Издръжката на съветските окупационни войски е изключително тежко натоварване за

Над 133 милиарда лева е струвала окупацията на България от Съветската армия през 1944 г.

Издръжката на руските окупационни войски е извънредно тежко натоварване за българския бюджет и доста надвишава наложените на България следвоенни репарации. През 1944-1947 година към 600 000 руски бойци и офицери обитават на българска земя за друг интервал от време. Секретни междуправителствени съглашения уреждат тяхната прехрана за наша сметка. Нещо повече – всички заплати, командировъчни и режийни по категорично гледище на руската страна им се изплащат в долари, написа вестник 168 часа. При това става дума за суми, които неведнъж надвишават приходите на междинен български жител.

„ Темата беше повдигната за пръв път през 1990 година – разкрива политологът Антон Тодоров пред „ 168 часа “. – Тогава съгласно историка Мито Исусов за интервала от септември 1944 до края на 1945 година за прехрана на Съветската войска в България са изразходвани към 25 милиарда и 500 млн. лева, при бюджет за 1945 година от 48 милиарда лева

Това разобличаване скоро потъна измежду дебрите на настоящата политика в първите години на прехода.

Преди десетина години Веселин Ангелов направи лични изследвания и доближи до суемата 60 милиарда лв.. Днес към този момент знаем, че тя е доста по-голяма. Точната сума е 133 280 719 447 лева (сто тридесет и три милиарда двеста и осемдесет милиона седемстотин и деветнадесет хиляди и 447 лева).

В тази сума влизат и разноските в размер на към 63,2 милиарда лева, които България прави заради присъединяване си във войната против Германия (задължение съгласно член 1 от Съглашението). 30 милиарда лв. са разноските по осъществяване на примирието (Това е най-автентичното число. То надвишава сумата, изчислена от проф. Мито Исусов преди четвърт век, с цели 5 милиарда лв..) В сумата от 133 милиарда лева са и избраните косвени вреди в размер на над 27 милиарда лева, както и разноските за компенсации, пенсии и еднократни помощи – 10,9 милиарда лева – споделя Тодоров. – За съпоставяне целият народен приход на България през 1945 година е 141,8 милиарда лева, а във връзка с постоянния бюджет сумата надвишава три пъти приходната му част от 43 милиарда лева

Червената войска ограбва всяка страна, в която стъпи неин крайник. Ограбването е в чудовищни размери, както може да се види от документите, които отпущам, които са оповестени и в най-новата ми книга „ Шайка 2: Сергей, Гоце и другите “ и които може да се прочетат в Централния държавен списък.

Това се случва и с нашето родно място при руската окупация. Ограбването на България от Съветите е толкоз безмилостно, в такива невъобразими мащаби, че когато се прочетат документите от българските архиви, единственото, което нахлува в главата на човек, е по какъв начин е допустимо обстоятелствата и документите за това да са

изцяло незнайни или малко известни

за оскъдна част експерти откриватели. В тази книга е невероятно да се опише всичко, само че част от най-мащабните случаи от руското плячкосване на България ще може да се прочете, както и да се видят достоверните документи. “ Освен всичко в следвоенните години непостижимата прехрана е била като на гол търбух изострен нож, защото Червената войска авансово е заграбила целия народен трезор.

Уникално удостоверение за събитията с изнасянето на полезностите от Българска народна банка е останало от писателя Йордан Вълчев в книгата му „ Куциян “. В един от първите комунистически лагери създателят е лежал дружно с един от някогашните вицегуверньори на Българската национална банка. По неговия роман още в първите дни след 9.IX.1944 година руски военачалник, съпроводен от бойци, пристигнал да желае ключовете от пространствата, където се съхранявало националното богатство. Разтревоженото управление на банката се обадило неотложно на финансовия министър, а той пък от своя страна, паникьосан, на часа осведомил министър-председателя. Премиерът Кимон Георгиев единствено безпомощно вдигнал плещи: „ Няма какво да се направи – та ние сме окупирана страна. “ Руснаците нахлули в подземията, опразнили до шушка трезорите и ги натоварили на 8 вагона за Москва.

