Петьо Петров - Еврото излезе чист от дело за вреди от лъжесвидетелстване
Издирваният някогашен следовател Петьо Петров - Еврото не е набедил арбитър Петър Сантиров и не е лъжесвидетелствал против него преди 15 години, когато с негова докладна бележка до тогавашния зам. основен прокурор Бойко Найденов стартира знаковото дело за рушвет против някогашния министър на защитата Николай Цонев, съдията Сантиров и Тенчо Попов. Този развой приключи с оправдателна присъда и за тримата и с констатацията на Върховния касационен съд (ВКС), че то е " емблематичен образец за полицейска провокация, инсценирана и извършена с присъединяване на Петьо Петров под управлението на лица от службите за сигурност, полицията и държавното обвиняване ".
Съдия Любка Голакова от Софийския градски съд (СГС) обаче отхвърля желае на Сантиров против Петров за нанесените му неимуществени вреди от делото за рушвет, споделя " Лекс ". Гражданският развой виси на първа инстанция от 10 години, когато Сантиров предяви иск за 100 000 лв. против Петьо Петров. Междувременно той съумя да осъди прокуратурата да му заплати обезщетение от 250 000 лв. за моралните вреди от противозаконното обвиняване и още над 30 000 за имуществени вреди.
Делото против Петьо Еврото обаче беше заведено настрана, а в началото множеството сътрудници на Сантиров се водиха от него и дълго време то изобщо не можеше да стартира. През 2020 година пък арбитър Голакова го приключи с претекст, че искът е неприемлив, тъй като е за дейности, които Петров е направил по работа и има функционален имунитет, а Сантиров не бил подал и сигнал в прокуратурата за набеждаване от страна на Петров. Освен това съгласно Голакова Сантиров към този момент е бил заплатен за вредите, които сочи в желае си против Петров. Апелативната инстанция обаче подреди процесът да се гледа.
В исковата си молба арбитър Сантиров показва, че само вследствие на докладната бележка на Петров от 16 март 2010 година е издадено постановлението за формиране на досъдебното произвеждане за рушвет, по което той по-късно е задържан и съден. След това магистратът разказва, че поради държанието на Петров са били сринати професионалната му известност и положителното му име измежду съдиите и прокурорите, изпаднал е в съвсем цялостна изолираност от професионалната си среда. През 2021 година съдията се отхвърли отчасти от желае си, като към този момент претендираше не за 100 000 лв., а за 26 000 лв..
След докладната бележка на Петьо Петров до зам. основния прокурор, някогашният зам.-градски прокурор на София Роман Василев образува делото за това, че при започване на март 2010 година Сантиров предложил рушвет на Петров, а на 1 април 2010 година Сантиров, Николай Цонев и Тенчо Попов бяха зрелищно задържани. Впоследствие обаче всички инстанции одобриха, че първичните контакти и концепцията за предоставяне на рушвет не е била на никого от обвинените. В решението на апелативния съд се споделяше, че концепцията " явно е била вградена от очевидеца Петров посредством негово поредно и целеустремено настойчиво държание в осъществяване на авансово създаден проект и тактика за протичане на срещите с присъединяване на чиновници от Министерство на вътрешните работи и ДАНС ".
В решението си от през вчерашния ден Софийски градски съд показва, че няма спор, че Петьо Еврото е написал докладната с изказванията в нея и по-късно ги е удостоверил като очевидец. Спорно е обаче дали дейностите му могат да бъдат избрани като противоправни.
Съдът напомня, че още през 2015 година Сантиров е подал сигнал в прокуратурата с искане да се ревизира дали с дейностите си Петров е направил набеждаване и лъжесвидетелстване, само че такива доказателства не са били събрани и прокуратурата не е образувала дело.
Съдия Голакова напомня, че всеки има право да подаде сигнал до способен държавен орган, а Конституцията не позволява корист с права, както и тяхното практикуване, в случай че накърняват законни права и ползи на други. Правото се упражнява добросъвестно, когато лицето, което го упражнява, е уверено в съществуването му, т.е. Петров е работил добросъвестно, в случай че е вярвал в това, което е написал в докладната бележка, приема съдът.
