Как се променя съотношението на силите в последните 4 парламента?
Изборна серпантина. Така могат да бъдат избрани последните две години на българския парламентаризъм. И в случай че през 2021-ва невъзможността да се сформира кабинет изглеждаше притеснителна, то страната ни към момента беше надалеч от обстановката на Белгия, която през 2020-та година сложи връх от цели 652 дни без постоянно държавно управление. Нека обаче съпоставим по какъв начин се промени българският парламент през последните две години.
Шест партии и обединения минаха 4-процентовата преграда на изборите през април 2021-ва година. ГЕРБ-СДС имаха 75 мандата в Народното събрание, следвани от Има Такъв Народ със 51 народни представители. Българска социалистическа партия е била трета политическа мощ с 43-ма депутати, а Движение за права и свободи и Демократична България влизат в Народното събрание с 30 и 27 представители. Последна по брой депутати политическа мощ е “Изправи се, Мутри вън ” с едвам 14 народни представители.
За разлика от последните избори, тези в април 2021-ва година вкарват единствено 6 партии в Народното събрание, вместо сегашните седем. Освен броя, сегашните избори донесоха нови партии в Народното събрание, несъществуващи на изборите през април предходната година. Наблюдават се и прилики. ГЕРБ-СДС още веднъж са първа политическа мощ, както през днешния ден, по този начин и на първия избор при започване на изборната серпантина.
Изборите през юли 2021-ва слагат началото на нов тренд: Нови обединения в борба за първото място против ГЕРБ-СДС, а редица други партии остават с почти близки на брой представители в Народното събрание. През миналогодишния юли, такива са Българска социалистическа партия, Демократична България и Движение за права и свободи, с респективно 36, 34 и 29 депутати в националното заседание. „ Възраждане “ още не са минали 4-процентовата преграда, а ролята на най-малка партия в Народното събрание към момента принадлежи на ИСМВ, вместо на “Български напредък ”, или на „ Възраждане “ както беше до скоро.
Може би най-интересният акцент за изборите през предишното лято остава победната на Има Такъв Народ. Тогава групировката се изправя за повторно против ГЕРБ-СДС. И в случай че на “първото полувреме ” резултатът е 24 депутата в интерес на ГЕРБ-СДС, то през лятото на 2021-ва, партията на Слави е водач, въпреки и единствено две депутатски места повече от 63-те на ГЕРБ-СДС. Подобно на първите избори, партиите минали 4-процентовата преграда си остават същите.
Невъзможността за консенсус сред “партиите на смяната ” да сформират държавно управление, тласка страната към трети парламентарни избори за 2021-ва. Ако на предишните избори беше казус за ГЕРБ-СДС да бъдат втори, след вота през ноември 2021-ва обстановката се повтаря. Този път спечелили са “новите играчи ”, а точно, “Продължаваме смяната ” със 67 мандата. Вторите ГЕРБ-СДС печелят 57 депутатски места в Народното събрание. А партиите в Народното събрание към този момент стават седем.
Голям спад се следи при Демократична България, 34 представители през юли, след изборите в ноември 2021-ва, “Демократична България ” влиза с едвам 16 депутати в новия парламент. Спад има и при Българска социалистическа партия, които губят 10 депутатски места по отношение на предходния избор. От спечелили през юли, през есента на 2021-ва Има Такъв Народ имат едвам 24 мандата като губят цели 40 депутатски места. Партията на Костадин Костадинов измества ИСМВ и взема същия брой депутатски места (13), като групировката на Мая Манолова през юли, която този път не съумява да премине 4-процентовата преграда.
Пак седем партии в Народното събрание, и както на изборите през октомври, “Изправи се БГ ” още веднъж не минава 4-процентовата преграда. Този избор е и най-лошият резултат за Има Такъв Народ, които за по-малко от година от спечелили се оказват “под летвата ” за влизане в Народното събрание. Мястото на “Възраждане ” като последна политическа мощ в Народното събрание се заема от партията на някогашния длъжностен министър председател Стефан Янев.
Истинско политическо танго се разиграва в борбата за първото място. Ако два следващи пъти ГЕРБ-СДС губи лидерското място, този път групировката печели 67 мандата. Същия брой като някогашните първи от “Продължаваме смяната ”, които взимат 53 депутатски места, или с 14 по-малко от ноември 2021-ва.
Движение за права и свободи отново е трета политическа мощ с 36 броя депутатски места, като записва растеж с 2 мандата по отношение на последния избор. При “Демократична България ” групировката печели 4 мандата допълнително от предходните избори и вкарва 20 представители в Народното събрание. Партия “Възраждане ” от последна политическа мощ става четвърта (24 мандата), изпреварвайки, както Демократична България, по този начин и Българска социалистическа партия. Левицата губи единствено едно депутатско място по отношение на последните избори на 2021-ва година.
В умозаключение последните избори припомнят на първия избор през април 2021-ва, като ГЕРБ-СДС още веднъж стават първа политическа мощ. В изборната серпантина, се раждат три нови партии. Две от тях – партията на Слави и тази на Мая Манолова последователно отпадат от Народното събрание. Третата и най-нова политическа мощ - “Български напредък ” се настанява на мястото на „ Възраждане “, като най-малка групировка в националното заседание. А партията на Костадинов усилва мандатите си след всеки идващ избор. “Демократична България ” усилват поддръжката си по отношение на предпоследните изори, само че 20-те мандата на обединението са по-малко от броя места, които е имала след първите два вота от изборната серпантина.
