СГС: Петър Петров- Еврото не е набедил съдия Петър Сантиров
Издирваният някогашен следовател Петьо Петров-Еврото не е набедил арбитър Петър Сантиров и не е лъжесвидетелствал против него преди 15 години. Тогава с негова докладна бележка до тогавашния зам.-главен прокурор Бойко Найденов стартира знаковото дело за рушвет против някогашния министър на защитата Николай Цонев, Сантиров и Тенчо Попов, приключило с оправдаване на тримата. И с констатацията на Върховния касационен съд (ВКС), че то е " емблематичен образец за полицейска провокация, инсценирана и извършена с присъединяване на Петьо Петров ". Това оповестява
До този извод стигна арбитър Любка Голакова от Софийския градски съд (СГС) и отхвърли желае на Сантиров против Петров за нанесените му неимуществени вреди от делото за рушвет. Делото е в Софийски градски съд от 10 години, когато Сантиров предяви иск за 100 000 лв. против Петьо Петров. Междувременно той съумя да осъди прокуратурата да му заплати обезщетение от 250 000 лв. за моралните вреди от противозаконното обвиняване и още над 30 000 за имуществени вреди.
Делото против Петьо Еврото обаче беше заведено настрана, а в началото множеството сътрудници на Сантиров се водиха от него и дълго време то изобщо не можеше да стартира. През 2020 година пък арбитър Голакова го приключи с претекст, че искът е неприемлив, тъй като е за дейности, които Петров е направил в кръга на работата си, за което се употребява с функционален имунитет, а потърпевшият не бил подал и сигнал в прокуратурата за набеждаване от страна на Петров. В определението си тя беше написала, че и вредите, които Сантиров е показал, са част от същите, които е претърпял от воденото дело и за които към този момент е заплатен.
Определението ѝ обаче беше анулирано от Софийския апелативен съд (САС), който одобри, че за допустимостта на желае няма значение дали Петров е бил разследван за набеждаване, тъй като за източник на вредите е посочено противоправно държание, а не осъществено закононарушение. САС отхвърли и тезата за функционалния имунитет на Петров, като акцентира, че в съответния случай с направената докладната бележка той не е разследвал закононарушение, а е подал сигнал за осъществено закононарушение и за това не се употребява с имунитет. За сходните вреди по двете каузи, апелативният съд изясни, че това е въпрос всъщност и върна делото за ново разглеждане.
Какво настояват Сантиров и Петров
В исковата си молба арбитър Сантиров показва, че само вследствие на докладната бележка на Петров от 16 март 2010 година е издадено постановлението за формиране на досъдебното произвеждане за рушвет, по което той по-късно е беше задържан и съден. След това магистратът разказва, че поради държанието на Петров са били сринати професионалната му известност и положителното му име измежду съдиите и прокурорите, изпаднал е в съвсем цялостна изолираност от професионалната си среда. По-късно Сантиров прецизира пред съда, че Петров е направил доносителство за действие, което не е осъществено от него и е поддържал тезата си и при направените разпити по делото за подкупа. През 2021 година съдията се отхвърли отчасти от желае си, като към този момент претендираше не за 100 000 лв., а за 26 000 лв..
Петров пък оспорва пред съда изказванието, че делото е почнало единствено въз основа на докладната му бележка, както и това, че е изложил погрешни данни, като акцентира, че няма противоправно държание от негова страна, доколкото не е наказан за лъжесвидетелстване.
В какво беше упрекнат Сантиров
След докладната бележка на Петьо Петров до зам.-главния прокурор, някогашният зам.-градски прокурор на София Роман Василев образува делото за това, че при започване на март 2010 година Сантиров предложил рушвет на Петров в кафе „ Калипсо “ в София, а на 1 април 2010 година Сантиров, Николай Цонев и Тенчо Попов бяха зрелищно задържани. Впоследствие обаче всички инстанции одобриха, че първичните контакти и концепцията за предоставяне на рушвет не е била на никой от обвинените. В решението на апелативния съд, представено след това и от Върховен касационен съд, се споделяше, че концепцията „ явно е била вградена от очевидеца Петров посредством негово поредно и целеустремено настойчиво държание в осъществяване на авансово създаден проект и тактика за протичане на срещите с присъединяване на чиновници от Министерство на вътрешните работи и ДАНС “.
