„Кои сме ние?“ – всичко за психологията в книга
Издателска къща „ ХЕРМЕС “
п редставя
КОИ съдебномедицинска експертиза НИЕ?
от Щефани Щал
Обем: 344 стр.
Цена: 19,95 лева
ISBN 978–954–26–2268–0
Превод: Цветелина Лакова
Всичко, което би трябвало да знаете за логиката на психиката
Очаквайте „ Кои сме ние? “ на 14 ноември!
За създателя
Щефани Щал е създател на книги за приложна логика на психиката, които са написани на достъпен език, включват потребни препоръки, образци и съответни на практика насоки. Това ги прави известни освен измежду читателите, само че и измежду специалистите в региона.
Щал е родена и израснала в Хамбург. Завършва логика на психиката, а през днешния ден работи като фамилен психотерапевт и създател на свободна процедура. Често е канена за преподавател по тематики като боязън от обвързване, самоусъвършенстване и самоуважение.
За книгата
Как е устроена човешката душeвност? Има ли ментална или духовна рамка, присъща на всички хора? Доколко сме подвластни на страстите, мислите и житейския опит?
Бестселърова авторка и психолог номер 1 на Германия, Щефани Щал показва дълбоки прозрения за взаимовръзките сред усещанията, съзнанието и държанието. Тя проучва по понятен и занимателен метод научно потвърдени обстоятелства: за какво възприятието за благополучие ни стимулира, какъв брой субективно е светоусещането и по какъв начин ранните прекарвания оформят визия ни за самите нас и дефинират самочувствието ни. Разгледани са детайлно и четирите съществени душевен потребности и методите им на продуктивно угаждане, с цел да реализираме естетика със себе си и близките.
В книгата са включени подробни протоколи от лечебната процедура на авторката, както и скъпи насоки за разрешаване на душевни спорове, което прави това пътешестване в най-съкровените кътчета на човешката същина същинско прекарване.
Откъс
Смисълът на живота
Какво образува човешката душeвност? Отговорът, който невробиолозите дават на този въпрос, е стряскащо монотонен: мозъкът ни се е развил в хода на еволюцията. Може да се каже, че той е плод на еволюцията, което значи, че и ние, хората, с нашите желания и държание също сме плод на еволюцията. Строежът на душeвността ни служи на ползите на еволюцията. Какъв проект обаче следва еволюцията, какъв е основният ѝ интерес, каква е висшата цел на битието? Един от отговорите на актуалната просвета гласи: еволюционният смисъл на живота е да разпространим гените си. Тук даже не става дума за опазването на типа. Видът може да отмре или да се промени. Става дума единствено за предаването на нашите гени. Тази доктрина бе показана преди 40 години от английския биолог Ричард Докинс[1] в най-известната му книга, „ Себичният ген “. Той изяснява също, че в битката за оцеляване гените се държат егоистично и демонстрират мъжество единствено когато това служи на дълготрайните им цели. Така видяно, готовността да помогнем на другите да вземем за пример има смисъл единствено тъй като човек може по-добре да съобщи и опази гените си, в случай че си сътрудничи с близките. Редица естествоизпитатели са на мнение, че ние в действителност сме основани да се конкурираме. Дарвинистите, почитатели на Чарлз Дарвин[2], поддържат теорията, съгласно която в битката сред разнообразни типове, форми и гени се взема решение кой ще оцелее и ще даде потомство. Изводът е, че и индивидът взе участие в тази битка. Когато по изключение сътрудничи, вместо да се конкурира, това в последна сметка също служи на волята му за победа.
Това виждане за човешкото съществуване обаче изключва всичко, което разбираме под „ смисъл на живота “. То звучи бездушно, неромантично и неидеалистично. Освен това опонира на съответни обстоятелства, с които непрестанно се сблъскваме в всекидневието си: за какво да вземем за пример хората рискуват живота си, с цел да избавят други, даже когато не става дума за личното им поколение, и въпреки да е ясно, че това им деяние не може да спомогне за предаването на гените им? Тъкмо противоположното: посредством възможната си гибел тези „ делнични герои “ даже рискуват да „ пропилеят “ гените си в името на своята жертвоготовност и човещина. Всички знаем за такива събития от медиите: по време на наводняване млад мъж скача в придошлите води, с цел да помогне на двама изцяло непознати старци, които се носят безпомощно по течението. Самият той за малко да се удави, само че в последна сметка съумява да избави себе си и другите. Въз основа на биологичната си причинност би трябвало да определим сходно животоопасно деяние като неуместно. В реалност обаче става тъкмо противоположното: обичаме тези хора поради самоотверженото им държание.
