За добрия стопанин
Избраният фрагмент е от разговора " За положителния собственик " (на стгр. Oikonomikos, букв. " Слово за домашното стопанство " ) на древногръцкия историк Ксенофонт (ок. 430-354 година прочие Хр.). Той е част от сборника " Икономика. Античните философи за дома и стопанството " (изд. на Нов български университет, 2018 година, поредност " Агора " ), съдържащ осем текста от Платон, Ксенофонт и Аристотел по тематики като потребността, справедливата замяна, парите, ръководството на дома. Изборът на текстовете и преводът им от старогръцки е на доктор Георги Гочев. Освен увод на преводача и увод от консултанта доцент Красен Станчев изданието е снабдено и с богат речник на главните понятия от античната икономическа и политическа доктрина.
Чух го един път да беседва и за стопанисването.
– Кажи ми, Критобулос [1] – рече Сократ, – дали думата " стопанисване " е наименование на някакво характерно познание сходно на медицината, леярството или строителството?
– Така ми се коства – отвърна Критобулос.
– А дали както можем да кажем каква е задачата на всеки от тези занаяти, по този начин бихме могли да кажем и каква е задачата на стопанисването?
– Според мен – отвърна Критобулос – от положителния собственик се чака да ръководи добре домашното си стопанство.
– А дали, в случай че желае, той би могъл да ръководи добре освен своето, само че и някое непознато стопанство, в случай че му го поверят? Защото да вземем за пример вещият строител би могъл да построи и за някой различен това, което строи за себе си. Така ли е и със стопанина?
– Изглежда, че да, Сократе.
– В подобен случай – рече Сократ – оня, който познава въпросния поминък, само че няма имущество, може да се наеме, с цел да ръководи някоя непозната къща, както в случай че би трябвало да я построи.
– Кълна се в Зевс – отвърна Критобулос, – би трябвало да получи огромна компенсация, в случай че откакто се захване с някое непознато стопанство, успее да го разшири и направи богато.
– А какво по-точно влиза в домашното стопанство: дали единствено къщата, или и това, което някой има отвън нея? Цялото имущество ли влиза в стопанството?
– Поне съгласно мен – отвърна Критобулос, – всичко, което някой има, влиза в стопанството, даже и да не се намира в същия град, в който се намира стопанинът.
– Но нали някои имат и врагове?
– Кълна се в Зевс, някои – цялостен куп.
– А дали бихме споделили, че и враговете са полезност?
– Страшно смешно би било – рече Критобулос, – в случай че някой получава заплата, с цел да ти усилва враговете.
– Ние нали приехме, че стопанството е един тип полезност?
– Кълна се в Зевс – отвърна Критобулос, – нещо положително, а не някакво зло бих нарекъл полезност.
– Ти, наподобява, наричаш полезност единствено потребното, което някой има.
– Ама несъмнено! – отвърна той. – Вредното намирам повече за наказване, в сравнение с за полезност.
– Излиза, че в случай че някой си купи кон, само че не знае по какъв начин да го употребява, а все пада и се наранява, конят няма да му бъде същински скъп, по този начин ли?
– Не и веднага като полезността е някакво положително.
– Значи и земята не би била скъпа за индивида, който я обработва по подобен метод, че да си наврежда?
– Нито пък земята, която вместо да те храни, те прави безпаричен.
– Значи същото е и с овцете: в случай че някой си наврежда заради неведение по какъв начин се гледат овце, в този случай овцете няма да му бъдат полезност?
– Според мене си прав.
– Както наподобява, съгласно теб единствено потребното е в действителност полезност, а нездравословното не е?
– Така е.
– Значи, в случай че някой умее да употребява избрани неща, те за него са скъпи, а в случай че не умее – не са, както за знаещия да свири на флейта флейтите сигурно са полезност, а за незнаещия – нищо повече от безполезни камъни.
– Освен в случай че не ги продава.
– В този случай ще приемем ли, че флейтите са полезност за продаващите ги, а за тези, които не ги продават, само че ги имат, без да могат да ги употребяват, не са?
– Доколкото, Сократе, казахме, че потребното е полезност, то разсъждението ни е напълно разумно. Защото, в случай че човек не ги продава, тези флейти не са скъпи, тъй като от тях няма никаква полза; в случай че обаче ги продава, стават скъпи.
На което Сократ отвърна:
– Стига да знае да ги продава. Ако обаче ги продава за нещо, което не знае да употребява, то съгласно твоите думи излиза, че те не са полезност, даже когато се продават.
