Проф. Димитров: Над 40% от негласуващите са депресирани хора, които се справят със сериозни житейски задачи
Избирателите, изключително тези, които хранично не са дали своят вот от 2021 година насам, ги изследваме. Те не се интересуват просто от послания. Те желаят да следят държание, практики. Хората желаят претендентите за депутати и партиите да показват отговорно и прагматично отношение към потребностите на другите обществени групи.
Това разяснява пред Нова нюз психологът проф. Пламен Димитров.
Много е значимо кандидатитеда са положителни комуникатори. Те би трябвало да слязат при хората, а не да разчитат единствено на билбордове и малките екрани. Извинявам се, само че прекалено много се разчита на това говорене без да се свързваш с общността, с хората. Хората желаят срещи. Имаме едни 25-27% от негласуващите, които са извънредно градивни в живота, в специалностите си, живеещи градивно. Те точно биха могли да са елита на обществото, само че все пак не поддържат настоящите претенденти. Тези хора могат да бъдат проведени, в случай че някой ги срещне, в случай че ги вкара в платформите. Една четвърт от негласуващите са хора с градивна житейска процедура и действителни резултати от нея, акцентира професорът.
_%20302x%20543.png )
През последните години станахме очевидци на чести избори, от които обаче нищо не следва. Това естествено демотивира гласоподавателите. Хората безусловно са отвратени, коментира психологът Полина Василева.
Сред хората, които сме интервюирали, има такива, които не са дали своят вот на последните четири и даже пет избора. Те ми споделиха: " Ако не съм ядосан, не съм внимавал в картинката. А в този момент, в случай че ме разгневят, може и да се подвигна да гласоподавам ".
Афектите ще играят и на тези избори. Емоционалните решения, взети в последния миг, ще си изиграят ролята. Около 40% от хората са в депресивно положение. Те имат да вземат решение житейски проблеми, които не виждат по какъв начин тези играчи на терена взимат драговолно. И чакат, в случай че нещо се направи, да се задействат. Но от досегашната част от акцията, която стартира, не се вижда такава ангажираност. Друга част от хората са гневни. Но при тях прегарянето минава в цинизъм и в автоматизирано критикуване и перфекционистични упования, които нормално са свързани с това, че претендентите не покриват упованията, които имат тези гневни хора, разяснява професорът.
Гневът е мощен мотор, само че не постоянно е конструктивен. Понякога такива гневни хора могат да гласоподават на инцидентен принцип, а може и против някого, разяснява Василева.
Надявам се, гневът да се преработи. Защото българинът знае 2 и 200 и когато ножът е опрял до кокала, би трябвало да се направи нещо, разяснява Димитров.
Това разяснява пред Нова нюз психологът проф. Пламен Димитров.
Много е значимо кандидатитеда са положителни комуникатори. Те би трябвало да слязат при хората, а не да разчитат единствено на билбордове и малките екрани. Извинявам се, само че прекалено много се разчита на това говорене без да се свързваш с общността, с хората. Хората желаят срещи. Имаме едни 25-27% от негласуващите, които са извънредно градивни в живота, в специалностите си, живеещи градивно. Те точно биха могли да са елита на обществото, само че все пак не поддържат настоящите претенденти. Тези хора могат да бъдат проведени, в случай че някой ги срещне, в случай че ги вкара в платформите. Една четвърт от негласуващите са хора с градивна житейска процедура и действителни резултати от нея, акцентира професорът.
През последните години станахме очевидци на чести избори, от които обаче нищо не следва. Това естествено демотивира гласоподавателите. Хората безусловно са отвратени, коментира психологът Полина Василева.
Сред хората, които сме интервюирали, има такива, които не са дали своят вот на последните четири и даже пет избора. Те ми споделиха: " Ако не съм ядосан, не съм внимавал в картинката. А в този момент, в случай че ме разгневят, може и да се подвигна да гласоподавам ".
Афектите ще играят и на тези избори. Емоционалните решения, взети в последния миг, ще си изиграят ролята. Около 40% от хората са в депресивно положение. Те имат да вземат решение житейски проблеми, които не виждат по какъв начин тези играчи на терена взимат драговолно. И чакат, в случай че нещо се направи, да се задействат. Но от досегашната част от акцията, която стартира, не се вижда такава ангажираност. Друга част от хората са гневни. Но при тях прегарянето минава в цинизъм и в автоматизирано критикуване и перфекционистични упования, които нормално са свързани с това, че претендентите не покриват упованията, които имат тези гневни хора, разяснява професорът.
Гневът е мощен мотор, само че не постоянно е конструктивен. Понякога такива гневни хора могат да гласоподават на инцидентен принцип, а може и против някого, разяснява Василева.
Надявам се, гневът да се преработи. Защото българинът знае 2 и 200 и когато ножът е опрял до кокала, би трябвало да се направи нещо, разяснява Димитров.
Източник: petel.bg
КОМЕНТАРИ