Изборите показаха - избирателят на БСП е жив, но не

Изборите демонстрираха - гласоподавателят на Българска социалистическа партия е жив, само че не гласоподава за нас, декларира пред Националния съвет на Българска социалистическа партия Румен Овчаров, някогашен водач на БСП-София и някогашен министър на енергетиката и стопанската система. В извънредно остро изявление той призовава персонално някогашния зам.-председател на парламентарната група на левицата Кирил Добрев и настоящия ръководител на БСП-София Иван Таков: " дръпнете си малко клиентелата, дръпнете я, малко я дръпнете встрани. "

Пред членовете на пленума Овчаров прави разбор на предварителните парламентарни избори, на които Българска социалистическа партия получи 3,017% и за пръв път след 1989 година остана отвън Народното събрание. Лидерът на Българска социалистическа партия Крум Зарков изиска доверие от членовете на Националния съвет поради този резултат. На пленума в събота (25 април), той го получи.

В изявлението си Овчаров декларира още:

" И предишния път приказвах – добре, по какъв начин стана по този начин, че ние влязохме в това държавно управление?

Това естествено събитие ли беше?

Тунгуски астероид ли падна тук и ние сме сюрпризирани? Кой ни вкара там? Кой оферираше решенията? Кой ги гласуваше? Не чакам някой да си къса ризата. Но направете крачка обратно, дръпнете се. Вашите физиономии към новия ръководител доведоха до този резултат. Хората одобриха това като лицемерие, като двуличие. И той е прав. Дайте му опция да избави и себе си, и партията! "

Според него преди изборите " някои си бяха повярвали, че към този момент са влезнали в Народното събрание, че ние ще създадем коалиция с Радев. Някои се виждаха и министри! "

В разбора на резултатите Овчаров обрисува позитивните и негативните страни.

Според него " свърши времето на синьо соросоидно евроатлантическата псевдомъгла, с която 30 % управляваха България, сякаш насочени в Европа, а в действителност насочени към личното си замогване. "

Овчаров обаче акцентира: " Лошата вест е, че Българска социалистическа партия беше еднопосочно разчетена на тези избори като част от тази мъгла и част от тази корупция и от това ръководство. Хората по този начин гласоподаваха за нас. "

Ето и цялостния текст на изявлението на Румен Овчаров пред пленума:

Председателят е прав, че при Българска социалистическа партия казусът не е от през вчерашния ден, че постъпателното придвижване надолу си продължава десетилетия. Но ми се коства, че решенията, които предлага, и методът, по който ги предлага, не напълно подхождат на същинското състояние на нещата.

Ние сме, в случай че би трябвало, да го кажа, в квантово ново ниво на положение на Българска социалистическа партия или цифрово – знаете двоичния код, нула и единица, новото квантово равнище е нула. И тук придвижванията изискват нагоре и изискват много по-сериозни и много по-истински ограничения, и най-малко по-ясно обрисуване на аргументите, които са ни довели дотук.

Няма да разясня това, което сподели ръководителят, желая обаче да разясня резултатите от изборите.

Аз съм извънредно удовлетворен от този резултат. За пръв път от 10 години насам болшинството от българските жители имат своето посланичество във властта. Свърши времето на синьо соросоидно евроатлантическата псевдомъгла, с която 30 % управляваха България, сякаш насочени в Европа, а в действителност насочени към личното си замогване и, по какъв начин да кажа, добре прикритата и обезпечена от правосъдната система корупция. Много се надявам, че на този стадий с тези неща сме свършили. И дотук с положителната вест.

Лошата вест е, че Българска социалистическа партия беше еднопосочно разчетена на тези избори като част от тази мъгла и част от тази корупция и от това ръководство. Хората по този начин гласоподаваха за нас.

