутам напред с лявата ръка, защото дясната е кашкавал.
Не демонстрирам на Боян какъв брой ме боли, с цел да не се панира, и единствено го апелирам да ме държи крепко и да не ме пуска. Вече долу, не преставам да притискам зъби, с цел да не го уплаша, и даже Ива все по този начин ни снима и се усмихва, без да разбере, че нещо не е наред.
Останалото не е забавно – разходка до медицинския център на аквапарка, “абе, ти не си ли оня от… ”, “ей ти едно прахче да изпиеш ”, “има една клиника наоколо, но е платено ”, “как по този начин ще спреш на място, не е допустимо ” и така нататък
Няколко извода/съвета от цялото прекарване:
1) Лятото и морето носят чувство за непобедимост и човек елементарно може да се подлъже по неоправдани опасности. Не се срамувайте да питате, питате, питате. Ако ще, да ви помислят за малоумни.
2) В разгара на сезона тези места са посещавани от хиляди, хиляди хора и чиновниците, постоянно много млади, очевидно не могат да извърнат 100-процентово внимание на всеки клиент.
А всичко под 100 % при такива скорости и уреди е прекомерно ниско. Говорих с мои другари, посещавали сходни паркове в Румъния, Испания и на круизни кораби, и те ми споделиха, че там не пускат деца поради 1 см разлика от нужния растеж или 1 ден от нужната възраст. 3) Не разчитайте на груповата съвест, на системата, на нормалността, изберете си дума.
Постоянно се случват най-немислими неща, знаете към този момент за детенцето с парашута отново над Несебър, лек път на душата му. Истината е, че живеем на място, на което би трябвало да се пазим от хората, на които им се заплаща да ни пазят.
P.S. Благодаря на доктор Николай Касъров и клиника VIVA за безболезненото наместване и на Ива за поддръжката, смешките и тортата с шамфъстък.
