„Икономист“ провижда нова разделителна стена в света
Изборът на Тръмп ще промени играта на всички места – това е главното обръщение в обичайна планирана корица на списанието за 2025 година
Близо месец след излизането ѝ, обичайна корица на сп. „ Икономист “, с която то се пробва да планува света през настъпващата година, сплоти тези, които умеят да я четат, към едно – медията вижда нова разграничителна стена на планетата. Не е ясно посочено кого тъкмо ще разделя, само че тя минава зад тила на всички фигури, изобразени там. А централна измежду тях е Доналд Тръмп.
Изводът би трябвало да е – Тръмп ще построи нова Берлинска стена. Списанието се пробва да показа фрагментиран свят, където елитите се подменят, а съюзите се разпадат. Валутите се борят за владичество, до момента в който пазарите се люлеят от неустановеност. Изкуственият разсъдък продължава да гълтам всичко наред, което е по едно и също време заричане и опасност. Но това няма да е „ Икономист “, знак на либерал-глобалистката публицистика, в случай че не вижда в консервативните сили единствено мрак.
По тази причина годината, в която Тръмп се завръща, за медията е точката на изкривяване – планетата е застрашена от световното стопляне и от други естествени сили. Едновременно на корицата виждаме и юмруци, което най-вероятно са екоактивистите, борещи се за избавление на света. Мозайка от безпорядък и промяна – това е 2025 година, която наместо резистентност и зелени сили, ще ни предложи главно Тръмп и неговите ужасни визии - по този начин считат в „ Икономист “.
Макар мнозина по инерция да свързват списанието с семейството Ротшилд, в действителност тя държи едвам към 21% от собствеността му. Мажоритарният дял – 48%, принадлежи на италианската фамилия Аниели, чиито фабрики създават колите „ Фиат “. Но това не трансформира идеологическата картина, тъй като и Аниели са от листата на Давос, където участват имената на общоизвестни застаряващи милиардери либерал- глобалисти.
Освен графична главоблъсканица, над която всяка година се мъчат хиляди хора по света, „ Икономист “ цялостни съответния си знаков брой и с подпомагащи публикации. Те извънредно доста улесняват разгадаването на корицата му.
Тази година текстовете могат да се сведат до няколко фрази: Доналд Тръмп ще сътвори последна неустановеност в света на фона на възхода на изкуствения интелект; Тръмп ще се употребява от повече власт, в сравнение с през първия си мандат, тъй като си е научил урока; Европа навлиза в комплициран и рисков крах. И въпреки всичко водещ за „ Икономист “ е напредъкът на изкуствения разсъдък. Той стои до главата на китайския деспот Си Дзин-пин, под пробитата изборна урна, сред земното кълбо и изтичащия песъчлив часовник. Апокалиптични картини списанието е разгласило и в предишното. Този път обаче черните краски са извънредно доста.
Изводът е, че в свят, където най-голямата мощ Америка, наместо да управлява планетата, си е избрала толкоз ненавиждан от нас изолационистки водач, няма метод изкуственият разсъдък да не плъзне на всички места, разраствайки се като Инголщат – чудовището на Франкенщайн. Контекстът, в който изкуственият разсъдък е подложен тук и там, подсказва, че упованията са той да обхване и генетиката, като това евентуално ще е единствено следващо ходило от експанзията му. Мнозина се питат какво прави на корицата планетата Сатурн. Сложена е най-отгоре. Най-простият отговор е астрономичен.
Веднъж на 29 години пръстените на това небесно тяло стават невидими от Земята. Това е оптична заблуда, която се дължи на ъгъла, под който попадат при избран стадий от орбитата на планетата. Ще се случи още веднъж сред март и ноември 2025 година. Но има по-интересно пояснение. В астрологията Сатурн символизира реда, строгите порядки, диктатурата, рестриктивните мерки на свободите.
И в действителност това е повода да го виждаме на челно място в „ Икономист “. В разбиранията на либерал-глобалистите няма по какъв начин Тръмп да се възкачва, а свободата да не понижава. Важно е обаче къде се чертаят границите на тази независимост. За либерал- глобализма тя обгръща най-много всеобщата и насилствена миграция на Азия и Африка в Европа, промяната на пола още при дечицата, раздробяването на обществата на дребни общности, които се издигат в фетиш, с цел да се обезсмисли страната.
Тоест всичко това, поради което американците гласоподаваха точно за Тръмп. Урсула фон дер Лайен може и да е щастлива с новия си мандат в Европейски Съюз, само че „ Икономист “ я е комбинирал с пробита изборна урна. Това са дупките, през които на власт в европейските страни една по една ще идват несистемни партии, чиито водачи не са добре пристигнали в Давос. Няма по-голям смут за застаряващите милиардери, сбиращи се в швейцарския курорт (и за обслужващите ги медии), от това да виждат във значимите им столици управленци, които персонално те не са спуснали. Путин и Зеленски на пръв взор са сложени на една повърхност.