Документите недвусмислено свидетелстват,

че руското командване даже е било освободено от задължението да показва каквито и да било доклади за направените разноски на българска земя.

Финансово-икономическите отговорности са произтичали от член 15 на „ Съглашението за помирение сред държавното управление на България, от една страна, и държавните управления на Съветския съюз, Обединеното кралство и Съединените американски щати “, който има изцяло разрушителен за българското стопанство темперамент. Ето цялостния текст на този член: „ Българското държавно управление би трябвало постоянно да изплаща парични суми в българска валута и да дава артикули (гориво, хранителни артикули и пр.), средства и услуги, които могат да потрябват на Съюзното Главно командуване за осъществяване на неговите функционалности. “

„ Знаете ли какво значи това? Това значи, че представителите на руското Главно командване са получили правото всеобхватно,

безотговорно и изцяло безкрайно да се разпореждат с всичко в България

– стопанство, активи, финанси, запаси, имущество, полезности, запаси. Всичко! И те се възползват доста съществено от това. Сумата за издръжката на руските войски в България през 1944-1945 година варира сред 375 млн. и 1 милиарда месечно! През май 1945 година Българска народна банка дава нови 3 милиарда лв. единствено за доставката на тютюн и цигари за руските бойци! Изхранването е настрана “, споделя политологът.

Когато средствата в държавния бюджет се изчерпват, за издръжката на червеноармейците отиват и сумите, събрани от популацията по Заема на свободата, който години наред посредством облигации се изплаща от целия български народ.

„ Така нареченият Заем на свободата е от февруари 1945 година Той е в размер на 24 милиарда лв. и по силата на наредбата закон българските жители, фондации и фондове са задължени да закупят огромен брой облигации. По този метод по-голямата част от тях влагат съвсем целия си капитал и активността им по-късно става невъзможна “, изяснява Антон Тодоров.

Изнемогвайки под това непостижимо задължение, към края на 1945 година Министерският съвет въпреки всичко се осмелява да помоли Вячеслав Молотов да бъде прекратено „ това безумство, тъй като хазната ни няма повече средства “. Москва обаче освен не се трогва, само че продължава да желае още и още, повече и от ден на ден с аргумента, че България като надвит съдружник на Хитлер би трябвало да е даже признателна, че дава единствено толкоз.

От самото начало тегобите обаче не са единствено стопански. Разпасалите се червеноармейци издевателстват по чисто престъпен метод над мирното население.

На всичкото от горната страна най-големите и печеливши предприятия, които на процедура са цветът на българската стопанска система, също са конфискувани от окупаторите.

Над 133 милиарда лв. е коствала окупацията на България от Съветската войска през 1944 година

Към руското комерсиално посланичество в София трескаво работи Управление на руските имущества, което стартира колосален обир.

Първо става съсобственик на 159 предприятия с преобладаващо немско присъединяване в страната. След това стартира да придобива посредством лишаване от български предприятия, министерства, научни институции, библиотеки и музеи цялото немско съоръжение, активи, техника и машини, по-голямата част от които са платени от България преди 9 септември на Германия и няма никакво съображение да бъдат иззети. Започва нечувано плячкосване.

Ето единствено един документ, който дава визия за размерите на това плячкосване:

„ Разпореждане №922 от 22.XI.1950 година

За угаждане на настояването на Управлението на руските имущества в България да бъдат преведени в Съюз на съветските социалистически републики 577 711 000 лв., произходящи от облаги на руските предприятия в България и осъществени техни активи. “ Но и това не стига на московските „ освободители “. На 10 януари 1948 година в Москва са подписани два протокола, с които българското държавно управление е задължено да обезщети Съветите с 9 млн. $ (не левове, не рубли – долари) поради, както се показват в Москва, „ неуточнени и несъбрани кредитни отговорности на някогашните немски предприятия в България “. Понеже болшевиките в Кремъл вземат решение, че тези 9 млн. $ са малко, те принуждават българските представители да подпишат, че страната ни ще съобщи (правилно е да се каже „ подари “) на Съветите в допълнение 2500 т оловен концентрат и 1500 т цинков концентрат.

