Изчезнали са палатките, няма ги и паянтовите постройки - наоколо

Изчезнали са палатките, няма ги и паянтовите постройки - в близост се виждат единствено шубраци и изкуствени скали, където гнездят прелетни птици. След няколко месеца строителни работи тогавашната " Джунгла " край северния френски град Кале, населявана от близо 9000 мигранти, се е трансформирала в същинско естествено пространство, оповестява Франс прес.

От дъсчената наблюдателница се открива панорама към спокойните води - човек мъчно си показва по какъв начин сред шест и девет хиляди мигранти, основно от Судан, Еритрея и Афганистан, са живели тук месеци наред, скупчени в контейнери и колиби, тъкмо против бленувания британски бряг.

Пръснат на трийсетина хектара по ската край пристанищния път, тук израсна напролет на 2015 година най-големият мигрантски лагер във Франция - дребен град в града със лична черква, джамия и учебни заведения, чието цялостно разрушение през октомври 2016 година провокира голям брой пожари.

" Това е място с бурна история, по-специално около мигрантския напор. Но към този момент още веднъж принадлежи на хората от Кале и ще се подреди измежду многото забележителности на района ", съобщи пред Агенция Франс Прес префектът на департамента Па дьо Кале Фабиен Сюдри на тържеството за разкриване на обекта, реновиран с вложения от 1,7 милиона евро.

Само няколко щриха припомнят за едновремешната " Джунгла " - пътни указатели за дневния бежански център " Жул Фери ", приемал дами и деца, а след това изчистен от азбеста и съборен; графити " love ", изписано с алено на електрически стълб; решетките и четириметровият дувар, построени през 2015 и 2016 година край пристанищния път, с цел да не скачат мигранти в минаващите камиони.

За феновете на разходки пеш са издигнати две мостчета. Едното води към върха на бункер от времето на Втората международна война, в чието подножие са плажът, локалната колония тюлени и самият Ламанш. Другото - към наблюдателница, от която се виждат дюните и водните пространства, привличащи пропъдените преди време прелетни птици: саблеклюни, дъждосвирци и брегови лястовици.

" Дошли сме от Германия особено, с цел да забележим подземните укрития, тъй като чичото на брачна половинка ми е служил в Кале през войната ", споделя за Агенция Франс Прес Ингрид Мюлх, туристка с фотоапарат на шията.

Отдавнашен крайбрежен гражданин, Бернар Флюе към този момент е кръстосал с колелото си нашир и длъж обновената околност. " Уютно е тук. Не е като край заводите, дето пушат в близост ", споделя той. Тревожи го обаче бъдещото общуване на парка с близките ловни зони.

" Идеята бе да възстановим естествената среда, влажните зони, в които да се завърнат лястовиците, с цел да използваме още веднъж повредените в прочут смисъл пространства и да посрещаме туристи ", изясни за Агенция Франс Прес Одил Готие, оглавяваща Крайбрежния природозащитен център - притежател на обекта. Оттам се вижда по какъв начин работят булдозерите, употребявани за плануваното разширение на пристанище Кале до 2020 година

Първите пешеходни алеи са проектирани още през 80-те, само че почналото възобновяване и обогатяване на естествените пространства, целящо да компенсира резултата от разширението на пристанището върху околната среда, бе прекратено с израстването на бордеите в тогавашната Пуста земя - формалното име на " Джунглата ".

" Завръщат се към този момент някои от изчезналите предпазени типове, също и някои растения като белия смил ", твърди Еманюел Левьогл, която ръководи компанията " Еден 62 ", стопанисваща обекта. Теренът е бил разчистен (събрани са 16 тона отпадъци), разкопан, терасиран, обезлесен, а крайбрежията - моделирани отначало с механически средства.

До края на 2019 година е планувано също така в съседство да бъде основан паркинг и други пешеходни зони, които ще се разпрострат чак до Фор Вер - горски насаждения и аграрни земи на повърхност от към 300 хектара сред общините Кале и Марк, в които по калкулации на природозащитния център живеят близо 250 типа птици. За задачата ще бъдат отпуснати 520 000 евро.

Превръщането на някогашната " Джунгла " в естествен парк " през днешния ден е глътка въздух за околната среда, само че раните към момента не са превързани, нито излекувани ", акцентира пред Агенция Франс Прес кметът Наташа Бушар. " Лагерът е разрушен, само че още не сме обърнали страницата ", прибавя тя.

По данни на префектурата тук и там из Кале живеят и до през днешния ден 350 или 400 мигранти - в условия, постоянно подложени на критика от правозащитните сдружения... На неколкостотин метра от естествения парк.

По БТА