Издателска къща ХЕРМЕС“ представя10 неща, които трябва да знаете за

Издателска къща „ ХЕРМЕС “

п редставя

10 неща, които би трябвало да знаете за психологичното развиване на детето

от доктор Били Гарви

Стратегии и принадлежности, с които родители и експерти да се оправят с провокациите в другите стадии на психическото и прочувствено развиване на децата във всички възрасти.

   

Очаквайте на 17 юни!

   

За книгата

 

Всеки родител желае детето му да се радва на положително ментално здраве и развиване. Все повече деца от всички възрасти обаче се сблъскват с тревога, меланхолия, ниско самочувствие и поведенчески проблеми и може да мине дълго време, преди фамилиите им да получат съответна помощ.

Д-р Били Гарви е старши експерт в една от най-големите и влиятелни педиатрични лечебни заведения в света. С над двадесетгодишен опит в сферата той желае да увери родителите, че няма неприятни деца и че множеството компликации в развиването и държанието са преодолими, в случай че следваме изложените в тази книга правила. В нея той споделя тактики от клиничната си процедура и дава принадлежности, с които родители и експерти да се оправят по-добре с провокациите в другите стадии на психическото и прочувствено развиване на децата във всички възрасти.

Независимо дали имате малко дете, или младеж на прага на зрелостта, като се запознаете с основите на положителното психологично здраве, ще можете да му помогнете да преуспява във всеки стадий от развиването си.

 

Откъс

Единствената универсална истина на детството е, че постоянно има вяра. Като педиатър, занимаващ се с проблемите в развиването, който работи със фамилии повече от двайсет години, съм виждал по какъв начин най-неспокойните бебета могат да бъдат успокоявани, по какъв начин силата на най-непокорните малчугани се насочва към мечтани модели на държание, по какъв начин най-чувствителните деца се разпростират прочувствено, а „ най-лошите “ младежи намират себе си.

Моята клинична процедура варира от оказване на помощ в първите седмици от живота на бебета, които са затормозени от студа и глада във външния свят, до работа с младежи на прага на зрелостта, борещи се с душевен разстройства, които смазват както тях, по този начин и околните им. Тази книга има за цел да ви помогне да подкрепите децата на всеки стадий от това пътешестване. Ако се грижите за малко дете, тази книга е за вас. Ако сте родител на младеж, тази книга също е за вас. Целта ми е да ви спомагам да изградите нужните умения, с цел да помагате на децата и младежите, като обясня основните стадии на развиване, през които минават нашите деца, и връзката на тези стадии с психологичното здраве. Често допускаме, че времето единствено по себе си ще научи децата ни на тези значими умения. Но времето не ни учи на нищо. Само тъй като детето може да заспи единствено, не значи, че се е научило по какъв начин да се успокоява единствено. Дете в началното учебно заведение към момента може да има гневни прояви, а младежът може да е пропуснал основни аспекти на привързаността. Всички деца са изложени на риска огромните да виждат възрастта им, а не защо би трябвало да им се окаже помощ. Когато чакаме децата ни да са наясно с нещата единствено тъй като са на избрана възраст, може да станем причина да се провалят. Вместо това едно от най-хубавите неща, които можем да създадем, е преди всичко, да снижим упованията си, да приемем децата на настоящото им равнище на действие и внимателно да им помогнем да развият по-нататък своите умения в съответната област, в която имат проблеми.

На тези страници ще споделя какво научих по отношение на насърчаването на устойчиво психическо благоденствие у децата, тъй че да им осигуря най-хубавия късмет в бъдеще да избегнат психологични разстройства. Четиринайсетте години образование в университета ми предоставиха научната основа, с цел да бъда потребен, само че честността и доверието на хората, които срещнах в клиниката, ми дадоха визия за най-големите провокации, страхове и паники, които децата ни претърпяват. Учих се от всеки един човек, за което благодаря на всички. Разбира се, научните проучвания ръководеха метода ми, само че децата са тези, които ме научиха какво дава резултати. Бих желал да обърна внимание, че въпреки да съм трансформирал имената и част от персоналната информация на хората, които съм загатнал в тази книга, от съображения за дискретност, самите истории са същински.

Много от нас се усещат изгубени като родители и желаят да има справочник, който да ни оказва помощ да се ориентираме в сложната задача да отгледаме децата си като щастливи и здрави персони. Тази книга има за цел да развие нашите умения като родители и настойници, с цел да се оправяме по-добре с всевъзможни провокации, които срещаме в този развой. Ще разгледаме също по този начин по какъв начин да отвръщаме на страстите на нашите деца даже в случаи, когато тези страсти са прераснали в душевен разстройства. Макар аз да не мога да видя всеки четец персонално, се надявам да споделя с вас част от това, което може да изпитате, когато срещнете някого като мен в клиниката. Става все по-трудно да се получи поддръжка от експерт, защото описите с чакащи се усилват по целия свят заради това, че от ден на ден деца изпитват компликации, а няма задоволително налични запаси. Тази сурова действителност още повече обременява тези, които обезверено търсят помощ, и постоянно задълбочава проблемите, с които се сблъскват децата, за които се грижим. Своевременното определяне и премахване на психологичните усложнения е най-хубавият метод за оправянето с тях, само че доста фамилии чакат с години, преди да посетят умел експерт. Повечето в никакъв случай не го вършат. Но въпреки всичко има вяра. Тук съм, с цел да ви кажа, че зад тези затворени порти няма магия и животът не се случва в консултативния кабинет. Децата, с които работя в моята клиника, към момента се нуждаят от упътвания в действителния свят. Ако не можете да получите достъп до професионална поддръжка сега, не се обезсърчавайте. Все още можете да извършите доста, с цел да насочвате и подкрепяте детето си, когато се сблъсква с провокациите на живота.

