"Алхимия или чисто злато" – слово за Кирил Кадийски от поета Георги Борисов
Изд. " Колибри " разгласява " " – слово за Кирил Кадийски, произнесено от огромния стихотворец и преводач Георги Борисов във връзка премиерата на сборника " Сонети " (2022) на Кадийски. Освен настояща версия на самото слово актуалното издание съдържа и 10 произведения на Кирил Кадийски, определени персонално от Борисов, негов сътрудник в класическия стих. (44 стр., цена с празнична отстъпка: 9.75 лева./4.99 евро).
" Роден стихотворец или непостижим версификатор е Кирил Кадийски? Алхимия ли са неговите сонети, или чисто злато? Творческо прииждане или бездушно занаятчийство е стряскащата му плодовитост? Машина за стихове ли е той, или тръба на бога?
" Алхимия или чисто злато " – слово за Кирил Кадийски от поета Георги Борисов Източник: Изд. Колибри
Каквото и да приказваме, както и да го дефинираме, хулим или възхваляваме, Кирил Кадийски е фигура, безспорна и отвратително ярка персона, събитие, бих споделил, естествен феномен, запречил кръгозора ни като планината, в подножието на която живее и не стопира да бълва стихотворна тирада. Пъплим по баира и се дивим на всякакви лъскави камъчета и цветенца, късаме ги и хербаризираме сред страниците на книгите у дома, галим камъчетата и тръбим, че са скъпоценни. А сходни " стъкълца " са пръснати с хиляди из сонетите му. Забелязваме ли ги, означаваме ли ги?...
Сонетите са неговата " Илиада ", " Ад ", " Изгубен парадайс "...
Неговата " Кървава ария " … С тях той затваря една страница в българската лирика, която скоро никой няма да продължи – страницата на класическия стих. В най-общия смисъл на думата " типичен " …
Както има занаяти, като медникарството или реденето на жълти павета да вземем за пример, които умират, по този начин и римуваният стих по нашите ширини и височини е на път да изчезне. Кадийски не си прави никакви илюзии по отношение на неговото бъдеще и своето творчество. Наясно е с всевъзможни насилия над словото у нас и се отнася метафизичен, с присъщото на стоика неуважение към тях. Той своето към този момент го е приключил.
Нищо че съвсем всички негови сонети в този негов том са изпълнени с мрачни интуиции за старостта, скорошния завършек на човечеството и планетата, естествени катаклизми и космополитен произшествия, с напразни предизвестия към актуалния свят, кьорав и ням за кървавите поучения на историята.
Но и с непогрешим слух към неуловимите за човешкото ухо съзвучия и сърдечни тонове. С рядка за един егоцентрик, каквито нормално са множеството създатели, " сърдечност към човешките болки ", както пишеха преди време критиците, сензитивност и състрадателност към онеправданите, бедните, забравените и отритнатите от обществото. С човечност.
Радвам се, че той е измежду нас, че го има и като един същински Командир в поезията може да каже: " Ще остана на мястото си, с цел да обознача посоката, в която сме се движели ".
Поет и преводач, дълготраен редактор и издател на именитото списание " Факел ", (р. 1950 г.) е измежду открояващите се фигури в актуалната българска литература. Основател и шеф на издателствата " Факел " и " Факел експрес ”, основен драматург на Народния спектакъл " Иван Вазов " (2009–2016), той е създател на единайсет поетични книги, както и на есеистичните сборници " Откаченият вагон ", отличен с първа премия за хуманитаристика на " Портал Култура " (2002) " поради неговата " немерена тирада ", която уголемява рамките на българската книжовност ", и " Хиатус.
До пъпа на земята и назад " (в съавторство с Анатолий Корольов). Превежда съветски, френски и британски поети. Носител е на голям брой литературни оценки, измежду които " Владимир Башев " за първа стихосбирка, националните награди " Иван Николов " и " Никола Фурнаджиев ", " Орфеев венец " " за извънредно високи достижения в актуалната българска лирика ", Голямата премия " Перото " за " повсеместен принос към българския книжовен подтекст ".
" Роден стихотворец или непостижим версификатор е Кирил Кадийски? Алхимия ли са неговите сонети, или чисто злато? Творческо прииждане или бездушно занаятчийство е стряскащата му плодовитост? Машина за стихове ли е той, или тръба на бога?
" Алхимия или чисто злато " – слово за Кирил Кадийски от поета Георги Борисов Източник: Изд. Колибри Каквото и да приказваме, както и да го дефинираме, хулим или възхваляваме, Кирил Кадийски е фигура, безспорна и отвратително ярка персона, събитие, бих споделил, естествен феномен, запречил кръгозора ни като планината, в подножието на която живее и не стопира да бълва стихотворна тирада. Пъплим по баира и се дивим на всякакви лъскави камъчета и цветенца, късаме ги и хербаризираме сред страниците на книгите у дома, галим камъчетата и тръбим, че са скъпоценни. А сходни " стъкълца " са пръснати с хиляди из сонетите му. Забелязваме ли ги, означаваме ли ги?...
Сонетите са неговата " Илиада ", " Ад ", " Изгубен парадайс "...
Неговата " Кървава ария " … С тях той затваря една страница в българската лирика, която скоро никой няма да продължи – страницата на класическия стих. В най-общия смисъл на думата " типичен " …
Както има занаяти, като медникарството или реденето на жълти павета да вземем за пример, които умират, по този начин и римуваният стих по нашите ширини и височини е на път да изчезне. Кадийски не си прави никакви илюзии по отношение на неговото бъдеще и своето творчество. Наясно е с всевъзможни насилия над словото у нас и се отнася метафизичен, с присъщото на стоика неуважение към тях. Той своето към този момент го е приключил.
Нищо че съвсем всички негови сонети в този негов том са изпълнени с мрачни интуиции за старостта, скорошния завършек на човечеството и планетата, естествени катаклизми и космополитен произшествия, с напразни предизвестия към актуалния свят, кьорав и ням за кървавите поучения на историята.
Но и с непогрешим слух към неуловимите за човешкото ухо съзвучия и сърдечни тонове. С рядка за един егоцентрик, каквито нормално са множеството създатели, " сърдечност към човешките болки ", както пишеха преди време критиците, сензитивност и състрадателност към онеправданите, бедните, забравените и отритнатите от обществото. С човечност.
Радвам се, че той е измежду нас, че го има и като един същински Командир в поезията може да каже: " Ще остана на мястото си, с цел да обознача посоката, в която сме се движели ".
Поет и преводач, дълготраен редактор и издател на именитото списание " Факел ", (р. 1950 г.) е измежду открояващите се фигури в актуалната българска литература. Основател и шеф на издателствата " Факел " и " Факел експрес ”, основен драматург на Народния спектакъл " Иван Вазов " (2009–2016), той е създател на единайсет поетични книги, както и на есеистичните сборници " Откаченият вагон ", отличен с първа премия за хуманитаристика на " Портал Култура " (2002) " поради неговата " немерена тирада ", която уголемява рамките на българската книжовност ", и " Хиатус.
До пъпа на земята и назад " (в съавторство с Анатолий Корольов). Превежда съветски, френски и британски поети. Носител е на голям брой литературни оценки, измежду които " Владимир Башев " за първа стихосбирка, националните награди " Иван Николов " и " Никола Фурнаджиев ", " Орфеев венец " " за извънредно високи достижения в актуалната българска лирика ", Голямата премия " Перото " за " повсеместен принос към българския книжовен подтекст ".
Източник: zonanews.bg
КОМЕНТАРИ