Но в действителност съветският водач е с няколко милиметра по-нависоко. След като месеци наред отказваха да оказват помощ на Украйна, а в този момент го вършат на правилото „ на час по лъжичка “, сега либерал-глобалистите и медиите им ежедневно повтарят, че Киев отслабва, а Русия се ускорява и печели войната. Но не би трябвало да забравяме, че в първите ѝ дни основните западни столици бяха отписали Украйна – в случай че не тъкмо три дни, не и даваха повече от няколко седмици, преди да падне. Техните прогнози, а от там и тези на „ Икономист “ са кабинетни и отразяват мечтаното, а не действителноста.
Впрочем корицата изобщо не загатва, че войната ще стопира. Докато сигналите, които идват и от Москва, и от Киев, макар моментната ескалация, са за секрети договаряния и скорошно помирение. Джейн Остин най-отдолу пък участва не просто поради 250-те години от рождението ѝ, които се навършват през 2025. Нейните романи преглеждат класовите разлики и ролята на дамата в общество, което даже не я е считало въобще за човек.
Намекът в този момент е, че Тръмп ще наруши всички женски права като ограничи абортите – нещо, което Джейн Остин през днешния ден би осъдила най-категорично. Червеният цвят, който окъпва графиката, би следвало да подсказва, че за публицистите от „ Икономист “ с Тръмп отпред светът ще се остави на световното стопляне да го превземе, наместо да се бори с него. Но най-малко кравите ще си отдъхнат – техният живот не е заплашен, макар, че газовете, които изпускат, оказват помощ на „ климатичната злополука “.
Изобщо корица е низ от подмятания, че светът погива при Тръмп – и заредената на половина батерия на електрическата кола (той ще ограничи съществено тези коли за сметка на бензиновите), и нуклеарните закани (няма по какъв начин при него някой да не пусне атомна бомба), и няколкото стрелки надолу (ще донесе икономическа рецесия и стагнация), и пръстовия отпечатък (ще има тирания и следене).
Но човек не би трябвало да взима прекомерно драговолно кориците на „ Икономист “. Рядко предсказаното от тях се сбъдва. За 2024 да вземем за пример корицата им предвиждаше срутване на международните борси…
Близо месец след излизането ѝ, обичайна корица на сп. „ Икономист “, с която то се пробва да планува света през настъпващата година, сплоти тези, които умеят да я четат, към едно – медията вижда нова разграничителна стена на планетата. Не е ясно посочено кого тъкмо ще разделя, само че тя минава зад тила на всички фигури, изобразени там. А централна измежду тях е Доналд Тръмп.
Изводът би трябвало да е – Тръмп ще построи нова Берлинска стена. Списанието се пробва да показа фрагментиран свят, където елитите се подменят, а съюзите се разпадат. Валутите се борят за владичество, до момента в който пазарите се люлеят от неустановеност. Изкуственият разсъдък продължава да гълтам всичко наред, което е по едно и също време заричане и опасност. Но това няма да е „ Икономист “, знак на либерал-глобалистката публицистика, в случай че не вижда в консервативните сили единствено мрак.
По тази причина годината, в която Тръмп се завръща, за медията е точката на изкривяване – планетата е застрашена от световното стопляне и от други естествени сили. Едновременно на корицата виждаме и юмруци, което най-вероятно са екоактивистите, борещи се за избавление на света. Мозайка от безпорядък и промяна – това е 2025 година, която наместо резистентност и зелени сили, ще ни предложи главно Тръмп и неговите ужасни визии - по този начин считат в „ Икономист “.
Макар мнозина по инерция да свързват списанието с семейството Ротшилд, в действителност тя държи едвам към 21% от собствеността му. Мажоритарният дял – 48%, принадлежи на италианската фамилия Аниели, чиито фабрики създават колите „ Фиат “. Но това не трансформира идеологическата картина, тъй като и Аниели са от листата на Давос, където участват имената на общоизвестни застаряващи милиардери либерал- глобалисти.
Освен графична главоблъсканица, над която всяка година се мъчат хиляди хора по света, „ Икономист “ цялостни съответния си знаков брой и с подпомагащи публикации. Те извънредно доста улесняват разгадаването на корицата му.
