Защо най-богатата страна в ЕС получава толкова много пари от евробюджета
Изглежда напряко необикновено, само че е реалност: Люксембург е най-богатата страна в Европейски Съюз и все пак получава повече пари от европейския бюджет, в сравнение с внася в него, написа " Дойче веле ". Как е допустимо това?
Цифрите са публично предоставени от Европейската комисия. От тях излиза, че през 2016 година (по-нови данни още няма) Люксембург е получил от Европейски Съюз повече средства, в сравнение с е внесъл в общия европейски бюджет. Как се получава това? Повечето страни на Европейски Съюз са точно чисти получателки. Благодарение на този факт те могат да влагат повече в инфраструктурата или в образованието, с цел да подобрят бъдещите си шансове за развиване. За да стане допустимо това, по-богатите страни от общността, в това число и Германия, внасят повече средства, в сравнение с получават от Брюксел – те са чисти донори.
Люксембург обаче е най-богатата от всички страни в Европейски Съюз и разликата сред нея и останалите страни не е по никакъв начин дребна: междинният годишен приход на глава от популацията в тази страна възлиза на 90 хиляди евро, което значи, че нейният Брутният вътрешен продукт е двойно по-висок от този на Германия и съвсем три пъти по-висок от междинния за Европейски Съюз. И все пак Люксембург е получил от Брюксел европейски средства в размер на 12 милиона евро през 2016 година. Две години по-рано сумата е възлизала даже на 77 милиона евро.
Защо се получава по този начин?
Еврокомисията дава отговор уклончиво на този въпрос, като се базира на дребните мащаби на люксембургската стопанска система. " Дори едно настрана постъпление в националния бюджет, както и съответната му липса, биха могли да трансфорат Люксембург от чист донор в чист адресат ", твърди представител на Европейската комисия. С население от единствено 600 хиляди души Люксембург в действителност е дребна страна, само че приходите и разноските в националния бюджет нормално подхождат на икономическата мощност на страната. Защо Люксембург да е изключение от това предписание – представителят не може да изясни.
Люксембургското министерство на финансите намира даже за необичайно, че се задават сходни въпроси. Оттам изясняват единствено, че заплащанията от Брюксел не се правят на равни шпации от време - с други думи - в случай че един план е бил утвърден, това не значи, че страната незабавно получава и парите за него. " Затова бюджетът на моменти е на минус, а в друго време - на плюс ", показва представител на държавното управление. През 2016 година да вземем за пример Люксембург е получил европейски средства за кохезионни планове (насочени към понижаване на разликите сред обособените страни-членки или обособените райони в ЕС), които ще бъдат изхарчени едвам през идващите няколко години.
За какви тъкмо планове става дума в тази ситуация, представителят не желае да посочи. Затова пък категорично акцентира, че тъкмо 2014 и 2016 - т.е. годините, в които Люксембург е получил повече пари от Европейски Съюз, в сравнение с е платил в общия бюджет - били безусловно изключение.
Финансови еквилибристики
За да разберем по какъв начин от чист донор Люксембург става чист адресат на европейски средства, би трябвало да надникнем още по-надълбоко в европейските статистики. Да вземем за образец рубриката " Конкурентоспособност, работни места и напредък ", споделя Жолт Дарвас от самостоятелния мозъчен концерн " Брюгел " със седалище в Брюксел: " Ако отчитаме брутния вътрешен артикул на страната излиза, че Люксембург е получил повече средства, в сравнение с някои други страни-членки на Европейски Съюз ", споделя той.
Една част от тези средства (53 милиона евро) са от изследователската стратегия " Хоризонт 2020 ", с която се финансира и построяването на Европейската сателитна навигационна система " Галилей ". " Работата на един огромен теоретичен екип, работещ по " Галилей ", се координира точно от Люксембург. Затова и средствата се превеждат на Люксембург, откъдето те по-късно се разпределят към разнообразни институти в други страни-членки на общността ", споделя Дарвас.
Сходно е ситуацията с стратегиите на Европейски Съюз, свързани с митата, налозите и битката с измамите. Люксембург получава относително огромен дял (23 милиона евро) от общите средства, планувани за тях. " В Люксембург са седалищата на " Евростат " и на Европейската счете палата ", напомня Дарвас, което оправдава обстоятелството, че страната получава средства по стратегии, свързани със статистиката или с финансовия одит в общността. По същия метод стоят нещата и с други бюджетни пера - тъй като в Люксембург се намират редица европейски институции - да вземем за пример Европейският съд, Европейската капиталова банка, преводаческите служби на Европейски Съюз, Спасителните фондове EFSF и ESM, административните управления на осем генерални дирекции към Еврокомисията, Службата за изявления на Европейски Съюз, както и още доста други служби и организации. Затова е толкоз комплициран въпросът с финансирането на Люксембург. Едно обаче наподобява несъмнено: страната въпреки всичко ще завърши настоящия финансов интервал до 2020 година като чист донор.
