Изглежда не е достатъчно да си известен и богат, за

...
Изглежда не е достатъчно да си известен и богат, за
Коментари Харесай

Борчовете на Пикасо

Изглежда не е задоволително да си прочут и богат, с цел да бъдеш заровен там, където си затворил вечно очи. В един снежен априлски ден на 1973 година, часове след неочакваната гибел на Пикасо, Общинският съвет на град Мужен, в който художникът живее по това време, гласоподава възбрана той да бъде заровен в локалното гробище.

В настъпилата блъсканица, последната му брачна половинка Жаклин Рок съумява да издейства позволение тленните остатъци на Пикасо да бъдат заровени на 150 км от Мужен, в двора на средновековния палат Вовенарг, тяхна фамилна благосъстоятелност. Милиони са феновете на Пикасо, които изричат възмущението си, само че Общинският съвет се оправдава с някаква „ нравственос “, позната единствено в Мужен. Според членовете на съвета, жителите на града не желаели в локалното гробище да почива „ комунист-милионер “!

Ако парижани прилагаха същите „ етични “ правила, половината гробище „ Пер ла Шез “ трябваше да остане празно. Хората от Мужен евентуално са желали да си живеят на мира, без върволицата гости, която се точи постоянно пред гробовете на известни персони. Възможно е да има и нещо друго, което те премълчават.
Снимка: Facebook  Борчовете на Пикасо

Пикасо идва двайсетгодишен в Париж. Няма пари за учене, само че има предпочитание да ги печели. Затова е пристигнал, другояче щеше да си остане в Барселона. Намира евтина квартира на хълма Монтмартър, в дом без ток и с чешма на двора. Работи неуморно, от време на време нощем на газена лампа. Много бързо изживява първата си любовна история с французойката Фернанда. Израснал в католическа Испания, където разводите са неразрешени, безпроблемните запознанства с млади дами в Париж улесняват интеграцията му. Стиловете на изобразяване се трансформират в крайник с любовните му завоевания. И в двете насоки той е неотклонен. Пред бохемите на Монтмартър, Пикасо даже се хвали самоуверено: „ аз не диря – аз намирам “.

Много са художниците работохолици, минали през Париж. Малцина са станали милионери. За триумфа не е задоволително да си надарен и трудолюбив. Важна е средата в която попаднеш. Социалният трамплин за непознатия испански бежанец е танцьорката от Мулен Руж – Олга Хохлова. Тя е щерка на белогвардейски офицер. По това време, а и до през днешния ден, артистичните среди във Франция са пропити от потомци на съветски емигранти.

Един другар го предизвестява: „ Внимавай Пабло, залюбиш ли рускиня, тя ще ти постави халка на ръката! “ Това предизвестие се сбъдва. Олга и Пабло се венчават в православната катедрала „ Александър Невски “ в Париж през 1918 година. Олга Хохлова внася прочут ред в безредния до този миг живот на Пикасо. Ражда им се един единствен наследник Пол.

Пикасо рисува и продава. След Синия интервал, идва ред на Розовия. Лансира кубизма, опитва сюрреализма, по-късно и символизма. По време на испанската революция, Пикасо осъществя най-известната си творба „ Герника “. С нея той жигосва многочислените почтени жертви, паднали под патроните на франкистите.

Смелостта, с която Пикасо трансформира стиловете си, го разграничава от всички останали художници. Името му става знак на нещо ново, на непознато, на съвременно. Макар и некултурен, през цялата си кариера Пикасо демонстрира извънреден финансов нюх. Веднъж един негов прочут демонстрира нова банкнота от 500 франка. Пикасо я взима и се подписва в бялото поле.