– Изглежда, Сократе, съгласно теб и среброто не е полезност, в случай че някой не знае да го употребява.
– Според мен и ти би се съгласил, че полезност е това, от което някой може да има изгода. Ако някой употребява среброто, с цел да си купи да вземем за пример хетера [2], и тя вземе, че му навреди освен на тялото и душата, само че и на парцела, по какъв начин среброто да му е от изгода?
– Така е. Освен в случай че не определим за полезност и така наречен свински фасул [3], който кара ядящите го да полудяват.
– В подобен случай, Критобулос, излиза, че в случай че някой не знае да употребява среброто, то въобще не би трябвало да се счита за полезност. Но дано попитам и за приятелите: в случай че някой знае да ги употребява по този начин, че те да са му потребни, те какви ще му бъдат?
– Ценност, заклевам се в Зевс – отвърна Критобулос. – И освен това доста по-голяма, в сравнение с воловете, стига да са му по-полезни от тях.
– Но от твоите думи излиза, че и враговете ще са полезност за оня, който умее да извлече изгода от тях.
– Така ми се коства.
– Следователно, положителният собственик би трябвало да знае по какъв начин да си послужи и с враговете, тъй че да извлече изгода от тях.
– При всички положения.
– Ти самичък виждаш, Критобулос, че значително частни и тирански домове се разрастват по време на война.
– Да, и ми се коства, Сократе, че дотук всичко беше казано отлично – отвърна Критобулос. – Какво обаче да си помислим, когато виждаме, че някои хора имат познания и запаси, с които биха могли да създадат по-богати своите стопанства, в случай че ги създават, само че явно не желаят да го създадат, заради което и всичките им познания са безполезни? Едва ли можем да си помислим друго, като се изключи че и знанията, и парцелът не са никаква полезност.
– Според мен, Критобулос – рече Сократ, – ти отваряш диалог за робите.
– О не, заклевам се в Зевс! – отвърна той. – Говоря за едни благородни люде, за които знам, че имат и военни, и всевъзможни умения в спокойно време, само че никак не желаят да ги развиват, което съгласно мен се дължи най-много на това, че нямат господари над себе си.
– Че по какъв начин да нямат? – отвърна Сократ. – Та нали те все се молят да са щастливи и да правят това, което им доставя наслаждение, само че техните управници им не разрешават.
– А какви са тия невидими управници? – рече Критобулос.
– Кълна се в Зевс, никак не са невидими – отвърна Сократ, – ами са си напълно очевидни. И ти отлично знаеш, че те могат да бъдат изключително рискови, в случай че смяташ за зло мързела, изнежената душа и немарливостта. Но има и цялостен куп подли поробителки, преоблечени като удоволствия – разните там игри на зарове и безполезни връзки, – които с течение на времето към този момент намерено показват и пред излъганите, че са в действителност едни премеждия, преправени на удоволствия, изцеждащи потребните сили на хората.
– Има и различен вид удоволствия, Сократе – отвърна той, – които не пречат на работещите, ами ги карат да измислят всевъзможни чалъми за печеленето на доходи. Но в действителност не знам. В последна сметка и тия хора свършват в разруха и беднотия.
– Защото и те са плебеи – рече Сократ, – освен това на прекомерно сурови господари: един на своята алчност, различен на разврат, трети на пиене, четвърти на глупави и ненужно скъпи упоритости, които ръководят с такава свирепост хората, които са докопали, че до момента в който ги виждат млади и витални, по всякакъв начин ги принуждават да дават всичко направено само за техните стремежи, а като ги видят, че са омаломощени от напреднала възраст, ги зарязват нещастни и хукват да търсят последващи плебеи. Срещу тия, Критобулос, ние би трябвало да водиме война за свободата си не по-малко, в сравнение с против тези, които идват да ни поробят с оръжие. Защото към този момент се е случвало, когато някой бъде пленен от доблестен зложелател, търпейки принудата на разсъдъка, той да стане по-добър и животът му да е по-лесен отпреди. Изброените от мен поробителки обаче, завладеят ли някого, цялостен живот го изтезават телесно и душевно и от горната страна на това профукват парцела му.
Бележки:
[1] Този Критобулос (425 година прочие Хр. – нач. IV в. прочие Хр.) е наследник на известния Сократов възпитаник и другар Критон и също възпитаник на Сократ, евентуално от най-близкия му кръг, защото участва при гибелта на философа. Споменава се и на други места: в " Апологията " и " Федон " на Платон, в " Пирът " и " Спомени за Сократ " на Ксенофонт.
