9 животни, изчезнали заради човешката дейност
Изчезването на скотски типове може да бъде породено от доста и разнообразни фактори. Унищожаването на някои от тях обаче може да бъде директно обвързвано с човешката активност. Хората не всеки път умеят да се въздържат, изключително когато популацията наподобява изобилна, а храната не доближава. Ето девет невероятни животни, които сме изгубили поради безразсъдната употреба.
1. Додо (Raphus cucullatus)
Додо е един от най-ранните образци на животно, изчезнало заради дейностите на хората, по тази причина постоянно се употребява като знак за избиване на типовете. Тези нелетящи, гнездящи на земята птици в миналото са били в обилие на Маскаренските острови в Индийския океан. Подфосилните остатъци демонстрират, че додото е било високо към 1 метър и е тежало към 20 кг. Предполага се, че е станало нелетящо заради съществуването на обилие от хранителни източници и относителното неявяване на хищници. Португалските мореплаватели го откриват към 1507 година Тези и идващите мореплаватели бързо унищожават популацията на додо като елементарен източник на прясно месо за своите плавания. По-късно на островите се появяват маймуни, свине и плъхове, което се оказва пагубно за загиващите птици, защото бозайниците се хранят с уязвимите им яйца. Последният додо е погубен през 1681 година
2. Стелеровите морски крави (Hydrodamalis gigas)
Открити през 1741 година от немския естествоизпитател Георг В. Стелер, стелеровите морски крави в миналото са обитавали крайбрежните региони на Командорските острови в Берингово море. Те достигали до 9 метра дължина и били най-едрите бозайници, живели през холоцена, с изключение на китовете. Тези солидни, послушни животни са плували на повърхността на крайбрежните води, само че за жалост са имали дребна дарба да се потапят. Това ги правело лесни цели за харпуните на съветските ловци на тюлени, които ги ценели като източник на месо по време на дългите морски пътешествия. Убийствата постоянно са били разточителни и типът е бил погубен през 1768 година, по-малко от 30 години след откриването му. Днес няма непокътнати екземпляри.
3. Странстващ гълъб (Ectopistes migratorius)
Някога прочут с големите си мигриращи ята, затъмнявали небето в продължение на дни, странстващият гълъб е бил изтребен при започване на XX век. Видът е станал жертва на най-смъртоносния див звяр на планетата – актуалните хора. През XIX век странстващите гълъби евентуално са били най-често срещаните птици в източната и централната част на Северна Америка. Когато американските заселници навлизат на запад, гълъбите са избивани с милиони годишно поради месото им и са изпращани с железопътни вагони за продажба на градските пазари. Ловците постоянно нахлували в техните гнездови залежи и унищожавали цели колонии в границите на един размножителен сезон. От 1870 година намаляването на типа става внезапно и са направени няколко несполучливи опита за размножаване на птиците в плен. Последният прочут странстващ гълъб, наименуван Марта, умира на 1 септември 1914 година в зоологическата градина в Синсинати, Охайо.
4. Тур (Bos primigenius)
Един от прародителите на актуалното говедо – турът – бил огромен див вол, в миналото обитавал степите на Европа, Сибир и Централна Азия. Високи 1,8 м в раменете и със обилни, извити напред рога, туровете били известни с нападателния си манталитет и са се сражавали за спорта на античните римски арени. Две са главните аргументи за изгубването им – несъразмерният лов на диви животни и одомашняването (и следващо кръстосване на оживели диви турове с домашни говеда). През XIII век популациите им са намалели дотолкоз, че правото да ги ловуват е било лимитирано до благородниците и кралските домове в Източна Европа. През 1564 година ловците записват единствено 38 животни в кралско изследване, а последният прочут тур, женски, умира в Полша през 1627 година от естествена гибел. В България турът е оживял докъм XVI-XVIII век. Такава е датировката на негови остатъци, открити в „ Ларгото “ на площад „ Света Неделя “ в София.
