Внимание, вегани: Растенията имат способността да крещят“
Изглежда, че Роалд Дал въпреки всичко е имал нещо поради, когато е споделил: в случай че нараниш растение, то крещи.
Растенията крещят. Не по същия метод, по който ние хората бихме могли да крещим. По-скоро те издават пукащи или щракащи звуци с ултразвукови честоти отвън обсега на човешкия слух, които се усилват, когато растението е уплашено.
Това, съгласно изследване, оповестено през 2023 година, може да е един от методите, по които растенията оповестяват на околния свят за своя дискомфорт или стрес.
" Дори в безшумно поле в действителност има звуци, които не чуваме,
и тези звуци носят информация.
Има животни, които могат да чуят тези звуци, тъй че има възможност да се случва доста акустично взаимоотношение, " сподели еволюционният биолог Лилах Хадани от университета в Тел Авив, Израел и прибавя: " Растенията взаимодействат с инсекти и други животни през цялото време и доста от тези организми
употребяват тон за връзка, тъй че би било доста неоптимално растенията въобще да не употребяват тон. "
Растенията, подложени на стрес, не са толкоз пасивни, колкото си мислите. Те претърпяват някои много трагични промени, една от най-забележимите от които (поне за нас, хората) е отделянето на някои много мощни аромати. Те могат също по този начин да трансформират цвета и формата си.
Тези промени могат да алармират за заплаха на други растения наоколо,
които в отговор да засилят отбраната си, или да привлекат животни, които да се оправят с вредителите, които може да вредят на растението.
Но дали растенията излъчват други типове сигнали – като да вземем за пример звуци – не е изцяло проучено. Преди няколко години Хадани и нейните сътрудници откриват, че растенията могат да засичат тон. Следващият логически въпрос, който трябваше да се зададе, беше дали те могат и да го създават.
За да схванат това, те записват доматени и тютюневи растения при разнообразни условия. Първо, записват растения, които не са подложени на стрес, с цел да получат базови данни. След това записват растения, които са били обезводнени, и растения, чиито стъбла са били отрязани. Тези записи се организират първо в звукоизолирана акустична камера, а по-късно в естествена оранжерийна среда. След това те обучили логаритъм за машинно образование, с цел да разграничат звука, издаван от нестресирани растения, отрязани растения и обезводнени растения.
Звуковете, които издават растенията, са като пукащи или щракащи звуци
с периодичност, прекомерно висока, с цел да може човек да ги разграничи, откриваеми в радиус от над един метър.
Растенията, които не са подложени на стрес, въобще не издават доста звук, а просто си стоят и безшумно си правят работата.
За разлика от тях, стресираните растения са доста по-шумни, като според от типа издават приблизително до към 40 щраквания на час. А растенията, лишени от вода, имат видим звуков профил. Те стартират да щракат повече, преди да покажат забележими признаци на дехидратация, като броят им се усилва с повишаването на изсъхналото растение, преди да утихнат, когато растението изсъхне.
Алгоритъмът съумява да разграничи тези звуци, както и типовете растения, които ги издават. И това не са единствено доматите и тютюневите растения. Екипът тествал разнообразни растения и открил, че издаването на звуци наподобява е много публикувана активност на растенията. Пшеницата, царевицата, гроздето, кактусът и кострецът са регистрирани да издават звуци.
Но към момента има няколко незнайни. Например, не е ясно по какъв начин се създават звуците. При предходни проучвания е открито, че при обезводнените растения се следи кавитация - развой, при който се образуват въздушни мехурчета в стъблото, които се уголемяват и унищожават.
Както пукането на човешките кокалчета провокира звуков гърмеж - нещо сходно може да се случва и с растенията.
Все още не знаем дали и други стресови положения могат да провокират тон. Патогените, нападенията, излагането на ултравиолетови лъчи, рисковите температури и други неподходящи условия също биха могли да накарат растенията да стартират да се пукат като балончета.
Не е ясно също по този начин дали издаването на тон е адаптивно развиване при растенията, или е просто нещо, което се случва. Екипът обаче сподели, че един логаритъм може да се научи да разпознава и разграничава звуците на растенията. Със сигурност е допустимо и други организми да са създали същото.
В допълнение, тези организми биха могли да се научат да реагират на шума на бедстващите растения по разнообразни способи.
" Например молец, който има намерение да снесе яйца върху растение, или животно, което има намерение да изяде растение, би могло да употребява звуците, с цел да насочи решението си, " сподели Хадани.
За нас, хората, последствията са напълно ясни; бихме могли да се настроим към бедствените сигнали на жадните растения и да ги поливаме, преди да е станало проблем. Но дали други растения усещат и реагират, не е известно.
Предишни проучвания демонстрираха, че растенията могат да покачат устойчивостта си към засушаване в отговор на тон, тъй че това сигурно е евентуално. И точно тук екипът насочва идващия стадий от своите проучвания.
" Сега, когато знаем, че растенията в действителност издават звуци, идващият въпрос е кой може да ги чуе. ", сподели Хадани.
