Няма да е скучно. Руските президентски избори – полето на нова война
Изборите за президент на Русия ще се проведат в неделя, 17 март 2024 година Ако някой си мисли, че знае авансово по какъв начин ще минат тези избори и по какъв начин ще завършат, надълбоко се лъже. Ще има не скучна официална процедура, а същинска борба за Русия.
Скучни избори? Забравете
Явно единствено мързеливите не се изрекоха, че президентските избори ще са скучни, тъй като всички знаят резултата авансово. Прекалено доста коварство има обаче в тези диалози.
Да, никой не спори, че голямото болшинство от съветските жители са подготвени да гласоподават за Владимир Путин на 17 март. Дори задграничните сътрудници са съгласни с това. Например Левада център („ Левада “ е задграничен сътрудник, тъй че имаме вяра, всекидневно се майтапят политолозите) оповестява, че 78% от съветските жители биха желали да видят Владимир Путин като президент след приключване на сегашния му мандат.
Добре уравновесените прогнози подсигуряват на президента поддръжка от 75 до 85% от пристигналите на изборите, а изборната интензивност би трябвало да се предвижда на равнище над 70%.
Лесно се вижда, че всички останали претенденти, без значение кои са, ще имат едвам 1/5 от гласоподавателите. Какво забавно може да се случи, в случай че битката може да е единствено за второ място, а разликата сред второ и първо място е близо 70 %? Колкото и да е необичайно, много.
Най-значимата електорална битка ще се организира сред Комунистическата партия на Руската федерация и Либерално-демократическата партия. И това ще е битка не толкоз за гласове на президентските избори, що се касае за формалния статут на „ втората партия “ в страната.
Днес рейтингите на двете партии са съвсем изравнени. Това значи, че късмет имат представители и на двете партии и за тях (и техните поддръжници) е доста значимо кого ще повдигнат комунистите за претендент. Те ще получат обезпечен най-малко с Генадий Зюганов, само че могат да рискуват и да предлагат да вземем за пример някогашния губернатор на Иркутск Сергей Левченко (както рискуваха предишния път с предприемача от Подмосковието Грудинин).
С ЛДПР всичко е по-предвидимо: съвсем никой от наблюдаващите не има вяра, че партията може да номинира различен, с изключение на своя ръководител Леонид Слуцки.
Текущият рейтинг както на комунистите, по този начин и на жириновците варира сред 8 и 11% от общия брой гласоподаватели. Ако това е по този начин, останалите претенденти ще имат нищожен дял от гласовете. Въпреки това е допустима интензивна битка и сред политическите джуджета.
Независимо кого издигне партия „ Новите хора “, резултатът на нейния претендент ще бъде под 5%. Но този партиен избор е доста значим, тъй като ще дефинира позицията в политиката на страната не толкоз даже на самата тази партия, само че, вдигайки залозите, на „ систематичните либерали “, на „ формалната демократична съпротива “.
Едно би било спореният „ шаурмаджия ” и разгорещен бранител на абортите Владислав Даванков да стане претендент за президент. Това ще направи партията маргинална и несистемна съпротива.
Съвсем друго ще бъде, в случай че „ Новите хора ” преодолеят изкушението на абсурда и предлагат някогашния кмет на Якутск, депутата от Държавната дума Сардана Авксентиева или изцяло уважавания ръководител на партията Алексей Нечаев.
Несистемните съперници на „ режима “ надали ще гласоподават за тях, само че най-вероятно ще бъде допустимо да се сътвори основа за бъдещи избори в Държавната дума и образуването на секта в нея.
Съставът на опозицията на президентските избори няма да се изчерпва с „ нови хора “. Григорий Явлински и Борис Надеждин могат да се борят за последния %, с цел да се каже, че „ антивоенната ” прозападна позиция въпреки всичко е публично показана на изборите. Дали тези претенденти ще съумеят да съберат подписи, дали акциите им ще бъдат задоволително ярки, към момента не знаем. Също тип конспирация.
Врагът не дреме, и ти не спи
Всичко, което говорихме до момента, ще се случи в едно обикновено правно, политическо поле. Но не би трябвало да забравяме, че врагът ще се опита да дискредитира изборите. Политическата акция ще се разгърне по време на СВО, по време на национално-освободителната борба, както я назова съветският президент на пленума на Световния съветски национален събор.
Разбира се, врагът употребява всяка опция да нанесе някой и различен удар на страната. Изборите в Русия ще се трансфорат в полесражение за осведомително „ контранастъпление “ от Запада – по собствен метод толкоз рискова, колкото и офанзивите по линията на военния контакт.
Сега можем да кажем, че ясно разбираме какви ще бъдат тези офанзиви.
