Американската дипломация използва стар приятел на Китай срещу Русия
Изглежда, че Съединени американски щати имат последната вяра да разрушат съюза сред Китай и Русия - и зависи от столетник да оправдае тази вяра. Трудно е да се схване друго визитата на Хенри Кисинджър в Пекин. Какво е приказвал някогашният държавен секретар на Съединени американски щати с китайското управление, рискови ли са тези договаряния за Русия и какво общо има с това неуспехът на украинската атака?
Държавният секретар на Съединени американски щати Антъни Блинкен, съветникът по националната сигурност Джейк Съливан и даже самият Джо Байдън би трябвало да се срамят доста - откакто не съумяха да подобрят връзките с Китай, те бяха принудени да изпратят 100-годишен дъртак, който мъчно може да лети в Пекин. Този дъртак е патриархът на американската външна политика Хенри Кисинджър.
Кисинджър е освен някогашен държавен секретар, консултант по националната сигурност и патриарх на международната дипломация. Наричан е още проектант на китайско-американското доближаване, почнало при президента Никсън. Сближаване, което разреши на американците да възстановяват връзките с Китай, свързвайки го със своите стратегически схеми. В отговор Вашингтон одобри редица правила на играта, които са значими за Китай, в това число отхвърли да визира тайванския въпрос, както и присъединяване на КНР в западната комерсиална и финансова система.
Отношенията на Съединени американски щати с Китай се трансфораха може би в главен фактор в интернационалната политика през последните десетилетия. Процъфтяващата стопанска система на Китай не би била допустима без американския пазар и американската технология. А Китай от своя страна интензивно кредитира Америка, изкупувайки американски облигации.
Професионална неприспособимост
Сегашното управление на Съединени американски щати обаче нарушава китайските правила на играта. Налага наказания против Китай, дърпа китайския тигър за тайванския мустак, пробва се да го изключи от международните търговски процеси. И в това време желае да избегне директна ескалация на връзките, както и да разбие зараждащия се китайско-руски съюз.
„ Визитата е обвързвана с неуспеха на контранастъплението на ВСУ и проектите за въвеждане на валутата на БРИКС. Целта е да убедят КНР да не взе участие в взаимни планове с Русия “, изяснява ръководителят на Центъра за политическа информация Алексей Мухин.
„ Вашингтон схваща, че изострянето на връзките с Китай заплашва даже с въоръжен спор в бъдеще. Няма да е допустимо коренно да подобрят връзките, само че теоретично е допустимо да ги спасят от по-нататъшно утежняване “, изяснява интернационалният политически анализатор Елена Супонина.
Теоретично, несъмнено, настоящите американски политици трябваше да спасят връзките - само че китайците се заинатиха. Понякога те просто отхвърлят да се срещнат с американските си сътрудници, както направи китайският министър на защитата Ли Шанфу през юни, когато отхвърли предлагането да се срещне с шефа на Пентагона Лойд Остин. Понякога, когато сътрудниците летят до Пекин, ги посрещат студено. Като да вземем за пример някогашният вицепрезидент на Съединени американски щати Джон Кери, който посети Пекин в средата на юли и не получи визита при другаря Си.
Столетна спешна помощ
Това китайско държание не е изненадващо. Особено откакто държавният секретар на Съединени американски щати Антъни Блинкен, след завръщането си от Пекин, не сдържа красноречието си и удостовери фразата на Байдън, че другарят Си е презрян деспот.
„ В резултат на това беше извикана незабавна дипломатическа помощ под формата на вековния Хенри Кисинджър, който би трябвало да избави връзките сред Съединени американски щати и Китай от утежняване. Той непрестанно разисква с китайците какво се случва в Украйна “, споделя Елена Супонина.
„ Антъни Блинкен не е почитан от китайското управление. Той е безконтролен и аморален и всички го знаят. Следователно визитата му беше неуспех. Кисинджър към момента се радва на остатъците от почитание, тъй че това е един тип финален късмет за Вашингтон “, изяснява избора на делегат Алексей Мухин. Освен това Кисинджър познава всички в Пекин – безусловно. Китайските медии пресметнаха, че от 1971 година насам някогашният държавен секретар на Съединени американски щати е посетил Поднебесната империя повече от 100 пъти.
