Издателство Ентусиаст публикува най-новата история за деца от Сотир Гелев

Издателство " Ентусиаст " разгласява най-новата история за деца от Сотир Гелев на Международния ден на детската книга
Една котка на име Сергей Есенин, страшилище с два зъба, три кофи с диаманти, четири подправени златни монети, пет цветни феи, шест дребни мишки, седем сребърни копчета, осем паяшки крачета, девет гъби манатарки и 10 камъка. Не, това не са съставките на рецепта за доста съмнителна чорба, а всичко, което трансформира новата брошура на Сотир Гелев „ Как Лора се научи да брои до 10 “ („ Ентусиаст “) в нужното четиво за всяко дете, търсещо завършения.
Сотир и Пенко Гелеви са познати на публиката с поредицата за Илийчо и неговия другар мърколак Август, която включва заглавията „ Илийчо и Август “, „ Илийчо, Август и седемте джуджета “ и „ Илийчо, Август и Гергин “. Този път Сотир Гелев самичък написа и по едно и също време с това илюстрира историята за дребната Лора, която минава през редица тествания и загадки, с цел да извърви сложния път до цифрата 10, а по-късно до дома.
Да преброиш до 10 в действителност не е толкоз комплицирана задача – би споделил човек, който го е правил най-малко 10 пъти. Лора обаче не е. Тя познава единствено цифрата едно, а това се оказва извънредно незадоволително. Особено когато ти се прииска да изядеш една, още една, още една и по-късно още една палачинка.
Затова смелото момиче се впуска в редица завършения. За благополучие, Лора не е сама – неин правилен сателит по време на великото начинание е Сергей Есенин, който е котка, нищо че е с мъжко име (но това е дълга история). Помагат ѝ още Чудовището, джуджетата, драконът, феите, мишките, Разбойника, паякът и Вещицата! Лора също си оказва помощ мъничко. И ето, че комплицираната задача към този момент не е толкоз комплицирана.
„ Как Лора се научи да брои до 10 “ е история за дребните, само че съдържа значими уроци, които учим всекидневно. Остроумно и духовито, Сотир Гелев обрисува (и безусловно, и метафорично) пътя до порастването на всеки един от нас. На пръв взор може да наподобява ужасно, тъй като непознатото постоянно ни плаши, само че в действителност не е толкоз мъчно да го извървиш. А когато този път води до картофените кюфтенца с кисело мляко на мама, се оказва, че си е коствало. Защото Лора, както и ние, в никакъв случай не отхвърляме картофени кюфтенца. Особено с кисело мляко.
Сотир Гелев е роден през 1960 година в Асеновград. Ходил е на уроци по изобразяване при Георги Ковачев - един от най-нежните и елегантни български пейзажисти.
Сотир е приключил Училището за театрални изкуства в Пловдив. През 1982 година прави анимационния филм „ Пилето “. Следващата година го осъществя професионално в Държавното студио за анимационни филми. „ Пилето “ взе участие в Берлинале 1984, а същата година печели „ Златен гълъб “ в Лайпциг.
Докато учи в Художествената академия, рисува комикси за списание „ ДЪГА “. Неговите поредици по книгите на Толкин „ Хобитът “ и „ Властелинът на пръстените “ способстват за популяризирането на фентъзи литературата в България.
През 1991 година Сотир и брат му Пенко Гелев основават списанието за комикси „ Рикс “. За списанието Пенко рисува комиксите „ Песента на аксолите “ и „ Ефрейтор Нек “ по сюжети на брат си. Сотир пък рисува комикса „ Жмак и тайната на пиргите “.
След 1991 година Сотир работи в региона на графичния дизайн, телевизионната реклама, прави специфични резултати за няколко кино лентата. През 1997 година разгласява стихосбирката „ Следобедно кюфте “.
През 1995 година Сотир и Пенко основават лична компания за графичен дизайн. За няколко години основават доста плакати, непокътнати знаци, оформления на книги и списания. През 1997 година те издават албума с комикса „ Маугли “ на Пенко.
През 1998-1999 година написват сюжета на кино лентата „ Магьосници “ и го осъществят като продуценти, а Сотир е режисьор на кино лентата дружно с Иван Георгиев. След година Сотир и Пенко написват сюжета и снимат кино лентата „ Колобър “ за Българската национална телевизия. Сотир още веднъж е режисьор на кино лентата.
От 2001 година до 2007 година те са продуценти на телевизионния сериал за деца „ Приказки за физиката и астрономията “. От него осъществят двеста и петдесет епизода. Сотир Гелев е сценарист на стотина от тях.
През 2008 година и 2009 година двамата братя продуцират сериала „ Добър ден, господин Жасмин “ (отново за деца).
През 2011 година Пенко продуцира телевизионния филм „ Жълто куче “ по сюжет на Сотир Гелев и Мария Николова (тя е и режисьор на филма), а Сотир основава авторския анимационен филм „ Пилета “ (римейк на „ Пилето “ от 1982 г.).
След 2009 година Пенко и Сотир стартират да работят над поредност от анимационни филми. През 2016 излиза техният пълнометражен анимационен филм „ Зоотроп “.
Пенко е продуцент, а Сотир е създател на сюжета и режисьор на кино лентата.
Сотир и Пенко, дружно със свои сътрудници от списание „ Дъга “, провеждат групата „ Проектът Дъга “, чиято цел е да разпространява и възроди изкуството на комикса в България. След 2012 година издават албумите „ Над дъгата “, „ Над дъгата 2 “ и „ Аракел “. За този албуми Сотир основава комиксите „ Призрак “ и „ Патент 64246 “, а по негови сюжети Пенко рисува комиксите „ Дичо Пъдаря би трябвало да почине “ и „ Тамара “.
Албумът „ Аракел “ е напълно основан по сюжет на Сотир.
Сотир и Пенко са създатели на поредицата от комикси и книги за Илийчо и Август, която включва „ Илийчо и Август “, „ Илийчо, Август и седемте джуджета “ и „ Илийчо, Август и Гергин “.
През 2016 година излиза книгата „ Обикновени диалози “ с илюстрации от Пенко Гелев, написана от Сотир Гелев.