Амонякът може да се счита за гориво на бъдещето, но доколко е безопасен за хората и околната среда при пренасяне?
Изгаряния, слепота, задушаване и агонизираща гибел могат да бъдат породени даже от умерени концентрации на амоняк – мощно отровен химикал, получен от водород, който се чака да стане главно гориво в процеса на декарбонизация. Един от разновидностите за транспорт на водорода е превръщането му в амоняк. В комбиниране с вредите, които амонякът може да аргументи на морските екосистеми - след огромен разлив в морето това вещество може да „ стерилизира кубични благи от океана “ – не е чудно, че някои наблюдаващи се усещат неспокойни от вероятността амонякът (NH3) да бъде разнасян по целия свят, изключително в големите размери, които се разискват. Според скорошен отчет на Международната организация за възобновима сила IRENA, една четвърт от международния водород ще се търгува в интернационален мащаб през 2050 година при сюжет от 1,5°C, като 45% от този водород ще бъде изпратен като амоняк – почти 69 милиона тона H2. Това е съвсем еквивалентът на целия (предимно сив) водород, който се създава в международен мащаб през днешния ден. Още по тематиката ВЕИ 22 май 2022 1 май 2022 27 авг 2021 IRENA също по този начин декларира, че при 1,5 °C търсенето на амоняк ще се усили четирикратно доникъде на века до 688 милиона тона - като 197 млн. т от него се употребяват като гориво за мореплаване и 127 млн. т за транспортиране на водород. Амонякът — който през днешния ден се употребява основно за произвеждане на торове и пречистване на петрол — е необятно желан както като гориво за мореплаване, по този начин и като притежател на H2, защото е доста по-енергийно компактен като размер от компресирания или втечнения водород и е доста по-лесен за предпазване от последния, което изисква криогенни температури от минус 253°C. Газообразният амоняк обаче може да се съхранява като течност при стайна температура под налягане от единствено 10 бара или при атмосферно налягане при минус 33°C. Безопасност в морето Един от проблемите с трагичното увеличение на доставките на амоняк е, че колкото повече кораби излизат в намерено море, вероятността от сериозен случай нараства. Морската промишленост към този момент има „ нежелан “ връх по сигурност, съгласно данни на групата Together in Safety, която означи нарастване от 5% на произшествията и случаите при мореплаване до 2815 през 2019 година спрямо 2018 г. „ Много плавателни съдове потъват “, споделя Дейвид Себон, професор по машинно инженерство в университета в Кеймбридж, представен от Recharge, отбелязвайки, че 40% от всички транспортирани товари през днешния ден се състоят от изкопаеми горива. „ Две дузини кораби потъват всяка година и в случай че 40% от тях транспортират амоняк, с цел да заменят изкопаемите горива като метод за транспорт на сила, тогава това биха били 10 кораба годишно. [Дори] в случай че сте имали половината или една четвърт от това... към момента имате доста амоняк, който може да се озове в океана. И не се заблуждавайте, амонякът е гнусен. Това е каустик, търсещ вода химикал, който се прикрепя към влагата - в това число в очите, устата, белите дробове, гърлото или кожата на човек. Точните граници на експозиция варират съгласно регулациите, само че даже доста ниски концентрации във въздуха от единствено 30 елементи на милион (ppm) — вероятни от доста дребен теч или даже от време на време при естествена работа на кораба — могат да причинят усложнения в дишането, в случай че човек е изложен на тях за повече от 15 минути. При 100 ppm ще се появи раздразнение на очите и гърлото, а при 500-700 ppm всяка експозиция става рискова, с риск от изгаряния на гърлото, кожата, белите дробове и очите, евентуално причиняващи слепота. При по-високи концентрации рискът от гибел се усилва доста. Тежестта на пострадването зависи от точната централизация на амоняк и продължителността на експозицията. В най-лошия случай може да аргументи изгаряне на дихателните пътища и затваряне на отичане, задушавайки жертвата. Това не свършва дотук. Когато амонякът се разлее - да вземем за пример при конфликт в морето, който предизвиква пръсване на резервоара - и изключително в случай че попадне във вода, той реагира с кондензация във въздуха, с цел да образува тежка, токсична мъгла, която не се разсейва. Газовият облак от амоняк е „ доста сложен за локализиране “, изяснява Джордж Малупас, асоцииран академик в Кипърския морски и морски институт (CMMI), като отбелязва, че до момента в който пристанището или индустриалната зона могат да бъдат евакуирани, с цел да се избегне облак от разлив, това е „ съвсем невероятно “, с