5. Гигантска гагарка (Pinguinus impennis)
Гигантската гагарка била нелетяща морска птица, която се е развъждала в колонии на скалисти острови в Северния Атлантик, а точно Сейнт Килда, Фарьорските острови, Исландия и остров Фънк край Нюфаундленд. Тя била висока от 75 до 85 см и тежала към 5 кг. Крилата ѝ са били едвам 15 см дълги и заради тази причина не били годни за хвърчене. Вместо това, гигантската гагарка била отличен плувец, което ѝ пособие в лова. Pinguinus impennis няма връзка с пингвините, които са открити по-късно и са наименувани по този начин заради физическото им подобие. Видът играе значима роля в културите на доста индиански племена. Ранните европейски откриватели в Америка употребяват птицата като комфортен източник на храна или като рибарска примамка, намалявайки броя ѝ. За пуха ѝ също има огромно търсене в Европа – фактор, който мощно отстрани европейските популации към средата на XVII век. Последните известни екземпляри са убити през юни 1844 година на остров Елдей, Исландия, за музейна сбирка.
6. Вълнест мамут (Mammuthus primigenius)
Благодарение на редица добре непокътнати замразени трупове в Сибир вълнестият мамут е най-известният от всички типове мамути. Видът е бил с почти същите размери като актуалния Африкански саванен слон. Тези големи животни са изчезнали преди към 7500 години, след края на последния ледников интервал. Макар че изменението на климата несъмнено е изиграло забележителна роля за изгубването им, последните изследвания сочат, че индивидът също може да е бил движеща мощ за гибелта им или най-малко последната причина. Вълнестият мамут живее по едно и също време с ранните хора, които употребяват костите и бивните му, с цел да създават предмети на изкуството, принадлежности и жилища, а месото му за храна. Изолирани популации оцеляват на остров Сейнт Пол допреди 6400 години и на остров Врангел допреди 4000 години. Дори и след изгубването на вълнестите мамути хората не престават да употребяват бивните им, като тази традиция продължава до наши дни.
7. Тасманийски вълк (Thylacinus cynocephalus)
Родом от Австралия, Тасмания и Нова Гвинея, тасманийският вълк е бил приблизително огромен, сходен на вълк, граблив двуутробен бозайник. Съществото имало тип на приблизително огромно до огромно куче (тежало 30 кг, а дължината му от носа до опашката била съвсем 2 м), само че тъмните линии му придавали тигровиден тип. Вина за изгубването на тасманийския вълк имат най-много фермерите, които го преследвали и убивали поради вредите, които носел на скотовъдството. Хората вярвали, че той и кучето Динго в Австралия атакуват овцете им, което след това се оказало надалеч от истината. През 1932 година на остров Тасмания е последното доказано наблюдаване на тасманийски вълк на независимост. Последният образец в плен е починал на 6 септември 1936 година в зоопарк в град Хобарт. Непотвърдени наблюдения на тасманийски вълци не престават и до през днешния ден.
8. Карибски тюлен духовник (Monachus tropicalis)
Открит за първи път по време на пътуването на Христофор Колумб през 1494 година, карибският тюлен духовник е единственият прочут тюлен, обитаващ Карибско море и Мексиканския залив. Видът е бил е дълъг съвсем 2,4 м и тежък от 170 до 270 кг. Хищници на карибския тюлен духовник са акулите и хората. Тюлените са били ловувани поради кожите и мехлем, която се е употребила за произвеждане на масло, и тъй като са се конкурирали с риболовците за техния улов. Развитието на крайбрежието и риболовът също са повлияли на обичайните им местообитания в Карибско море и Мексиканския залив. Карибският тюлен духовник е публично разгласен за липсващ от Националната работа за морски лов на риба на Съединени американски щати през 2008 година след задълбочено изследване и обзор. Последният субект е забелязан за последно през 1952 година
9. Куага (Equus quagga quagga)
