Виктор Божинов: Българският филм за Оскар е избран с нарушение
Изборът на български филм за премиите " Оскар " е станал с нарушаване на разпоредбите
Това разкри в подкаста " от Живота " режисьорът Виктор Божинов.
В началото август той и екипът му отдръпнаха кино лентата " Бягство " от националната конкуренция за премията " Оскар ". Като акцентираха спор на ползи в изборната комисия. Финално за български претендент за " Оскар " бе избран филмът " Майка " на Зорница София.
„ В първичният състав имаше член от екипа на кино лентата ни, което слага процедурата под въпрос. По-голямата причина е обвързвана и с метода, по който се образуват сходен вид комисии в националния кино център. В съответния случай това се случва в прорез със закона за българската кино промишленост и процедурата, която много деликатно е написана вътре в него. Тя изисква, претендентът да бъде избран от един експертен орган към Министерството на културата, който се споделя „ Национален съвет за кино “, той официално не е конституиран публично, тъй като процедурата се апелира в съда, само че този съвет има излъчен личен състав. След като законодателят е решил, че процедурата би трябвало да се извърши по този метод и на този принцип, тъй като националния съвет за кино подготвя едно по-широко посланичество на този избор. Лично аз и продуцентите на кино лентата “Бягство ” Галина Тонева и Кирил Кирилов считаме, че тази комисия трябваше да бъде формирана на този принцип, а не просто шефа на Национален кино център, свободно да избере хора от избран кръг, който той познава или някой ги е предложил и в последна сметка да вземат съответното решение ”, споделя за въпросите свързани с избора Виктор Божинов.
Според него има още два значими момента, на които би трябвало да се обърне съществено внимание. Първият е, че едно от условията на Академията е филмите, които вземат участие в тази процедура да бъдат публикувани на огромен екран до 30 ноември. Което значи, че в едно кино, в един и същи час в продължение на седем поредни дни съответният филм би трябвало да има прожекции. Оказва се, че 4 или 5 от заглавията от листата с номинираните филми нямат избрана дата за премиера.
“Само два от препоръчаните филми имат дата за премиера. Останалите филми нямат дата. Някак си е необичайно едно съществено занятие като филмовото, което изисква много финанси, физически и човешки старания, да не се знае месец преди премиера дали изобщо ще излезе ли този филм, няма ли да излезе. Другото изискване е филмът да бъде най-малко 50% на език друг от британския, кои от филмите дават отговор на това условие аз не мога да кажа. Въпросът с тази процедура и дали тези филми ще излязат до 30 ноември, към този момент при взето решение от тази комисия ще станем очевидци на следния факт. Победителят от състезанието ще бъде заставен на мощ да създаде седем прожекции в кино, с цел да отговори на това условие. Другите филми, които към този момент са отпаднали, за тях това към този момент не се касае. Може да звучи малко официално, само че когато има едни правила, когато има едни написани критерии и условия, водещото би трябвало да е това. За страдание това е развой, който през последните две години в българското кино се случва макар някакви правила. Има опит да се поправят недоразуменията, само че няма по какъв начин да се случи това с следващите нарушавания на другояче неприятно написания устав и закон. В същото време отпорът този закон и устав да се трансформират е доста сериозен, което очевидно потвърждава, че българинът обича водата да е мътна, с цел да може вътре най-добре да се хване рибата ”, безапелационен е режисьора.
