Какво не знаете: Мерил Стрийп
Изберете си случайна гала по връчване на премиите „ Оскар “ през последните над 40 години и Мерил Стрийп сигурно ще е там. Това е по този начин, тъй като от 1978 година насам актрисата е била номинирана цели 21 пъти в категориите за най-хубава актриса и най-хубава поддържаща актриса, като е печелила три пъти (за филмите „ Крамър против Крамър “ от 1979 година, „ Изборът на Софи “ от 1982 година и „ Желязната лейди “ от 2011 г.).
Сега, когато е на 74 години, Стрийп не е номинирана в никоя категория тази година, само че тя си остава икона и най-светъл образец за актьорска игра. По-долу можете да прочетете някои обстоятелства за ранната ѝ работа в малкия екран, за времето, когато е играла 7-годишно дете, и за какво не харесва изключително уеб сайтът Rotten Tomatoes.
Родена в Съмит, Ню Джърси, на 22 юни 1949 година, Стрийп стартира да се занимава с актьорско майсторство, когато играе робот в пиеса в началното учебно заведение. Това води до основни функции в учебни мюзикъли и в последна сметка до записване във Васар Колидж и Йейлското учебно заведение по драма, макар че за малко обмисля да се насочи към правото. По думите на Стрийп обаче тя е проспала изпитите си.
След учебно заведение Стрийп стартира да притегля вниманието в Манхатън с работата си на сцената: За по-малко от година тя се появява в шест основни функции. След това, през 1977 година, играе в телевизионния филм „ Най-смъртоносният сезон “, който предшества дебюта ѝ на огромен екран през същата година в драмата „ Джулия “ от Втората международна война. Филмът споделя за хокеист, който убива противник на леда и след това е съден за непредумишлено ликвидиране. Стрийп извършва ролята на брачната половинка на играча. Тя взе участие и в минисериала „ Холокост “ от 1978 година, за който печели премия „ Еми “.
След кино лентата „ Ловецът на елени “ от 1978 година, в който взе участие дружно с колегата си Джон Казейл, Стрийп прави възторг с „ Крамър против Крамър “ от 1979 година Драмата за развода с Дъстин Хофман е изтощително прекарване за актрисата – Хофман се пробва да провокира прочувствена реакция у нея по време на сцените им, като употребява скорошната кончина на Казейл от рак на белия дроб. След като печели „ Оскар “ за най-хубава актриса в поддържаща роля за работата си във кино лентата, Стрийп не помни статуетката си на пода в тоалетната (но за благополучие съумява да си я прибере преди края на церемонията).
Стрийп намира концепцията за нуклеарната енергетика за неприятна след ролята си на информатора от нуклеарна централа Карън Силкууд във кино лентата „ Силкууд “ от 1983 година И то дотам, че гледа да си купи къща допустимо по-далече. Според профил в „ Ню Йорк Таймс “ от 2004 година Стрийп си купува дом в Кънектикът точно тъй като е на 150 километра от нуклеарно оборудване. „ Всъщност дори чертахме кръговете на карта “, споделя тя.
Тя продължава да редува работа на сцената и на екрана през 80-те години. През 1978 година се появява в ролята на Алиса (от „ Алиса в страната на чудесата “) в „ Алиса на концерт “ – музикална акомодация на творбите на Луис Карол. На 29 години Стрийп е доста по-възрастна от персонажа си, разказан в книгите; тя се завръща в ролята и през 1981 година
През 2015 година, до момента в който промотира „ Суфражетка “, Стрийп изрича мнението си за известния уебсайт за кино рецензия Rotten Tomatoes като твърди, че там има непропорционално огромен брой критици мъже. Според лично ѝ броене има 760 мъже и 168 дами. „ Искам да ви кажа, че мъжете и дамите не са идентични, те харесват разнообразни неща “, споделя тя. „ Понякога харесват едно и също нещо, само че от време на време усетите им се разминават. Ако Томатометърът не регистрира един набор от усети, това безусловно ще повлияе на боксофиса в Съединените щати. “
Rotten Tomatoes подхваща стъпки по този въпрос и от 2018 година насам уеб сайтът твърди, че е добавил над 1000 нови критици, 50% от които са дами.
Стрийп не се впуска постоянно в жанрови филми, като се изключи екшън-трилъра „ Дивата река “ от 1994 година Но тя е обсъждана от режисьорът Ридли Скот и кастинг шефът Мартин Голдбърг за основната роля на Елън Рипли в класическия научнофантастичен филм „ Извънземното “ от 1979 година Но когато не се получава, ролята е поверена на Сигорни Уивър. По стичане на събитията Стрийп и Уийвър са съученички в Йейлското учебно заведение по драма.
През 2018 година тя подава поръчка за комерсиална марка за името си, защото то се отнася до „ живи, телевизионни и кино изяви на професионална актриса и актьор “. Някои известни персони вършат този опит, с цел да предотвратят неразрешено потребление на името им за подправена реклама.
Търговската марка е за театралното, а не за юридическото име: същинското ѝ цялостно име е Мери Луиз Стрийп. В началото на кариерата ѝ сътрудниците ѝ оферират да го промени на „ Мърл Стрийп “. За благополучие, здравият разсъдък надвива.
