Съдбовни общи избори в Босна и Херцеговина
Избирателите в Босна и Херцеговина са призовани през днешния ден до урните, с цел да изберат новото групово председателство на страната и законодатели на национално, районно и локално ниво, като вземат решение сред от дълго време одобрени националистически партии и реформатори, фокусирани върху стопанската система, заяви Ройтерс.
Близо 3,4 млн. души имат право да гласоподават в страната, която е изправена пред най-тежката си политическа рецесия от края на войната през 90-те години на предишния век, провокирана от сепаратистката политика на сръбското управление и заканите за блокади от страна на босненските хървати.
Избирателните секции отвориха в 7 ч. сутринта (05 ч. по Гринуич) и ще приключат в 19 ч. вечерта (17 ч. по Гринуич). Първите публични резултати се чакат в среднощ, само че се чака политическите партии да излязат със лични резултати към 22:00 ч.
В предизборната акция на ръководещите етнически партии преобладаваше езикът на омразата и националистическата изразителност, като се акцентираше по-скоро върху тематиките за отбрана на националните ползи и рецензиите към съперниците, в сравнение с върху въпроси като работните места и възходящата инфлация.
Липсата на надеждни социологически изследвания затруднява прогнозирането на резултата от вота, само че доста анализатори считат, че националистическите партии ще останат преобладаващи и че най-голямата смяна може да настъпи в лагера на босненските мюсюлмани или бошняците, който е най-големият и най-разнообразният в политическо отношение.
Наблюдателите считат, че сръбските и хърватските националистически партии ще останат на власт, само че някои изследвания сочат, че сепаратисткият проруски водач Милорад Додик, който се кандидатира за ролята на президент на Република Сръбска, е изправен пред мощна конкуренция от страна на опозиционния политик Йелена Тривич.
Според сложилото завършек на войната в Босна (1992-95 година) Дейтънско спокойно съглашение страната е формирана от Република Сръбска, обитаема най-вече с босненски сърби (31 % от цялото население на Босна), и Мюсюлманско-хърватската федерация, където живеят най-вече босненски мюсюлмани - бошняци (около 50 процента) и босненски хървати (15 процента), напомня Българска телеграфна агенция.
Гласоподавателите ще избират босненски сърбин, хърватин и мохамеданин, които ще са тримата членове на общото за цяла Босна Председателство (президентство), ръководено на ротационен принцип от един от представителите на трите общности.
Гражданите на Република Сръбска гласоподават единствено за един претендент за сръбски член на Председателството на Босна и Херцеговина. Бошняци и хървати не могат да бъдат претенденти в Република Сръбска, нито пък сърби могат да се кандидатират в Мюсюлманско-хърватската федерация. Не могат да бъдат претенденти и лица, които не се дефинират като членове на тези три етнически общности.
Освен членове на Председателството босненците ще избират и представителите си в долната камара на националния парламент, на парламентите на двете съставни единици, както и в парламентите на десетте кантона на Мюсюлманско-хърватската федерация.
Избирателните секции, които общо са над 5900. Гражданите ще могат да избират всред 72 партии, 17 самостоятелни претенденти и 38 обединения, оповестиха от Централната изборна комисия (ЦИК). За изборите са упълномощени над 3700 наблюдаващи.
Общо страната има близо 180 министри или по един на всеки 20 000 души, прецизира Франс прес. В държавния бранш работят повече от 212 000 души, чиито заплати съставляват към една трета от приходите на Босна съгласно централната банка.
Босненските депутати имат най-високите заплати в района и многочислени привилегии, само че броят на законите, признати за справяне с действителните проблеми на пазарната промяна, работните места, незадоволително господство на закона, корупцията и проведената престъпност, е несъразмерно дребен, отбелязва Ройтерс.
Близо 3,4 млн. души имат право да гласоподават в страната, която е изправена пред най-тежката си политическа рецесия от края на войната през 90-те години на предишния век, провокирана от сепаратистката политика на сръбското управление и заканите за блокади от страна на босненските хървати.
Избирателните секции отвориха в 7 ч. сутринта (05 ч. по Гринуич) и ще приключат в 19 ч. вечерта (17 ч. по Гринуич). Първите публични резултати се чакат в среднощ, само че се чака политическите партии да излязат със лични резултати към 22:00 ч.
В предизборната акция на ръководещите етнически партии преобладаваше езикът на омразата и националистическата изразителност, като се акцентираше по-скоро върху тематиките за отбрана на националните ползи и рецензиите към съперниците, в сравнение с върху въпроси като работните места и възходящата инфлация.
Липсата на надеждни социологически изследвания затруднява прогнозирането на резултата от вота, само че доста анализатори считат, че националистическите партии ще останат преобладаващи и че най-голямата смяна може да настъпи в лагера на босненските мюсюлмани или бошняците, който е най-големият и най-разнообразният в политическо отношение.
Наблюдателите считат, че сръбските и хърватските националистически партии ще останат на власт, само че някои изследвания сочат, че сепаратисткият проруски водач Милорад Додик, който се кандидатира за ролята на президент на Република Сръбска, е изправен пред мощна конкуренция от страна на опозиционния политик Йелена Тривич.
Според сложилото завършек на войната в Босна (1992-95 година) Дейтънско спокойно съглашение страната е формирана от Република Сръбска, обитаема най-вече с босненски сърби (31 % от цялото население на Босна), и Мюсюлманско-хърватската федерация, където живеят най-вече босненски мюсюлмани - бошняци (около 50 процента) и босненски хървати (15 процента), напомня Българска телеграфна агенция.
Гласоподавателите ще избират босненски сърбин, хърватин и мохамеданин, които ще са тримата членове на общото за цяла Босна Председателство (президентство), ръководено на ротационен принцип от един от представителите на трите общности.
Гражданите на Република Сръбска гласоподават единствено за един претендент за сръбски член на Председателството на Босна и Херцеговина. Бошняци и хървати не могат да бъдат претенденти в Република Сръбска, нито пък сърби могат да се кандидатират в Мюсюлманско-хърватската федерация. Не могат да бъдат претенденти и лица, които не се дефинират като членове на тези три етнически общности.
Освен членове на Председателството босненците ще избират и представителите си в долната камара на националния парламент, на парламентите на двете съставни единици, както и в парламентите на десетте кантона на Мюсюлманско-хърватската федерация.
Избирателните секции, които общо са над 5900. Гражданите ще могат да избират всред 72 партии, 17 самостоятелни претенденти и 38 обединения, оповестиха от Централната изборна комисия (ЦИК). За изборите са упълномощени над 3700 наблюдаващи.
Общо страната има близо 180 министри или по един на всеки 20 000 души, прецизира Франс прес. В държавния бранш работят повече от 212 000 души, чиито заплати съставляват към една трета от приходите на Босна съгласно централната банка.
Босненските депутати имат най-високите заплати в района и многочислени привилегии, само че броят на законите, признати за справяне с действителните проблеми на пазарната промяна, работните места, незадоволително господство на закона, корупцията и проведената престъпност, е несъразмерно дребен, отбелязва Ройтерс.
Източник: dir.bg
КОМЕНТАРИ