Тази година текстовете могат да се сведат до няколко фрази: Доналд Тръмп ще сътвори последна неустановеност в света на фона на възхода на изкуствения интелект; Тръмп ще се употребява от повече власт, в сравнение с през първия си мандат, тъй като си е научил урока; Европа навлиза в комплициран и рисков крах. И въпреки всичко водещ за „ Икономист “ е напредъкът на изкуствения разсъдък. Той стои до главата на китайския деспот Си Дзин-пин, под пробитата изборна урна, сред земното кълбо и изтичащия песъчлив часовник. Апокалиптични картини списанието е разгласило и в предишното. Този път обаче черните краски са извънредно доста.
Изводът е, че в свят, където най-голямата мощ Америка, наместо да управлява планетата, си е избрала толкоз ненавиждан от нас изолационистки водач, няма метод изкуственият разсъдък да не плъзне на всички места, разраствайки се като Инголщат – чудовището на Франкенщайн. Контекстът, в който изкуственият разсъдък е подложен тук и там, подсказва, че упованията са той да обхване и генетиката, като това евентуално ще е единствено следващо ходило от експанзията му. Мнозина се питат какво прави на корицата планетата Сатурн. Сложена е най-отгоре. Най-простият отговор е астрономичен.
Веднъж на 29 години пръстените на това небесно тяло стават невидими от Земята. Това е оптична заблуда, която се дължи на ъгъла, под който попадат при избран стадий от орбитата на планетата. Ще се случи още веднъж сред март и ноември 2025 година. Но има по-интересно пояснение. В астрологията Сатурн символизира реда, строгите порядки, диктатурата, рестриктивните мерки на свободите.
И в действителност това е повода да го виждаме на челно място в „ Икономист “. В разбиранията на либерал-глобалистите няма по какъв начин Тръмп да се възкачва, а свободата да не понижава. Важно е обаче къде се чертаят границите на тази независимост. За либерал- глобализма тя обгръща най-много всеобщата и насилствена миграция на Азия и Африка в Европа, промяната на пола още при дечицата, раздробяването на обществата на дребни общности, които се издигат в фетиш, с цел да се обезсмисли страната.
Тоест всичко това, поради което американците гласоподаваха точно за Тръмп. Урсула фон дер Лайен може и да е щастлива с новия си мандат в Европейски Съюз, само че „ Икономист “ я е комбинирал с пробита изборна урна. Това са дупките, през които на власт в европейските страни една по една ще идват несистемни партии, чиито водачи не са добре пристигнали в Давос. Няма по-голям смут за застаряващите милиардери, сбиращи се в швейцарския курорт (и за обслужващите ги медии), от това да виждат във значимите им столици управленци, които персонално те не са спуснали. Путин и Зеленски на пръв взор са сложени на една повърхност.
Но в действителност съветският водач е с няколко милиметра по-нависоко. След като месеци наред отказваха да оказват помощ на Украйна, а в този момент го вършат на правилото „ на час по лъжичка “, сега либерал-глобалистите и медиите им ежедневно повтарят, че Киев отслабва, а Русия се ускорява и печели войната. Но не би трябвало да забравяме, че в първите ѝ дни основните западни столици бяха отписали Украйна – в случай че не тъкмо три дни, не и даваха повече от няколко седмици, преди да падне. Техните прогнози, а от там и тези на „ Икономист “ са кабинетни и отразяват мечтаното, а не действителноста.
Впрочем корицата изобщо не загатва, че войната ще стопира. Докато сигналите, които идват и от Москва, и от Киев, макар моментната ескалация, са за секрети договаряния и скорошно помирение. Джейн Остин най-отдолу пък участва не просто поради 250-те години от рождението ѝ, които се навършват през 2025. Нейните романи преглеждат класовите разлики и ролята на дамата в общество, което даже не я е считало въобще за човек.
Намекът в този момент е, че Тръмп ще наруши всички женски права като ограничи абортите – нещо, което Джейн Остин през днешния ден би осъдила най-категорично. Червеният цвят, който окъпва графиката, би следвало да подсказва, че за публицистите от „ Икономист “ с Тръмп отпред светът ще се остави на световното стопляне да го превземе, наместо да се бори с него. Но най-малко кравите ще си отдъхнат – техният живот не е заплашен, макар, че газовете, които изпускат, оказват помощ на „ климатичната злополука “.
Изобщо корица е низ от подмятания, че светът погива при Тръмп – и заредената на половина батерия на електрическата кола (той ще ограничи съществено тези коли за сметка на бензиновите), и нуклеарните закани (няма по какъв начин при него някой да не пусне атомна бомба), и няколкото стрелки надолу (ще донесе икономическа рецесия и стагнация), и пръстовия отпечатък (ще има тирания и следене).
Но човек не би трябвало да взима прекомерно драговолно кориците на „ Икономист “. Рядко предсказаното от тях се сбъдва. За 2024 да вземем за пример корицата им предвиждаше срутване на международните борси…
Източник: flagman.bg
КОМЕНТАРИ