Най-красивото "чудовище" на киното
Изабел Аджани е на 62 години, а наподобява с десетилетия по-млада. Един феникс на европейското кино, който преодолява всичко в живота, и печели с темперамент и гений.
Изабел Ясмин Аджани е френска актриса, родена през 1955 година в Париж. Дъщеря е на алжирски бежанец, който пристигнал във Франция да търси прехранване и германка на име Аугуста. В резултат на разбъркване на екзотичните гени се ражда невероятната Изабел, постоянно посочена за най-красивата актриса на всички времена.
Когато е единствено на 18, към момента невярваща, че е извънредно красива, а и надарена, и когато се колебае дали да поеме риска или да заложи на сигурната кариера като доктор, канят Изабел да играе на сцената на спектакъл „ Комеди Франсез”. Това е извънреден казус за времето си – тя е първата актриса, поканена преди да е навършила 18 години и първата, която не е приключила Националната академия за трагични изкуства.
По-късно Аджани напуща театъра, с цел да взе участие с основна роля във кино лентата, който я прави същински известна „ Историята на Адела Ю “. Благодарение на него кинокритиците към този момент назовават гения й колосален, а нея самата „ най-красивото страшилище на киното.” Тогава е номинирана за „ Оскар”, а втората номинация идва през 1989 година Сред другите сполучливи ленти, в които се снима са Квартет “, „ Владение “, „ Метро “, „ Кралица Марго “ „ Адолф “ и други За разлика от сполучливата й кариера, персоналният й живот е разкъсван от голям брой връзки и любовни провали.
Но сходно на птицата Феникс, съумява да се възвърне от всичко – даже когато обичаните й мъже я напущат, синът й я ненавижда, а медиите я заливат с мръсотия. Сякаш обградена с ледена стена, тя съумява внимателно да се изолира от хората, поставяйки преди всичко потребността от уединение, а не жаждата за всемирски искра. Това евентуално е завещание от татко й – алжирски бежанец, който се надявал да откри в Париж най-малко малко прехранване. Намира нещо доста повече – бъдещата си брачна половинка, немкиня на име Аугуста и резултат от екзотичната композиция на гените им е външността на Изабел, която впечатлява от дребна с лазурносините си очи и смолиста коса. Вцепеняващата й хубост е забележителна още когато е ученичка, а когато е съчетана с трагичен гений, пътят е елементарно предвидим.
Но по този начин се оказва единствено на пръв взор. Въпреки че печели конкурс за рецитал едвам на 12 година, а 2 години по-късно към този момент играе в любителски спектакъл, Изабел е разкъсвана от несъгласия: дали се оправя добре? Няма ли да се трансформира в следващата еднодневка? Не са необичайност и случаите, в които се колебае дали да не напусне сцената, с цел да се залови за по-скучна, само че по тази причина пък по-сигурна специалност – като лекарската, за която в началото е мечтаела. С изострена сензитивност, тя непрестанно подозира, че близките преувеличават външността и гения й. „ Не се усещах красива и не виждах връзка сред облика си в огледалото и етикетите, които ми лепваха “, признава по-късно актрисата. Освен това Изабел е от хората, които за нищо на света не биха се бутали със зъби и лакти, с цел да завоюват роля и в случай че не бе проницателността на режисьорите и тяхната неотложност, през днешния ден никой не би знаел името й. Самата тя признава, че дължи огромна част от триумфа си точно на режисьорите и най-много на екипа на „ Комеди Франсез “.
Появата й на тази влиятелна сцена е същински казус – Изабел е освен първата актриса, поканена преди да е навършила 18 години, само че и първата, която не е приключила Националната академия за трагични изкуства. От елитния спектакъл й оферират преференциален контракт, само че тя го напуща поради Франсоа Трюфо, който я кани за основна роля в „ Историята на Адела Ю. “ Когато филмът излиза на екран, Изабел е единствено на 20 години, само че критиците към този момент назовават гения й „ колосален “, а нея самата – „ най-красивото страшилище на киното “, поради способността й да пресъздава разнообразни облици – от демонични до благ. В Холивуд я предлагат за „ Оскар “, а втората й номинация е през 1989 година, за ролята й в „ Камий Клодел” – биография на дамата, която първо е ученичка на скулптора Огюст Роден, след това негова държанка и цялостен живот се бори с предразсъдъка, че нежният пол няма място като създател в изкуството. Изабел не печели „ Оскар “, само че това не я вълнува изключително – първо, тъй като не си пада доста по церемониите, и второ, тъй като е единствената актриса с пет оценки „ Сезар “.