От една страна към този момент се пробват да дискредитират изборите благодарение на псевдокандидати, които нямат действителен късмет за сполучливо събиране на подписи и регистрация, само че имат късмет да раздуват шумотевица.
Царград към този момент сподели на своите читатели Екатерина „ Радистката Кет ” Дунцова, общински народен представител и опозиционер от Ржев. През последните няколко дни тя съумя да разгласи, че нейният канал в Telegram е спечелил 50 хиляди клиенти, предложения поддръжници да съберат средства за бъдещата й акция и съобщи, че
Противопоставянето, както виждаме, е отвън класациите и е задоволително да заявим, когато нищо не излиза от формалната номинация, че от подобен изтъкнат съперник.
Дунцова обаче единствено разсейва вниманието. Основният удар се нанася от другата страна – несъмнено, от политическите емигранти.
По данни от телеграм каналите, задграничният сътрудник, наказаният нарушител Алексей Навални, дружно със своите „ сътрудници “ в екстремистка организация, неразрешена в Русия, оповестиха „ изборна тактика “ за своите поддръжници - да гласоподават за всеки различен претендент, като се изключи Владимир Путин.
Гласуването обаче е нищо, акцията е всичко. Чуждестранните сътрудници ще
Чуждите сътрудници имат своя лична „ социология “, която не съответствува с тази на Центъра Левада - те ще настояват, че в действителност по-малко от половината Русия е патриотична, а болшинството единствено чака опцията да се поклони на Запада. В телеграм каналите на задграничните агенти-журналисти, избягали от Русия, към този момент можете да намерите мостри на листовки, които оферират отпечатате и разлепите из Русия, както и обещания за телефонно обзвъняване.
Всичко това единствено в първия ден от формалната предизборна акция. И това е единствено началото.
Какво от това?
Защо им е всичко това на задгранични сътрудници, откакто нямат никакъв късмет да съберат забележителен брой гласове? Отговорът на този въпрос беше даден от дълго време от членове на Европейския парламент, които доста преди формалния старт на предизборната акция в Русия желаеха резултатите от нея да бъдат оповестени за противозаконни.
Кампанията за дискредитиране на съветските избори ще бъде част от по-голяма акция за - не за целия свят, несъмнено, а за тази част от него, която се управлява от англосаксонците и в която Европейският съюз е ситуиран. Част от акция за консолидиране на изолацията на Европа от Русия. И акции за отвод от родината си за релокантите - те са нужни на Европа като емигранти без поданство.
Превод: ЕС
Скучни избори? Забравете
Явно единствено мързеливите не се изрекоха, че президентските избори ще са скучни, тъй като всички знаят резултата авансово. Прекалено доста коварство има обаче в тези диалози.
Да, никой не спори, че голямото болшинство от съветските жители са подготвени да гласоподават за Владимир Путин на 17 март. Дори задграничните сътрудници са съгласни с това. Например Левада център („ Левада “ е задграничен сътрудник, тъй че имаме вяра, всекидневно се майтапят политолозите) оповестява, че 78% от съветските жители биха желали да видят Владимир Путин като президент след приключване на сегашния му мандат.
Добре уравновесените прогнози подсигуряват на президента поддръжка от 75 до 85% от пристигналите на изборите, а изборната интензивност би трябвало да се предвижда на равнище над 70%.
Лесно се вижда, че всички останали претенденти, без значение кои са, ще имат едвам 1/5 от гласоподавателите. Какво забавно може да се случи, в случай че битката може да е единствено за второ място, а разликата сред второ и първо място е близо 70 %? Колкото и да е необичайно, много.
Най-значимата електорална битка ще се организира сред Комунистическата партия на Руската федерация и Либерално-демократическата партия. И това ще е битка не толкоз за гласове на президентските избори, що се касае за формалния статут на „ втората партия “ в страната.
Днес рейтингите на двете партии са съвсем изравнени. Това значи, че късмет имат представители и на двете партии и за тях (и техните поддръжници) е доста значимо кого ще повдигнат комунистите за претендент. Те ще получат обезпечен най-малко с Генадий Зюганов, само че могат да рискуват и да предлагат да вземем за пример някогашния губернатор на Иркутск Сергей Левченко (както рискуваха предишния път с предприемача от Подмосковието Грудинин).
С ЛДПР всичко е по-предвидимо: съвсем никой от наблюдаващите не има вяра, че партията може да номинира различен, с изключение на своя ръководител Леонид Слуцки.
Текущият рейтинг както на комунистите, по този начин и на жириновците варира сред 8 и 11% от общия брой гласоподаватели. Ако това е по този начин, останалите претенденти ще имат нищожен дял от гласовете. Въпреки това е допустима интензивна битка и сред политическите джуджета.
