Синът на Паша Христова – Милен Иванов: Само Лили Иванова ме потърси след като мама си отиде от този свят
Избухват пъклен пламъци, в които умират 28 души, измежду които и Паша Христова. До ден-днешен аргументите за злополуката остават неизяснени – следствието е потулено и до съд не се стига. Версиите варират от техническа неточност при ремонта до бойкот, който има за цел да прикрие контрабанда на оръжия със самолети на „ Балкан “.
Единственият наследник на Паша – Милен, я губи, когато е на две години и половина. Днес той не се занимава с музика и не обича да се показва като сина на Паша Христова. Има наследник и щерка, които също не са изкушени от сцената. Милен и брачната половинка му Таня се съгласиха да опишат пред в. „ Галерия “ за мистериите и мълчанието, които към този момент над 40 година витаят към живота и гибелта на непрежалимата Паша.
– Г-н Иванов, майка ви е била огромната вяра на българската сцена. Вие не сте ли желали да се занимавате с музика?
Милен Иванов: Не. Изцяло съм обособен от тази сфера. Като дребен ме заведоха в Музикалното учебно заведение. Имам заплашителен слух, само че просто музиката не ме влече. Иначе с Ангел Заберски сме съученици от първи клас. Даже майките ни са били дружно в родилното. Не знам дали родителите му са го натиснали, или е по негово предпочитание, само че не щеш ли той се разви в тази сфера. Едно време ние играехме на открито, карахме колелета, ритахме топка, а той си стоеше у тях, свиреше на пиано и се ядосваше, че не можем да си играем.
– Имате ли някой непосредствен от приятелите и сътрудниците на майка ви?
М. И. Единствената, която ме е потърсила тогава, е Лили Иванова. Не помня срещите, тъй като съм бил прекомерно дребен. Но знам, че е идвала у нас с черна „ Волга “ на Политбюро с перденце. Спирали са пред нас и ми е носила дарове.
– А най-близките другари на майка ви – Мария Нейкова и Борис Гуджунов?
М. И. С Мария Нейкова по този начин и не се видяхме. Тъкмо успяхме да се уговорим за среща, когато мъжът й умря, а малко след него и тя. Всъщност я видях за първи път на погребението й. Познаваме се и с Борис Гуджунов, както и с доста други оживели от злополуката. Но с множеството се запознавахме или на погребения, или на празнувания на майка ми.
Таня Иванова: Те го познават, само че никой не го е търсил. След гибелта на Паша всеки се е свил и затворил в себе си. Най-близки са й били Гуджунов и Мария Нейкова, само че при тях шокът е бил прекомерно мощен. При Гуджунов продължава да е по този начин. Дори Мария Нейкова не съумя да го преодолее, макар че имаше доста мощно предпочитание да види Милен. На погребението й нейната сестра ни описа, че преди да почине, е повтаряла: „ Паша ме вика “.
– А имало ли е в миналото интерес от тогавашната власт към вас, тъй като сте наследник на Паша Христова?
М. И.: Не, а и на мен не ми е било прелестно в никакъв случай да ме преследват и да се приказва: „ Това е синът на Паша Христова “. Всеки си има собствен живот и не би трябвало да остава в сянката на някого. Може би и при мен нещата щяха да се развият по различен метод, в случай че майка ми беше жива. Може би съм щял да поема по различен път.
– Пазите ли нейни персонални движимости?
М. И.: Имам нейни рокли, гердани, огърлици – джунджурии, които е носила. Те са пластмасови, само че това е носила. Булчинската й рокля. Имам доста нейни фотоси, плочи, диплянки от турнета и концерти, на които е ходила. Всичко вардя в един огромен куфар. По неведоми пътища също по този начин съумях да се сдобия с целия Златен фонд на Българска национална телевизия и всички нейни осъществявания. Имам всичко – цялата нейна фонотека и видеотека, издавани и неиздадени записи, записи на подготовки.
– Говореше ли се за нея в фамилията ви?
М. И.: Темата се избягваше. Впоследствие, когато пораснах, от съседи и комшии започнах да узнавам за случилото се. Имам двама вуйчовци – нейните братя, с които се срещнах на 30-годишнината от злополуката. Срещнахме се на гробищата.
– 30 години по-късно?!
М. И.: Нашите – татко ми и втората му брачна половинка, са ме държали настрани от контакти с роднините от нейна страна. Не са желали да се смущавам, допускам.
– Кога разбрахте коя е в действителност майка ви?
М. И.: Баба ми – майката на татко ми, в никакъв случай не е криела от мен. Показваше ми фотоси. Когато пуснеха нейна ария по радиото, баща споделяше: „ Това е мама Паша “. Семейството ми не е криело от мен, просто избягваха тематиката. За 25-та годишнина от злополуката имаше юбилеен концерт в НДК. Тогава се срещнах и с множеството хора от нейното обграждане. Но те си живеят в един свят, а ние в различен и нямаме допирни точки. Не е имало по какъв начин да се срещнем.