Надявам се, че тази книга показва ясни и постижими решения на някои от тези провокации. Независимо от възрастта на вашето дете бих ви насърчил да я прочетете от началото до края, с цел да разберете всеки стадий от развиването. Ако имате малко дете, това ще ви приготви за бъдещето му. Ако имате младеж, не е прекомерно късно да се върнете обратно и да се концентрирайте върху главните проблеми на развиването и благополучието.

Нашето общество тъне в душевна тъга и толкоз огромна част от бремето в всекидневието ни наподобява като орис, която би трябвало да приемем. Самоубийството е една от водещите аргументи за гибел измежду младежите и измежду нашите връстници. То опустошава фамилиите и общностите по метод, по който малко съдбовни болести го вършат. Смятам, че това е по този начин, тъй като сходна разтърсваща загуба в действителност може да бъде предотвратена и осъзнаването на това утежнява това толкоз излишно страдалчество.

Услугите за психологичното здраве на възрастните по целия свят нормално са налични за хора с благоприятни условия или с тежки и хронични болести. Но по-голямата част от психологичните разстройства стартират в детството, всекидневно преди юношеските години. Без подобаващата поддръжка тежестта на тези ранни стадии на психологичното заболяване може да имат доживотни последици върху самочувствието, връзките и ежедневното действие на човек. Но нито едно дете, без значение от неговата среда или характер, не е обречено да страда от психологично заболяване.

Когато срещна дете в клиниката, постоянно ми се желае да съм му оказал помощ в неговата битка доста по-рано. Ако усетите, че детето, за което се грижите, страда повече, в сравнение с можете да понесете, апелирам, потърсете помощ. При първия знак за проблем аз бих настоял да посетите фамилния доктор или за по-малките деца в предучилищна възраст – детския медицински експерт. Докато чакате за среща с клиничен експерт, има доста неща, които можете да извършите, с цел да помогнете на всяко дете, което се изтезава, тъй че, до момента в който се реализира срещата, нещата в действителност да са се подобрили, а не влошили, или даже да се окаже, че към този момент няма потребност от такава консултация.

Всички би трябвало добре да познаваме ранните признаци, че детето изпитва компликации, с цел да сме сигурни, че ще ги забележим допустимо най-скоро, вместо да чакаме то изцяло да рухне, преди да предприемем нещо. Това е двойно по-важно, тъй като визитата при експерт е в действителност мъчно. Обществената система е толкоз претрупана, че доста фамилии чакат с години за първата си консултация, което значи, че до момента в който дете с психологично разстройство посети експерт като мен, положението му нормално се е влошило дотам, че то самото, фамилията и експертите, които го поддържат, са изтощени и не знаят какво да вършат. Моите сътрудници с частни практики също са претрупани. Търсенето стана толкоз огромно, че към този момент доста от тях не одобряват нови пациенти.

В идващите глави ще разгледаме по какъв начин най-добре да снабдим децата си с уменията, от които се нуждаят за положително психологично здраве, и нашата роля в отговор на провокациите, когато зародят. Нашите общности ще бъдат по-силни, в случай че успеем да намерим метод да подсигуряваме, че всички сме в сигурност, ценени и изпитваме възприятие за лично достолепие. Десетилетия просвета и изследвания осветяват пътя. Номерът е да се откри златната среда сред учебниците и действителния живот.

През 2019 година аплайвах за стипендия „ Чърчил “, с цел да проуча по какъв начин да поддържам по-добре родителите, ръководейки развиването и психологичното здраве на техните деца. Още помня последното изявление. Докато нервно чаках да ме повикат за последното затруднение от дългия развой на кандидатстване, открих, че се колебая в правото си даже да заставам в онази първокласна постройка, облечен с костюм, в който в никакъв случай не съм се чувствал удобно. Когато седнах пред групата от дванайсет интервюиращи, имах потребност от целия си самоконтрол, с цел да остана спокоен. Добре облечен мъж в средата на групата ненадейно зададе първия въпрос: „ Запознахме се с вашата кандидатура и почтено казано, нямам доверие, че има доказателства, че методът, по който отглеждаме децата си, въздейства на тяхното психологично здраве. Моля, обяснете. “ Тази книга е разширена версия на моя отговор на този въпрос. Като се има поради, че получих стипендията, допускам, че са намерили отговора ми за потребен. Надявам се и за вас да е подобен.