Изборна година в най-старото висше училище в България – Софийския

Изборна година в най-старото висше учебно заведение в България – Софийския университет. Кандидатите за ректор са четирима професори, с цел да се избави законът, който изисква такава научна степен за заемане на длъжността.

Прави усещане обаче, че един от тях – Георги Вълчев, е станал професор единствено месец и половина преди крайния период за подаване на кандидатурите – 20 октомври 2023-а, разкри източник от вуза.

Още по-голямо усещане прави състезанието на претендента за „ професор “ Георги Вълчев разгласен по професионално направление 3.1. Социология, антропология и науки за културата (Теория и история на културата. История на българската просвета ХУ-Х1Х век н културно завещание (публични политики, мениджмънт и социализация)) в Дъждовни води. бр. 35 от 18.04.2023 година Информацията за журито и рецензиите могат да бъдат открити на уеб страницата на Софийски университет.

Фрапиращо е, че от седемте члена на журито единствено двама са от научната област „ Социални, икономически и правни науки “. Вместо това в журито участват трима историци и един лингвист. По най-голямо неразбиране буди присъединяване на проф. Йорданка Кандулкова. която е професор по архитектура, строителство н геодезия.

Законът за развиване на университетския състав фактически не отхвърля опцията за интердисциплинарни журита, само че до каква степен е редно в едно жури по професионално направление „ Социология, антропология и науки за културата “ представителите на професионално направление „ История и археология “ да са повече от представителите на направлението, в което се избира професор?

Ако погледнем по-общо представителите на други научни области (историци, лингвист и архитект) са петима от 7-членно жури, което значи, че те са в положение да изберат професор по социология, антропология и науки за културата без да са представители на научната област, т.е., без да са специалисти, че да имат правото да отсяват претенденти.

С това не завършват недъзите в тази конкурсна процедура. Към времето на подаване на документи на Георги Вълчев липсва монографично проучване, което да дава отговор на Правилника за използване на закона.

Според преходните и заключителни разпореждания „ уверение от съответния издател за „ оповестени “ се одобряват и публикации, студии, монографии и други, които са признати за щемпел в издания, които имат ISSN или ISBN “, само че в Националния указател на издаваните книги, в който се вписва всеки даден на издател ISBN и съответния създател и заглавие на Георги Вълчев при започване на август, когато срокът за подаване на документи по състезанието е през юни, липсва публикуван ISBN, липсва издадена монографията за хабилитация.

Тя се появява на уеб страницата на издателството на Софийски университет чак през септември. Това демонстрира жестоко нарушаване на Закона за развиване на университетския състав при осъществяване на състезанието за професор на доцент Георги Вълчев.

Не е условност, че претендентът не дава отговор на минималните национални условия за заемане на академичната служба „ професор “. Освен хабилитационния труд се изискват най-малко 200 точки от други изявления, които създателят да показа.

Доцент Вълчев показва малко над 200 точки, от които 100 се набират от друга „ монография “ – „ Сто години туристическо сдружение „ Сърнена гора “. Историческо развиване “. Без да разясняваме връзката на текста с тематиката на състезанието, защото не сме експерти, можем да кажем единствено, че в случай че съгласно Закона за развиване на университетския състав в република България (ЗРАСРБ) монографията е проучване от минимум 100 стр. текст по българския държавен стандарт, то тази книга, която е с общ размер 135 стр., от които над 40 страници съдържат единствено снимков материал, не дава отговор на определението на закона.

С това текстът може да бъде присъединен към състезанието само като студия. която носи 30 т. и това компрометира състезанието напълно. Всичко това демонстрира по какъв начин един академик, стремящ се към власт непременно, може да стане професор през септември единствено с цел да се кандидатира за ректор…

Чисто в академично отношение и в духа на високите стандарти, които задава СУ, се явяват и неналичието на цитати в международно известните бази данни Scopus и Web of Science, като за това приказва и неналичието на Хирш показател в наукометрията на доцент Вълчев.