" В момента изследваме реакциите на други организми, както животни, по този начин и растения, на тези звуци, а също по този начин изследваме способността ни да идентифицираме и интерпретираме звуците в изцяло естествена среда. "
Растенията крещят. Не по същия метод, по който ние хората бихме могли да крещим. По-скоро те издават пукащи или щракащи звуци с ултразвукови честоти отвън обсега на човешкия слух, които се усилват, когато растението е уплашено.
Това, съгласно изследване, оповестено през 2023 година, може да е един от методите, по които растенията оповестяват на околния свят за своя дискомфорт или стрес.
" Дори в безшумно поле в действителност има звуци, които не чуваме,
и тези звуци носят информация.
Има животни, които могат да чуят тези звуци, тъй че има възможност да се случва доста акустично взаимоотношение, " сподели еволюционният биолог Лилах Хадани от университета в Тел Авив, Израел и прибавя: " Растенията взаимодействат с инсекти и други животни през цялото време и доста от тези организми
употребяват тон за връзка, тъй че би било доста неоптимално растенията въобще да не употребяват тон. "
Растенията, подложени на стрес, не са толкоз пасивни, колкото си мислите. Те претърпяват някои много трагични промени, една от най-забележимите от които (поне за нас, хората) е отделянето на някои много мощни аромати. Те могат също по този начин да трансформират цвета и формата си.
Тези промени могат да алармират за заплаха на други растения наоколо,
които в отговор да засилят отбраната си, или да привлекат животни, които да се оправят с вредителите, които може да вредят на растението.
Но дали растенията излъчват други типове сигнали – като да вземем за пример звуци – не е изцяло проучено. Преди няколко години Хадани и нейните сътрудници откриват, че растенията могат да засичат тон. Следващият логически въпрос, който трябваше да се зададе, беше дали те могат и да го създават.
За да схванат това, те записват доматени и тютюневи растения при разнообразни условия. Първо, записват растения, които не са подложени на стрес, с цел да получат базови данни. След това записват растения, които са били обезводнени, и растения, чиито стъбла са били отрязани. Тези записи се организират първо в звукоизолирана акустична камера, а по-късно в естествена оранжерийна среда. След това те обучили логаритъм за машинно образование, с цел да разграничат звука, издаван от нестресирани растения, отрязани растения и обезводнени растения.
Звуковете, които издават растенията, са като пукащи или щракащи звуци
с периодичност, прекомерно висока, с цел да може човек да ги разграничи, откриваеми в радиус от над един метър.
Растенията, които не са подложени на стрес, въобще не издават доста звук, а просто си стоят и безшумно си правят работата.
За разлика от тях, стресираните растения са доста по-шумни, като според от типа издават приблизително до към 40 щраквания на час. А растенията, лишени от вода, имат видим звуков профил. Те стартират да щракат повече, преди да покажат забележими признаци на дехидратация, като броят им се усилва с повишаването на изсъхналото растение, преди да утихнат, когато растението изсъхне.
Алгоритъмът съумява да разграничи тези звуци, както и типовете растения, които ги издават. И това не са единствено доматите и тютюневите растения. Екипът тествал разнообразни растения и открил, че издаването на звуци наподобява е много публикувана активност на растенията. Пшеницата, царевицата, гроздето, кактусът и кострецът са регистрирани да издават звуци.
Но към момента има няколко незнайни. Например, не е ясно по какъв начин се създават звуците. При предходни проучвания е открито, че при обезводнените растения се следи кавитация - развой, при който се образуват въздушни мехурчета в стъблото, които се уголемяват и унищожават.
Както пукането на човешките кокалчета провокира звуков гърмеж - нещо сходно може да се случва и с растенията.
Все още не знаем дали и други стресови положения могат да провокират тон. Патогените, нападенията, излагането на ултравиолетови лъчи, рисковите температури и други неподходящи условия също биха могли да накарат растенията да стартират да се пукат като балончета.
Не е ясно също по този начин дали издаването на тон е адаптивно развиване при растенията, или е просто нещо, което се случва. Екипът обаче сподели, че един логаритъм може да се научи да разпознава и разграничава звуците на растенията. Със сигурност е допустимо и други организми да са създали същото.
В допълнение, тези организми биха могли да се научат да реагират на шума на бедстващите растения по разнообразни способи.
" Например молец, който има намерение да снесе яйца върху растение, или животно, което има намерение да изяде растение, би могло да употребява звуците, с цел да насочи решението си, " сподели Хадани.
За нас, хората, последствията са напълно ясни; бихме могли да се настроим към бедствените сигнали на жадните растения и да ги поливаме, преди да е станало проблем. Но дали други растения усещат и реагират, не е известно.
Предишни проучвания демонстрираха, че растенията могат да покачат устойчивостта си към засушаване в отговор на тон, тъй че това сигурно е евентуално. И точно тук екипът насочва идващия стадий от своите проучвания.
" Сега, когато знаем, че растенията в действителност издават звуци, идващият въпрос е кой може да ги чуе. ", сподели Хадани.
" В момента изследваме реакциите на други организми, както животни, по този начин и растения, на тези звуци, а също по този начин изследваме способността ни да идентифицираме и интерпретираме звуците в изцяло естествена среда. "
Източник: lupa.bg
КОМЕНТАРИ