Управлението на руските имущества продава на България немските дялове, които е придобило, за които дяловe от своя страна България заплаща нови 487 млн. лв. плюс отплата от още 2 681 680 лева за изгубени или развалени движими немски имущества. Спогодбата за взаимни доставки е подписана на 10 март 1945 година от българския министър на търговията и индустрията Димитър Нейков със руския министър на външната търговия Анастас Микоян. Според тази конвенция и по разпореждане на Министерския съвет на Съюз на съветските социалистически републики са продадени 5000 кг розово масло от неприкосновения държавен запас на цена по 110 000 лв. кг. Българската земеделска и кооперативна банка дава приета стойност от 250 хиляди лв. за кг, като Министерският съвет разпорежда „ разликата да се покрие от Изравнителния фонд на цените “, т. е. от страната. С тази договорка българската страна губи 700 милиона лв..

България е принудена да подпише най-унизителния и хищнически търговски контракт

за доставка на 5000 кг розово масло по цена 110 000 лева за кг (около 300 долара), в случай че на интернационалните тържища то коства над 1200 $. Малко по-късно ще стане ясно, че руските търговци го пласират на интернационалния пазар за 1400 $ кг. Една елементарна сметка демонстрира, че от тази договорка Съюз на съветските социалистически републики извлича над 5,5 млн. $ чиста облага. Продават розовото масло на Франция по 1400 $, т.е. по 410 000 лв. (четири пъти по-скъпо), печелейки от всеки кг по 300 000 лв., или общо милиард и половина!

Освен розово масло Съветите изнасят от България лавандулово и ментово масло. Забележете, че Министерският съвет още веднъж се разпорежда: „ загубата от тази договорка се внася от Изравнителния фонд на цените “, т.е. поема се отново от страната. Цената е 15 $ за кг – още веднъж в пъти по-ниска от интернационалните цени.

„ През цялата 1945 година страната ни е подложена на същински обир от Съветите. Министерският съвет е на процедура един регистрационен орган, който единствено отбелязва и официално отпуска следващите милиарди от извънредно оскъдния български бюджет за издръжката на руската окупация на страната ни. Вижте нов документ – този път от 31 юли 1945 година Пореден трансфер на следващите 3 милиарда лв. единствено в границите на няколко месеца.

Тези обстоятелства и тези документи би трябвало да бъдат оповестени в ученическите учебници по история. Национално изменничество е криенето им и рухването на омертата на мълчанието върху този чужд до тогава в историята ни обир “, възмущава се Тодоров.

В архивите не липсват и рядкости. Така да вземем за пример с разпореждане на министъра на финансите от януари 1946 година на руснаците са изплатени „ разноските за транспорта от Варна до Москва на 650 каси с нови металически монети, открити в хранилището на Дойче банк, на обща номинална стойност 102 000 000 лв. “, сочат архивни документи.

„ Има и отмъкнати културни полезности, само че за тях няма никакви описи в нашите архиви. Сумите, за които непрестанно упорстват от руското Главно командване, непрестанно порастват и доближават десетки милиарди единствено за 1945 година Стига се до такава степен, че на 16 август 1946 година външният министър Петко Стайнов написа до българското посолство в Москва с молба да се търси метод за облекчение на това непостижимо задължение за българското стопанство и финанси.

„ Поискайте неотложно персонална среща по опция с Молотов и му изтъкнете огромната нужда за България да се понижат сензитивно както заплащанията в пари от страна на България за месечната прехрана на Съветската войска в България, по този начин и условията в храни, фуражи и артикули за същата армия. Да се обърне внимание – написа проф. Стайнов, – че вместо да понижават, месечните условия за заплащане на парични суми се усилват макар създаваните у нас упования от руска страна, че тия парични условия ще понижават. “

От това искане на българския външен министър няма никакъв резултат. Българският Министерски съвет, който е напълно под контрола на Съветите, също се пробва да реализира някакво облекчение. Това, че тези подвластни от Москва хора вземат решение да слагат проблема пред руския Нарком по външните работи, приказва задоволително за степента на плячкосване, която се случва: „ Направете официална постъпка пред Наркоминдела за прекратяване на по-нататъшното използване на член 15 на Съглашението за помирение. Вече близо цяла година, откак руските войски са в България и ние ги устояваме, като ги доставяме с храна и всичко друго, належащо за издръжката им, а също им плащаме

