Изгледах репортажа за починалата жена пред Спешното отделение във Враца.

Изгледах репортажа за умрялата жена пред Спешното поделение във Враца.
И отново не ми се написа.
Не ми се написа, тъй като нямам пояснение за доста неща.
Например:

– Как едни лечебни заведения са лъскави и в тях има всичко, а други наподобяват на от дълго време изоставени казарми, в които мирише на гниещ слонски мъртвец, посипан с хлорна вар.

– Как едни доктори взимат на месец шест цифрени заплати, а медицинските сестри се срамят да кажат какъв брой получават в края на месеца.
– Как държавното управление ще взема решение проблемите на хората, когато има “Правителствена болница ”, а за хората има “Спешно поделение на ужасите ” във Враца.

– Източва ли се Здравната каса или това е единствено чувство?
– Кой е здравен министър и вероятно ще има ли смяна в ресора му?
– Защо въобще има държавни лечебни заведения?
– Защо, по дяволите, би трябвало да събираме пари за лекуване на деца?

Много още въпроси ме карат да не пиша, само че да не се отнасям, че доста ще се разпиша. Исках да кажа единствено, че не виждам телевизия от началото на годината, само че изгледах репортажа в нета.

И ми се набиха в главата думите на мъжа до колабиралата жена в инвалиден стол, към сестрата:

– Тя умря, няма какво да пишеш. Пиши ѝ напряко смъртен акт!

И 5 годишното ѝ дете, станало очевидец на всичко, до нея…

Как да ми се написа? Дайте напряко да подписваме смъртния акт на здравната ни система и да се свършва. Няма смисъл от писане тук.

Затова и няма да пишем. Няма и да четем. И репортажи по малките екрани няма да гледаме, че току-виж сме се видяли по какъв начин умираме чакайки в инвалиден стол пред ”Спешно ” поделение.

Теодор Михайлов