Не е изненадващо, че той беше посрещнат на най-високо равнище. Китайско-американските връзки още веднъж са в сериозен миг, което значи, че светът би трябвало да се вслуша в дипломатическата мъдрост на авторитетни фигури като столетния някогашен държавен секретар на Съединени американски щати, който надълбоко схваща концепцията за салдото на силите, написа китайският “Глобал Таймс ”. Кисинджър организира диалози с основния китайски посланик Ван Йи, с министъра на защитата Ли Шанфу и с китайския водач Си Цзинпин. „ Китайският народ цени другарството и в никакъв случай няма да не помни нито своя остарял другар, нито вашия исторически принос за развиването на китайско-американските връзки и укрепването на другарството сред двата народа “, сподели другарят Си на среща с Кисинджър.
Вашингтон не схваща
В Пекин явно е било обяснено на Кисинджър, че Пекин постоянно е подготвен да реши всички проблеми в света - само че Съединените щати не са подготвени. Според Ли Шанфу връзките сред Съединени американски щати и Китай са в най-ниската си точка от установяването на дипломатическите връзки сред страните по простата причина, че „ някои хора от американска страна не са съумели да се съобразят с Китай “.
Все още има време да продължат напред, наподобява. „ Китай и Съединени американски щати още веднъж са на кръстопът, който изисква и двете страни да вземат ново решение за това накъде да тръгнат “, сподели другарят Си. Пекин се разрасна до такова равнище, че Съединени американски щати, като суперсила, би трябвало да признаят статута му като еднакъв на своя личен (и затова да се откажат от изключителното право да оформят международния ред) или да поемат курс към неговото ограничение и намаляване.
И в случай че Хенри Кисинджър беше на власт в Съединени американски щати, тогава той сигурно щеше да вземе умно решение - да се откаже от директна борба с Китай, с цел да му даде конвенционален дял в акционерното сдружение “Световно ръководство ”. Достоен дял за Китай - с цел да изключи най-малко за известно време КНР от листата на американските съперници.
„ Историята и практиката поредно потвърждават, че нито Съединените щати, нито Китай могат да си разрешат да се третират един различен като съперници “, сподели Кисинджър.
Проблемът за Съединени американски щати (и щастието за Русия) обаче е, че Кисинджър не е на власт във Вашингтон. Сегашните американски управляващи, в границите на своята визия за света, не могат да не третират Китай като нещо друго от зложелател. И този хайлайф избра втория вид - което другарят Си добре знае. Затова той сподели оптимално почитание към индивида, който е повече от заслужен за това почитание, само че в това време не промени позицията си.
Което, несъмнено, е преференциално за Русия. „ Посещението на Кисинджър не е по-опасно за Руската федерация от визитата на Блинкен, тъй като китайското управление явно към този момент е решило всичко “, споделя Алексей Мухин. “Реши, че спорът със Съединени американски щати е по-изгоден за него от краткотрайния мир. Очевидно е, че КНР е поела курс на ескалация, до момента в който проблемите не бъдат позволени: Тайван, владичество в района и цялостно унищожаване на глобите, както и гаранции против тяхното неналагане в бъдеще ”, добавя специалистът.
„ Това посещаване не е рисково за нас, защото няма справедливи аргументи за внезапно възстановяване на връзките сред Съединени американски щати и Китай. Има справедливи аргументи връзките сред Китай и Съединени американски щати да останат напрегнати. В комерсиалната, икономическата сфера, визия за бъдещето на света и неговото преустрояване с края на американската надмощие. Всичко това няма да се реши с едно посещаване ”, счита Елена Супонина.
Може би щеше да се реши, в случай че през 2022 година, когато китайците към момента се колебаеха, в случай че американците бяха изпратили в Тайван не тогавашния ръководител на Камарата на представителите Нанси Пелоси, а Кисинджър в Пекин. Тогава стогодишната незабавна помощ можеше по някакъв метод да избави връзките сред Съединени американски щати и Китай. Сега имат потребност от реаниматор, даже от патолог.