Несъмнено, тя се откроява измежду множеството актриси на 70-те и 80-те години и за разлика от тях няма никакво предпочитание да копира русокосите сексбомби на Холивуд. Умението й да показва цяла гама от усеща единствено с едно помръдване на веждите, мимолетна усмивка или незадълбочен взор я вършат фаворитка на публиката, а магнетичната й осанка затвърждава статута й на звезда. Но като същинска Пепеляшка, тя може да се любува на блясъка на всички места другаде, само че не и у дома: там най-често я чака самотно легло и влудяващо очакване някой да й каже, че я обича. Този някой има разнообразни имена през годините: на оператора Бруно Нюитен, от който е първият й наследник, на музиканта Жан-Мишел Жар, на актьорите Даниел Дей-Луис и Уорън Бийти, на още няколко мъже, оставили скромна диря в живота й. Повечето от тях я напущат – Изабел не може да се похвали, че е разбивачка на сърца, която първа изоставя мъжете. Даниел Дей-Луис даже се разделя с нея, до момента в който е бременна с детето им. А началото на връзката им е повече от сантиментално: на премиерата на „ Камий Клодел “ през 1988 той й подарява поетична антология с посвещение: „ Ти си дамата на моя живот!Помогни ми да допускам в любовта! “.
Изабел му оказва помощ. След което той й оказва помощ да повярва, че безконечна обич няма, само че има безконечни кавги. Изабел ражда второто си момче през 1995, само че татко му не гори от предпочитание да го вижда. Междувременно първият й наследник е толкоз прям пред медиите, че даже стига до бруталното признание, че я ненавижда, тъй като заслепението й към Даниел Дей-Луис я кара да напусне Франция и съвсем да не помни, че има и друго дете…
Междувременно критиците забиват остри пера в нея, жълтите медии „ афишират “, че е болна от СПИН, а стилната империя „ Кристиан Диор “ приключва контракти си с нея, тъй като към този момент не изглеждала добре… Аджани като че ли попада в черна дупка, в която всяко злощастие води след себе си още едно. „ Имаше огромна бездна сред същинското ми Аз и медийното ми лице – споделя по-късно тя – контрастът сред тях нарушаваше вътрешното ми равновесие, само че съумях да се консолидирам “. Как? Изабел дава отговор: “Като се разделих с подправените другари и си дадох сметка, че най-важното е да не бъркаш невинността с добротата, тъй като в противоположен случай постоянно ще бъдеш излъган “. Актрисата става още по-дистанцирана отпреди и още по-малко хора могат да се похвалят, че са нейни другари. Но по тази причина пък кариерата й не страда: след сполучливите й филми от 70-те и 80-те като „ Шофьорът “, „ Квартет “, „ Владение “, „ Метро “, се подреждат участията й в „ Кралица Марго “ (1994), „ Диаболично “ (1996), „ Адолф “ (2002), както и доста театрални постановки, измежду които „ Мария Стюарт “ и „ Дамата с камелиите “. Днес, съвсем на 55 година, надмогнала рецесиите, самотата, страха от старостта и тъгата от отминалата младост, Изабел Аджани признава с горчив комизъм: „ Няма нищо по-смешно от това да се ласкаеш, че си звезда. Защото през днешния ден си звезда, а на следващия ден?… “
Като всяка звезда, и Изабел Аджани учудва близките с някои странности, само че за разлика от доста нейни сътрудници капризите й не са свързани с екзотични храни, облекла или хотелски условия, а с метода на работа. Жерар Депардийо споделя в биографията си, че тя по никакъв начин не обичала да я гледа някой, до момента в който снима дадена сцена. Актьорът, който й партнира в „ Камий Клодел “, бил сюрпризиран да разбере, че тя не можела да понася някой да среща погледа й. В последна сметка приел, че това е методът й за централизация и работата им потръгнала без спорове. Много други нейни близки също споделят, че Изабел не е от най-бъбривите дами на света, само че по тази причина пък постоянно знае какво да каже на точното място и в точния миг – същинска необичайност за нежния пол.
Наричат я „ най-красивото страшилище на киното”
„ Красив е индивидът, който може да ви направи красиви.”
„ Не се опасявам от това да стана по-малко привлекателна, постоянно съм се страхувала от това да не бъда въобще красива.”
„ Мисля, че всички ние носим божественото в себе си.”
„ Когато обичаш някого, смяташ, че си длъжна да му окажеш помощ да се промени. Това е типично женска заблуда. Любовта не може да бъде терапия.”
„ В любовта човек би трябвало да постъвпа простичко – да избира хора, почтени за своите обещания и да се разделя с тези, които не ги извършват.”
„ Моят живот е зависещ на възприятията, а не на упоритостите “
„ Актьорите припомнят деца, спрели в развиването си. “
„ Животът си коства да се живее, само че не си коства безпределно да се разсъждава за него.”
„ Страстта изненадва. Човек не я търси. На другия ден тя може просто да му се случи.”
„ Да се промениш – това е най-трудното нещо за реализиране.”
