Дядо Благо - стандартният лош герой с точен мерник
***
Из обществените мрежи:
" Ако всички убийци бяха като него - да се предадат сами и да признаят всичко, светът щеше да е с една концепция по-спокоен и сигурен, полицията - без работа! "
***
Обикновено думата " палач " построява в човешкото схващане злокобен облик - на неприятен и навъсен човек, подготвен да лишава живот след живот, и, не на последно място, това да му доставя наслаждение. Добавяме и щипка надменност. " Убиец " е леке, което сапунът на времето не може да изпере освен от облеклата му, а и от усещанията на всички останали.
Разбира се, от палач до палач има голяма разлика и престъпните летописи са неопровержимо доказателство за това.
Но има и убийци, които бягат от класическите показа, в огромна степен завършени от филмите. Именно в рубрика " други " попада 80-годишният Благой Цветилов от Първомайско.
Днес той бе наведен в правосъдната зала под ескорт. В погледът му обаче нямаше боязън, нито завист, нито неосъзнатост. Напротив. Имаше единствено примирение и увереност. Със сигурност хората са очаквали да видят по малкия екран нарушител вид " Ханибал ", а в действителност пред тях се изправи възрастен човек, твърдо набожен в правилото, че за всяко закононарушение има наказване, и че по този начин е редно. Човек, който не чува добре, има прецизен мерник и знае по какъв начин да признае виновността си.
" Все ми е тая. Аз я доживея още година, я не ", сподели дядо Благо на съдията и за момент не намерения да се оправдава. Това не е демонстрация на непукизъм или надменност, това е чиста проба натурализъм. " Ако може да ми унищожавате живота ", бе друго от изявленията на задържания остарял ловец, който даде знак, че ще одобри каквото и наказване да му дефинират.
Самият му бранител уточни, че Благой признава всички обстоятелства и условия. Днес опита само да се пребори за по-лека мярка, изтъквайки че на тази напреднала възраст клиентът му нито ще се крие, нито пък отново счита да убива.
Съдът не склони, само че Благой като че ли беше репетирал реакцията си на това решение, което не стана ясно съумя ли да чуе добре, поради сериозните му проблеми със слуха. Не трепна, не пусна сълза, не се ядоса, не репликира. Просто одобри обстоятелствата - убиваш, лежиш в пандиза.
В залата стана ясно, че дядо Благо споделил, че желае да се самоубие. " Закъде съм аз към този момент ", промълви той. Желанието самичък да отнеме живота си бе една от аргументите магистратите да го оставят под непрекъснат арест. Това предпочитание сподели и още нещо - крайните разбирания на ловджията, че да заслужи килията няма да е задоволително, а да последва жертвата си.
Факт е обаче, както му подсетиха в залата, че няма да му издават смъртна присъда, колкото и да мисли, че по този начин ще е чист пред себе си и, по някакъв метод, пред Бога.
Прокурорът подчертава върху хладнокръвието на Благой - стрелял един път, Митко паднал, последвал прецизен изстрел от близко в главата. Дали в действителност е работил под пулса на хладнокръвието или просто като умел ловец знае, че е необходим освен изстрел, а сигурен и прецизен подобен, занапред следва да стане ясно, в случай че самичък реши да опише.
Противоречивият облик на дядо Благо стана мотив за редица мнения в обществените мрежи. И то много полярни. Едната страна е на мнение, че без значение дали си добър или неприятен човек, щом си дръпнал спусъка, следва да гниеш в пандиза.
Други пък считат, че е бил толкоз предизвикан, че най-после нервите му не издържали и направил единственото, което да му донесе измамлив покой, а точно убийството. " Той добре е знаел цената на изстрелите. Сам се е предал и не се крие. Едва ли един дъртак може да е толкоз рисков, че по отношение на него да се взима най-тежката мярка, каквато се взима и за хора, умъртвили повече от един, или пък умъртвили дете. Не го извинявам, само че има нещо в него. Не е като останалите ", гласи едно от мненията на пловдивчани.
От всички мнения лъха по едно и също време гняв и помилван. Ако бяха съдии, половината щяха да пуснат на независимост дядо Благо незабавно, да му се извинят и да изискат амнистия за неуместните белезници и миризмата на тоалетна в арестните пространства. Другите пък щяха да му метнат въже на врата и да ритнат стола с усмивка. За благополучие към момента има някакво правораздаване, което ще напише идната страница от живота на стрелеца. А дотогава той ще има време да намерения дали си заслужаваше да цапа ръцете си с кръв.