700-800 милиона лв. месечно пари на ръка – сумата се възкачва на доста милиарди. “

Мислите, че Съветите са си взели записка? Съвсем не. Ето ви документите за ограбването на България единствено през януари 1946 година Освен 420 млн. лева на ръка за окупационните руски войски са преведени и 2 милиарда лева – „ за посрещане разноските по осъществяване на Съглашението за помирение “. Според посочената нагоре комерсиална конвенция от 10 март 1945 година страната ни е задължена да продаде на Съветите 25 хиляди тона тютюн по 320 лв. за кг, до момента в който

той коства на интернационалния пазар 2,60 $, или 775 лв.

по формалния курс на $. Сметката е елементарна – губим от всеки кг сред 455 и 680 лв.. Всеки може да умножи тази ножица в цената по 25 000 000 кг. Чудовищно, нали? Колосалната загуба за България единствено от тази част на комерсиалната конвенция е в размер на 10 до 17 милиарда лв..

Какво се случва с сдруженията с немско присъединяване, които са оповестени за военни титли? След като най-ефективните и работещи качествено немски предприятия в България до едно са включени в построените в незабавен ред българо-съветски сдружения, тези сдружения се трансформират в съществена административна шапка на най-важните и свързани с носещите най-голяма облага браншове от националното стопанство.

В началото на 50-те години Съветите осъществят нова грабителска скица – откакто са източили задоволително милиарди от България посредством формата „ прекосяване на немски предприятия в България в руски ръце “, в този момент стартира връщането на тези предприятия посредством продажбата им на България против нови милиарди. Новият протокол за продажба на някогашните немски активи е подписан на 14 август 1952 година Върнатите по тази конвенция сдружения с немско присъединяване са 26, от които единствено 15 са настоящи. За тях България заплаща на Управлението на руските имущества 44 млн. и 325 899 нови лв..

„ В подписания през 1952 година протокол за първи път става действително разграничение на немските от австрийските имущества

Последните се връщат на България, само че под аренда. За тях българското държавно управление изплаща на Управлението на руските имущества от 1 октомври 1952 година на равни тримесечни вноски годишен наем в размер от 534 059 лв.. Управлението реинвестира тези суми за свои потребности в България, само че разноските по поддръжката на арендуваното имущество – по неговия ремонт, реорганизация и прочие, както и всички застраховки остават за наша сметка. В текста на съглашението също по този начин е указано, че руското държавно управление не носи отговорности по отговорностите, произлизащи от употребата на австрийските имущества. С този експлицитен текст Съветският съюз

ловко се измъква от австрийските искания за обезщетения,

които датират от 1959 година В началото на 60-те години България подписва с Австрия обособена конвенция, по силата на която изплаща като обезщетение за австрийските предприятия и недвижими имущества към 600 млн. $. През октомври 1954 година Съюз на съветските социалистически републики продава на България своята част и в четирите българо-съветски сдружения. Съгласно подписаната конвенция общата стойност на руските дялове е оценена на 269 951 887,96 лева Тази сума се издължава на Съветския съюз със стокови доставки в продължение на 10 години. Трансформацията на собствеността на немските имущества натоварва българското пространство със скрити репарации, чийто размер мъчно може да бъде закрепен тъкмо. Те се изплащат под разнообразни форми – левове, рубли, долари, артикули, чак доникъде на 60-те години. “

Руснаците изнасят и държавния списък на България и огромна част от него към момента се намира в Москва

„ Поради това, че не е юридически обстоен списък на изнесеното, е мъчно да се дадат точни числа. Може да прозвучи необикновено, само че в нито една българска институция няма лист на това, което е изнесено като трофейни архиви от Съветската войска след 9 септември, в това число и за културни полезности. Не по този начин стои обаче въпросът с по-общото знание за това от какво естество е изнесеното. Става дума главно за полицейски архиви, документи, в които са се съдържали информации за съветската и руската агентура у нас преди 9 септември, документи от военностратегически темперамент, както и такива, свързани с съществуването в страната ни на стратегически запаси и техните локализации “, добавя откривателят. По негово мнение към непоправимите вреди, нанесени на България, би трябвало да се прибавят и многочислените случаи на издевателства от страна на Червената войска над мирното население.