„ Ние пазиме своето същестуване като обичаме себе си по-силно. Това е тайната.”
Изабел Ясмин Аджани е френска актриса, родена през 1955 година в Париж. Дъщеря е на алжирски бежанец, който пристигнал във Франция да търси прехранване и германка на име Аугуста. В резултат на разбъркване на екзотичните гени се ражда невероятната Изабел, постоянно посочена за най-красивата актриса на всички времена.
Когато е единствено на 18, към момента невярваща, че е извънредно красива, а и надарена, и когато се колебае дали да поеме риска или да заложи на сигурната кариера като доктор, канят Изабел да играе на сцената на спектакъл „ Комеди Франсез”. Това е извънреден казус за времето си – тя е първата актриса, поканена преди да е навършила 18 години и първата, която не е приключила Националната академия за трагични изкуства.
По-късно Аджани напуща театъра, с цел да взе участие с основна роля във кино лентата, който я прави същински известна „ Историята на Адела Ю “. Благодарение на него кинокритиците към този момент назовават гения й колосален, а нея самата „ най-красивото страшилище на киното.” Тогава е номинирана за „ Оскар”, а втората номинация идва през 1989 година Сред другите сполучливи ленти, в които се снима са Квартет “, „ Владение “, „ Метро “, „ Кралица Марго “ „ Адолф “ и други За разлика от сполучливата й кариера, персоналният й живот е разкъсван от голям брой връзки и любовни провали.
Но сходно на птицата Феникс, съумява да се възвърне от всичко – даже когато обичаните й мъже я напущат, синът й я ненавижда, а медиите я заливат с мръсотия. Сякаш обградена с ледена стена, тя съумява внимателно да се изолира от хората, поставяйки преди всичко потребността от уединение, а не жаждата за всемирски искра. Това евентуално е завещание от татко й – алжирски бежанец, който се надявал да откри в Париж най-малко малко прехранване. Намира нещо доста повече – бъдещата си брачна половинка, немкиня на име Аугуста и резултат от екзотичната композиция на гените им е външността на Изабел, която впечатлява от дребна с лазурносините си очи и смолиста коса. Вцепеняващата й хубост е забележителна още когато е ученичка, а когато е съчетана с трагичен гений, пътят е елементарно предвидим.
Но по този начин се оказва единствено на пръв взор. Въпреки че печели конкурс за рецитал едвам на 12 година, а 2 години по-късно към този момент играе в любителски спектакъл, Изабел е разкъсвана от несъгласия: дали се оправя добре? Няма ли да се трансформира в следващата еднодневка? Не са необичайност и случаите, в които се колебае дали да не напусне сцената, с цел да се залови за по-скучна, само че по тази причина пък по-сигурна специалност – като лекарската, за която в началото е мечтаела. С изострена сензитивност, тя непрестанно подозира, че близките преувеличават външността и гения й. „ Не се усещах красива и не виждах връзка сред облика си в огледалото и етикетите, които ми лепваха “, признава по-късно актрисата. Освен това Изабел е от хората, които за нищо на света не биха се бутали със зъби и лакти, с цел да завоюват роля и в случай че не бе проницателността на режисьорите и тяхната неотложност, през днешния ден никой не би знаел името й. Самата тя признава, че дължи огромна част от триумфа си точно на режисьорите и най-много на екипа на „ Комеди Франсез “.
Появата й на тази влиятелна сцена е същински казус – Изабел е освен първата актриса, поканена преди да е навършила 18 години, само че и първата, която не е приключила Националната академия за трагични изкуства. От елитния спектакъл й оферират преференциален контракт, само че тя го напуща поради Франсоа Трюфо, който я кани за основна роля в „ Историята на Адела Ю. “ Когато филмът излиза на екран, Изабел е единствено на 20 години, само че критиците към този момент назовават гения й „ колосален “, а нея самата – „ най-красивото страшилище на киното “, поради способността й да пресъздава разнообразни облици – от демонични до благ. В Холивуд я предлагат за „ Оскар “, а втората й номинация е през 1989 година, за ролята й в „ Камий Клодел” – биография на дамата, която първо е ученичка на скулптора Огюст Роден, след това негова държанка и цялостен живот се бори с предразсъдъка, че нежният пол няма място като създател в изкуството. Изабел не печели „ Оскар “, само че това не я вълнува изключително – първо, тъй като не си пада доста по церемониите, и второ, тъй като е единствената актриса с пет оценки „ Сезар “.