[2] Хетерите били нещо като куртизанки или гейши. Образовани да водят диалог, да свирят, пеят и танцуват, по предписание те били единствените свободни дами, които участвали в компанията на свободните мъже, до момента в който съпругите и дъщерите стоели в женското поделение на къщата.
[3] Става въпрос за растението Hyoscyamus niger, по-известно като " идеал ".
Всичко, което би трябвало да знаете за: Четиво (885)
Чух го един път да беседва и за стопанисването.
– Кажи ми, Критобулос [1] – рече Сократ, – дали думата " стопанисване " е наименование на някакво характерно познание сходно на медицината, леярството или строителството?
– Така ми се коства – отвърна Критобулос.
– А дали както можем да кажем каква е задачата на всеки от тези занаяти, по този начин бихме могли да кажем и каква е задачата на стопанисването?
– Според мен – отвърна Критобулос – от положителния собственик се чака да ръководи добре домашното си стопанство.
– А дали, в случай че желае, той би могъл да ръководи добре освен своето, само че и някое непознато стопанство, в случай че му го поверят? Защото да вземем за пример вещият строител би могъл да построи и за някой различен това, което строи за себе си. Така ли е и със стопанина?
– Изглежда, че да, Сократе.
– В подобен случай – рече Сократ – оня, който познава въпросния поминък, само че няма имущество, може да се наеме, с цел да ръководи някоя непозната къща, както в случай че би трябвало да я построи.
– Кълна се в Зевс – отвърна Критобулос, – би трябвало да получи огромна компенсация, в случай че откакто се захване с някое непознато стопанство, успее да го разшири и направи богато.
– А какво по-точно влиза в домашното стопанство: дали единствено къщата, или и това, което някой има отвън нея? Цялото имущество ли влиза в стопанството?
– Поне съгласно мен – отвърна Критобулос, – всичко, което някой има, влиза в стопанството, даже и да не се намира в същия град, в който се намира стопанинът.
– Но нали някои имат и врагове?
– Кълна се в Зевс, някои – цялостен куп.
– А дали бихме споделили, че и враговете са полезност?
– Страшно смешно би било – рече Критобулос, – в случай че някой получава заплата, с цел да ти усилва враговете.
– Ние нали приехме, че стопанството е един тип полезност?
– Кълна се в Зевс – отвърна Критобулос, – нещо положително, а не някакво зло бих нарекъл полезност.
– Ти, наподобява, наричаш полезност единствено потребното, което някой има.
– Ама несъмнено! – отвърна той. – Вредното намирам повече за наказване, в сравнение с за полезност.
– Излиза, че в случай че някой си купи кон, само че не знае по какъв начин да го употребява, а все пада и се наранява, конят няма да му бъде същински скъп, по този начин ли?
– Не и веднага като полезността е някакво положително.
– Значи и земята не би била скъпа за индивида, който я обработва по подобен метод, че да си наврежда?
– Нито пък земята, която вместо да те храни, те прави безпаричен.
– Значи същото е и с овцете: в случай че някой си наврежда заради неведение по какъв начин се гледат овце, в този случай овцете няма да му бъдат полезност?
– Според мене си прав.
– Както наподобява, съгласно теб единствено потребното е в действителност полезност, а нездравословното не е?
– Така е.
– Значи, в случай че някой умее да употребява избрани неща, те за него са скъпи, а в случай че не умее – не са, както за знаещия да свири на флейта флейтите сигурно са полезност, а за незнаещия – нищо повече от безполезни камъни.
– Освен в случай че не ги продава.
– В този случай ще приемем ли, че флейтите са полезност за продаващите ги, а за тези, които не ги продават, само че ги имат, без да могат да ги употребяват, не са?
– Доколкото, Сократе, казахме, че потребното е полезност, то разсъждението ни е напълно разумно. Защото, в случай че човек не ги продава, тези флейти не са скъпи, тъй като от тях няма никаква полза; в случай че обаче ги продава, стават скъпи.
На което Сократ отвърна:
– Стига да знае да ги продава. Ако обаче ги продава за нещо, което не знае да употребява, то съгласно твоите думи излиза, че те не са полезност, даже когато се продават.
– Изглежда, Сократе, съгласно теб и среброто не е полезност, в случай че някой не знае да го употребява.
– Според мен и ти би се съгласил, че полезност е това, от което някой може да има изгода. Ако някой употребява среброто, с цел да си купи да вземем за пример хетера [2], и тя вземе, че му навреди освен на тялото и душата, само че и на парцела, по какъв начин среброто да му е от изгода?