Оказа се, че претендентът има и различен проблем пред властта в тогата на ректор. Георги Вълчев е роден на 6 март 1962 година, т.е., все още на подаване на кандидатурата си е на 61 година и 7 месеца., което значи, че той навършва 65 година 8 месеца преди приключване на мандата през ноември 2027 година

Правилникът за устройството и активността на СУ, обаче, който е признат от Общото заседание, споделя следното: „ Чл. 27. (1) Ректор може да бъде професор, който към деня на избора има не по-малко от 10 години трудов стаж по главно трудово правно отношение с Университета на цялостно работно време и във връзка с който през интервала на мандата няма да настъпи съображение за преустановяване на трудовото правно отношение заради постигане на 65-годишна възраст. “

На база на това предписание през април Академичният съвет е приел документи, измежду които и декларация за претендентите, съдържащи точно това събитие. Кандидатът Георги Вълчев, който желае същото това Общо заседание да му гласоподава доверие, не се преценява с Правилника, а се уповава на Закона за висшето обучение Чл. 31. (7) (Нова Дъждовни води, бр. 17 от 2020 г.) – „ на управителна служба не може да бъдат избирани лица, чиято възраст към датата на избора не разрешава да изпълнят най-малко половината от законоустановения мандат до навършване на 65-годишна възраст “.

Случаят става още по-заплетен, защото декларацията, която той подава е с погрешно наличие (престъпление по член 313 от НК) – тя има одобрен пример, а е подадена променена. В този случай документите му е непълна е би следвало да бъде отхвърлен от състезанието на ФОРМАЛНО съображение, в случай че Комисията не му даде спомагателен период да подаде декларация по пример, а тя не му дава.

Разбира се, властовата позиция на Георги Вълчев все още – зам.-ректор по образователната активност, му разрешава да манипулира юридическите условия. Но е реалност, че от морална и законова позиция тази кандидатура е жестоко тъпчене на академичната автономност.

В актуалният случай Законът за висшето обучение дава рамката, в която може да се разпростре Общото заседание на Университета, приемайки устав за устройството и активността.

В този смисъл законът е дал също по този начин и опция на Оценка за съвместимост, възползвайки се от академичната самостоятелна, да разпише правила за устройството и активността, които в частта за избор на РЕКТОР са утежняващи. Така в хипотезата на член 27, алинея 1 от Правилника за устройството и активността на СУ (ПУДСУ), Оценка за съвместимост е въвело утежнителен критерии, стеснявайки законодателната рамка, а точно:

Чл. 27. (1) Ректор може да бъде професор, който към деня на избора има не по-малко от 10 години трудов стаж по главно трудово правно отношение с Университета на цялостно работно време и във връзка с който през интервала на мандата няма да настъпи съображение за преустановяване на трудовото правно отношение заради постигане на 65-годишна възраст.

Видно от наредбата волята на Оценка за съвместимост, приемайки правилника в този му тип, е да утежни критерия за избор на ректор, въвеждайки по-тежки условия от тези, уредени в член 31. алинея 7 от ЗВО.

В аналогични случаи законът давя рамката, в която органите на самоуправление могат да се разгръщат, само че при съществуване на обща воля рамката може да бъде стеснена.

Например, при комерсиалните сдружения и юридическите лица с нестопанска цел законът дава рамката на минималните условия на болшинствата на Оценка за съвместимост при взимане на решения, само че самите Оценка за съвместимост могат да стеснят рамката, въвеждайки по-големи болшинства.

Принципът е, че специфичната правна норма, анулира общата правна норма. Правилникът за устройството н активността на СУ извежда изключения от общата наредба по волята на Оценка за съвместимост и въз основата на академичната автономност. Правилникът на висшето учебно заведение не може да опонира на закона, само че може да утежни критериите за заемане на дадена академична или управническа служба.

Такъв е казусът с кандидатурата на Георги Вълчев. Освен това, с цел да се залъжат хората, се популяризира погрешния слух, че освен това състояние в случай че той завоюва изборите, може да остане на поста до приключване на 4-годишния мандат.

Но тук още по-ясно се вижда двойният стандарт на ръководещите СУ сега. Законът за виеше обучение споделя в Чл. 31, че за ректор, декан и шеф на филиал, департамент или лицей се избират хабилитирани лица, които работят на главен трудов контракт във висшето учебно заведение.

След като Софийският университет се отхвърля от автономията си, облечена в Правилник, за какво не се позволи на доцентите да са претенденти за ректор?

Нима ограничаването да се избира ректор единствено всред професорите не е дискриминационно по този начин, както се оправдават властващите сега за възрастовото ограничаване.

Легитимно ли е да се признава Правилникът на висшето учебно заведение, когато е комфортно, и законът, когато той е по-правилен за съответния претендент и подкрепящия го сегашен ректор проф. Анастас Герджиков, приключва сигналът.

Инфо: narod.bg

 

Тагове: проф. Анастас Герджиков СУ Софийски университет Софийски университет Св. Климент Охридски Георги Вълчев ректор схема