– Защо фамилията ви се тормози да приказва за майка ви?
М. И.: Явно и татко ми е стеснителен. И той е сензитивен и се разстройва, когато се повдигне тематиката. Просто не желае да приказва. Макар че в последния филм, който беше изработен за майка ми – на Олег Ковачев, се съгласи. Тогава снимаха и къщата й в Княжево, споделя се по какъв начин са се срещнали в завода за електрокари, където тя е била чертожничка.
– Кои са най-съмнителните за вас обстоятелства към гибелта й?
М. И.: Пълна тайнственост е смъртният й акт. Катастрофата става на 21 декември 1971 година А смъртният акт е публикуван на 21 февруари 1972 година – два месеца по-късно.
– Все едно е умряла през 1972 година?
М. И.: Да. Смъртният акт е у нас. Отидох в общината да му направя препис. Там извадиха едни големи бележници и ми издадоха препис, на който пък годината е 1971 година А в сякаш истинския написа 1972 година
Малкият Милен с майка си и татко си
– Как си го обяснявате?
М. И.: Нямам пояснение. Не можахме да разберем. Как въобще са я погребали без смъртен акт, в случай че той в действителност е публикуван през 1972 година
Т. И.: Баща му сподели, че било обикновено. Той се издавал след това и може би са отишли да го вземат по-късно. Затова датата била тази. Което е неуместно, тъй като без смъртен акт не могат да те погребат.
М. И.: Задграничният й паспорт също е у нас. Как е летяла?
– Има ли щемпел от митницата в деня на полета?
М. И.: Не. Той въобще не е стигал до летището – чист е, не е горял. Няма нито виза за Алжир, нито нищо. Все едно не е изхвърчала.
Т. И.: Баща му изясни, че пътувала с различен интернационален паспорт, тъй като имала няколко.
М. И.: Сякаш преди време по този начин ги раздаваха паспортите – ние един чуждестранен не можехме да си вземем, от кое място тя ще е имала няколко?
– Някой от оживелите несъмнено може да обясни най-малко въпроса с паспортите. Питали ли сте ги?
М. И.: Не сме коментирали доста. Има една стена, до която можеш да пробиеш, и до такава степен.
Т. И.: Отказахме се, като се блъскахме в мълчанието от страна на татко му, примирението на вуйчо му, който сподели да спрем дотук. Има нещо, само че не можеш да схванеш какво. Мария Нейкова изрично не говореше, а Гуджунов в мига, в който го попиташ, стартира да плаче – и до такава степен. Имах възприятието, че Мария Нейкова искаше да ни каже нещо, само че не съумя. Отиде си. Някак си всички, които са участвали на тази злополука, или не са разбрали какво става, или от шока са го изтрили от паметта си.
М. И.: Или са им го изтрили.
– Мислите ли, че е имало напън над оживелите и околните им да си мълчат?
М. И.: Може би. Явно в действителност е имало напън или възбрана да се приказва за това, да се проверява и въобще да се рови. Изплатени са им някакви застраховки и това е.
– Над вашето семейство усещал ли сте напън?
Т. И.: Само татко му може да каже. Но очевидно има нещо, тъй като даже персоналният списък, който е останал от нея, е липсващ. Баща му го бил дал някъде, пък след това не знаел какво е станало с него, май бил откраднат.
М. И.: Май го е дал на огромния ми вуйчо, с който пък от известно време не можем да се свържем.
Милен със брачната половинка си и щерка си
– След 1989 година не се ли трансформираха нещата?
Т. И.: И след 90-а до каквото и да се допрем, всеки млъква и те гледа, като че ли искаш от него да извърши някакво необикновено закононарушение, в случай че показа нещо. Тиха опозиция отвред. Всичко е забулено в мистерии. Бижутата й също ги няма.
– Тези, с които е била по време на случая?
Т. И.: Да. Първо споделят, че е имала бижута, след това, че е нямала. Разпознали я по златните пръстени.
М. И.: Баща ми споделя, че тя в никакъв случай не е носела златни бижута.
– Говори се за някакъв медальон.
Т. И.: Него също го няма. Никой не може да каже къде е липсващ.
Т. И.: Вуйчо му пита дали пазим медальона. В същото време татко му споделя, че тя в никакъв случай не е имала подобен. Непрекъснато се сблъскваме с отвращение да се разискват тези неща. Има доста разминавания в историите им, а се опитваш да повярваш и на единия, и на другия.
– Примирихте ли се с тази неопределеност?
М. И.: Да, и към този момент нито ми се рови в тази история, нито ми се приказва за нея. Прекалено доста време е минало и щом нищо не е излязло нескрито до момента, очевидно няма и да излезе.Кмет на огромен морски град се жалва, че Лили Иванова го изнудвала за голяма сумаЛили Иванова е изнудвала кмет на огромен морски град за 50 хиляди лв.
Той я поканил да взе участие в конц…Dec 22 2018vijti.com
Инфо: Гласове