Интуицията ни подсказва, че „ смисълът на живота “ не може да се състои единствено в това да предадем гените си и да се конкурираме с близките. От позиция на психолозите и философите това определение обгръща единствено парченце от същността на човешкото съществуване. Известният биолог, откривател и създател на бестселъри Гералд Хютер също не е склонен. Според него даже в случай че от астрофизична позиция не съществува нищо, което да дава отговор на визията ни за смисъл, ние не бихме могли да живеем, без да придаваме (субективен) смисъл на съществуването си. Имаме потребност от ориентир, който да надвишава персоналното ни съществуване. Нуждаем се от визия какви желаеме да бъдем и какво желаеме да вършим с живота си. В противоположен случай рано или късно ще изпаднем в дезориентация.
„ Човекът е създание, което размишлява върху въпроса какво е индивидът. Никое друго творение не прави сходно нещо – счита философът Вилхелм Шмид. – Дори единствено фактът, че хората от всички култури и във всички столетия са гледали към звездите, ни кара да заключим, че те с възхита са отправяли поглед оттатък това, което е било в краката им, с цел да се възприемат в един по-мащабен подтекст. “[3]
Големите религии от дълбока античност дават отговори на тези основополагащи въпроси и дават на доста хора ориентир под формата на непоколебим набор от правила. И през днешния ден вярващите евентуално биха възразили остро против теорията за „ себичния ген “ и самоцелното запазване на типа. В наши дни обаче доста хора към този момент не желаят богословски отговори на въпросите си. Това се дължи и на обстоятелството, че някои свързват религията с човеконенавистнически канони и че християнството дълго е проповядвало срещу Аз-а. Това основава съмнение, когато се касае за надълбоко персонални въпроси.
Мнозина търсят отговори и ориентир отвън огромните международни религии. Така да вземем за пример едно проучване на фондация „ Бертелсман “ демонстрира, че религиозността в Германия понижава, само че бива сменена от разнообразни форми на нематериалност. Тази преориентация не зависи от просветителния ценз: копнежът по един огромен общ подтекст, по един възвишен проект, по една галактика, ситуирана напълно отвън нашата физическа действителност, съществува освен в университетските среди. У мнозина е налице вродена – може би даже генетично заложена – нужда от търсене на смислов подтекст. В „ Еволюция на любовта “[4] Гералд Хютер написа, че учението за Христос и любовта към близък, която да сплоти цялото човечество, отразява най-съкровените ни стремежи. Копнежът за човещина и ориентацията по отношение на обвързваните с нея полезности като безрезервност, мъжество, лоялност и добрина са непокътнати. Повече от явно е, че ние, хората, се нуждаем от страсти, които да придадат стойност на живота ни. Когато човек не може да изпитва страсти, както е да вземем за пример при хората, страдащи от тежка меланхолия, животът губи цената, а с това и смисъла си.