Може да наподобяват като хибрид сред зебра и кон, само че в действителност тези величествени животни са неповторим подвид на равнинната зебра, публикуван в миналото в Южна Африка. В региона на главата типът е имал присъщата багра на зебра, а задната част приличал повече на кон. През 30-те години на ХІХ век куага били импортирани в Европа. Тези животни били лесни за опитомяване и били употребявани за изтегляне на каручки, каляски и карети. По това време никой не подозирал, че след по-малко от 50 години подвидът ще изчезне от лицето на земята. Преследвани най-вече поради неповторимата им и красива кожа, животните са унищожени от ловците през 70-те години на XIX век. Последната куага, държана в плен, умира през август 1883 година в зоопарка в Амстердам. В природата последната дива куага е убита през 1878 година | БГНЕС
1. Додо (Raphus cucullatus)
Додо е един от най-ранните образци на животно, изчезнало заради дейностите на хората, по тази причина постоянно се употребява като знак за избиване на типовете. Тези нелетящи, гнездящи на земята птици в миналото са били в обилие на Маскаренските острови в Индийския океан. Подфосилните остатъци демонстрират, че додото е било високо към 1 метър и е тежало към 20 кг. Предполага се, че е станало нелетящо заради съществуването на обилие от хранителни източници и относителното неявяване на хищници. Португалските мореплаватели го откриват към 1507 година Тези и идващите мореплаватели бързо унищожават популацията на додо като елементарен източник на прясно месо за своите плавания. По-късно на островите се появяват маймуни, свине и плъхове, което се оказва пагубно за загиващите птици, защото бозайниците се хранят с уязвимите им яйца. Последният додо е погубен през 1681 година
2. Стелеровите морски крави (Hydrodamalis gigas)
Открити през 1741 година от немския естествоизпитател Георг В. Стелер, стелеровите морски крави в миналото са обитавали крайбрежните региони на Командорските острови в Берингово море. Те достигали до 9 метра дължина и били най-едрите бозайници, живели през холоцена, с изключение на китовете. Тези солидни, послушни животни са плували на повърхността на крайбрежните води, само че за жалост са имали дребна дарба да се потапят. Това ги правело лесни цели за харпуните на съветските ловци на тюлени, които ги ценели като източник на месо по време на дългите морски пътешествия. Убийствата постоянно са били разточителни и типът е бил погубен през 1768 година, по-малко от 30 години след откриването му. Днес няма непокътнати екземпляри.
3. Странстващ гълъб (Ectopistes migratorius)
Някога прочут с големите си мигриращи ята, затъмнявали небето в продължение на дни, странстващият гълъб е бил изтребен при започване на XX век. Видът е станал жертва на най-смъртоносния див звяр на планетата – актуалните хора. През XIX век странстващите гълъби евентуално са били най-често срещаните птици в източната и централната част на Северна Америка. Когато американските заселници навлизат на запад, гълъбите са избивани с милиони годишно поради месото им и са изпращани с железопътни вагони за продажба на градските пазари. Ловците постоянно нахлували в техните гнездови залежи и унищожавали цели колонии в границите на един размножителен сезон. От 1870 година намаляването на типа става внезапно и са направени няколко несполучливи опита за размножаване на птиците в плен. Последният прочут странстващ гълъб, наименуван Марта, умира на 1 септември 1914 година в зоологическата градина в Синсинати, Охайо.
4. Тур (Bos primigenius)
Един от прародителите на актуалното говедо – турът – бил огромен див вол, в миналото обитавал степите на Европа, Сибир и Централна Азия. Високи 1,8 м в раменете и със обилни, извити напред рога, туровете били известни с нападателния си манталитет и са се сражавали за спорта на античните римски арени. Две са главните аргументи за изгубването им – несъразмерният лов на диви животни и одомашняването (и следващо кръстосване на оживели диви турове с домашни говеда). През XIII век популациите им са намалели дотолкоз, че правото да ги ловуват е било лимитирано до благородниците и кралските домове в Източна Европа. През 1564 година ловците записват единствено 38 животни в кралско изследване, а последният прочут тур, женски, умира в Полша през 1627 година от естествена гибел. В България турът е оживял докъм XVI-XVIII век. Такава е датировката на негови остатъци, открити в „ Ларгото “ на площад „ Света Неделя “ в София.