цел да извършите това на транспортен съд в морето. И до момента в който амонякът е доста по-малко запалителен от втечнения природен газ (LNG), той въпреки всичко е запалителен, тъй че всяко приключване в морето би било съпроводено от риск от детонация или пожар. Сериозен разлив на амоняк също би бил унищожителен и за морските дълбини. Амонякът се разтваря във вода, с цел да образува амониев хидроксид, който е мощно отровен за морския живот. „ Концентрация от 1 ppm амоняк във вода е задоволителна, с цел да убие доста морски организми “, Пол Мартин, съосновател на Hydrogen Science Coalition, „ Кораб, потъващ с товар амоняк, евентуално може да стерилизира цели кубични благи от океана. “ Ефектите биха били по-лоши, в случай че разливът се случи в залив или пристанище, където естествено срещащите се равнища на амоняк към този момент са нараснали заради високи равнища на разлагаща се органична материя на морското дъно и ниска водна обмяна, споделя Манос Мораитис, помощник академик в морския отдел на CMMI и Център за крайбрежни екосистеми. „ Амонякът се счита за една от най-честите аргументи за гибелта на риба във водните екосистеми “, споделя той за медията. „ Въздействието на приключването на амоняк в пристанища, устия и полузатворени заливи ще бъде най-тежко. “ Добри данни за сигурност досега? На сушата е имало няколко нашумели амонячни случая, не на последно място опустошителния пътен случай през 1976 година в Тексас, където изпаренията на NH3 от аварирал цистерна с амоняк убиха петима души и раниха още 178. А предишния месец Carlsberg беше санкциониран с 3 милиона английски лири (3,6 милиона долара) от английските регулатори за приключване на амоняк от една от пивоварните, което умъртви един и съществено рани различен. Но си коства да се означи, че до момента е имало относително малко произшествия с амоняк в морето, макар обстоятелството, че NH3 в продължение на доста години е бил превозен по море в размер - към 8% от общото произвеждане, съгласно оценките на Мартин. Базата данни на IHS Markit за повреди в корабоплаването регистрира единствено четири случая, свързани с амоняк към 2021 година, от които единствено един е обвързван с приключване на NH3, превозен като товар, събитие без пострадвания, смъртни случаи или екологични вреди. Останалите три обаче бяха съдбовни произшествия - всички на риболовни кораби, където амонякът, употребен като бордов хладилен сътрудник, или изтече, или експлодира. Но Себон предизвестява, че вероятността от повече произшествия вследствие на предстоящото разширение на превоза на амоняк ще бъде увеличена от неналичието на ефикасна регулация в морето - както и от некомпетентността, бездействието или корупцията на чиновниците. Пример в това отношение е петролния танкер Safer, който сега ръждясва край крайбрежията на Йемен и е изложен на риск от приключване на 1,14 милиона барела нефт в морето заради политическа невъзможност за това кой е виновен за него по време на революция. И детонацията на амониев нитрат в Бейрут, Ливан, през август 2020 година — която умъртви 218 души заради служебна немарливост — показва пагубните последствия от един-единствен отвод, обвързван с рискови субстанции, даже в случай че с него се работи деликатно и безвредно от голямото болшинство от тези, които го употребяват. Според Together in Safety човешката неточност е фактор, способствуващ за 75-96% от случаите в морето, защото продължителните интервали на борда и времето надалеч от околните подкопават успеваемостта на екипажите. Този рисков фактор се изостря още повече от нуждата от добре подготвен личен състав със профилирани знания за това по какъв начин да се борави с амоняк - което някои транспортни компании може да не са в положение или да желаят да изпълнят. „ Големият риск от амоняка като насипен енергиен притежател е тероризмът “, споделя той. „ Танкер, приютен на място покрай обитаемо място, би бил примамлива цел и може да докара до смъртни случаи и пострадвания в пагубен мащаб. “ Рисковете нарастват при потребление на амоняк като гориво Друг проблем за относително чистата сигурност на амоняка е, че потреблението му като гориво е относително ново и нетествано - и по своята същина е по-рисковано. За разлика от товарния амоняк, който се транспортира на борда в запечатан контейнер, амонякът, употребен като гориво, ще бъде интегриран в работата на кораба. Това значи тръби, пренасящи гориво от резервоара до помещението за подготовка на горивото (пространството, съдържащо помпи, компресори и т.