Изборите обикновено са само първата крачка. Но ако не я

Изборите нормално са единствено първата крачка. Но в случай че не я създадем, по какъв начин след това да чакаме, че нещо ще се промени? Така стартира днешният извънреден коментар на водещия на „ 120 минути “ Светослав Иванов. Той обвързва предстоящото у нас събитие със ставащото в Близкия изток, прави отпратка към предишното и подчертава върху голямата значимост на изборната интензивност.

Ето целият извънреден коментар на Светослав Иванов, без редакторска интервенция:

Изборите нормално са единствено първата крачка.

Но в случай че не я създадем, по какъв начин след това да чакаме, че нещо ще се промени?
Ако не участваме, по какъв начин да имаме искания – изключително в среда на ниско доверие и възходяща потребност от отговорност за това, което се случва в България?

Ако не гласуваме, по какъв начин желаеме да няма корупция, клиентелизъм, нова номенклатура?
Как желаеме европейските средства да се усвояват вярно и бързо, а бюджетните – да се ръководят по транспарантен и ефикасен метод?

През 1920 година Александър Стамболийски печели изборите в България в миг на дълбока рецесия след войната.

Тогава се появява фигурата на „ националния трибун “ – човек, който твърди, че приказва от името на всички. Днес никой не може да приказва от името на всички.

Особено в свят на разделяне, в който виждаме България по друг метод и постоянно имаме противоположни показа за пътя напред. Но има и тематики, които ни сплотяват – да вземем за пример потребността от усмиряване на обществото посредством същински ограничения за битка с корупцията, с цел да заживеем най-сетне с чувството за правдивост. Много от нас са обезпокоени от войните към нас, икономическите и обществените последствия, както и от проблемите в опазването на здравето.

Докато тук предизборната акция се разпростира, към нас светът ври и кипи. Ако войната в Персийския залив продължи да ескалира по този метод, ще имаме фрапантно по-скъпи горива, което ще увеличи цените на всичко – от превоза до храната. Това ще засегне стопанската система, работните места и упованията ни за първата година в еврозоната. Да, това към този момент идва към нас.

Изборите нормално са единствено първата крачка.

И постоянно ги назоваваме „ най-демократичният инструмент “. Но за какво тогава има избори и в най-недемократичните страни? Избори в Северна Корея. Избори за световна власт в Иран. Избори в Русия. Избори в Туркменистан, Мианмар, Афганистан и Беларус. И постоянно – присъединяване е огромно, изборната интензивност по предписание е над 90%. Това пък става причина някои от тези страни в предишното да се назовават „ национални “ или „ народнодемократични републики “, тъй като все някой приказва и работи от името на „ народа “.

В същински демократичните общества изборите са онази стъпка, която дава опция по-късно да упражним същинските си права като жители.

„ Защо казвате това? Защо постъпихте по този метод? “ – това са двата въпроса, които съгласно Юрген Хабермас поддържат демокрацията жива. Първият е обвързван с отговорността, а вторият – с отчетността. Без изборите като първа крачка имаме ли право на въпрос?

Хабермас умря тази седмица на 96-годишна възраст. За мнозина той беше най-известният жив мъдрец в света, назоваха го и „ последният европеец “. Той вярваше, че посредством разговор може да бъде преодоляно всяко разделяне и че жителите са задоволително рационални, с цел да припознаят и в непознатите причини нещо близо до сърцето им – и да трансформират мнението си, с цел да се роди обща посока.

Може би в днешния бърз и безсрамен свят това към този момент наподобява съвсем невероятно – даже леко наивно.

Свят на съмнение и сринати престижи. Свят на грубост и право на мощния.

Кои сме? Какво желаеме? Как ще го реализираме? Пред нас има толкоз доста въпроси. Изборите не са край, а единствено началото на отговорността. Те са първата крачка. Да я създадем. На 19 април.

Източник – bTV