Отклонение: Защо се нуждаем от повече съчувствие и самоосъзнаване
Тук бих желала да споделя в какво се състои персонално за мен смисълът на живота. Смятам, че състраданието и самоосъзнаването са полезностите, които (би трябвало да) отличават нас, хората. Важна част от смисъла на моя живот е да демонстрирам съчувствие, да следя самата себе си и да предизвиквам други хора към повече съчувствие и самоосъзнаване. Паралелно с алтруистичната си настройка мисля също, че човек би трябвало да се радва на живота. (Това обаче за жалост не взема решение проблемите по света, а способства единствено за персоналното ни благоденствие.) Мисля, че доста от проблемите по света пораждат, тъй като на хората им липсва самоосъзнаване и съчувствие. Ужасният яд и експанзията, които ни заобикалят всеки ден и с които някои хора принизяват, наскърбяват, унижават, нараняват, изтезават, убиват други хора и водят войни, всъщност се дължат на липса на съчувствие и самоосъзнаване. Изумява ме омразата към другите, която толкоз доста хора хранят намерено или скрито. Потресаващо е, че хора биват третирани враждебно или даже убивани поради религията, етническата си принадлежност, пола, фигурата или външния си тип. Грубостта и враждебността не стопират да ме ужасяват. Смайващо е също какви сткрадания предизвикваме на животните и на околната среда. Убедена съм, че в случай че успеем да изпитваме повече съчувствие и да открием същинските аргументи за експанзията си, ще бъдем доста по-миролюбиви. Обикновено хората, които мъчно изпитват състрадание, сами не са получавали такова. Когато родителите не демонстрират емпатия към децата си, децата възприемат същото държание: мъчно им е да възприемат личните си страсти и да се оправят с тях. Липсата на съчувствие се дължи на блокирани страсти – с цел да можем да съчувстваме, имаме потребност от достъп до личните си усеща. Липсата на съчувствие може да бъде породена и от контузия. Много деца по света претърпяват контузии и има заплаха като възрастни сами да се трансфорат в насилници. Гневът се поражда от боязън, изтощение и възприятие за непълноценност. С помощта на самоосъзнаването човек може да разпознае тези вътрешни процеси и да им противодейства. Ето за какво считам персоналното самоосъзнаване за политическа нужда. Колкото по-осъзнат е един човек, толкоз по-наясно е с идеалите и полезностите си. Колкото по-стриктно се придържа човек към тези координати, толкоз по-мъдър е. А мъдрият човек демонстрира състраданието, от което обществото ни се нуждае толкоз мощно.
[1] Ричард Докинс: „ Себичният ген “, изд. „ Изток-Запад “, 2015 година, превод: Иван Ценов
[2] Чарлз Дарвин, „ Произход на типовете посредством натурален тим “, изд. „ Захарий Стоянов “, 2011 година, превод: Станой Ковачев
[3] Wilhelm Schmid: Dem Leben Sinn geben, Suhrkamp 2013
[4] Gerald Hüther: Die Evolution der Liebe. Was Darwin bereits ahnte und die Darwinisten nicht wahrhaben wollen, Vandenhoeck & Ruprecht 1999
п редставя
КОИ съдебномедицинска експертиза НИЕ?
от Щефани Щал
Обем: 344 стр.
Цена: 19,95 лева
ISBN 978–954–26–2268–0
Превод: Цветелина Лакова
Всичко, което би трябвало да знаете за логиката на психиката
Очаквайте „ Кои сме ние? “ на 14 ноември!
За създателя
Щефани Щал е създател на книги за приложна логика на психиката, които са написани на достъпен език, включват потребни препоръки, образци и съответни на практика насоки. Това ги прави известни освен измежду читателите, само че и измежду специалистите в региона.
Щал е родена и израснала в Хамбург. Завършва логика на психиката, а през днешния ден работи като фамилен психотерапевт и създател на свободна процедура. Често е канена за преподавател по тематики като боязън от обвързване, самоусъвършенстване и самоуважение.
За книгата
Как е устроена човешката душeвност? Има ли ментална или духовна рамка, присъща на всички хора? Доколко сме подвластни на страстите, мислите и житейския опит?
Бестселърова авторка и психолог номер 1 на Германия, Щефани Щал показва дълбоки прозрения за взаимовръзките сред усещанията, съзнанието и държанието. Тя проучва по понятен и занимателен метод научно потвърдени обстоятелства: за какво възприятието за благополучие ни стимулира, какъв брой субективно е светоусещането и по какъв начин ранните прекарвания оформят визия ни за самите нас и дефинират самочувствието ни. Разгледани са детайлно и четирите съществени душевен потребности и методите им на продуктивно угаждане, с цел да реализираме естетика със себе си и близките.
В книгата са включени подробни протоколи от лечебната процедура на авторката, както и скъпи насоки за разрешаване на душевни спорове, което прави това пътешестване в най-съкровените кътчета на човешката същина същинско прекарване.