При срещата си със Сантиров на 17 март, тогавашният следовател ориентирал диалога към „ делото на Цонев “, убеждавайки го какъв брой съществено е ситуацията на някогашния министър на защитата. Той въвлякъл и името на Тенчо Попов като възможна връзка с Цонев и определил параметрите на подкупа и дейностите за приемането му. Записите от срещите сред Сантиров и Петров също мотивираха съдилищата да одобряват, че изказванията на следователя за предмета на диалога му са били погрешни, а точно, че Сантиров му говорел по какъв начин Цонев имал предпочитание „ да се оправя “. Именно тези изказвания на Петров пък са в основата на данните в докладната бележка, в която той твърди, че Сантиров му е предложил рушвет. Така САС беше стигнал до извода, че отразеното в тази бележка е погрешно, а то е повлякло след себе си подслушването и следенето на тримата подсъдими по-късно. Според съдилищата при такава изходна позиция няма значение към този момент дали по-късно Сантиров и Попов са се съгласили да посредничат.
„ Обстоятелството, че подсъдимият Сантиров се е поддал и се е съгласил да посредничи, а след това подсъдимият Попов е обсъждал елементи от препоръчаната му от св. Петров корупционна скица, не трансформира по никакъв метод несъмнено откритото състояние за осъществена от св. Петров провокация, без която казусът не би имал това развиване “, се споделяше в решението на САС. То пък беше в основата и на заключението на Върховния касационен съд: „ Внимателният прочит на претекстовете на въззивната инстанция …разкрива картината на емблематичен образец за полицейска провокация, инсценирана и извършена с присъединяване на св. Петьо Петров под управлението на лица от службите за сигурност, полицията и държавното обвиняване “.
Какво реши Софийски градски съд за желае на Сантиров
В решението си от през вчерашния ден Софийски градски съд показва, че няма спор, че Петьо Еврото е написал докладната с изказванията в нея и по-късно ги е удостоверил като очевидец. Спорно е обаче дали дейностите му могат да бъдат избрани като противоправни.
Съдът напомня, че още през 2015 година Сантиров е подал сигнал в прокуратурата с искане да се ревизира дали с дейностите си Петров е направил набеждаване и лъжесвидетелстване, само че такива доказателства не са били събрани и прокуратурата не е образувала дело.
„ В актуалното произвеждане не е предявен иск за определяне на незаконно събитие, организиран в член 124, алинея 5 от Граждански процесуален кодекс, заради което и актуалният правосъден състав не може да изследва въпросът дали откритите по актуалното произвеждане осъществени от ответника действия съставляват твърдените от ищеца закононарушения, които това лице е направило по отношение на него. Въз основа на изложеното следва да се одобри, че не се открива в актуалното произвеждане твърдяната противоправност на откритите осъществени от ответника дейности – осъществяване на два типа закононарушения “, написа арбитър Голакова.
В решението си тя показва, че фактически делото за рушвет е почнало от докладната на Петьо Еврото, само че тя представлявала „ известяван на способен държавен орган за опцията съгласно подателя от осъществяване на закононарушение на съответни лица “. След това съдът припомня, че всеки има право да подаде сигнал до способен държавен орган, а член 57, алинея 2 от Конституцията не позволява корист с права, както и тяхното практикуване, в случай че накърняват законни права и ползи на други.
Съдия Голакова изяснява и същността на „ злоупотребата с право “, като споделя, че тя е недобросъвестно практикуване на предоставено на правния индивид право и прибавя, че в този случай по отношение на злоупотребата с право съответното лице носи деликтна отговорност според член 45 от Закона за отговорностите и договорите.
„ Обстоятелството дали подадения сигнал, искане и т. н. са извършени добросъвестно не е сложено според от това дали крайният резултат ще откри посоченото в тях, надлежно ще бъде почетено настояването, защото законът не изисква това “, се споделя в решението на градския съд.