5. Гигантска гагарка (Pinguinus impennis)
Гигантската гагарка била нелетяща морска птица, която се е развъждала в колонии на скалисти острови в Северния Атлантик, а точно Сейнт Килда, Фарьорските острови, Исландия и остров Фънк край Нюфаундленд. Тя била висока от 75 до 85 см и тежала към 5 кг. Крилата ѝ са били едвам 15 см дълги и заради тази причина не били годни за хвърчене. Вместо това, гигантската гагарка била отличен плувец, което ѝ пособие в лова. Pinguinus impennis няма връзка с пингвините, които са открити по-късно и са наименувани по този начин заради физическото им подобие. Видът играе значима роля в културите на доста индиански племена. Ранните европейски откриватели в Америка употребяват птицата като комфортен източник на храна или като рибарска примамка, намалявайки броя ѝ. За пуха ѝ също има огромно търсене в Европа – фактор, който мощно отстрани европейските популации към средата на XVII век. Последните известни екземпляри са убити през юни 1844 година на остров Елдей, Исландия, за музейна сбирка.
6. Вълнест мамут (Mammuthus primigenius)
Благодарение на редица добре непокътнати замразени трупове в Сибир вълнестият мамут е най-известният от всички типове мамути. Видът е бил с почти същите размери като актуалния Африкански саванен слон. Тези големи животни са изчезнали преди към 7500 години, след края на последния ледников интервал. Макар че изменението на климата несъмнено е изиграло забележителна роля за изгубването им, последните изследвания сочат, че индивидът също може да е бил движеща мощ за гибелта им или най-малко последната причина. Вълнестият мамут живее по едно и също време с ранните хора, които употребяват костите и бивните му, с цел да създават предмети на изкуството, принадлежности и жилища, а месото му за храна. Изолирани популации оцеляват на остров Сейнт Пол допреди 6400 години и на остров Врангел допреди 4000 години. Дори и след изгубването на вълнестите мамути хората не престават да употребяват бивните им, като тази традиция продължава до наши дни.
7. Тасманийски вълк (Thylacinus cynocephalus)
Родом от Австралия, Тасмания и Нова Гвинея, тасманийският вълк е бил приблизително огромен, сходен на вълк, граблив двуутробен бозайник. Съществото имало тип на приблизително огромно до огромно куче (тежало 30 кг, а дължината му от носа до опашката била съвсем 2 м), само че тъмните линии му придавали тигровиден тип. Вина за изгубването на тасманийския вълк имат най-много фермерите, които го преследвали и убивали поради вредите, които носел на скотовъдството. Хората вярвали, че той и кучето Динго в Австралия атакуват овцете им, което след това се оказало надалеч от истината. През 1932 година на остров Тасмания е последното доказано наблюдаване на тасманийски вълк на независимост. Последният образец в плен е починал на 6 септември 1936 година в зоопарк в град Хобарт. Непотвърдени наблюдения на тасманийски вълци не престават и до през днешния ден.
8. Карибски тюлен духовник (Monachus tropicalis)
Открит за първи път по време на пътуването на Христофор Колумб през 1494 година, карибският тюлен духовник е единственият прочут тюлен, обитаващ Карибско море и Мексиканския залив. Видът е бил е дълъг съвсем 2,4 м и тежък от 170 до 270 кг. Хищници на карибския тюлен духовник са акулите и хората. Тюлените са били ловувани поради кожите и мехлем, която се е употребила за произвеждане на масло, и тъй като са се конкурирали с риболовците за техния улов. Развитието на крайбрежието и риболовът също са повлияли на обичайните им местообитания в Карибско море и Мексиканския залив. Карибският тюлен духовник е публично разгласен за липсващ от Националната работа за морски лов на риба на Съединени американски щати през 2008 година след задълбочено изследване и обзор. Последният субект е забелязан за последно през 1952 година
9. Куага (Equus quagga quagga)
Може да наподобяват като хибрид сред зебра и кон, само че в действителност тези величествени животни са неповторим подвид на равнинната зебра, публикуван в миналото в Южна Африка. В региона на главата типът е имал присъщата багра на зебра, а задната част приличал повече на кон. През 30-те години на ХІХ век куага били импортирани в Европа. Тези животни били лесни за опитомяване и били употребявани за изтегляне на каручки, каляски и карети. По това време никой не подозирал, че след по-малко от 50 години подвидът ще изчезне от лицето на земята. Преследвани най-вече поради неповторимата им и красива кожа, животните са унищожени от ловците през 70-те години на XIX век. Последната куага, държана в плен, умира през август 1883 година в зоопарка в Амстердам. В природата последната дива куага е убита през 1878 година | БГНЕС
Източник: dariknews.bg
КОМЕНТАРИ