Въпреки положителното желанието на властта да отдели повече пари за кино има една нормативна база, която кара филмовата промишленост да се изпокара и да не може да ги вземе. “Големият спор е сред високо художественото кино и комерсиалното. Смята се, че парите, които отпуска страната би трябвало да отиват за високо художественото кино, тъй като то не може да съществува на комерсиален принцип. Някъде надълбоко в сърцевината на тази теза има истина, само че ние би трябвало да знаем, че по принцип кино в България не може да съществува на комерсиален принцип. Няма нито един български филм, който да може да се финансира без това да докара до съответни изкривявания в положителния или неприятния смисъл. Единственият метод да се финансира българско кино на частен принцип е под някакъв тип спонсорство, което ще рече продуктово позициониране, което трансформира филмите в едни огромни реклами. Това по някакъв метод отделя смисъла за добра кино история, тъй като ти би трябвало да угодиш на съответните хора, които ти оказват помощ. Това е единствената формула, тъй като у нас не работи закон за меценатството, а киното е скъпо занятие. Тази битка за това Националния кино център да прави оценка единствено филми на режисьори, които са били на някакъв избран лист фестивали, което им дава някакъв страховит приоритет. Тук е огромната драма и огромния спор. ”
Божинов е изрично срещу по този начин нареченото попкорн кино да се финансират с държавни средства. Българската публика съгласно него има потребност да гледа положителни български филми на български език. “Гръбнакът на българското кино би трябвало да бъде един доста професионален мейнстрийм. Само като негова опция могат да се появят високо художествени филми, разбиране което е една измислица единствено у нас, само че дано да го кажем по този начин, филми, които са с по-специфични креативен търсения, ориентирани към публика, която има потребност от други изразни средства. Никой не лишава и не желае да отнеме правото на такова кино. Смятам, че филм, който събира сред 400 и 2000 фенове е безапелационен неуспех, тъй като какво значи 2000 фенове? Това са три представления в Народния спектакъл. Твърдо имам вяра, че има задоволително културна умна публика и тя е задоволително огромна, с цел да може междинната посещаемост на български филм да бъде от порядъка сред 50-60 хиляди фенове и това би трябвало да е междинната гледаемост на кино лентата. Все отново закона се споделя за българската кино промишленост, не се споделя закон за високо художественото кино. Това е огромния спор и както постоянно в едната такава система става въпрос при кого да отидат парите и всеки се пробва да си приготви килимчето по този метод, че парите да отидат при тъкмо избран човек. За страдание сега регламента, който е основан по отношение на правилника основава опция от художествена комисия от седем индивида един или двама души да дефинират кои филми да завоюват финансирането, което провокира и серията от обжалвания, тъй като процедурата не е спазена, като хората и метода по който се образува оценката. Тъжно е да се види, по какъв начин хора, които на пръв взор изповядват кардинални позиции са надълбоко безпринципни в упоритостта си да получат финансирането. Мисля си, че до момента в който не се създадат едни уравновесени правила за всички нещата ще си останат по този метод ”, безапелационен е Виктор Божинов.
Това разкри в подкаста " от Живота " режисьорът Виктор Божинов.
В началото август той и екипът му отдръпнаха кино лентата " Бягство " от националната конкуренция за премията " Оскар ". Като акцентираха спор на ползи в изборната комисия. Финално за български претендент за " Оскар " бе избран филмът " Майка " на Зорница София.
„ В първичният състав имаше член от екипа на кино лентата ни, което слага процедурата под въпрос. По-голямата причина е обвързвана и с метода, по който се образуват сходен вид комисии в националния кино център. В съответния случай това се случва в прорез със закона за българската кино промишленост и процедурата, която много деликатно е написана вътре в него. Тя изисква, претендентът да бъде избран от един експертен орган към Министерството на културата, който се споделя „ Национален съвет за кино “, той официално не е конституиран публично, тъй като процедурата се апелира в съда, само че този съвет има излъчен личен състав. След като законодателят е решил, че процедурата би трябвало да се извърши по този метод и на този принцип, тъй като националния съвет за кино подготвя едно по-широко посланичество на този избор. Лично аз и продуцентите на кино лентата “Бягство ” Галина Тонева и Кирил Кирилов считаме, че тази комисия трябваше да бъде формирана на този принцип, а не просто шефа на Национален кино център, свободно да избере хора от избран кръг, който той познава или някой ги е предложил и в последна сметка да вземат съответното решение ”, споделя за въпросите свързани с избора Виктор Божинов.
Според него има още два значими момента, на които би трябвало да се обърне съществено внимание. Първият е, че едно от условията на Академията е филмите, които вземат участие в тази процедура да бъдат публикувани на огромен екран до 30 ноември. Което значи, че в едно кино, в един и същи час в продължение на седем поредни дни съответният филм би трябвало да има прожекции. Оказва се, че 4 или 5 от заглавията от листата с номинираните филми нямат избрана дата за премиера.