Откъс
Смисълът на живота
Какво образува човешката душeвност? Отговорът, който невробиолозите дават на този въпрос, е стряскащо монотонен: мозъкът ни се е развил в хода на еволюцията. Може да се каже, че той е плод на еволюцията, което значи, че и ние, хората, с нашите желания и държание също сме плод на еволюцията. Строежът на душeвността ни служи на ползите на еволюцията. Какъв проект обаче следва еволюцията, какъв е основният ѝ интерес, каква е висшата цел на битието? Един от отговорите на актуалната просвета гласи: еволюционният смисъл на живота е да разпространим гените си. Тук даже не става дума за опазването на типа. Видът може да отмре или да се промени. Става дума единствено за предаването на нашите гени. Тази доктрина бе показана преди 40 години от английския биолог Ричард Докинс[1] в най-известната му книга, „ Себичният ген “. Той изяснява също, че в битката за оцеляване гените се държат егоистично и демонстрират мъжество единствено когато това служи на дълготрайните им цели. Така видяно, готовността да помогнем на другите да вземем за пример има смисъл единствено тъй като човек може по-добре да съобщи и опази гените си, в случай че си сътрудничи с близките. Редица естествоизпитатели са на мнение, че ние в действителност сме основани да се конкурираме. Дарвинистите, почитатели на Чарлз Дарвин[2], поддържат теорията, съгласно която в битката сред разнообразни типове, форми и гени се взема решение кой ще оцелее и ще даде потомство. Изводът е, че и индивидът взе участие в тази битка. Когато по изключение сътрудничи, вместо да се конкурира, това в последна сметка също служи на волята му за победа.
Това виждане за човешкото съществуване обаче изключва всичко, което разбираме под „ смисъл на живота “. То звучи бездушно, неромантично и неидеалистично. Освен това опонира на съответни обстоятелства, с които непрестанно се сблъскваме в всекидневието си: за какво да вземем за пример хората рискуват живота си, с цел да избавят други, даже когато не става дума за личното им поколение, и въпреки да е ясно, че това им деяние не може да спомогне за предаването на гените им? Тъкмо противоположното: посредством възможната си гибел тези „ делнични герои “ даже рискуват да „ пропилеят “ гените си в името на своята жертвоготовност и човещина. Всички знаем за такива събития от медиите: по време на наводняване млад мъж скача в придошлите води, с цел да помогне на двама изцяло непознати старци, които се носят безпомощно по течението. Самият той за малко да се удави, само че в последна сметка съумява да избави себе си и другите. Въз основа на биологичната си причинност би трябвало да определим сходно животоопасно деяние като неуместно. В реалност обаче става тъкмо противоположното: обичаме тези хора поради самоотверженото им държание.
Интуицията ни подсказва, че „ смисълът на живота “ не може да се състои единствено в това да предадем гените си и да се конкурираме с близките. От позиция на психолозите и философите това определение обгръща единствено парченце от същността на човешкото съществуване. Известният биолог, откривател и създател на бестселъри Гералд Хютер също не е склонен. Според него даже в случай че от астрофизична позиция не съществува нищо, което да дава отговор на визията ни за смисъл, ние не бихме могли да живеем, без да придаваме (субективен) смисъл на съществуването си. Имаме потребност от ориентир, който да надвишава персоналното ни съществуване. Нуждаем се от визия какви желаеме да бъдем и какво желаеме да вършим с живота си. В противоположен случай рано или късно ще изпаднем в дезориентация.
„ Човекът е създание, което размишлява върху въпроса какво е индивидът. Никое друго творение не прави сходно нещо – счита философът Вилхелм Шмид. – Дори единствено фактът, че хората от всички култури и във всички столетия са гледали към звездите, ни кара да заключим, че те с възхита са отправяли поглед оттатък това, което е било в краката им, с цел да се възприемат в един по-мащабен подтекст. “[3]
Големите религии от дълбока античност дават отговори на тези основополагащи въпроси и дават на доста хора ориентир под формата на непоколебим набор от правила. И през днешния ден вярващите евентуално биха възразили остро против теорията за „ себичния ген “ и самоцелното запазване на типа. В наши дни обаче доста хора към този момент не желаят богословски отговори на въпросите си. Това се дължи и на обстоятелството, че някои свързват религията с човеконенавистнически канони и че християнството дълго е проповядвало срещу Аз-а. Това основава съмнение, когато се касае за надълбоко персонални въпроси.
