Пясъкът – невидимият герой на съвременния свят: Наистина ли е на изчерпване
Изчерпва ли се светът от пясък? Това може да звучи като началото на научно-фантастичен сюжет, само че в действителност е въпрос, който заслужава внимание.
Ако ви би трябвало бърз отговор, той е „ не “
Или най-малко задачата ми е да ви убедя в това. И въпреки всичко, в случай че всичко беше толкоз просто, евентуално нямаше да си задаваме този въпрос, нали? При изследването на тази тематика открих редица обстоятелства, които не бях забелязвал до момента. Много от публикуваните отзиви за пясъка се оказват, меко казано, неточни.
Всички сме се сблъсквали с пясък, било то на плажа или в пясъчника на децата ни. Но замисляли ли сте се какъв брой надълбоко този елементарен материал визира живота ни? Не единствено че е основа на доста инженерни планове, само че и стои зад основни технологии и артикули – от стъклото на смарт телефоните ни до полупроводниците, които движат целия цифров свят. И все пак, пясъкът е толкоз всемогъщ, че рядко му обръщаме внимание.
Една от аргументите, заради които тематиката стана известна, е документалният филм „ Пясъчни войни “, който притегли вниманието върху евентуалния дефицит на пясък. Тогава журналистът Винс Бийзър разгласява книгата си „ Светът в едно зърно “, която още повече разгорещи дебатите. Но дано погледнем по-задълбочено – дали в действителност пясъкът, като изчерпаем запас, е на ръба на изгубване?
Какво в действителност съставлява пясъкът?
Отговорът може да наподобява явен, само че дано навлезем в детайлите. Пясъкът е материал, чийто състав се основава на размера на частиците. Според Единната система за подредба на почвите, с цел да се смята един материал за пясък, над 85% от неговите частици би трябвало да попадат в характерен размерен диапазон – от 5 милиметра до 75 микрона.
Пясъкът, който най-често свързваме със строителството, е чист пясък, при който по-малко от 12% от частиците са по-малки от 75 микрона. Но какво в действителност прави пясъкът толкоз значим? В книгата си, Бийзър го назовава „ най-важното твърдо вещество на Земята “, което използваме за всичко – от стъкла и оптични нишки до бетона, който е в основата на актуалната ни инфраструктура.
Бетонът – изобретението, което движи света
Бетонът е материалът, който прави вероятни големи инженерни достижения, като небостъргачите и мостовете. Той се състои от вода, цимент, трошляк и пясък. Въпреки че този материал има съществено влияние върху околната среда, той остава едно от най-използваните субстанции в света. Защо? Защото бетонът е на ниска цена, устойчив и елементарен за работа. Можем да го формоваме в съвсем всевъзможни форми и да изградим здания, които ще устоят генерации.
Но тук идва една от забавните особености на пясъка: превозът му. Тъй като пясъкът е тежък материал, разноските за превозването му са забележителна част от общата цена. За да е икономично, пясъкът нормално се добива покрай местата, където ще се употребява. Най-подходящият пясък за бетон идва от реките, само че извличането му може да има съществени екологични последствия, които засягат цели екосистеми.
Можем ли да произвеждаме пясък?
Едно от най-важните прозрения, които мнозина пропущат, е фактът, че можем да произвеждаме пясък. Това не е комплициран развой – на процедура става дума за накъсване на огромни камъни до нужния размер. Въпреки че това може да звучи като неефикасен метод за произвеждане, има преимущества. Пясъкът, получен по този метод, може да бъде по-здрав за потребление в бетон, тъй като частиците му са с по-остри ръбове, което основава по-силни връзки в сместа.
Изследванията демонстрират, че бетон, изработен с създаден пясък, може да бъде три пъти по-здрав от този с натурален пясък. В същото време, заобленият пясък, какъвто се намира в пустините, може да обезпечи по-добра обработваемост на бетона, което го прави по-лесен за работа. И тук идва главният въпрос: дали в действителност не можем да използваме пустинния пясък в бетон?
Митът за пустинния пясък
Често чуваме изказванието, че пустинният пясък не е подобаващ за бетон, тъй като частиците му са прекомерно заоблени. Винс Бийзър също акцентира това в книгата си, само че актуалните изследвания демонстрират, че формата на пясъчните частици не е толкоз значим фактор, колкото се смяташе до момента. Важното е съотношението сред вода и цимент в бетона, което може да се управлява без значение от формата на пясъка.
Американският институт по бетон удостоверява, че формата на фините елементи не е решаваща за здравината на бетона. Така че концепцията, че не можем да използваме пясъка от пустините, се оказва просто мит.
Поглед към бъдещето
Истината е, че пясъкът не свършва – светът не е на ръба на привършване на този запас. Въпросът е по какъв начин можем да го използваме по-устойчиво и дейно. Подобно на диамантите и дървесината, които с времето са се научили да се създават по нови способи, по този начин и с пясъка можем да реализираме стабилно произвеждане. Рециклирането на бетон и потреблението на създаден пясък ще играят все по-важна роля в строителната промишленост.
В последна сметка, не сме на привършване на пясъка, само че би трябвало да бъдем по-внимателни с неговото извличане и приложимост. Както доста други естествени запаси, пясъкът има своята цена – освен икономическа, само че и екологична. Важно е да намираме способи да минимизираме отрицателните резултати, като в същото време продължаваме да развиваме технологиите и промишленостите, които зависят от него.