Втората ми констатация, по повод към този момент на самата партия. Пак ще стартира с положителното. Българска социалистическа партия се оказа или България се оказа единствената посткомунистическа или социалистическа страна, в която тогава, когато си потегли някогашната комунистическа партия, на нейно място се явява някаква партия, която е обвързвана с лявото. Защото на Румен Радев партията, каквото и да си приказваме, половината там са наши членове, пък и останалите, в случай че не половината, то може би към 60-70% са някогашни наши. Тоест това е добър знак, т.е. запасът на Българска социалистическа партия е жив, гласоподавателят е здрав и гласоподава, само че не гласоподава за нас.

И тук е неприятната вест – българският гласоподавател, левият гласоподавател, не одобри модела на действие на Българската социалистическа партия като клиентелистка партия, като партия, обслужваща непознати ползи или ползи на част от личното си управление. И този знак го даде извънредно изрично – 90 000 гласа.

Не зложелателствам, само че единствено преди един месец и половина Ви споделих, че тъкмо по този начин ще се случи по метода, по който го вършим. И Ви приказвах тук за това, че листи, водени от избрани фигури, няма да ги споделям в този момент, с цел да не им върша реклама, са неизбираеми. Че щабове, водени от избрани фигури, са обречени. Че партия с водач по обществени политики, които виждаме всеки ден в Столичния общински съвет, са обречени.

Е, в този момент го видяхме. И тук има отговорност към този момент и нашият нов ръководител, тъй като и него го предизвестих: бездна на троен скок не се прескача. Той се опита да го направи, носейки на гърба си целия този товар на клиентелата. Е, в този момент сме към този момент на дъното и ни следва дълъг и тежък развой на нанагорнище. Не знам дали изобщо ще можем да го създадем.

Проблемът ни не са клубовете или постройката на " Позитано ". И „ Прогресивна България “, и " Продължаваме промяната ", и Симеон Сакскобургготски, и Бойко Борисов пристигнаха на власт и завоюваха изборите без клубове.

Не са ни проблем и настояванията на оставки от Борислав Гуцанов и Атанас Зафиров. Точно техните претенции са доказателство за наглостта, безочието, всепозволеността, които си позволяваха тези ръководещи от това държавно управление.

Проблемът е различен. Проблемът стои в тази зала. Той се крие в тези хора, които през днешния ден безмълвно ще гласоподават доверие на този ръководител.

Ще гласоподават това доверие, тъй като си мислят, че по този метод ще запазят себе си и партията за себе си. Ето този е въпросът, който ние би трябвало да решим. Когато го споделям, не споделям, че би трябвало да се разделяме с тях, т.е. ние би трябвало да се разделяме, само че че не би трябвало да изключваме никого.

И предишния път приказвах – добре, по какъв начин стана по този начин, че ние влязохме в това държавно управление?

Това естествено събитие ли беше?

Тунгуски астероид ли падна тук и ние сме сюрпризирани? Кой ни вкара там? Кой оферираше решенията? Кой ги гласуваше? Не чакам някой да си къса ризата. Но направете крачка обратно, дръпнете се. Вашите физиономии към новия ръководител доведоха до този резултат. Хората одобриха това като лицемерие, като двуличие. И той е прав. Дайте му опция да избави и себе си, и партията!

Знам, че няма да го извършите, само че се обръщам към Киро и към Иван Таков – дръпнете си малко клиентелата, дръпнете я, малко я дръпнете встрани. Защото някои от тях си бяха повярвали, че към този момент са влезнали в Народното събрание, че ние ще създадем коалиция с Радев. Някои се виждаха и министри!

Вижте, уважаеми другарки и приятели, една политическа мощ може да има триумф единствено при две условия. Първото е концепцията, която сплотява хората. Неслучайно Виктор Юго е споделил: „ Няма войска, която да победи концепция, на която й е пристигнало времето. “ И втората – хората, които водят тази концепция и притеглят хората към нея. Деветдесетте хиляди гласа за Българска социалистическа партия демонстрираха, че не са тези хората, които би трябвало да поведат Българска социалистическа партия оттук насетне, не са тези физиономии. Не помогнаха нито отричанията на Драго Стойнев и на Кирил Добрев, нито думите на Наско и на Габриел „ в никакъв случай повече с този, в никакъв случай повече с оня “. Не оказа помощ апропо и ентусиазмът на Крум. Хората го одобриха като двуличие.

