Изглежда коронавирусът SARS-CoV-2 поне засега еволюира предимно в посока избягване

Изглежда коронавирусът SARS-CoV-2 най-малко към този момент еволюира най-вече в посока отбягване на имунитет, като се надпреварва с него да се развъди допустимо най-бързо в човешкия организъм преди да последва имунен отговор, а не в посока да стане устойчив на имунен отговор . Такова умозаключение прави в своя обява във Facebook Георги Маринов, академик от департамента по генетика на Станфордския университет.

Всъщност, Маринов разяснява, че посоката на еволюция е по два пътя и тъкмо вторият е за устойчивост към към този момент съществуващи антитела. Такива са разновидностите Бета (южноафриканския B.1.351) и Гама (бразилския P.1), а от по-новите по-известни същите характерности имат Ламбада (перуанския C.37) и Мю (колумбийския B.1.638). Но доминантен в международен мащаб стана разновидността Делта (индийския вид B.1.617.2). " Делта наподобява, в случай че не се получи някаква огромна изненада, ще унищожи всички останали разновидности, и от един миг нататък SARS-CoV-2` ще се състои единствено от негови наследници ", написа Маринов.

Според него, до един миг еволюцията към по-висока инфекциозност е можела да бъде обяснена с големия брой неимунизирани, " т.е. когато има толкоз доста неимунизирани, за вируса е по-добре да еволюира в посока по-ефективно възпаление на тях, в сравнение с към отбягване на имунизацията антигенно /да развива устойчивост към нея/ (което може да го направи по-малко заразен) ". Само че към този момент се следи нарастване на случаите на наследници на Делта (AY.4.2, AY.33 и AY.34) в страни с високо имунизационно покритие като Канада, Чили, Англия. Тези разновидности нямат спомагателни разновидности там, където се образуват такива за увеличение на устойчивост до момента (RBD т.е. рецептор свързващия домен), което подухва на мисли, че увеличението на заразността може да не бъде преборено софтуерно т.е. посредством акомодация на съществуващите ваксини - при развиване на устойчивост към имунизациите, тяхната акомодация (препрограмирано) е доста по-лесно, по думите на учения. " Всяка една ваксина оттук насетне ще работи по-зле от предходните и единственият метод успеваемостта да се усъвършенства е да се създаде ваксина, която да индуцира доста по-високи равнища на обезвреждащи антитела. Което не се знае дали изобщо е допустимо ", притеснява се Маринов.

По думите му, в случай че в последна сметка в действителност SARS-CoV-2 върви по пътя на все по-високата инфекциозност, то в един миг това ще заплаши и успеваемостта на антивирусните препарати и моноклоналните антитела. " Тъй като сега е доста значимо те да се вземат рано, с цел да спрат репликацията на вируса преди да е излязла от надзор и преди да е предизвикала хиперактивация на имунната система и съществени провали на клетъчно равнище. Но колкото по-бързо се реплицира (размножава) вирусът, толкоз повече се стеснява този прозорец във времето... ", споделя Маринов.