Два дизайна се съревновават кой да бъде бъдещият космически телескоп на НАСА
Изборът ще бъде изработен след повече от две години, а задачата ще бъде изстреляна през 2032 година
НАСА счита да започва нова серия от научни задачи в космоса, наречена " Probe " (Проучвателен). Проектът е във етапа си на избор на дизайн, а два екипа се надпреварват в това да основат бъдещия галактически телескоп на организацията.
PRIMA, или Проучвателна инфрачервена задача за астрофизика, ще изследва Вселената в най-дългите инфрачервени дължини на вълните, запълвайки празнината сред това, което Космическият телескоп " Джеймс Уеб " (JWST) може да види в близкия и междинния инфрачервен набор, и наблюденията на радиотелескопите.
На 8 ноември интернационалният екип на PRIMA — управителен от Джейсън Глен от Центъра за галактически полети " Годард " на НАСА и включващ откриватели от Съединени американски щати и Европа — се събра в Лабораторията за реактивни мотори в Калифорния, с цел да даде старт на проектантските проучвания.
Мисията PRIMA се конкурира с AXIS, или Усъвършенствания рентгенов художествен сателит.
Ръководена от Крис Рейнолдс от Университета на Мериленд, AXIS ще бъде проектирана да изучава черни дупки в далечни галактики от ранната Вселена, открити от JWST, както и да изследва по какъв начин дейните черни дупки и експлоадиранията на свръхнови въздействат на близките галактики. Освен това AXIS ще следи " транзиенти " - неочаквани експлоадирания на рентгенова светлина, които могат да бъдат резултат от експлодиращи звезди, гама-лъчеви прояви, катаклизми в магнитни неутронни звезди или спорадично усвояване на материя от черни дупки.
И двата екипа имат срок до 2026 година, с цел да потвърдят цената на своите планове, като всеки от тях е получил по 5 милиона $ за тази цел. Избраната задача ще бъде изстреляна през 2032 година
PRIMA се поддържа от Института " Макс Планк " за астрономия в Хайделберг, Германия, където откривателите ще изградят основни съставни елементи за задачата, в това число два високо-прецизни, интензивно ръководени огледала за ориентиране на лъча. Те могат да насочват светлината, постъпваща в телескопа и отразена от неговото алуминиево огледало с диаметър 1.8 метра, към датчиците на двата инструмента на PRIMA, предоставяйки висококачествени изображения на всяка част от небето в полезрението на телескопа.
Тъй като далечното инфрачервено излъчване елементарно се замъглява от топлината, предавана от самия телескоп, PRIMA би трябвало да бъде криогенно охлаждан до -269 градуса Целзий, което е единствено на четири градуса над безспорната нула.
Това обаче дава преимущество - инструментите могат да употребяват свръхпроводящи датчици, наречени детектори на кинетична индукция (KIDs), които регистрират самостоятелни фотони и тъкмо записват тяхната сила и време на идване.
С оглед на евентуалното пенсиониране на рентгеновата обсерватория " Чандра ", AXIS би била подобаваща задача за запълване на празнината, в случай че " Чандра " бъде спряна.
AXIS ще работи взаимно с JWST, с цел да изследва черни дупки, съществували преди повече от 13 милиарда години. От друга страна, PRIMA ще обгръща дължини на вълните, които сега не са изследвани - далечната инфрачервена астрономия може да се прави единствено в космоса, защото топлината на Земята засенчва тези наблюдения - и също ще работи дружно с JWST, с цел да изследва звездо- и планетообразуващи райони във Вселената.
Която и задача да бъде определена, тя ще извърши скъпа работа и ще разкрие нови секрети за Вселената.
НАСА счита да започва нова серия от научни задачи в космоса, наречена " Probe " (Проучвателен). Проектът е във етапа си на избор на дизайн, а два екипа се надпреварват в това да основат бъдещия галактически телескоп на организацията.
PRIMA, или Проучвателна инфрачервена задача за астрофизика, ще изследва Вселената в най-дългите инфрачервени дължини на вълните, запълвайки празнината сред това, което Космическият телескоп " Джеймс Уеб " (JWST) може да види в близкия и междинния инфрачервен набор, и наблюденията на радиотелескопите.
На 8 ноември интернационалният екип на PRIMA — управителен от Джейсън Глен от Центъра за галактически полети " Годард " на НАСА и включващ откриватели от Съединени американски щати и Европа — се събра в Лабораторията за реактивни мотори в Калифорния, с цел да даде старт на проектантските проучвания.
Мисията PRIMA се конкурира с AXIS, или Усъвършенствания рентгенов художествен сателит.
Ръководена от Крис Рейнолдс от Университета на Мериленд, AXIS ще бъде проектирана да изучава черни дупки в далечни галактики от ранната Вселена, открити от JWST, както и да изследва по какъв начин дейните черни дупки и експлоадиранията на свръхнови въздействат на близките галактики. Освен това AXIS ще следи " транзиенти " - неочаквани експлоадирания на рентгенова светлина, които могат да бъдат резултат от експлодиращи звезди, гама-лъчеви прояви, катаклизми в магнитни неутронни звезди или спорадично усвояване на материя от черни дупки.
И двата екипа имат срок до 2026 година, с цел да потвърдят цената на своите планове, като всеки от тях е получил по 5 милиона $ за тази цел. Избраната задача ще бъде изстреляна през 2032 година
PRIMA се поддържа от Института " Макс Планк " за астрономия в Хайделберг, Германия, където откривателите ще изградят основни съставни елементи за задачата, в това число два високо-прецизни, интензивно ръководени огледала за ориентиране на лъча. Те могат да насочват светлината, постъпваща в телескопа и отразена от неговото алуминиево огледало с диаметър 1.8 метра, към датчиците на двата инструмента на PRIMA, предоставяйки висококачествени изображения на всяка част от небето в полезрението на телескопа.
Тъй като далечното инфрачервено излъчване елементарно се замъглява от топлината, предавана от самия телескоп, PRIMA би трябвало да бъде криогенно охлаждан до -269 градуса Целзий, което е единствено на четири градуса над безспорната нула.
Това обаче дава преимущество - инструментите могат да употребяват свръхпроводящи датчици, наречени детектори на кинетична индукция (KIDs), които регистрират самостоятелни фотони и тъкмо записват тяхната сила и време на идване.
С оглед на евентуалното пенсиониране на рентгеновата обсерватория " Чандра ", AXIS би била подобаваща задача за запълване на празнината, в случай че " Чандра " бъде спряна.
AXIS ще работи взаимно с JWST, с цел да изследва черни дупки, съществували преди повече от 13 милиарда години. От друга страна, PRIMA ще обгръща дължини на вълните, които сега не са изследвани - далечната инфрачервена астрономия може да се прави единствено в космоса, защото топлината на Земята засенчва тези наблюдения - и също ще работи дружно с JWST, с цел да изследва звездо- и планетообразуващи райони във Вселената.
Която и задача да бъде определена, тя ще извърши скъпа работа и ще разкрие нови секрети за Вселената.
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