Не знам още какво да Ви кажа.

Затова, другарю Председател, ти имаш три разновидността.
Първият е най-простият – хвърляй кърпата, слагай кепенците на " Позитано " и който желае - да се оправят.

Вторият, по-унизителен – отиваш в президентството или в офиса на „ Прогресивна България “: „ Ние сме дружно, дайте да се обединим и дружно ще управляваме нататък. “ Ще сложите едно „ социалисти “, примерно „ Прогресивна България – социалисти “.

Третият вид е: бори се, бори се за партията, бори се за себе си! За да се бориш за партията и за себе си, има едно значимо изискване – избери хората, които са към теб.

Ти добре лансираш концепцията за обединяването, за всичките крилца, всичките перца, всички да имат представители, както беше споделил Мао Дзе Дун ”да разцъфнат хиляди цветя ”! Хиляди цветя.

Сред тези цветя ги няма имената и ги няма хората, тъкмо тези, които цяла година ей тук, в таза зала, и в Народното събрание отстояваха тезите, които ти в този момент лансираш.

Няма го Иван Петков. Че него Кирил Добрев и Драго Стойнев го глобиха 7000 лв. по тази причина, че гласоподава не както му заповядва Делян! А Вие го изхвърлихте от листите.

Сега, не му знам случая на Раличков тъкмо какъв е, само че и той беше един от дребното хора, които тук, в тази зала бяха срещу тази сглобка. Ние го изхвърлихме и него. И желаеме хората да повярват, че ние се борим със задкулисието, паралелната страна и т. н.!

Ти си френски ученик и знаеш кой е Балзак, и знаеш какво е това шагренова кожа и по какъв мотив. За твое страдание историческото, политическото време се движи с друга скорост, друга от тази на астрономическото. Твоята шагренова кожа през този месец и половина понижа, освен това понижа доста.

Когато ти споделям бори се, го споделям с цялостното схващане, че сега няма кой различен тук, в тази зала, да го направи. И по тази причина разгадавам на теб. Но се опасявам, че този план, за който ти приказваш, който обсъждахме с теб в понеделник, ще бъде по същия метод злепоставен и неприет от левите гласоподаватели, както не бе признат, по този начин да се каже, и опита за възобновяване на Българска социалистическа партия на тези избори. Ще компрометираме и него, в случай че го правиш още веднъж със същите хора. Те са към този момент компрометирани, дръпни ги встрани!

Казваме, че би трябвало да се сплотяваме. Имаше един класик на социалистическата гражданска война, който беше споделил: „ Преди да се обединим, би трябвало да се поразделим. “ Като споделям да се разделим, не споделям да се изключваме. Знаете доста добре, аз съм бил постоянно срещу изключванията. Не съм дал своя вот нито за изключването на Кирил Добрев, нито на Георги Гергов, нито на Георги Първанов и групата от АБВ. Но някой би трябвало въпреки всичко да създадат крачките обратно. Малко понякога би трябвало да имаме възприятие за отговорност, за виновност, до каква степен сте докарали освен себе си, партията ни и изобщо левицата.

Страхувамсе, че другояче ще влезем в скептичен вид на развтие.

Имаше едно време един шведски театрален филм „ Тя танцува единствено едно лято “. Това за ръководителя.

А пък за нас ще се отнася онази приказка от Евангелието на Матей, която Благовест Сендов на едно от последните съвещания на последното, социалистическо, Народно заседание, сподели: „ Съгрешихме всички, заедно непотребни станахме. “

И с цел да не приключваме в толкоз песимистична вълна, ще Ви кажа още една мъдрост на Свети Франциск от Асизи, там е заровена и българската кралица. Той споделя по този начин: „ Днес да създадем вероятното, на следващия ден нужното и внезапно ще се окаже, че сме постигнали невъзможното. “

Ние сме в тази обстановка и от теб, другарю ръководител, зависи кой път и накъде ще избереш.

Благодаря Ви за вниманието. Успех!