Откриха фрагмент от най-древната карта на звездното небе
Изглежда, че откриватели са съумели да се натъкнат на изгубения звезден азбучник на Хипарх – най-ранния прочут опит на човечеството да картографира цялото нощно небе - върху ръкопис, непокътнат в православния манастир „ Света Катерина “ на Синайския полуостров в Египет.
През 2012 година Джейми Кар, студент на известния древен откривател Питър Уилямс, вижда нещо необичайно зад буквите на християнския ръкопис, който по това време е анализирал в Кеймбриджкия университет.
Кар се натъква на прославен откъс на старогръцки, който постоянно е приписван на Ератостен – астроном и началник на Александрийската библиотека (едно от най-престижните места в античния свят, където човек е могъл да добие нови знания).
През 2017 година мултиспектрален разбор на документа разкрива девет фолиа със страници, които съдържат подсказки, че от горната страна е имало различен текст. Само по себе си това не е нещо извънредно – през миналите епохи пергаментите са били изключително скъпа стока и учените евентуално са преизползвали старите кожи.
След като преглежда резултатите от този разбор през втората година от пандемията, Уилямс се натъква на някакви странни цифри във фолиата от манастира „ Света Катарина “. Той изпраща страницата до научните историци във Франция, които с изненада откриват, че в тази ситуация става въпрос за звездни координати.
Оригиналният текст от манастира " Света Катерина ", написан върху бледи следи от различен текст, открит посредством мултиспектрален разбор. Източник: Museum of the Bible/Early Manuscripts Electronic Library/Lazarus Project/University of Rochester/multispectral processing by Keith T. Knox/tracings by Emanuel Zingg.
Откъде знаем от кого са написани?
Накратко – не знаем. Поне не със 100-процентова сигурност. Това, което специалистите знаят обаче е, че гръцкият астроном Хипарх е работил по звезден азбучник на западното небе в интервала 162 – 127 година прочие Хр.
Няколко исторически текста назовават Хипарх „ бащата на астрономията “. Смята се, че точно той открива, че Земята „ трепти “ по своята ос – така наречен прецесия. Освен това е и първият, който пресмята придвижванията на Слънцето и Луната.
След като преглеждат звездната карта, скрита в пергаментите от „ Света Катерина “, откривателите съумяват да открият каква е била земната прецесия по времето, по което е била основана тази карта. Координатите на звездите пасват почти на прецесията, която би трябвало да е настъпила към 129 година прочие Хр. – когато Хипарх към момента е бил жив.
Преди тази карта да бъде открита, най-старият прочут звезден азбучник принадлежеше на астронома Клавдий Птоломей, основана през II век сл Хр. – три века след Хипарх.
Единственият различен теоретичен труд, наследен ни от Хипарх, съставлява коментар върху астрономическа поема, която разказва съзвездията. Много от координатите, които той приписва на звездите в Commentary on the Phaenomena, пасват на тези в пергамента от „ Света Катерина “, въпреки че фрагментираният текст е сложен за разшифроване.
Напълно четливи са координатите на едно-единствено съзвездие – Северна корона. Изследователите обаче считат, че Хипограф е съумял да картографира цялото нощно небе.
Без телескоп това евентуално е била извънредно предизвикателна задача.
Изследването е оповестено в Journal for the History of Astronomy.
Източник: Science Alert
