Изчаках да се появят допълнителни новини по сагата Епщайн“, преди

Изчаках да се появят спомагателни вести по сагата „ Епщайн “, преди да разясня вероятните хипотези и сюжети. Първичната прочувствена реакция постоянно води до неправилни заключения – както споделя Умберто Еко: „ За всеки комплициран проблем има едно просто решение – и то постоянно е неверно “. Това важи с цялостна мощ и за политическото анализиране на взривоопасни тематики като тази.

Преди дни американският президент Доналд Тръмп направи опит да постави точка по тематиката с разсекретяването на материалите към Джефри Епщайн. В обява в Truth Social той назова зародилата нервност „ изфабрикувана от политическите му съперници “. В същото известие Тръмп отклони вниманието към Демократическата партия, заявявайки: „ В продължение на години Епщайн се появява още веднъж и отново… Обсъждането на този случай служи като реклама за документи, формирани от Обама, Хилъри Клинтън, Джеймс Коми, Джон Бренън и други фигури (както и) от администрацията на Джо Байдън “, написа той.

Проблемът обаче към този момент не е просто политически. По време на предизборната си акция Тръмп пое явен ангажимент за цялостно разсекретяване на досиетата „ Епщайн “, за които се твърди, че съдържат мощно компрометираща информация за елитни кръгове в Съединени американски щати и Европа – в това число случаи на трафик на хора, педофилия и други закононарушения с транснационален темперамент.

Днешното му оттегляне от това заричане поражда съществени въпроси. Ето няколко вероятни хипотези за държанието му:

Една от евентуалните аргументи Тръмп да забавя или стопира разсекретяването може да е стремежът му да отбрани свои доближени – или финансови донори, които попадат в потребителския кръг на Епщайн. Ако бъдещите разкрития ударят тежко по консервативния лагер, в това число самия него, това би компрометирало президентството му.

През юни Илон Мъск написа в X, че документите не се разгласяват, тъй като „ може би забъркани е настоящият президент “. Постът бе заличен малко по-късно, само че остави след себе си отчетливо чувство за крита истина, която едвам се сдържа под повърхността. Всъщност името на Тръмп се тиражира от дълго време, че е бил част от кръга от близки или познати на финансиста.

Друга, по-рационална догадка: наличието на досиетата е толкоз сензитивно, че би могло да бъде употребявано от непознати разузнавания за изнудване или напън. Опазването на тези данни от цялостно разобличаване може да е част от тактика за национална сигурност — колкото и лицемерно да звучи в подтекста на обещанията за „ изчистване на блатото “.

Тръмп е прагматик. Досиетата може да са непокътнати и като лост – инструмент за напън в бъдещи договаряния с авторитетни персони от Вашингтон или интернационалната сцена. Подобна игра обаче е извънредно рискова – както за репутацията му, по този начин и за цялата му политическа структура.

Най-взривоопасната догадка пристигна от журналиста Тъкър Карлсън, който безусловно раздруса политическото поле, заявявайки: „ Епщайн е работил за разследващи служби, може би не за американски. Очевидно е, че е обвързван с непознато правителство… и всички във Вашингтон мислят, че това държавно управление е Израел. ”Намекна още, че е бил съпричастен към МОСАД.

Съвпадение или не, тематиката за разсекретяването на досиетата Епщайн ненадейно изчезна от новинарския поток и мина в полето за консервация малко след посещаване на израелската делегация във Вашингтон, водена от премиера Бенямин Нетаняху. Въпросът остава внимателен, само че не и неосъществим: дали тематиката „ Епщайн “ не е била предмет на диалози сред Съединени американски щати и Израел? Ако да — кой диктува тогава изискванията? Тел Авив ли е сътрудникът, или Вашингтон е в позицията на подвластния? Отговорите слагат американската власт в неизгодна позиция.

В последните седмици става все по-ясно, че президентът Тръмп затъва в нерешени вътрешни кавги. Темата „ Епщайн “ слага под подозрение едно от най-силните му послания – това за изчистването на „ дълбоката страна “. Вместо отговори, през днешния ден той предлага безмълвие и пренасочване на вниманието към второстепенни тематики.

Не е изключено да станем очевидци на гневно външнополитическо говорене по отношение на Москва или Пекин – в опит абсурдът да бъде потънал в медиен дим. Последният образец: изтеклият „ напълно инцидентно “ запис от предизборната акция, в който Тръмп загатва за вероятен боен удар против Москва или Пекин. Само че резултатът от сходни ходове с външнополитически димки към този момент е привършен – ядрото на MAGA-движението стартира да задава лавина от въпроси. И упорства за обещаното. А бягството от поета отговорност е рискова игра за Тръмп.

Истинският въпрос не е единствено дали той крие информация, а за какво. Мълчанието не може да се превежда като тактическо изчакване, а може са се пояснява и като форма на съучастничество.

Капанът „ Епщайн “ е отворен за Тръмп. Или към този момент щракна?
Неразсекретените документи са единствено началото. А в окото на бурята стои президентът, който години наред уверяваше американците и света, че ще пресуши „ блатото “. Днес рискува да бъде упрекнат, че пази неговите най-мрачни секрети.

Каквото и да се случи оттук насетне, вредите към този момент са за сметка на републиканеца.

Скандалът не просто не е завършил — той таман стартира. В случая с Тръмп мълчанието по тематиката не е злато, а катран, който се лепи по него и консервативния му завой, т.е. вместо да пресуши блатото, блатото ще го потопи.

Валентин Иванов Кардамски