Освен това арбитър Голакова показва, че мотив за отменяне на желае на Петър Сантиров е и това, че претендираните от него вреди към този момент са били обезщетени в делото, което е водил против прокуратурата. Според нея не е открита и причинно-следствена връзка сред подадената докладна бележка и вредите на Сантиров, доколкото съгласно съда те са породени от самото наказателно дело.
Решението не е дефинитивно и арбитър Сантиров може да го апелира пред Софийския апелативен съд.
Съдия Любка Голакова от Софийския градски съд (СГС) обаче отхвърля желае на Сантиров против Петров за нанесените му неимуществени вреди от делото за рушвет, споделя " Лекс ". Гражданският развой виси на първа инстанция от 10 години, когато Сантиров предяви иск за 100 000 лв. против Петьо Петров. Междувременно той съумя да осъди прокуратурата да му заплати обезщетение от 250 000 лв. за моралните вреди от противозаконното обвиняване и още над 30 000 за имуществени вреди.
Делото против Петьо Еврото обаче беше заведено настрана, а в началото множеството сътрудници на Сантиров се водиха от него и дълго време то изобщо не можеше да стартира. През 2020 година пък арбитър Голакова го приключи с претекст, че искът е неприемлив, тъй като е за дейности, които Петров е направил по работа и има функционален имунитет, а Сантиров не бил подал и сигнал в прокуратурата за набеждаване от страна на Петров. Освен това съгласно Голакова Сантиров към този момент е бил заплатен за вредите, които сочи в желае си против Петров. Апелативната инстанция обаче подреди процесът да се гледа.
В исковата си молба арбитър Сантиров показва, че само вследствие на докладната бележка на Петров от 16 март 2010 година е издадено постановлението за формиране на досъдебното произвеждане за рушвет, по което той по-късно е задържан и съден. След това магистратът разказва, че поради държанието на Петров са били сринати професионалната му известност и положителното му име измежду съдиите и прокурорите, изпаднал е в съвсем цялостна изолираност от професионалната си среда. През 2021 година съдията се отхвърли отчасти от желае си, като към този момент претендираше не за 100 000 лв., а за 26 000 лв..
След докладната бележка на Петьо Петров до зам. основния прокурор, някогашният зам.-градски прокурор на София Роман Василев образува делото за това, че при започване на март 2010 година Сантиров предложил рушвет на Петров, а на 1 април 2010 година Сантиров, Николай Цонев и Тенчо Попов бяха зрелищно задържани. Впоследствие обаче всички инстанции одобриха, че първичните контакти и концепцията за предоставяне на рушвет не е била на никого от обвинените. В решението на апелативния съд се споделяше, че концепцията " явно е била вградена от очевидеца Петров посредством негово поредно и целеустремено настойчиво държание в осъществяване на авансово създаден проект и тактика за протичане на срещите с присъединяване на чиновници от Министерство на вътрешните работи и ДАНС ".
В решението си от през вчерашния ден Софийски градски съд показва, че няма спор, че Петьо Еврото е написал докладната с изказванията в нея и по-късно ги е удостоверил като очевидец. Спорно е обаче дали дейностите му могат да бъдат избрани като противоправни.
Съдът напомня, че още през 2015 година Сантиров е подал сигнал в прокуратурата с искане да се ревизира дали с дейностите си Петров е направил набеждаване и лъжесвидетелстване, само че такива доказателства не са били събрани и прокуратурата не е образувала дело.
Съдия Голакова напомня, че всеки има право да подаде сигнал до способен държавен орган, а Конституцията не позволява корист с права, както и тяхното практикуване, в случай че накърняват законни права и ползи на други. Правото се упражнява добросъвестно, когато лицето, което го упражнява, е уверено в съществуването му, т.е. Петров е работил добросъвестно, в случай че е вярвал в това, което е написал в докладната бележка, приема съдът.
Освен това арбитър Голакова показва, че мотив за отменяне на желае на Петър Сантиров е и това, че претендираните от него вреди към този момент са били обезщетени в делото, което е водил против прокуратурата. Според нея не е открита и причинно-следствена връзка сред подадената докладна бележка и вредите на Сантиров, доколкото съгласно съда те са породени от самото наказателно дело.
Решението не е дефинитивно и арбитър Сантиров може да го апелира пред Софийския апелативен съд.
Източник: bulnews.bg
КОМЕНТАРИ