н.) до мотора - увеличавайки оптимално повърхността, която може да изтече или да претърпи щета. Това значи изгаряне на амоняк в мотор, което може да изтече или да експлодира. Това значи машинно поделение с работещ в него екипаж, който може да бъде изложен на изтичащо гориво. Това значи неорганизирани излъчвания на амоняк от мотора, изтичащи през комина. Добрата вест е, че втечненият природен газ към този момент направи прехода от товар към гориво релативно безвреден, тъй че има модел, който да се следва за други втечнени газове. Лошата вест е, че както обяснява класификационното общество DNV в скорошния си справочник за сигурност на амоняка като морско гориво, дизайнът на кораби, работещи с полутечен природен газ, не е подобаващ за амоняк, тъй че е нужен напълно нов метод – както към дизайна, по този начин и към работата. „ Участващият екипаж би трябвало да бъде уместно дипломиран, нараснал или преквалифициран, с цел да отговори на характерните условия за работа с ново гориво с физически и химични свойства и държание, доста разнообразни от откритите морски течни горива “, изяснява професор Елиас Ифантис, старши академик в CMMI Център за морски и офшорни науки, технологии и инженерство. DNV предлага редица смекчаващи ограничения, с цел да направи амоняка безвреден за товарене, превозване и изгаряне в морето. Първо, предлага се резервоарът за амоняк да се сложи надалеч от корабните и товарните интервенции и „ деликатно “ да се обмисли разположението, с цел да се минимизира рискът от външни събития, като засядане или конфликт. Той също по този начин предлага газонепропускливи вторични бариери към резервоара, тръбите и мотора, с цел да се задържат всички евентуални течове и да се спре просмукването им в зони, където екипажът може да работи. В допълнение оттова приканват за изходи от въздушни шлюзове за затворени пространства, където амонякът и хората биха съществували по едно и също време, тъй че членовете на екипажа да могат бързо да избягат и да заловен всеки изтичащ NH3. Пълното съоръжение за персонална отбрана (PPE) е обещано, дружно с ефикасна система за ръководство на по този начин наречения „ изпарен газ “ – джобове от амоняк, които биха се образували, когато студеният течен амоняк в резервоара за гориво се затопли. На пристанището товаренето и разтоварването на амоняк би трябвало да се прави допустимо най-отдалечено и с добре подготвен личен състав, като се употребяват специфични съединители за маркучи, които понижават риска от течове. DNV прибавя, че маркучите за зареждане с гориво би трябвало да се продухват с неподвижен газ, с цел да се отмие остатъчният амоняк. И при положение, че някоя от тези системи се провали? Малупас е уверен, че системите за разкриване на течове на пазара през днешния ден са в положение да предизвестяват екипажа за евентуални течове, което им разрешава да се намесят, преди обстановката да ескалира. „ Има налични в комерсиалната мрежа датчици и интелигентни системи, които са задоволително зрели, с цел да откриват течове задоволително бързо “, споделя той. „ Времето за реакция ще бъде толкоз бързо, колкото всяка друга система, която открива течове. Има и нови системи, които ще би трябвало да получат утвърждение. “ Като цяло CMMI, който неотдавна разгласява документ за потреблението на амоняк като енергиен притежател, е на мнение, че въпреки амонякът в действителност да е рисково вещество за превозване, комбинацията от контролиране и нововъведения ще бъде задоволителна за намаляване на рисковете. „ CMMI има вяра, че амонякът е ефикасен енергиен притежател, при изискване че софтуерно развити, използвани, безвредни и рентабилни решения ще бъдат изцяло налични, съответно валидирани и утвърдени от класификационните сдружения “, изясняват от организацията. Мартин е по-малко оптимистичен, когато го попитат за вероятността от дейно контролиране. „ Уверен съм, че бихме могли да го създадем, само че също по този начин съм убеден, че няма да го създадем, до момента в който забележителна загуба на живот не наложи налагането на разпореждания “, споделя той. Трудно е да не се вършат съпоставения с нуклеарната сила. Подобно на амоняка, нуклеарната сила има капацитета да декарбонизира големи сектори от енергийната система и има относително положителни индикатори за сигурност - само че това не прави доста малко, с цел да успокои публичното безпокойствие по отношение на евентуално пагубните последствия, които могат да зародят. Подобно на нуклеарната сила, амонякът също няма място за маневриране във връзка с сигурността. Това ще изисква големи старания и обилни вложения от корабни компании, производители на мотори и корабни архитекти, както и политици и регулатори, с цел да се предотврати даже един унищожителен случай.
Източник: 3e-news.net
КОМЕНТАРИ