„ Ето ти 1000 франка “, споделя той, като връща банкнотата на нейния притежател. Друг път кани на вечеря група другари. Собственикът на ресторанта знае, че Пикасо не обича да заплаща и се спогажда с него да получи рисунка вместо пари. Когато вечерята завършва, художникът рисува върху покривката някаква графика и я подава на сервитьора. Ресторантьорът настига групата на вратата и се обръща към Пикасо: „ Господине, вие не сте се подписал!? Пикасо му дава отговор с нескрита подигравка: Моля ви, аз платих сметката! Не съм пристигнал да ви купя ресторанта! “.
Снимка: БГНЕС  Борчовете на Пикасо

С времето, качеството на неговата живопис не се разяснява въобще, за сметка на името. С повишаването на славата на художника, порастват и приходите му. Пикасо го знае и го употребява умишлено. Автор на напълно небрежната рисунка на гълъб, в следствие той става прочут в целия свят. Поводът е Световният фестивал на младежта през 1957 година в Москва. По този случай е проведена галерия. По време на визитата ѝ, Никита Хрушчов подмята: „ Внукът ми рисува по-добре! “.

На първо време Пикасо е афектиран и анулира заминаването си. След размисъл и по гледище на близки другари, въпреки всичко посещава Москва и там е награден с Ленинска премия за мир.
„ Жената с жълтата шапка “

След 10 години взаимен живот, Олга Хохлова сграбчва под мишница дребния Пол и напуща вечно палавия си брачен партньор. Жената не устоя повече на непрекъснатите изневери на Пикасо. Тя в никакъв случай не се развежда с него, надявайки се по този метод да отбрани правата на сина си.

За фена на свежа женска плът 37-годишната Олга не съставлява повече никакъв интерес и той не прави изпитание да я задържи. Цялата му пристрастеност, на 46-годишен зрял мъж, се насочва към 17-годишната нежна русокоска Мари-Терез Валтер. Тя се съпротивлява единствено два дни преди да му се отдаде за 10 години. От тяхната връзка се ражда щерка им Мая. След Мари-Терез, за известно време лидерското място в сърцето на художника заема Дора Маар или Теодора Маркович.

Снимка: shutterstock  Борчовете на Пикасо

Заедно с Мари-Терез двете дами са включени като модели в двата ъгъла на „ Гуерника “. Пикасо обаче не понася застаряващи дами. Той се нуждае от млада кръв. През 1944 година един другар го среща с 21-годишната Франсоаз Жило. Сърцето на 62-годишния Пикасо пламва още веднъж и отново за период от 10 години. От тази връзка се раждат момче и момиче – Клод и Палома. И те са следващите извънбрачни деца.

Жаклин Рок е последната брачна половинка на Пикасо. Срещат се съвсем незабавно след раздялата му с Франсоаз Жило. Тя е на 26 години, той на 71. Според близки и другари двамата споделят пламенна любовна връзка, която зарежда креативния възторг на художника до последния момент на живота му.

„ Изкуството измива душата от прахоляка на всекидневието “, написа Пикасо. Със сигурност е по този начин от позиция на всеки създател лакомец.

Пикасо умира от инфаркт на миокарда на 8 април 1973 година Оставя в завещание над 50000 произведения – картини, графики, литографии, гоблени и скици. Приблизителната им стойност е 2 милиарда $. Той е най-богатият художник на ХХ век. Завещание няма, а наследниците са доста. Между съпруги и деца стартират грозни правосъдни процедури, които траят седем години и подхранват международните медии. Не всички участници в триумфа на художника дочакват подялбата на благосъстоянието.

Първата му обич Фернанд Оливие умира сама в бедност през 1966 година Първата публична брачна половинка – Олга Хохлова умира през 1955 година без да получи нищо. Синът на Олга и Пабло – Поло, умира от рак на черния дроб на 54 година през 1975 година Внукът на Пикасо и наследник на Поло, – Паблито Пикасо, се самоубива с белина. Дора Маар/Маркович умира сама, изоставена от всички, след няколко престоя в психиатрия. Мари-Терез, от която има щерка Мая, се обесва 4 години след гибелта на Пикасо. Последната му обичана – красивата испанка Жаклин Рок, поставя завършек на живота си с револвер през 1986 година, върху самия гроб на Пикасо.

В умозаключение, най-известният и богат художник остава дебитор на всички, които са съдействали името му да бъде познато по целия свят.
Източник: fakti.bg


СПОДЕЛИ СТАТИЯТА


КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР