Изборен член на ВСС не може да е лице, което в рамките на предходния мандат на изборните членове е било председател на ВКС, ВАС или главен прокурор, прие правната комисия
Изборен член на Висшия правосъден съвет (ВСС) не може да e лице, което в границите на предходния мандат на изборните членове на Висш съдебен съвет е било ръководител на Върховния касационен съд, ръководител на Върховния административен съд или основен прокурор, гласоподава правната комисия с промени на второ четене в Закона за правосъдната власт.
Комисията одобри също избирателен член на Висш съдебен съвет да не може и да е лице, което през последните две години е било несъмнено да извършва функционалностите ръководител на Върховен административен съд, Върховен касационен съд или основен прокурор за повече от шест месеца без значение дали има спиране на функционалностите.
Идеята е да се предотврати централизация на власт в кадровия орган, изясни Димитър Петров от „ Прогресивна България “.
Мнозинството не одобри един от членовете на Висш съдебен съвет, предавани от парламентарната квота, който взе участие в Съдийската гилдия, да се избира по предложение на Общото заседание на юристите от страната. Не бе утвърдено и предлагането един от членовете на Висш съдебен съвет, който взе участие в съдийската гилдия, да се избира по предложение на Съюза на юристите в България. Отхвърлен бе и текстът един от членовете на Висш съдебен съвет, който взе участие в прокурорската гилдия, да се избира по общо предложение на Академичния съвет на Софийския университет. Както и един от членовете на Висшия правосъден съвет от квотата на Народно събрание, който взе участие в прокурорската гилдия, да се избира по предложение на Българската академия на науките.
Мнозинството отхвърли предлагането на „ Демократична България “ Висш съдебен съвет да работи на сесии, а не непрестанно. В момента той е непрекъснато настоящ орган. Демократична България плануват също изборните членове на Висш съдебен съвет да резервират статута си на съдии, прокурори или следователи.
Министърът на правораздаването Николай Найденов разяснява, че актуалните оферти са свързани с застраховане на закъснелите избори на членове на Висш съдебен съвет и Инспектората. Дали Съветът да е непрекъснато настоящ орган или не - не може да се реши сред двете четения, изисква по-сериозен спор, счита той. Прекалено доста се вглеждаме в неща, които са предмет на по-нататъшна смяна и по-задълбочен разбор, акцентира министърът.
Велислав Величков от „ Продължаваме промяната “ счита, че не би трябвало спечелилият на парламентарни избори да получава максимален брой от парламентарната квота във Висш съдебен съвет, с цел да не се придвижва политиката там. Затова е добре да имаме мненията и предложенията на най-влиятелните правни организации като Съюза на юристите, представители на трите университета с най-голям рейтинг, добави той.
Не сме срещу публичната квота, в този момент обаче не е времето, съобщи Димитър Петров от „ Прогресивна България “. Политическата отговорност е в това да е ясно кои народни представители са предложили съответните членове на Висш съдебен съвет.
В началото на съвещанието Петър Петров от „ Възраждане " сподели, че не е добра законодателна процедура сред двете четения да се внасят промени, настрана от първичната концепция, които визират напълно други аспекти на правосъдната власт от първичните.
Надежда Йорданова от „ Демократична България “ разяснява, че би трябвало да се решат два съществени казуса, които са незабавни – да се ограничи опцията на Висш съдебен съвет с изминал мандат да извършват част от функционалностите си, въпреки това – да се обезпечи избор на нов основен прокурор. Според Демократична България е значимо да бъде отворен изборът за членове на Висш съдебен съвет като се даде опция за номинации от необятен кръг публични организации.
Стою Стоев от „ Продължаваме промяната “ означи, че главната концепция е да се усъвършенства на законово равнище процедурата за избор на Висш съдебен съвет и Инспектората към него.
На дебата участват и и.ф. основен прокурор Ваня Стефанова, представители на правосъдната власт, на апелативните съдилища, на неправителствени организации, юридически организации у нас.
Комисията одобри също избирателен член на Висш съдебен съвет да не може и да е лице, което през последните две години е било несъмнено да извършва функционалностите ръководител на Върховен административен съд, Върховен касационен съд или основен прокурор за повече от шест месеца без значение дали има спиране на функционалностите.
Идеята е да се предотврати централизация на власт в кадровия орган, изясни Димитър Петров от „ Прогресивна България “.
Мнозинството не одобри един от членовете на Висш съдебен съвет, предавани от парламентарната квота, който взе участие в Съдийската гилдия, да се избира по предложение на Общото заседание на юристите от страната. Не бе утвърдено и предлагането един от членовете на Висш съдебен съвет, който взе участие в съдийската гилдия, да се избира по предложение на Съюза на юристите в България. Отхвърлен бе и текстът един от членовете на Висш съдебен съвет, който взе участие в прокурорската гилдия, да се избира по общо предложение на Академичния съвет на Софийския университет. Както и един от членовете на Висшия правосъден съвет от квотата на Народно събрание, който взе участие в прокурорската гилдия, да се избира по предложение на Българската академия на науките.
Мнозинството отхвърли предлагането на „ Демократична България “ Висш съдебен съвет да работи на сесии, а не непрестанно. В момента той е непрекъснато настоящ орган. Демократична България плануват също изборните членове на Висш съдебен съвет да резервират статута си на съдии, прокурори или следователи.
Министърът на правораздаването Николай Найденов разяснява, че актуалните оферти са свързани с застраховане на закъснелите избори на членове на Висш съдебен съвет и Инспектората. Дали Съветът да е непрекъснато настоящ орган или не - не може да се реши сред двете четения, изисква по-сериозен спор, счита той. Прекалено доста се вглеждаме в неща, които са предмет на по-нататъшна смяна и по-задълбочен разбор, акцентира министърът.
Велислав Величков от „ Продължаваме промяната “ счита, че не би трябвало спечелилият на парламентарни избори да получава максимален брой от парламентарната квота във Висш съдебен съвет, с цел да не се придвижва политиката там. Затова е добре да имаме мненията и предложенията на най-влиятелните правни организации като Съюза на юристите, представители на трите университета с най-голям рейтинг, добави той.
Не сме срещу публичната квота, в този момент обаче не е времето, съобщи Димитър Петров от „ Прогресивна България “. Политическата отговорност е в това да е ясно кои народни представители са предложили съответните членове на Висш съдебен съвет.
В началото на съвещанието Петър Петров от „ Възраждане " сподели, че не е добра законодателна процедура сред двете четения да се внасят промени, настрана от първичната концепция, които визират напълно други аспекти на правосъдната власт от първичните.
Надежда Йорданова от „ Демократична България “ разяснява, че би трябвало да се решат два съществени казуса, които са незабавни – да се ограничи опцията на Висш съдебен съвет с изминал мандат да извършват част от функционалностите си, въпреки това – да се обезпечи избор на нов основен прокурор. Според Демократична България е значимо да бъде отворен изборът за членове на Висш съдебен съвет като се даде опция за номинации от необятен кръг публични организации.
Стою Стоев от „ Продължаваме промяната “ означи, че главната концепция е да се усъвършенства на законово равнище процедурата за избор на Висш съдебен съвет и Инспектората към него.
На дебата участват и и.ф. основен прокурор Ваня Стефанова, представители на правосъдната власт, на апелативните съдилища, на неправителствени организации, юридически организации у нас.
Източник: bta.bg
КОМЕНТАРИ