Тези избори може да се окажат с най-ниската активност в модерната история на България
Изборите за европейски парламент може да се окажат с най-ниската изборна интензивност в модерната история на България. Това съобщи социологът Димитър Ганев от организация "Тренд ".
Изчисленията на организацията демонстрират, че изборната интензивност все още е 24,9% и е по-ниска е отпреди пет години. По думите му това не шокиращо, само че е по-ниска.
На предните избори са дали своят вот малко над 2 200 000 гласа, а на следващия ден може осъмнем след преброяването от ЦИК с под 2 млн. гласа.
Социологът уточни, че аргументите за това са неналичието на нови политически субекти на сцената, в този момент се явяват празненство, които са се явявали предния път през 2014 година, също така има и три почивни дни, които съответстваха с вота.
"Европейските избори обичайно притеглят минимален интерес, огромна част от хората разсъждават: "Защо да гласоподавам, с цел да пратя 17 индивида на заплата в Брюксел? " Факторите са доста, не можем да откроим единствено един факт като причина за изборната интензивност ", изясни Ганев пред NOVA телевизия. Според него измежду аргументите са неналичието на нови субекти на политическата сцена, свадите от последните 2 година, които са дистанцирали хората от политическия живот, както и съвпадането на вота с дългите почивни дни.
Към 12.00 часа най-ниска е била интензивността в Португалия (11.56%) и Полша (14.39%). Най-висока е била в Литва – 34%. Интересно е, че във Франция локалното Министерство на вътрешните работи постоянно пуска данни за интензивността на гласоподавателите. Във Франция към 13,00 часа българско време интензивността е 19,26% при 15,7% в същия час на изборния ден преди пет години и се чака тя да доближи 47 %.
В същото време първите данни за изборната интензивност в Източна Европа демонстрират по-висока изборна интензивност, в сравнение с преди пет години, съобщи ДПА.
В Унгария към 8 часа по Гринуич (10 ч. локално време) бяха дали своят вот 17.2 на 100 от гласоподавателите, спрямо 11.5 преди пет години.
Наблюдателите в Словакия предсказват изборна интензивност от към 20 на 100. Макар и ниска, тя е по-висока от 13-те на 100 през 2014 година.
Избирателната интензивност на евроизборите в Словакия е била най-ниската в Европейски Съюз от присъединението ѝ към блока през 2004 година
Към 9.30 ч. по Гринуич изборната интензивност измежду 3.8-те милиона хърватски гласоподаватели беше 9.9 на 100. Това е с към 2 на 100 повече от интензивността по същото време през 2014 година.
В Словения изборната интензивност леко се покачва - към 11 часа (9 ч. по Гринуич) е записана интензивност от 8.9 на 100. През 2014 година тя беше 8.3 на 100.
Към 13 ч. локално време (10 ч. по Гринуич) изборната интензивност в Румъния беше 19.7 на 100, съпоставени с едвам 12.4 на 100 през 2014 година. В страната се създава и референдум за промени на правосъдната система.
Изчисленията на организацията демонстрират, че изборната интензивност все още е 24,9% и е по-ниска е отпреди пет години. По думите му това не шокиращо, само че е по-ниска.
На предните избори са дали своят вот малко над 2 200 000 гласа, а на следващия ден може осъмнем след преброяването от ЦИК с под 2 млн. гласа.
Социологът уточни, че аргументите за това са неналичието на нови политически субекти на сцената, в този момент се явяват празненство, които са се явявали предния път през 2014 година, също така има и три почивни дни, които съответстваха с вота.
"Европейските избори обичайно притеглят минимален интерес, огромна част от хората разсъждават: "Защо да гласоподавам, с цел да пратя 17 индивида на заплата в Брюксел? " Факторите са доста, не можем да откроим единствено един факт като причина за изборната интензивност ", изясни Ганев пред NOVA телевизия. Според него измежду аргументите са неналичието на нови субекти на политическата сцена, свадите от последните 2 година, които са дистанцирали хората от политическия живот, както и съвпадането на вота с дългите почивни дни.
Към 12.00 часа най-ниска е била интензивността в Португалия (11.56%) и Полша (14.39%). Най-висока е била в Литва – 34%. Интересно е, че във Франция локалното Министерство на вътрешните работи постоянно пуска данни за интензивността на гласоподавателите. Във Франция към 13,00 часа българско време интензивността е 19,26% при 15,7% в същия час на изборния ден преди пет години и се чака тя да доближи 47 %.
В същото време първите данни за изборната интензивност в Източна Европа демонстрират по-висока изборна интензивност, в сравнение с преди пет години, съобщи ДПА.
В Унгария към 8 часа по Гринуич (10 ч. локално време) бяха дали своят вот 17.2 на 100 от гласоподавателите, спрямо 11.5 преди пет години.
Наблюдателите в Словакия предсказват изборна интензивност от към 20 на 100. Макар и ниска, тя е по-висока от 13-те на 100 през 2014 година.
Избирателната интензивност на евроизборите в Словакия е била най-ниската в Европейски Съюз от присъединението ѝ към блока през 2004 година
Към 9.30 ч. по Гринуич изборната интензивност измежду 3.8-те милиона хърватски гласоподаватели беше 9.9 на 100. Това е с към 2 на 100 повече от интензивността по същото време през 2014 година.
В Словения изборната интензивност леко се покачва - към 11 часа (9 ч. по Гринуич) е записана интензивност от 8.9 на 100. През 2014 година тя беше 8.3 на 100.
Към 13 ч. локално време (10 ч. по Гринуич) изборната интензивност в Румъния беше 19.7 на 100, съпоставени с едвам 12.4 на 100 през 2014 година. В страната се създава и референдум за промени на правосъдната система.
Източник: banker.bg
КОМЕНТАРИ