“Само два от препоръчаните филми имат дата за премиера. Останалите филми нямат дата. Някак си е необичайно едно съществено занятие като филмовото, което изисква много финанси, физически и човешки старания, да не се знае месец преди премиера дали изобщо ще излезе ли този филм, няма ли да излезе. Другото изискване е филмът да бъде най-малко 50% на език друг от британския, кои от филмите дават отговор на това условие аз не мога да кажа. Въпросът с тази процедура и дали тези филми ще излязат до 30 ноември, към този момент при взето решение от тази комисия ще станем очевидци на следния факт. Победителят от състезанието ще бъде заставен на мощ да създаде седем прожекции в кино, с цел да отговори на това условие. Другите филми, които към този момент са отпаднали, за тях това към този момент не се касае. Може да звучи малко официално, само че когато има едни правила, когато има едни написани критерии и условия, водещото би трябвало да е това. За страдание това е развой, който през последните две години в българското кино се случва макар някакви правила. Има опит да се поправят недоразуменията, само че няма по какъв начин да се случи това с следващите нарушавания на другояче неприятно написания устав и закон. В същото време отпорът този закон и устав да се трансформират е доста сериозен, което очевидно потвърждава, че българинът обича водата да е мътна, с цел да може вътре най-добре да се хване рибата ”, безапелационен е режисьора.
Въпреки положителното желанието на властта да отдели повече пари за кино има една нормативна база, която кара филмовата промишленост да се изпокара и да не може да ги вземе. “Големият спор е сред високо художественото кино и комерсиалното. Смята се, че парите, които отпуска страната би трябвало да отиват за високо художественото кино, тъй като то не може да съществува на комерсиален принцип. Някъде надълбоко в сърцевината на тази теза има истина, само че ние би трябвало да знаем, че по принцип кино в България не може да съществува на комерсиален принцип. Няма нито един български филм, който да може да се финансира без това да докара до съответни изкривявания в положителния или неприятния смисъл. Единственият метод да се финансира българско кино на частен принцип е под някакъв тип спонсорство, което ще рече продуктово позициониране, което трансформира филмите в едни огромни реклами. Това по някакъв метод отделя смисъла за добра кино история, тъй като ти би трябвало да угодиш на съответните хора, които ти оказват помощ. Това е единствената формула, тъй като у нас не работи закон за меценатството, а киното е скъпо занятие. Тази битка за това Националния кино център да прави оценка единствено филми на режисьори, които са били на някакъв избран лист фестивали, което им дава някакъв страховит приоритет. Тук е огромната драма и огромния спор. ”
Божинов е изрично срещу по този начин нареченото попкорн кино да се финансират с държавни средства. Българската публика съгласно него има потребност да гледа положителни български филми на български език. “Гръбнакът на българското кино би трябвало да бъде един доста професионален мейнстрийм. Само като негова опция могат да се появят високо художествени филми, разбиране което е една измислица единствено у нас, само че дано да го кажем по този начин, филми, които са с по-специфични креативен търсения, ориентирани към публика, която има потребност от други изразни средства. Никой не лишава и не желае да отнеме правото на такова кино. Смятам, че филм, който събира сред 400 и 2000 фенове е безапелационен неуспех, тъй като какво значи 2000 фенове? Това са три представления в Народния спектакъл. Твърдо имам вяра, че има задоволително културна умна публика и тя е задоволително огромна, с цел да може междинната посещаемост на български филм да бъде от порядъка сред 50-60 хиляди фенове и това би трябвало да е междинната гледаемост на кино лентата. Все отново закона се споделя за българската кино промишленост, не се споделя закон за високо художественото кино. Това е огромния спор и както постоянно в едната такава система става въпрос при кого да отидат парите и всеки се пробва да си приготви килимчето по този метод, че парите да отидат при тъкмо избран човек. За страдание сега регламента, който е основан по отношение на правилника основава опция от художествена комисия от седем индивида един или двама души да дефинират кои филми да завоюват финансирането, което провокира и серията от обжалвания, тъй като процедурата не е спазена, като хората и метода по който се образува оценката. Тъжно е да се види, по какъв начин хора, които на пръв взор изповядват кардинални позиции са надълбоко безпринципни в упоритостта си да получат финансирането. Мисля си, че до момента в който не се създадат едни уравновесени правила за всички нещата ще си останат по този метод ”, безапелационен е Виктор Божинов.
Източник: dunavmost.com
КОМЕНТАРИ