В него арбитър Голакова акцентира, че правото се упражнява добросъвестно, когато лицето, което го упражнява е уверено в съществуването му, т.е. Петров е работил добросъвестно, в случай че е вярвал в това, което е написал в докладната бележка.
„ В този случай няма да е налице непочтеност, в случай че след това се окаже, че закононарушение не е осъществено или не е осъществено от обвинения или че лицето не има съответното право, което се желае да бъде прието. Незнанието на тези условия от лицето, което е подало сигнал или направило настояването, без значение дали се дължи на извинителни или неизвинителни аргументи, изключва недобросъвестността при упражняването на правото му “, написа съдията и прибавя, че корист с право би имало, в случай че Петров е знаел, че декларираното от него е погрешно, само че задачата му е била да навреди на Сантиров.
„ В обсъждания случай не се открива недобросъвестно практикуване на правото на ответника да подаде сигнал /докладна записка/ и надлежно нечестност на свидетелските му показания в развилото се наказателно произвеждане, защото не се откри какви са били връзките сред страните преди подаване на докладната бележка и надлежно от там да може да бъде изработен извод, че ответникът е знаел, че изложеното от него в докладната бележка е неистинско, само че да го е написал в нея и я е подал само за да повреди ищеца “, стимулира се съдът.
Освен това арбитър Голакова показва, че мотив за отменяне на желае на Петър Сантиров е и това, че претендираните от него вреди към този момент са били обезщетени в делото, което е водил против прокуратурата. Според нея не е открита и причинно-следствена връзка сред подадената докладна бележка и вредите на Сантиров, доколкото съгласно съда те са породени от самото наказателно дело.
Решението не е дефинитивно и арбитър Сантиров може да го апелира пред Софийския апелативен съд.
Още по тематаПодкрепете ни
Уважаеми читатели, вие сте тук и през днешния ден, с цел да научите новините от България и света, и да прочетете настоящи разбори и мнения от „ Клуб Z “. Ние се обръщаме към вас с молба – имаме потребност от вашата поддръжка, с цел да продължим. Вече години вие, читателите ни в 97 страни на всички континенти по света, отваряте всеки ден страницата ни в интернет в търсене на същинска, самостоятелна и качествена публицистика. Вие можете да допринесете за нашия блян към истината, неприкривана от финансови зависимости. Можете да помогнете единственият гарант на наличие да сте вие – читателите.
До този извод стигна арбитър Любка Голакова от Софийския градски съд (СГС) и отхвърли желае на Сантиров против Петров за нанесените му неимуществени вреди от делото за рушвет. Делото е в Софийски градски съд от 10 години, когато Сантиров предяви иск за 100 000 лв. против Петьо Петров. Междувременно той съумя да осъди прокуратурата да му заплати обезщетение от 250 000 лв. за моралните вреди от противозаконното обвиняване и още над 30 000 за имуществени вреди.
Делото против Петьо Еврото обаче беше заведено настрана, а в началото множеството сътрудници на Сантиров се водиха от него и дълго време то изобщо не можеше да стартира. През 2020 година пък арбитър Голакова го приключи с претекст, че искът е неприемлив, тъй като е за дейности, които Петров е направил в кръга на работата си, за което се употребява с функционален имунитет, а потърпевшият не бил подал и сигнал в прокуратурата за набеждаване от страна на Петров. В определението си тя беше написала, че и вредите, които Сантиров е показал, са част от същите, които е претърпял от воденото дело и за които към този момент е заплатен.
Определението ѝ обаче беше анулирано от Софийския апелативен съд (САС), който одобри, че за допустимостта на желае няма значение дали Петров е бил разследван за набеждаване, тъй като за източник на вредите е посочено противоправно държание, а не осъществено закононарушение. САС отхвърли и тезата за функционалния имунитет на Петров, като акцентира, че в съответния случай с направената докладната бележка той не е разследвал закононарушение, а е подал сигнал за осъществено закононарушение и за това не се употребява с имунитет. За сходните вреди по двете каузи, апелативният съд изясни, че това е въпрос всъщност и върна делото за ново разглеждане.