Превод: В. Сергеев
Абонирайте се за новия ни Youtube канал: https://www.youtube.com/@aktualenpogled/videos
Абонирайте се за нашия Ютуб канал: https://www.youtube.com/@user-xp6re1cq8h
и за канала ни в Телеграм: https://t.me/pogled
Влизайте непосредствено в сайта https://www.pogled.info .
Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
Държавният секретар на Съединени американски щати Антъни Блинкен, съветникът по националната сигурност Джейк Съливан и даже самият Джо Байдън би трябвало да се срамят доста - откакто не съумяха да подобрят връзките с Китай, те бяха принудени да изпратят 100-годишен дъртак, който мъчно може да лети в Пекин. Този дъртак е патриархът на американската външна политика Хенри Кисинджър.
Кисинджър е освен някогашен държавен секретар, консултант по националната сигурност и патриарх на международната дипломация. Наричан е още проектант на китайско-американското доближаване, почнало при президента Никсън. Сближаване, което разреши на американците да възстановяват връзките с Китай, свързвайки го със своите стратегически схеми. В отговор Вашингтон одобри редица правила на играта, които са значими за Китай, в това число отхвърли да визира тайванския въпрос, както и присъединяване на КНР в западната комерсиална и финансова система.
Отношенията на Съединени американски щати с Китай се трансфораха може би в главен фактор в интернационалната политика през последните десетилетия. Процъфтяващата стопанска система на Китай не би била допустима без американския пазар и американската технология. А Китай от своя страна интензивно кредитира Америка, изкупувайки американски облигации.
Професионална неприспособимост
Сегашното управление на Съединени американски щати обаче нарушава китайските правила на играта. Налага наказания против Китай, дърпа китайския тигър за тайванския мустак, пробва се да го изключи от международните търговски процеси. И в това време желае да избегне директна ескалация на връзките, както и да разбие зараждащия се китайско-руски съюз.
„ Визитата е обвързвана с неуспеха на контранастъплението на ВСУ и проектите за въвеждане на валутата на БРИКС. Целта е да убедят КНР да не взе участие в взаимни планове с Русия “, изяснява ръководителят на Центъра за политическа информация Алексей Мухин.
„ Вашингтон схваща, че изострянето на връзките с Китай заплашва даже с въоръжен спор в бъдеще. Няма да е допустимо коренно да подобрят връзките, само че теоретично е допустимо да ги спасят от по-нататъшно утежняване “, изяснява интернационалният политически анализатор Елена Супонина.
Теоретично, несъмнено, настоящите американски политици трябваше да спасят връзките - само че китайците се заинатиха. Понякога те просто отхвърлят да се срещнат с американските си сътрудници, както направи китайският министър на защитата Ли Шанфу през юни, когато отхвърли предлагането да се срещне с шефа на Пентагона Лойд Остин. Понякога, когато сътрудниците летят до Пекин, ги посрещат студено. Като да вземем за пример някогашният вицепрезидент на Съединени американски щати Джон Кери, който посети Пекин в средата на юли и не получи визита при другаря Си.
Столетна спешна помощ
Това китайско държание не е изненадващо. Особено откакто държавният секретар на Съединени американски щати Антъни Блинкен, след завръщането си от Пекин, не сдържа красноречието си и удостовери фразата на Байдън, че другарят Си е презрян деспот.
„ В резултат на това беше извикана незабавна дипломатическа помощ под формата на вековния Хенри Кисинджър, който би трябвало да избави връзките сред Съединени американски щати и Китай от утежняване. Той непрестанно разисква с китайците какво се случва в Украйна “, споделя Елена Супонина.
„ Антъни Блинкен не е почитан от китайското управление. Той е безконтролен и аморален и всички го знаят. Следователно визитата му беше неуспех. Кисинджър към момента се радва на остатъците от почитание, тъй че това е един тип финален късмет за Вашингтон “, изяснява избора на делегат Алексей Мухин. Освен това Кисинджър познава всички в Пекин – безусловно. Китайските медии пресметнаха, че от 1971 година насам някогашният държавен секретар на Съединени американски щати е посетил Поднебесната империя повече от 100 пъти.