Несъмнено, тя се откроява измежду множеството актриси на 70-те и 80-те години и за разлика от тях няма никакво предпочитание да копира русокосите сексбомби на Холивуд. Умението й да показва цяла гама от усеща единствено с едно помръдване на веждите, мимолетна усмивка или незадълбочен взор я вършат фаворитка на публиката, а магнетичната й осанка затвърждава статута й на звезда. Но като същинска Пепеляшка, тя може да се любува на блясъка на всички места другаде, само че не и у дома: там най-често я чака самотно легло и влудяващо очакване някой да й каже, че я обича. Този някой има разнообразни имена през годините: на оператора Бруно Нюитен, от който е първият й наследник, на музиканта Жан-Мишел Жар, на актьорите Даниел Дей-Луис и Уорън Бийти, на още няколко мъже, оставили скромна диря в живота й. Повечето от тях я напущат – Изабел не може да се похвали, че е разбивачка на сърца, която първа изоставя мъжете. Даниел Дей-Луис даже се разделя с нея, до момента в който е бременна с детето им. А началото на връзката им е повече от сантиментално: на премиерата на „ Камий Клодел “ през 1988 той й подарява поетична антология с посвещение: „ Ти си дамата на моя живот!Помогни ми да допускам в любовта! “.
Изабел му оказва помощ. След което той й оказва помощ да повярва, че безконечна обич няма, само че има безконечни кавги. Изабел ражда второто си момче през 1995, само че татко му не гори от предпочитание да го вижда. Междувременно първият й наследник е толкоз прям пред медиите, че даже стига до бруталното признание, че я ненавижда, тъй като заслепението й към Даниел Дей-Луис я кара да напусне Франция и съвсем да не помни, че има и друго дете…
Междувременно критиците забиват остри пера в нея, жълтите медии „ афишират “, че е болна от СПИН, а стилната империя „ Кристиан Диор “ приключва контракти си с нея, тъй като към този момент не изглеждала добре… Аджани като че ли попада в черна дупка, в която всяко злощастие води след себе си още едно. „ Имаше огромна бездна сред същинското ми Аз и медийното ми лице – споделя по-късно тя – контрастът сред тях нарушаваше вътрешното ми равновесие, само че съумях да се консолидирам “. Как? Изабел дава отговор: “Като се разделих с подправените другари и си дадох сметка, че най-важното е да не бъркаш невинността с добротата, тъй като в противоположен случай постоянно ще бъдеш излъган “. Актрисата става още по-дистанцирана отпреди и още по-малко хора могат да се похвалят, че са нейни другари. Но по тази причина пък кариерата й не страда: след сполучливите й филми от 70-те и 80-те като „ Шофьорът “, „ Квартет “, „ Владение “, „ Метро “, се подреждат участията й в „ Кралица Марго “ (1994), „ Диаболично “ (1996), „ Адолф “ (2002), както и доста театрални постановки, измежду които „ Мария Стюарт “ и „ Дамата с камелиите “. Днес, съвсем на 55 година, надмогнала рецесиите, самотата, страха от старостта и тъгата от отминалата младост, Изабел Аджани признава с горчив комизъм: „ Няма нищо по-смешно от това да се ласкаеш, че си звезда. Защото през днешния ден си звезда, а на следващия ден?… “
Като всяка звезда, и Изабел Аджани учудва близките с някои странности, само че за разлика от доста нейни сътрудници капризите й не са свързани с екзотични храни, облекла или хотелски условия, а с метода на работа. Жерар Депардийо споделя в биографията си, че тя по никакъв начин не обичала да я гледа някой, до момента в който снима дадена сцена. Актьорът, който й партнира в „ Камий Клодел “, бил сюрпризиран да разбере, че тя не можела да понася някой да среща погледа й. В последна сметка приел, че това е методът й за централизация и работата им потръгнала без спорове. Много други нейни близки също споделят, че Изабел не е от най-бъбривите дами на света, само че по тази причина пък постоянно знае какво да каже на точното място и в точния миг – същинска необичайност за нежния пол.
Наричат я „ най-красивото страшилище на киното”
„ Красив е индивидът, който може да ви направи красиви.”
„ Не се опасявам от това да стана по-малко привлекателна, постоянно съм се страхувала от това да не бъда въобще красива.”
„ Мисля, че всички ние носим божественото в себе си.”
„ Когато обичаш някого, смяташ, че си длъжна да му окажеш помощ да се промени. Това е типично женска заблуда. Любовта не може да бъде терапия.”
„ В любовта човек би трябвало да постъвпа простичко – да избира хора, почтени за своите обещания и да се разделя с тези, които не ги извършват.”
„ Моят живот е зависещ на възприятията, а не на упоритостите “
„ Актьорите припомнят деца, спрели в развиването си. “
„ Животът си коства да се живее, само че не си коства безпределно да се разсъждава за него.”
„ Страстта изненадва. Човек не я търси. На другия ден тя може просто да му се случи.”
„ Да се промениш – това е най-трудното нещо за реализиране.”
„ Ние пазиме своето същестуване като обичаме себе си по-силно. Това е тайната.”
Източник: blitz.bg
КОМЕНТАРИ