Мнозина търсят отговори и ориентир отвън огромните международни религии. Така да вземем за пример едно проучване на фондация „ Бертелсман “ демонстрира, че религиозността в Германия понижава, само че бива сменена от разнообразни форми на нематериалност. Тази преориентация не зависи от просветителния ценз: копнежът по един огромен общ подтекст, по един възвишен проект, по една галактика, ситуирана напълно отвън нашата физическа действителност, съществува освен в университетските среди. У мнозина е налице вродена – може би даже генетично заложена – нужда от търсене на смислов подтекст. В „ Еволюция на любовта “[4] Гералд Хютер написа, че учението за Христос и любовта към близък, която да сплоти цялото човечество, отразява най-съкровените ни стремежи. Копнежът за човещина и ориентацията по отношение на обвързваните с нея полезности като безрезервност, мъжество, лоялност и добрина са непокътнати. Повече от явно е, че ние, хората, се нуждаем от страсти, които да придадат стойност на живота ни. Когато човек не може да изпитва страсти, както е да вземем за пример при хората, страдащи от тежка меланхолия, животът губи цената, а с това и смисъла си.
Отклонение: Защо се нуждаем от повече съчувствие и самоосъзнаване
Тук бих желала да споделя в какво се състои персонално за мен смисълът на живота. Смятам, че състраданието и самоосъзнаването са полезностите, които (би трябвало да) отличават нас, хората. Важна част от смисъла на моя живот е да демонстрирам съчувствие, да следя самата себе си и да предизвиквам други хора към повече съчувствие и самоосъзнаване. Паралелно с алтруистичната си настройка мисля също, че човек би трябвало да се радва на живота. (Това обаче за жалост не взема решение проблемите по света, а способства единствено за персоналното ни благоденствие.) Мисля, че доста от проблемите по света пораждат, тъй като на хората им липсва самоосъзнаване и съчувствие. Ужасният яд и експанзията, които ни заобикалят всеки ден и с които някои хора принизяват, наскърбяват, унижават, нараняват, изтезават, убиват други хора и водят войни, всъщност се дължат на липса на съчувствие и самоосъзнаване. Изумява ме омразата към другите, която толкоз доста хора хранят намерено или скрито. Потресаващо е, че хора биват третирани враждебно или даже убивани поради религията, етническата си принадлежност, пола, фигурата или външния си тип. Грубостта и враждебността не стопират да ме ужасяват. Смайващо е също какви сткрадания предизвикваме на животните и на околната среда. Убедена съм, че в случай че успеем да изпитваме повече съчувствие и да открием същинските аргументи за експанзията си, ще бъдем доста по-миролюбиви. Обикновено хората, които мъчно изпитват състрадание, сами не са получавали такова. Когато родителите не демонстрират емпатия към децата си, децата възприемат същото държание: мъчно им е да възприемат личните си страсти и да се оправят с тях. Липсата на съчувствие се дължи на блокирани страсти – с цел да можем да съчувстваме, имаме потребност от достъп до личните си усеща. Липсата на съчувствие може да бъде породена и от контузия. Много деца по света претърпяват контузии и има заплаха като възрастни сами да се трансфорат в насилници. Гневът се поражда от боязън, изтощение и възприятие за непълноценност. С помощта на самоосъзнаването човек може да разпознае тези вътрешни процеси и да им противодейства. Ето за какво считам персоналното самоосъзнаване за политическа нужда. Колкото по-осъзнат е един човек, толкоз по-наясно е с идеалите и полезностите си. Колкото по-стриктно се придържа човек към тези координати, толкоз по-мъдър е. А мъдрият човек демонстрира състраданието, от което обществото ни се нуждае толкоз мощно.
[1] Ричард Докинс: „ Себичният ген “, изд. „ Изток-Запад “, 2015 година, превод: Иван Ценов
[2] Чарлз Дарвин, „ Произход на типовете посредством натурален тим “, изд. „ Захарий Стоянов “, 2011 година, превод: Станой Ковачев
[3] Wilhelm Schmid: Dem Leben Sinn geben, Suhrkamp 2013
[4] Gerald Hüther: Die Evolution der Liebe. Was Darwin bereits ahnte und die Darwinisten nicht wahrhaben wollen, Vandenhoeck & Ruprecht 1999
Източник: plovdiv-online.com
КОМЕНТАРИ