Не е изненадващо, че той беше посрещнат на най-високо равнище. Китайско-американските връзки още веднъж са в сериозен миг, което значи, че светът би трябвало да се вслуша в дипломатическата мъдрост на авторитетни фигури като столетния някогашен държавен секретар на Съединени американски щати, който надълбоко схваща концепцията за салдото на силите, написа китайският “Глобал Таймс ”. Кисинджър организира диалози с основния китайски посланик Ван Йи, с министъра на защитата Ли Шанфу и с китайския водач Си Цзинпин. „ Китайският народ цени другарството и в никакъв случай няма да не помни нито своя остарял другар, нито вашия исторически принос за развиването на китайско-американските връзки и укрепването на другарството сред двата народа “, сподели другарят Си на среща с Кисинджър.
Вашингтон не схваща
В Пекин явно е било обяснено на Кисинджър, че Пекин постоянно е подготвен да реши всички проблеми в света - само че Съединените щати не са подготвени. Според Ли Шанфу връзките сред Съединени американски щати и Китай са в най-ниската си точка от установяването на дипломатическите връзки сред страните по простата причина, че „ някои хора от американска страна не са съумели да се съобразят с Китай “.
Все още има време да продължат напред, наподобява. „ Китай и Съединени американски щати още веднъж са на кръстопът, който изисква и двете страни да вземат ново решение за това накъде да тръгнат “, сподели другарят Си. Пекин се разрасна до такова равнище, че Съединени американски щати, като суперсила, би трябвало да признаят статута му като еднакъв на своя личен (и затова да се откажат от изключителното право да оформят международния ред) или да поемат курс към неговото ограничение и намаляване.
И в случай че Хенри Кисинджър беше на власт в Съединени американски щати, тогава той сигурно щеше да вземе умно решение - да се откаже от директна борба с Китай, с цел да му даде конвенционален дял в акционерното сдружение “Световно ръководство ”. Достоен дял за Китай - с цел да изключи най-малко за известно време КНР от листата на американските съперници.
„ Историята и практиката поредно потвърждават, че нито Съединените щати, нито Китай могат да си разрешат да се третират един различен като съперници “, сподели Кисинджър.
Проблемът за Съединени американски щати (и щастието за Русия) обаче е, че Кисинджър не е на власт във Вашингтон. Сегашните американски управляващи, в границите на своята визия за света, не могат да не третират Китай като нещо друго от зложелател. И този хайлайф избра втория вид - което другарят Си добре знае. Затова той сподели оптимално почитание към индивида, който е повече от заслужен за това почитание, само че в това време не промени позицията си.
Което, несъмнено, е преференциално за Русия. „ Посещението на Кисинджър не е по-опасно за Руската федерация от визитата на Блинкен, тъй като китайското управление явно към този момент е решило всичко “, споделя Алексей Мухин. “Реши, че спорът със Съединени американски щати е по-изгоден за него от краткотрайния мир. Очевидно е, че КНР е поела курс на ескалация, до момента в който проблемите не бъдат позволени: Тайван, владичество в района и цялостно унищожаване на глобите, както и гаранции против тяхното неналагане в бъдеще ”, добавя специалистът.
„ Това посещаване не е рисково за нас, защото няма справедливи аргументи за внезапно възстановяване на връзките сред Съединени американски щати и Китай. Има справедливи аргументи връзките сред Китай и Съединени американски щати да останат напрегнати. В комерсиалната, икономическата сфера, визия за бъдещето на света и неговото преустрояване с края на американската надмощие. Всичко това няма да се реши с едно посещаване ”, счита Елена Супонина.
Може би щеше да се реши, в случай че през 2022 година, когато китайците към момента се колебаеха, в случай че американците бяха изпратили в Тайван не тогавашния ръководител на Камарата на представителите Нанси Пелоси, а Кисинджър в Пекин. Тогава стогодишната незабавна помощ можеше по някакъв метод да избави връзките сред Съединени американски щати и Китай. Сега имат потребност от реаниматор, даже от патолог.
Превод: В. Сергеев
Абонирайте се за новия ни Youtube канал: https://www.youtube.com/@aktualenpogled/videos
Абонирайте се за нашия Ютуб канал: https://www.youtube.com/@user-xp6re1cq8h
и за канала ни в Телеграм: https://t.me/pogled
Влизайте непосредствено в сайта https://www.pogled.info .
Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