За посредничеството между Доброто и Злото, тоест между Зеленски и Путин
Избягвам да разясня създателите на една концепция, които позволявам да са най-светли мозъци или тяхната мотивация, която може да е най-благородна. Не разясня и реалистичността на тази концепция тъй като нееднократно съм взел участие в реализацията на хрумвания, всеобщо считани при зараждането си за нереални.
Но концепцията да посредничим сред Путин и Украйна е просто нездравословна — у нас и в този момент — през война, която изисква безапелационни морални оценки и заклеймяване на агресора с съответния термин — интернационален нарушител.
Амбицията за ходатайство би била съвършен заслон, маскиращ моралното безгръбначие и извиняващ ценностния колаборационизъм с агресора.
България е Запад, в който очевидно и изрично сме я интегрирали — по кое време по-бързо, по кое време по-бавно — от 1989 насам! Европейският Съюз сме ние, а не те! И оценката за диктатора — бил той Ленин, Сталин, Хитлер, Милошевич или Путин — от която идващите генерации да не се срамят е “масов палач и военнопрестъпник” и тази оценка е несъвместима с упоритостта за ходатайство сред него и жертвата му.
Не можем да се вършим на Турция, Израел или Беларус — и трите имат самостоятелен претекст да посредничат в тази война, какъвто България няма! А и те не са Европейски Съюз…
Не сме и Франция и Германия, чиито умиляващи “опити” за ходатайство на самотната бяла кремълска маса бяха в най-хубавия случай доверчив PR…
А за финландизация на България е прекомерно ретроградно да се говири през днешния ден, когато и Финландия потегля към НАТО.
И въобще, за виждащите е ясно, че Путин не договаря, а протака и употребява “преговорите” с цел да печели време за напредването на Червената войска, която тотално сгреши в проектите и анализите си. Кремъл има потребност да трансформира всичките си вероятни съперници в медиатори. Защото Злото постоянно е желало от Доброто да си пасува и посредничи, ли посредничи…
Затова вместо камуфлажно ходатайство, предлагаме пет градивни, почтени и задоволително огромни хрумвания, които изрично да върнат неуверената ни страна в картата на Запада, само че освен на географския, а на моралния Запад.
Първо:
България да предложения занапред — след евентуалната съветска окупация на Киев — президента Зеленски да откри своето задгранично държавно управление у нас. Така както Лондон беше дом на задграничното държавно управление на военачалник Де Гол на окупираната от Хитлер Франция.
Второ:
България занапред да предложи домакинство на упования Нюрнбергски Процес против В.В. Путин — тъй като за сходни закононарушения даже държавни глави нямат интернационален имунитет.
Трето:
България — като член със самочувствие — да предложи и в Европейски Съюз, и в НАТО Украйна да получи неповторимия статут на non-voting member (не-гласуващ член). Такъв, да вземем за пример, беше направен през 1992 от Atlantic Treaty Association по наше искане и възложен за пръв път на Atlantic Club of Bulgaria. Това ще е днешният украински аналог на Атлантическата Харта на Чърчил и Рузвелт от 1941, обрисувала Новия Световен Ред след упования провал на Хитлер (дошъл чак през 1945).
Четвърто:
Да използван поуката от Украйнна към Грузия! България да предложи незабавното приемане на Грузия в НАТО, без ангажимент за освобождение на двете окупирани от Русия грузински области. (Това е допустимо, както Кипър беше признат в Европейски Съюз без северната си част.)
Дори и да не се осъществят горните четири хрумвания, те ще дадат урок по морал на сегашните и мотив за горделивост на идващите генерации на България, а и на Европа.
P.S. И да припомня за кой ли път към този момент: България да възвърне собствеността си върху продадения на Москва лагер Камчия, чиято защита е най-удобният предлог за Путин да ни нападне откакто реши, че е прегазил Украйна.
Но концепцията да посредничим сред Путин и Украйна е просто нездравословна — у нас и в този момент — през война, която изисква безапелационни морални оценки и заклеймяване на агресора с съответния термин — интернационален нарушител.
Амбицията за ходатайство би била съвършен заслон, маскиращ моралното безгръбначие и извиняващ ценностния колаборационизъм с агресора.
България е Запад, в който очевидно и изрично сме я интегрирали — по кое време по-бързо, по кое време по-бавно — от 1989 насам! Европейският Съюз сме ние, а не те! И оценката за диктатора — бил той Ленин, Сталин, Хитлер, Милошевич или Путин — от която идващите генерации да не се срамят е “масов палач и военнопрестъпник” и тази оценка е несъвместима с упоритостта за ходатайство сред него и жертвата му.
Не можем да се вършим на Турция, Израел или Беларус — и трите имат самостоятелен претекст да посредничат в тази война, какъвто България няма! А и те не са Европейски Съюз…
Не сме и Франция и Германия, чиито умиляващи “опити” за ходатайство на самотната бяла кремълска маса бяха в най-хубавия случай доверчив PR…
А за финландизация на България е прекомерно ретроградно да се говири през днешния ден, когато и Финландия потегля към НАТО.
И въобще, за виждащите е ясно, че Путин не договаря, а протака и употребява “преговорите” с цел да печели време за напредването на Червената войска, която тотално сгреши в проектите и анализите си. Кремъл има потребност да трансформира всичките си вероятни съперници в медиатори. Защото Злото постоянно е желало от Доброто да си пасува и посредничи, ли посредничи…
Затова вместо камуфлажно ходатайство, предлагаме пет градивни, почтени и задоволително огромни хрумвания, които изрично да върнат неуверената ни страна в картата на Запада, само че освен на географския, а на моралния Запад.
Първо:
България да предложения занапред — след евентуалната съветска окупация на Киев — президента Зеленски да откри своето задгранично държавно управление у нас. Така както Лондон беше дом на задграничното държавно управление на военачалник Де Гол на окупираната от Хитлер Франция.
Второ:
България занапред да предложи домакинство на упования Нюрнбергски Процес против В.В. Путин — тъй като за сходни закононарушения даже държавни глави нямат интернационален имунитет.
Трето:
България — като член със самочувствие — да предложи и в Европейски Съюз, и в НАТО Украйна да получи неповторимия статут на non-voting member (не-гласуващ член). Такъв, да вземем за пример, беше направен през 1992 от Atlantic Treaty Association по наше искане и възложен за пръв път на Atlantic Club of Bulgaria. Това ще е днешният украински аналог на Атлантическата Харта на Чърчил и Рузвелт от 1941, обрисувала Новия Световен Ред след упования провал на Хитлер (дошъл чак през 1945).
Четвърто:
Да използван поуката от Украйнна към Грузия! България да предложи незабавното приемане на Грузия в НАТО, без ангажимент за освобождение на двете окупирани от Русия грузински области. (Това е допустимо, както Кипър беше признат в Европейски Съюз без северната си част.)
Дори и да не се осъществят горните четири хрумвания, те ще дадат урок по морал на сегашните и мотив за горделивост на идващите генерации на България, а и на Европа.
P.S. И да припомня за кой ли път към този момент: България да възвърне собствеността си върху продадения на Москва лагер Камчия, чиято защита е най-удобният предлог за Путин да ни нападне откакто реши, че е прегазил Украйна.
Източник: clubz.bg
КОМЕНТАРИ