Независимо кого издигне партия „ Новите хора “, резултатът на нейния претендент ще бъде под 5%. Но този партиен избор е доста значим, тъй като ще дефинира позицията в политиката на страната не толкоз даже на самата тази партия, само че, вдигайки залозите, на „ систематичните либерали “, на „ формалната демократична съпротива “.
Едно би било спореният „ шаурмаджия ” и разгорещен бранител на абортите Владислав Даванков да стане претендент за президент. Това ще направи партията маргинална и несистемна съпротива.
Съвсем друго ще бъде, в случай че „ Новите хора ” преодолеят изкушението на абсурда и предлагат някогашния кмет на Якутск, депутата от Държавната дума Сардана Авксентиева или изцяло уважавания ръководител на партията Алексей Нечаев.
Несистемните съперници на „ режима “ надали ще гласоподават за тях, само че най-вероятно ще бъде допустимо да се сътвори основа за бъдещи избори в Държавната дума и образуването на секта в нея.
Съставът на опозицията на президентските избори няма да се изчерпва с „ нови хора “. Григорий Явлински и Борис Надеждин могат да се борят за последния %, с цел да се каже, че „ антивоенната ” прозападна позиция въпреки всичко е публично показана на изборите. Дали тези претенденти ще съумеят да съберат подписи, дали акциите им ще бъдат задоволително ярки, към момента не знаем. Също тип конспирация.
Врагът не дреме, и ти не спи
Всичко, което говорихме до момента, ще се случи в едно обикновено правно, политическо поле. Но не би трябвало да забравяме, че врагът ще се опита да дискредитира изборите. Политическата акция ще се разгърне по време на СВО, по време на национално-освободителната борба, както я назова съветският президент на пленума на Световния съветски национален събор.
Разбира се, врагът употребява всяка опция да нанесе някой и различен удар на страната. Изборите в Русия ще се трансфорат в полесражение за осведомително „ контранастъпление “ от Запада – по собствен метод толкоз рискова, колкото и офанзивите по линията на военния контакт.
Сега можем да кажем, че ясно разбираме какви ще бъдат тези офанзиви.
От една страна към този момент се пробват да дискредитират изборите благодарение на псевдокандидати, които нямат действителен късмет за сполучливо събиране на подписи и регистрация, само че имат късмет да раздуват шумотевица.
Царград към този момент сподели на своите читатели Екатерина „ Радистката Кет ” Дунцова, общински народен представител и опозиционер от Ржев. През последните няколко дни тя съумя да разгласи, че нейният канал в Telegram е спечелил 50 хиляди клиенти, предложения поддръжници да съберат средства за бъдещата й акция и съобщи, че
Противопоставянето, както виждаме, е отвън класациите и е задоволително да заявим, когато нищо не излиза от формалната номинация, че от подобен изтъкнат съперник.
Дунцова обаче единствено разсейва вниманието. Основният удар се нанася от другата страна – несъмнено, от политическите емигранти.
По данни от телеграм каналите, задграничният сътрудник, наказаният нарушител Алексей Навални, дружно със своите „ сътрудници “ в екстремистка организация, неразрешена в Русия, оповестиха „ изборна тактика “ за своите поддръжници - да гласоподават за всеки различен претендент, като се изключи Владимир Путин.
Гласуването обаче е нищо, акцията е всичко. Чуждестранните сътрудници ще
Чуждите сътрудници имат своя лична „ социология “, която не съответствува с тази на Центъра Левада - те ще настояват, че в действителност по-малко от половината Русия е патриотична, а болшинството единствено чака опцията да се поклони на Запада. В телеграм каналите на задграничните агенти-журналисти, избягали от Русия, към този момент можете да намерите мостри на листовки, които оферират отпечатате и разлепите из Русия, както и обещания за телефонно обзвъняване.
Всичко това единствено в първия ден от формалната предизборна акция. И това е единствено началото.
Какво от това?
Защо им е всичко това на задгранични сътрудници, откакто нямат никакъв късмет да съберат забележителен брой гласове? Отговорът на този въпрос беше даден от дълго време от членове на Европейския парламент, които доста преди формалния старт на предизборната акция в Русия желаеха резултатите от нея да бъдат оповестени за противозаконни.
Кампанията за дискредитиране на съветските избори ще бъде част от по-голяма акция за - не за целия свят, несъмнено, а за тази част от него, която се управлява от англосаксонците и в която Европейският съюз е ситуиран. Част от акция за консолидиране на изолацията на Европа от Русия. И акции за отвод от родината си за релокантите - те са нужни на Европа като емигранти без поданство.
Превод: ЕС
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