Какво настояват Сантиров и Петров
В исковата си молба арбитър Сантиров показва, че само вследствие на докладната бележка на Петров от 16 март 2010 година е издадено постановлението за формиране на досъдебното произвеждане за рушвет, по което той по-късно е беше задържан и съден. След това магистратът разказва, че поради държанието на Петров са били сринати професионалната му известност и положителното му име измежду съдиите и прокурорите, изпаднал е в съвсем цялостна изолираност от професионалната си среда. По-късно Сантиров прецизира пред съда, че Петров е направил доносителство за действие, което не е осъществено от него и е поддържал тезата си и при направените разпити по делото за подкупа. През 2021 година съдията се отхвърли отчасти от желае си, като към този момент претендираше не за 100 000 лв., а за 26 000 лв..
Петров пък оспорва пред съда изказванието, че делото е почнало единствено въз основа на докладната му бележка, както и това, че е изложил погрешни данни, като акцентира, че няма противоправно държание от негова страна, доколкото не е наказан за лъжесвидетелстване.
В какво беше упрекнат Сантиров
След докладната бележка на Петьо Петров до зам.-главния прокурор, някогашният зам.-градски прокурор на София Роман Василев образува делото за това, че при започване на март 2010 година Сантиров предложил рушвет на Петров в кафе „ Калипсо “ в София, а на 1 април 2010 година Сантиров, Николай Цонев и Тенчо Попов бяха зрелищно задържани. Впоследствие обаче всички инстанции одобриха, че първичните контакти и концепцията за предоставяне на рушвет не е била на никой от обвинените. В решението на апелативния съд, представено след това и от Върховен касационен съд, се споделяше, че концепцията „ явно е била вградена от очевидеца Петров посредством негово поредно и целеустремено настойчиво държание в осъществяване на авансово създаден проект и тактика за протичане на срещите с присъединяване на чиновници от Министерство на вътрешните работи и ДАНС “.
При срещата си със Сантиров на 17 март, тогавашният следовател ориентирал диалога към „ делото на Цонев “, убеждавайки го какъв брой съществено е ситуацията на някогашния министър на защитата. Той въвлякъл и името на Тенчо Попов като възможна връзка с Цонев и определил параметрите на подкупа и дейностите за приемането му. Записите от срещите сред Сантиров и Петров също мотивираха съдилищата да одобряват, че изказванията на следователя за предмета на диалога му са били погрешни, а точно, че Сантиров му говорел по какъв начин Цонев имал предпочитание „ да се оправя “. Именно тези изказвания на Петров пък са в основата на данните в докладната бележка, в която той твърди, че Сантиров му е предложил рушвет. Така САС беше стигнал до извода, че отразеното в тази бележка е погрешно, а то е повлякло след себе си подслушването и следенето на тримата подсъдими по-късно. Според съдилищата при такава изходна позиция няма значение към този момент дали по-късно Сантиров и Попов са се съгласили да посредничат.
„ Обстоятелството, че подсъдимият Сантиров се е поддал и се е съгласил да посредничи, а след това подсъдимият Попов е обсъждал елементи от препоръчаната му от св. Петров корупционна скица, не трансформира по никакъв метод несъмнено откритото състояние за осъществена от св. Петров провокация, без която казусът не би имал това развиване “, се споделяше в решението на САС. То пък беше в основата и на заключението на Върховния касационен съд: „ Внимателният прочит на претекстовете на въззивната инстанция …разкрива картината на емблематичен образец за полицейска провокация, инсценирана и извършена с присъединяване на св. Петьо Петров под управлението на лица от службите за сигурност, полицията и държавното обвиняване “.
Какво реши Софийски градски съд за желае на Сантиров
В решението си от през вчерашния ден Софийски градски съд показва, че няма спор, че Петьо Еврото е написал докладната с изказванията в нея и по-късно ги е удостоверил като очевидец. Спорно е обаче дали дейностите му могат да бъдат избрани като противоправни.
Съдът напомня, че още през 2015 година Сантиров е подал сигнал в прокуратурата с искане да се ревизира дали с дейностите си Петров е направил набеждаване и лъжесвидетелстване, само че такива доказателства не са били събрани и прокуратурата не е образувала дело.