„ Съветските орки нахлуват в България и незабавно свършва неприятното, само че стартира страшното.

Интересна и съдържателна информация за наличието на Червената войска в първите дни на българска територия се получава от двама военни репортери на в. „ Правда “. Те идват в България четири дни след преврата на 9 септември 1944 година В писмо до Георги Димитров от 24 септември му оповестяват:

„ Необходимо е да кажем, че забележителната част от българския народ и някои кръгове от Отечествения фронт преглеждат навлизането на Червената войска в България не като освободителка, а като въоръжено застраховане на установяването на руски строй. В България частите на Червената войска навлязоха от Румъния. Тук те срещнаха напълно друго, т.е. откровено братско отношение към себе си. Но инерцията се оказа толкоз мощна, че на българска територия има обстоятелства на мародерство, грабежи и насилия. Следва да отбележим

изключително ниското културно и политическо ниво на нашите коменданти,

работещи в българските градове и обитаеми пунктове. Има редица обстоятелства, доказващи, че комендантите се занимават с установяване на валутния курс, предоставяне инструкции по политически въпроси, командват офицерите от Българската войска и ги компрометират без значение от тяхното звание и състояние, което заемат… “

На 22 септември 1944 година Георги Димитров изпраща писмо до Сталин и Вячеслав Молотов, в което показва: „ По места има разнообразни случаи на принуждение във връзка с локалното население на заетите територии от страна на обособени военнослужещи от тиловите елементи на Червената войска. Например:

а) случайно се изземват от локалното население работният добитък, каруци, артикули и друго без знанието на локалната власт и без съответното оформяне на документи по изземване на добитък и хранителни продукти;

б) случайно се изземват държавни и цивилен частни моторни транспортни средства и смазочни масла. Това води до срив на есенната сеитба;

в) някои военнослужещи в пияно положение нахлуват през нощта в частни домове в градовете и селата, правят грабежи, а в някои случаи изнасилват дами и убиват мъже.

В с. Дивдядово, Шуменско, апропо, е погубен и най-старият член на компартията “

Документ на Главното политическо ръководство на Червената войска от есента на 1944 година свидетелства за същите закононарушения, осъществявани от червеноармейците:

„ Има обособени случаи на обезчестяване на български девойки и дами, обособени случаи на мародерство и плячкосване от страна на някои военнослужещи. Различните прояви на незаконни дейности на руски бойци не престават до края на престоя им в България – декември 1947 година За това свидетелстват възражения на Георги Димитров през 1946 и 1947 година През април 1947 година ръководителят на Съюзна контролна комисия ген. Бирюзов уведомява управляващите в София, че за закононарушения против български жители през 1946 година „ строго са осъдени 17 руски военнослужещи, измежду които и офицери, с разнообразни периоди отнемане от независимост – от 1 до 3 години “. Престъпленията им са свързани с обири на имущество или опити за изнасилвания. Малкият брой наказани руски бойци евентуално е обвързван с обстоятелството, че

хората са се страхували да търсят правораздаване

в тези смутни години. Ще си разреша да преразказвам известните думи на националния изменник Георги Димитров, казани пред съда в Лайпциг, по следния метод: „ Диваци и варвари в България са единствено комунистите. Но аз ви запитвам, господин ръководител, в коя страна комунистите не са диваци и варвари? “ Звучи много по-адекватно, нали? “, споделя в умозаключение Антон Тодоров.

Проф. Пламен Цветков: Изнасят златния запас

Разходите за интервала 1944-1947 година са два пъти повече от репарациите, планувани от Парижкия кротичък контракт. Вярно е, че Съюз на съветските социалистически републики официално ни афишира война, само че без да гръмне пушка. Не си припомням точната цифра, само че сигурно става въпрос за доста милиони, изчислени към днешния курс на лв.. Разбира се, това включва единствено част от цифрата, тъй като е изнесен и целият златен запас на България по това време. За разлика от нас даже литовците, латвийците и естонците са съумели да си го изнесат във Англия и в наше време си го получиха назад. Грабежът е бил подобен, че даже Трайчо Костов, който е бил вманиачен болшевик, в един миг се шокира от протичащото се и това му коства живота.

