Изборната победа на прозападната кандидатка Мая Санду е равносилна на

Изборната победа на прозападната кандидатка Мая Санду е равносилна на политическо земетресение в Молдова. С това в някогашната руска република и една от най-бедните страни в Европа стартира нова ера, написа Роберт Шварц.

Победителката от изборите Мая Санду по време на гласуването в неделя

Република Молдова в източния завършек на Европа рядко попада в полезрението на западните медии. Ако въобще се случва, то е поради, поради дългите години, прекарани под, или поради замразения от близо три десетилетия спор с, подкрепян от Русия. Или пък поради голямата беднотия на обширни елементи от популацията, които водят до всеобща емиграция.
Редакцията предлага
Близо половината от четирите милиона молдовци живеят и работят в чужбина – някои от тях са в Русия, само че преобладаващата част е в Европейски Съюз. Тъкмо тези от тях, които са съумели да си уредят релативно естествен живот и непретенциозно богатство в Европейски Съюз, в този момент всеобщо се изявяват като виновни европейски жители. Без техните парични прехвърляния, които съставляват близо една четвърт от целия Брутният вътрешен продукт на Молдова, фамилиите им в родината въобще не биха могли да оцелеят, а страната от дълго време щеше да е банкрутирала.

" Изменници " с голямо въздействие

Управляващият, който изгуби изборите, не се свенеше да клейми „ изменници на родината “ таман оня четвърт милион молдовци, живеещи в Европейски Съюз. Това не е изненада, като се знае, че над 90% от тях са дали своят вот за Мая Санду. И освен това – доста от тях очевидно са съумели да убедят огромна част от останалите в Молдова техни родственици, а даже и част от тези, които до момента по традиция са дали своят вот за „ остарялата армия “, този път да дадат гласа си за отявлената проевропейка Санду. Въпреки пандемията, хората в Молдова демонстрираха и впечатляваща изборна интензивност.

В изявление за Дъждовни води преди балотажа, новата президентка малко и ясно обрисува целите си: да избави страната от бедността и да даде вероятност на хората. Успехът на тези инициативи зависи обаче освен от нея. Парламентът в Кишинев се господства от социалистите, а реформаторският прозападен лагер е разлъчен. Дори и смела президентка като Мая Санду не може сама да се оправи с бедността, корупцията и въздействието на старите елити.

Сега тя се нуждае от решителната поддръжка на Запада – както от Европейски Съюз, по този начин и от Съединени американски щати. Европейски Съюз би трябвало да съживи Споразумението за асоцииране на Република Молдова към общността, което съществува от 2014 година насам, а и да финансира този развой уместно.

Роберт Шварц

Германия като страна, която сега е ротационен ръководител на общността, би могла да извърши доста значима работа в тази тенденция. Молдова се нуждае от вложения, от работни места, с цел да могат молдовците да се завърнат назад и да оказват помощ за възобновяване на разсипаната си татковина. Фактът, че те желаят това, бе потвърден по впечатляващ метод в изборния ден.

Европейската фантазия на Молдова

Но Република Молдова се нуждае и от същинска политическа вероятност. Продължилото с десетилетия, е оставило дълбоки следи. Независимо от всички съглашения, Русия към момента държи свои войски в и няма желание да ги изтегли оттова.

Близо една четвърт от молдовците биха желали да се обединят със западната си съседка – Румъния. Загубилият изборите президент Додон заявяваше преди балотажа, че ставало дума за „ забележителна заплаха “ и предупреждаваше, че са вероятни обществени вълнения и даже революция.

На фона на и в Нагорни Карабах сходни изказвания звучат цинично и безконтролно. Мястото на политици като Додон е на бунището на историята. Завинаги. Европейски Съюз държи в ръце опцията да трансформира европейската фантазия на Молдова в действителна история на триумфа.