Въпросът за промяна на Изборния кодекс отново е на масата на преговорите, като все по-сериозно се обсъжда въвеждането на смесена избирателна система с мажоритарен елемент. Този дебат, който периодично се появява в българския политически живот, този път е подхранван от аргументи за засилване на пряката връзка между избиратели и депутати и за преодоляване на партийно-номенклатурния модел.
Предложението за смесена система, при която част от депутатите се избират мажоритарно, а друга – пропорционално, среща както силна подкрепа, така и остра критика. Поддръжниците твърдят, че това ще направи парламента по-отговорен пред гражданите и ще намали броя на политическите партии, които влизат в Народното събрание, осигурявайки по-стабилни управления. "Време е да дадем на хората правото да избират конкретни личности, а не само партийни листи," коментира депутат от управляващото мнозинство.
Опонентите на промяната обаче предупреждават, че въвеждането на мажоритарен елемент в настоящата политическа обстановка може да доведе до неравнопоставеност и да облагодетелства големите партии и купуването на гласове в по-малките райони. Според тях, смесената система може да наруши принципа на пропорционално представителство и да доведе до изкривяване на вота.
Политолози анализират, че този ход е насочен към предстоящите парламентарни избори и е опит за промяна на политическата конфигурация. В момента се обсъждат различни варианти на смесената система, включително модел, при който половината депутати се избират мажоритарно.
Предстоят експертни дискусии и обществени обсъждания, но натискът за бърза промяна е осезаем. Решението за въвеждане на мажоритарен елемент е изключително важно, тъй като то може да промени завинаги начина, по който се формира българският парламент, и да има дългосрочни последици за политическия пентхаус на страната.