Не мога да ви кажа какви писма е писал Георги Димитров, само че той е доста повече руски жител, в сравнение с българин.

Категорично грабежът не е легализиран с Парижкия кротичък контракт. Той се подписва сред Обединените народи и дребните съдружници на Германия – Италия, България, Финландия, Унгария и Румъния. Германия и Япония не влизат.

Така че не е узаконено по никакъв метод. Съглашението за помирение е единствено за прекъсване на военните дейности. С него се конфискуват немските предприятия. Ако би трябвало да обобщим, грабежът е безусловно безотговорен и непростим. Трудно е да се каже каква е общата сума, която ни е коствала руската окупация, тъй като инфлацията в тези години е била забележителна и цената на парите се трансформира безусловно всеки ден, тъй че към кой миг е сметната, е мистерия. Вероятно към някакъв тъкмо избран миг и да е била толкоз. Веселин Ангелов е правил подробни проучвания за руската окупация у нас и те изрично сочат, че се касае за обир – въпреки всичко ние сме окупирана страна.

Грабеж в доста по-значителна степен, в сравнение с след Първата международна война, тъй като там ограбването става с контракт, а тука първо пристигна грабежът и след това е договорът, който се подписва чак три години по-късно – през 1947 година Освен това по Парижкия кротичък контракт се плануват репарации единствено към Гърция и Югославия, а във връзка с Съветския съюз, с който България изобщо не е воювала, нищо такова не е планувано. Фактически даже няма легализиране на грабежа, а по-скоро се касае за замитане под килима.

Вярно е, че по силата на Съглашението за помирение от 28 октомври 1944 година сме задължени да устояваме всичките окупационни войски на своя територия и да предоставим всичките си запаси за потребностите на продължаващата война с Германия. Съветските войски не са се отчитали, тъй като са окупатори, само че по този начин е било и в Унгария, и в Германия.

Тъй като на Георги Димитров му пишат отсам за безобразия, той се пробва по някакъв метод да контролира процеса, само че до каква степен е съумял, е невероятно да се каже. Факт е, че осъдените руски военнослужещи са доста огромен брой – разстреляни за мародерства, изнасилвания и други безобразия, а също и за непокорство.

В тази връзка има и един любопитен случай от с. Бърдарски геран, където е имало летище. През октомври 1944 година четирима руски летци се напиват и вземат решение, че е извънредно време да отидат в Берлин и персонално да се саморазправят с Хитлер. Качват се на самолета и стигат до… околните тополи. Трима от тях изгарят, само че единият оцелява. Съден е за увреждане на военно имущество и изпратен зад Полярния кръг. След това се връща през 70-те години у нас, когато в селото е направена костница на тези герои, с цел да опише тази история. Съществуват описания и на редица произшествия със самозабравили се руски бойци като да вземем за пример всеобщото отравяне с метилов алкохол от цистерна в Бургас. Вследствие на тях умират десетки, може би повече от 100 души. В същото време и доста български фамилии също са потърпевши от дейностите им.

Доц. доктор Михаил Груев, историк: Първо е грабежът и след това договорът

Трудно е да се каже каква е общата сума, която ни е коствала руската окупация, тъй като инфлацията в тези години е била забележителна и цената на парите се трансформира безусловно всеки ден, тъй че към кой миг е сметната, е мистерия. Вероятно към някакъв тъкмо избран миг и да е била толкоз. Веселин Ангелов е правил подробни проучвания за руската окупация у нас и те изрично сочат, че се касае за обир – въпреки всичко ние сме окупирана страна. Грабеж в доста по-значителна степен, в сравнение с след Първата международна война, тъй като там ограбването става с контракт, а тука първо пристигна грабежът и след това е договорът, който се подписва чак три години по-късно – през 1947 година Освен това по Парижкия кротичък контракт се плануват репарации единствено към Гърция и Югославия, а във връзка с Съветския съюз, с който България изобщо не е воювала, нищо такова не е планувано. Фактически даже няма легализиране на грабежа, а по-скоро се касае за замитане под килима.