Цифрите са публично предоставени от Европейската комисия. От тях излиза, че през 2016 година (по-нови данни още няма) Люксембург е получил от Европейски Съюз повече средства, в сравнение с е внесъл в общия европейски бюджет. Как се получава това? Повечето страни на Европейски Съюз са точно чисти получателки. Благодарение на този факт те могат да влагат повече в инфраструктурата или в образованието, с цел да подобрят бъдещите си шансове за развиване. За да стане допустимо това, по-богатите страни от общността, в това число и Германия, внасят повече средства, в сравнение с получават от Брюксел – те са чисти донори.
Люксембург обаче е най-богатата от всички страни в Европейски Съюз и разликата сред нея и останалите страни не е по никакъв начин дребна: междинният годишен приход на глава от популацията в тази страна възлиза на 90 хиляди евро, което значи, че нейният Брутният вътрешен продукт е двойно по-висок от този на Германия и съвсем три пъти по-висок от междинния за Европейски Съюз. И все пак Люксембург е получил от Брюксел европейски средства в размер на 12 милиона евро през 2016 година. Две години по-рано сумата е възлизала даже на 77 милиона евро.
Защо се получава по този начин?
Еврокомисията дава отговор уклончиво на този въпрос, като се базира на дребните мащаби на люксембургската стопанска система. " Дори едно настрана постъпление в националния бюджет, както и съответната му липса, биха могли да трансфорат Люксембург от чист донор в чист адресат ", твърди представител на Европейската комисия. С население от единствено 600 хиляди души Люксембург в действителност е дребна страна, само че приходите и разноските в националния бюджет нормално подхождат на икономическата мощност на страната. Защо Люксембург да е изключение от това предписание – представителят не може да изясни.
Люксембургското министерство на финансите намира даже за необичайно, че се задават сходни въпроси. Оттам изясняват единствено, че заплащанията от Брюксел не се правят на равни шпации от време - с други думи - в случай че един план е бил утвърден, това не значи, че страната незабавно получава и парите за него. " Затова бюджетът на моменти е на минус, а в друго време - на плюс ", показва представител на държавното управление. През 2016 година да вземем за пример Люксембург е получил европейски средства за кохезионни планове (насочени към понижаване на разликите сред обособените страни-членки или обособените райони в ЕС), които ще бъдат изхарчени едвам през идващите няколко години.
За какви тъкмо планове става дума в тази ситуация, представителят не желае да посочи. Затова пък категорично акцентира, че тъкмо 2014 и 2016 - т.е. годините, в които Люксембург е получил повече пари от Европейски Съюз, в сравнение с е платил в общия бюджет - били безусловно изключение.
Финансови еквилибристики
За да разберем по какъв начин от чист донор Люксембург става чист адресат на европейски средства, би трябвало да надникнем още по-надълбоко в европейските статистики. Да вземем за образец рубриката " Конкурентоспособност, работни места и напредък ", споделя Жолт Дарвас от самостоятелния мозъчен концерн " Брюгел " със седалище в Брюксел: " Ако отчитаме брутния вътрешен артикул на страната излиза, че Люксембург е получил повече средства, в сравнение с някои други страни-членки на Европейски Съюз ", споделя той.
Една част от тези средства (53 милиона евро) са от изследователската стратегия " Хоризонт 2020 ", с която се финансира и построяването на Европейската сателитна навигационна система " Галилей ". " Работата на един огромен теоретичен екип, работещ по " Галилей ", се координира точно от Люксембург. Затова и средствата се превеждат на Люксембург, откъдето те по-късно се разпределят към разнообразни институти в други страни-членки на общността ", споделя Дарвас.
Сходно е ситуацията с стратегиите на Европейски Съюз, свързани с митата, налозите и битката с измамите. Люксембург получава относително огромен дял (23 милиона евро) от общите средства, планувани за тях. " В Люксембург са седалищата на " Евростат " и на Европейската счете палата ", напомня Дарвас, което оправдава обстоятелството, че страната получава средства по стратегии, свързани със статистиката или с финансовия одит в общността. По същия метод стоят нещата и с други бюджетни пера - тъй като в Люксембург се намират редица европейски институции - да вземем за пример Европейският съд, Европейската капиталова банка, преводаческите служби на Европейски Съюз, Спасителните фондове EFSF и ESM, административните управления на осем генерални дирекции към Еврокомисията, Службата за изявления на Европейски Съюз, както и още доста други служби и организации. Затова е толкоз комплициран въпросът с финансирането на Люксембург. Едно обаче наподобява несъмнено: страната въпреки всичко ще завърши настоящия финансов интервал до 2020 година като чист донор.
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