„ В актуалното произвеждане не е предявен иск за определяне на незаконно събитие, организиран в член 124, алинея 5 от Граждански процесуален кодекс, заради което и актуалният правосъден състав не може да изследва въпросът дали откритите по актуалното произвеждане осъществени от ответника действия съставляват твърдените от ищеца закононарушения, които това лице е направило по отношение на него. Въз основа на изложеното следва да се одобри, че не се открива в актуалното произвеждане твърдяната противоправност на откритите осъществени от ответника дейности – осъществяване на два типа закононарушения “, написа арбитър Голакова.
В решението си тя показва, че фактически делото за рушвет е почнало от докладната на Петьо Еврото, само че тя представлявала „ известяван на способен държавен орган за опцията съгласно подателя от осъществяване на закононарушение на съответни лица “. След това съдът припомня, че всеки има право да подаде сигнал до способен държавен орган, а член 57, алинея 2 от Конституцията не позволява корист с права, както и тяхното практикуване, в случай че накърняват законни права и ползи на други.
Съдия Голакова изяснява и същността на „ злоупотребата с право “, като споделя, че тя е недобросъвестно практикуване на предоставено на правния индивид право и прибавя, че в този случай по отношение на злоупотребата с право съответното лице носи деликтна отговорност според член 45 от Закона за отговорностите и договорите.
„ Обстоятелството дали подадения сигнал, искане и т. н. са извършени добросъвестно не е сложено според от това дали крайният резултат ще откри посоченото в тях, надлежно ще бъде почетено настояването, защото законът не изисква това “, се споделя в решението на градския съд.
В него арбитър Голакова акцентира, че правото се упражнява добросъвестно, когато лицето, което го упражнява е уверено в съществуването му, т.е. Петров е работил добросъвестно, в случай че е вярвал в това, което е написал в докладната бележка.
„ В този случай няма да е налице непочтеност, в случай че след това се окаже, че закононарушение не е осъществено или не е осъществено от обвинения или че лицето не има съответното право, което се желае да бъде прието. Незнанието на тези условия от лицето, което е подало сигнал или направило настояването, без значение дали се дължи на извинителни или неизвинителни аргументи, изключва недобросъвестността при упражняването на правото му “, написа съдията и прибавя, че корист с право би имало, в случай че Петров е знаел, че декларираното от него е погрешно, само че задачата му е била да навреди на Сантиров.
„ В обсъждания случай не се открива недобросъвестно практикуване на правото на ответника да подаде сигнал /докладна записка/ и надлежно нечестност на свидетелските му показания в развилото се наказателно произвеждане, защото не се откри какви са били връзките сред страните преди подаване на докладната бележка и надлежно от там да може да бъде изработен извод, че ответникът е знаел, че изложеното от него в докладната бележка е неистинско, само че да го е написал в нея и я е подал само за да повреди ищеца “, стимулира се съдът.
Освен това арбитър Голакова показва, че мотив за отменяне на желае на Петър Сантиров е и това, че претендираните от него вреди към този момент са били обезщетени в делото, което е водил против прокуратурата. Според нея не е открита и причинно-следствена връзка сред подадената докладна бележка и вредите на Сантиров, доколкото съгласно съда те са породени от самото наказателно дело.
Решението не е дефинитивно и арбитър Сантиров може да го апелира пред Софийския апелативен съд.
Още по тематаПодкрепете ни
Уважаеми читатели, вие сте тук и през днешния ден, с цел да научите новините от България и света, и да прочетете настоящи разбори и мнения от „ Клуб Z “. Ние се обръщаме към вас с молба – имаме потребност от вашата поддръжка, с цел да продължим. Вече години вие, читателите ни в 97 страни на всички континенти по света, отваряте всеки ден страницата ни в интернет в търсене на същинска, самостоятелна и качествена публицистика. Вие можете да допринесете за нашия блян към истината, неприкривана от финансови зависимости. Можете да помогнете единственият гарант на наличие да сте вие – читателите.
Източник: clubz.bg
КОМЕНТАРИ