– Така е. Освен в случай че не определим за полезност и така наречен свински фасул [3], който кара ядящите го да полудяват.
– В подобен случай, Критобулос, излиза, че в случай че някой не знае да употребява среброто, то въобще не би трябвало да се счита за полезност. Но дано попитам и за приятелите: в случай че някой знае да ги употребява по този начин, че те да са му потребни, те какви ще му бъдат?
– Ценност, заклевам се в Зевс – отвърна Критобулос. – И освен това доста по-голяма, в сравнение с воловете, стига да са му по-полезни от тях.
– Но от твоите думи излиза, че и враговете ще са полезност за оня, който умее да извлече изгода от тях.
– Така ми се коства.
– Следователно, положителният собственик би трябвало да знае по какъв начин да си послужи и с враговете, тъй че да извлече изгода от тях.
– При всички положения.
– Ти самичък виждаш, Критобулос, че значително частни и тирански домове се разрастват по време на война.
– Да, и ми се коства, Сократе, че дотук всичко беше казано отлично – отвърна Критобулос. – Какво обаче да си помислим, когато виждаме, че някои хора имат познания и запаси, с които биха могли да създадат по-богати своите стопанства, в случай че ги създават, само че явно не желаят да го създадат, заради което и всичките им познания са безполезни? Едва ли можем да си помислим друго, като се изключи че и знанията, и парцелът не са никаква полезност.
– Според мен, Критобулос – рече Сократ, – ти отваряш диалог за робите.
– О не, заклевам се в Зевс! – отвърна той. – Говоря за едни благородни люде, за които знам, че имат и военни, и всевъзможни умения в спокойно време, само че никак не желаят да ги развиват, което съгласно мен се дължи най-много на това, че нямат господари над себе си.
– Че по какъв начин да нямат? – отвърна Сократ. – Та нали те все се молят да са щастливи и да правят това, което им доставя наслаждение, само че техните управници им не разрешават.
– А какви са тия невидими управници? – рече Критобулос.
– Кълна се в Зевс, никак не са невидими – отвърна Сократ, – ами са си напълно очевидни. И ти отлично знаеш, че те могат да бъдат изключително рискови, в случай че смяташ за зло мързела, изнежената душа и немарливостта. Но има и цялостен куп подли поробителки, преоблечени като удоволствия – разните там игри на зарове и безполезни връзки, – които с течение на времето към този момент намерено показват и пред излъганите, че са в действителност едни премеждия, преправени на удоволствия, изцеждащи потребните сили на хората.
– Има и различен вид удоволствия, Сократе – отвърна той, – които не пречат на работещите, ами ги карат да измислят всевъзможни чалъми за печеленето на доходи. Но в действителност не знам. В последна сметка и тия хора свършват в разруха и беднотия.
– Защото и те са плебеи – рече Сократ, – освен това на прекомерно сурови господари: един на своята алчност, различен на разврат, трети на пиене, четвърти на глупави и ненужно скъпи упоритости, които ръководят с такава свирепост хората, които са докопали, че до момента в който ги виждат млади и витални, по всякакъв начин ги принуждават да дават всичко направено само за техните стремежи, а като ги видят, че са омаломощени от напреднала възраст, ги зарязват нещастни и хукват да търсят последващи плебеи. Срещу тия, Критобулос, ние би трябвало да водиме война за свободата си не по-малко, в сравнение с против тези, които идват да ни поробят с оръжие. Защото към този момент се е случвало, когато някой бъде пленен от доблестен зложелател, търпейки принудата на разсъдъка, той да стане по-добър и животът му да е по-лесен отпреди. Изброените от мен поробителки обаче, завладеят ли някого, цялостен живот го изтезават телесно и душевно и от горната страна на това профукват парцела му.
Бележки:
[1] Този Критобулос (425 година прочие Хр. – нач. IV в. прочие Хр.) е наследник на известния Сократов възпитаник и другар Критон и също възпитаник на Сократ, евентуално от най-близкия му кръг, защото участва при гибелта на философа. Споменава се и на други места: в " Апологията " и " Федон " на Платон, в " Пирът " и " Спомени за Сократ " на Ксенофонт.
[2] Хетерите били нещо като куртизанки или гейши. Образовани да водят диалог, да свирят, пеят и танцуват, по предписание те били единствените свободни дами, които участвали в компанията на свободните мъже, до момента в който съпругите и дъщерите стоели в женското поделение на къщата.
[3] Става въпрос за растението Hyoscyamus niger, по-известно като " идеал ".
Всичко, което би трябвало да знаете за: Четиво (885)
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