Изборът на нов председател на Върховния административен съд мина в

Изборът на нов ръководител на Върховния административен съд мина в присъщия жанр, натрапен от сегашния Висш правосъден съвет на подправен спор и гласоподаване по поръчка. За цвят този път имаше нещо като сякаш съревнование сред двама претенденти – Георги Чолаков, персонална номинация на сегашния ръководител на Върховен административен съд Георги Колев и арбитър Соня Янкулова. Това разяснява пред Фрог нюз юристът Даниел Божилов от Неправителствени организации „ Ние, жителите ”.
Това сякаш съревнование обаче беше с превдварително решен край, тъй като за следващ път на основните постове в правосъдната система се назначават, а не се избират ръководители. Практически при избора спор нямаше, защото никой не слушаше причините. Гласуването беше предрешено и цялото чуване мина като досадна повинност, която официално трябваше да съблюдава някаква официална процедура.

Реално виждаме още веднъж възпроизвеждане на статуквото. Досегашните избори на този Висш съдебен съвет се потвърдиха като повече от неудачни. Самият избор на Георги Колев е емблематичен. Той е арбитър, който в кариерата си досега на избора нямаше гледано едно административно дело, а за целия си престой във Върховен административен съд има едно такова – делото за лишаване на лиценза на КТБ. Показва се по какъв начин се спуска парашутист на основно място. В случая процедурата общо-взето беше повторена.

При съпоставката на Георги Чолаков и Соня Янкулова се набива на очи, че съпоставяме една прелетна птица в правосъдната система и един арбитър с дълготраен стаж и опит. Чолаков има повече от забавно кариерно развиване – ту арбитър, ту юрист, ту още веднъж арбитър, ту нотариус и в този момент към този момент ръководител на съда, който е предназначен да управлява решенията на Министрите и Министерски съвет. Интересен миг е, че той е един от командированите съдии в Административен съд - София област. По-късно след следващото овакантяване на правосъдната система се връща, само че към този момент във Върховен административен съд. Не са загадка протекциите на Колев към него, тъй като за по-малко от година е назначен на основната служба ръководител на второ поделение на Върховен административен съд.

Цялостното му показване и идея както нормално беше общи приказки и високопарни изречения за самостоятелност и бистрота. Сами по себе си с изключение на лишени от смисъл тези приказки демонстрират, че задачата ще бъде още по-голямо капсуловане на този съд, а и на правосъдната система като цяло.

Разбира се, и цялостно единодушие с основния прокурор Сотир Цацаров, което е сигурна гаранция за бетониране на статуквото за още 7 година в тази институция с назначението на комфортния човек и естествено, никакви неуместни промени. Изключително ниското публично утвърждение, както в правосъдната система, по този начин и по отношение на Прокуратурата въобще не бяха тематика. Те явно въобще не тормозят Георги Чолаков, заради което не си е направил труда да предложи ограничения в тази тенденция.

В случая не е инцидентно и бързането ръководител на Върховен административен съд да бъде определен тъкмо от този Висш съдебен съвет. И това беше заложено още предходната година, когато по подобен метод на тазгодишните промени в Закон за съдебната власт, на коленце без спор и в последния миг, беше променен член 173 от Закон за съдебната власт като периодите бяха по този начин ситуирани във времето, че този ръководител да бъде натрапен от този Висш съдебен съвет, без значение, че той е с изтичащ мандат. Да не приказваме за публичното доверие което има от 3-4%. Но в тази система нещата в никакъв случай не стават инцидентно и стъпките са предопределени във времето.