Шест партии и обединения минаха 4-процентовата преграда на изборите през април 2021-ва година. ГЕРБ-СДС имаха 75 мандата в Народното събрание, следвани от Има Такъв Народ със 51 народни представители. Българска социалистическа партия е била трета политическа мощ с 43-ма депутати, а Движение за права и свободи и Демократична България влизат в Народното събрание с 30 и 27 представители. Последна по брой депутати политическа мощ е “Изправи се, Мутри вън ” с едвам 14 народни представители.
За разлика от последните избори, тези в април 2021-ва година вкарват единствено 6 партии в Народното събрание, вместо сегашните седем. Освен броя, сегашните избори донесоха нови партии в Народното събрание, несъществуващи на изборите през април предходната година. Наблюдават се и прилики. ГЕРБ-СДС още веднъж са първа политическа мощ, както през днешния ден, по този начин и на първия избор при започване на изборната серпантина.
Изборите през юли 2021-ва слагат началото на нов тренд: Нови обединения в борба за първото място против ГЕРБ-СДС, а редица други партии остават с почти близки на брой представители в Народното събрание. През миналогодишния юли, такива са Българска социалистическа партия, Демократична България и Движение за права и свободи, с респективно 36, 34 и 29 депутати в националното заседание. „ Възраждане “ още не са минали 4-процентовата преграда, а ролята на най-малка партия в Народното събрание към момента принадлежи на ИСМВ, вместо на “Български напредък ”, или на „ Възраждане “ както беше до скоро.
Може би най-интересният акцент за изборите през предишното лято остава победната на Има Такъв Народ. Тогава групировката се изправя за повторно против ГЕРБ-СДС. И в случай че на “първото полувреме ” резултатът е 24 депутата в интерес на ГЕРБ-СДС, то през лятото на 2021-ва, партията на Слави е водач, въпреки и единствено две депутатски места повече от 63-те на ГЕРБ-СДС. Подобно на първите избори, партиите минали 4-процентовата преграда си остават същите.
Невъзможността за консенсус сред “партиите на смяната ” да сформират държавно управление, тласка страната към трети парламентарни избори за 2021-ва. Ако на предишните избори беше казус за ГЕРБ-СДС да бъдат втори, след вота през ноември 2021-ва обстановката се повтаря. Този път спечелили са “новите играчи ”, а точно, “Продължаваме смяната ” със 67 мандата. Вторите ГЕРБ-СДС печелят 57 депутатски места в Народното събрание. А партиите в Народното събрание към този момент стават седем.
Голям спад се следи при Демократична България, 34 представители през юли, след изборите в ноември 2021-ва, “Демократична България ” влиза с едвам 16 депутати в новия парламент. Спад има и при Българска социалистическа партия, които губят 10 депутатски места по отношение на предходния избор. От спечелили през юли, през есента на 2021-ва Има Такъв Народ имат едвам 24 мандата като губят цели 40 депутатски места. Партията на Костадин Костадинов измества ИСМВ и взема същия брой депутатски места (13), като групировката на Мая Манолова през юли, която този път не съумява да премине 4-процентовата преграда.
Пак седем партии в Народното събрание, и както на изборите през октомври, “Изправи се БГ ” още веднъж не минава 4-процентовата преграда. Този избор е и най-лошият резултат за Има Такъв Народ, които за по-малко от година от спечелили се оказват “под летвата ” за влизане в Народното събрание. Мястото на “Възраждане ” като последна политическа мощ в Народното събрание се заема от партията на някогашния длъжностен министър председател Стефан Янев.
Истинско политическо танго се разиграва в борбата за първото място. Ако два следващи пъти ГЕРБ-СДС губи лидерското място, този път групировката печели 67 мандата. Същия брой като някогашните първи от “Продължаваме смяната ”, които взимат 53 депутатски места, или с 14 по-малко от ноември 2021-ва.
Движение за права и свободи отново е трета политическа мощ с 36 броя депутатски места, като записва растеж с 2 мандата по отношение на последния избор. При “Демократична България ” групировката печели 4 мандата допълнително от предходните избори и вкарва 20 представители в Народното събрание. Партия “Възраждане ” от последна политическа мощ става четвърта (24 мандата), изпреварвайки, както Демократична България, по този начин и Българска социалистическа партия. Левицата губи единствено едно депутатско място по отношение на последните избори на 2021-ва година.
В умозаключение последните избори припомнят на първия избор през април 2021-ва, като ГЕРБ-СДС още веднъж стават първа политическа мощ. В изборната серпантина, се раждат три нови партии. Две от тях – партията на Слави и тази на Мая Манолова последователно отпадат от Народното събрание. Третата и най-нова политическа мощ - “Български напредък ” се настанява на мястото на „ Възраждане “, като най-малка групировка в националното заседание. А партията на Костадинов усилва мандатите си след всеки идващ избор. “Демократична България ” усилват поддръжката си по отношение на предпоследните изори, само че 20-те мандата на обединението са по-малко от броя места, които е имала след първите два вота от изборната серпантина.
Източник: euronewsbulgaria.com
КОМЕНТАРИ