Из обществените мрежи:
" Ако всички убийци бяха като него - да се предадат сами и да признаят всичко, светът щеше да е с една концепция по-спокоен и сигурен, полицията - без работа! "
***
Обикновено думата " палач " построява в човешкото схващане злокобен облик - на неприятен и навъсен човек, подготвен да лишава живот след живот, и, не на последно място, това да му доставя наслаждение. Добавяме и щипка надменност. " Убиец " е леке, което сапунът на времето не може да изпере освен от облеклата му, а и от усещанията на всички останали.
Разбира се, от палач до палач има голяма разлика и престъпните летописи са неопровержимо доказателство за това.
Но има и убийци, които бягат от класическите показа, в огромна степен завършени от филмите. Именно в рубрика " други " попада 80-годишният Благой Цветилов от Първомайско.
Днес той бе наведен в правосъдната зала под ескорт. В погледът му обаче нямаше боязън, нито завист, нито неосъзнатост. Напротив. Имаше единствено примирение и увереност. Със сигурност хората са очаквали да видят по малкия екран нарушител вид " Ханибал ", а в действителност пред тях се изправи възрастен човек, твърдо набожен в правилото, че за всяко закононарушение има наказване, и че по този начин е редно. Човек, който не чува добре, има прецизен мерник и знае по какъв начин да признае виновността си.
" Все ми е тая. Аз я доживея още година, я не ", сподели дядо Благо на съдията и за момент не намерения да се оправдава. Това не е демонстрация на непукизъм или надменност, това е чиста проба натурализъм. " Ако може да ми унищожавате живота ", бе друго от изявленията на задържания остарял ловец, който даде знак, че ще одобри каквото и наказване да му дефинират.
Самият му бранител уточни, че Благой признава всички обстоятелства и условия. Днес опита само да се пребори за по-лека мярка, изтъквайки че на тази напреднала възраст клиентът му нито ще се крие, нито пък отново счита да убива.
Съдът не склони, само че Благой като че ли беше репетирал реакцията си на това решение, което не стана ясно съумя ли да чуе добре, поради сериозните му проблеми със слуха. Не трепна, не пусна сълза, не се ядоса, не репликира. Просто одобри обстоятелствата - убиваш, лежиш в пандиза.
В залата стана ясно, че дядо Благо споделил, че желае да се самоубие. " Закъде съм аз към този момент ", промълви той. Желанието самичък да отнеме живота си бе една от аргументите магистратите да го оставят под непрекъснат арест. Това предпочитание сподели и още нещо - крайните разбирания на ловджията, че да заслужи килията няма да е задоволително, а да последва жертвата си.
Факт е обаче, както му подсетиха в залата, че няма да му издават смъртна присъда, колкото и да мисли, че по този начин ще е чист пред себе си и, по някакъв метод, пред Бога.
Прокурорът подчертава върху хладнокръвието на Благой - стрелял един път, Митко паднал, последвал прецизен изстрел от близко в главата. Дали в действителност е работил под пулса на хладнокръвието или просто като умел ловец знае, че е необходим освен изстрел, а сигурен и прецизен подобен, занапред следва да стане ясно, в случай че самичък реши да опише.
Противоречивият облик на дядо Благо стана мотив за редица мнения в обществените мрежи. И то много полярни. Едната страна е на мнение, че без значение дали си добър или неприятен човек, щом си дръпнал спусъка, следва да гниеш в пандиза.
Други пък считат, че е бил толкоз предизвикан, че най-после нервите му не издържали и направил единственото, което да му донесе измамлив покой, а точно убийството. " Той добре е знаел цената на изстрелите. Сам се е предал и не се крие. Едва ли един дъртак може да е толкоз рисков, че по отношение на него да се взима най-тежката мярка, каквато се взима и за хора, умъртвили повече от един, или пък умъртвили дете. Не го извинявам, само че има нещо в него. Не е като останалите ", гласи едно от мненията на пловдивчани.
От всички мнения лъха по едно и също време гняв и помилван. Ако бяха съдии, половината щяха да пуснат на независимост дядо Благо незабавно, да му се извинят и да изискат амнистия за неуместните белезници и миризмата на тоалетна в арестните пространства. Другите пък щяха да му метнат въже на врата и да ритнат стола с усмивка. За благополучие към момента има някакво правораздаване, което ще напише идната страница от живота на стрелеца. А дотогава той ще има време да намерения дали си заслужаваше да цапа ръцете си с кръв.
Източник: marica.bg
КОМЕНТАРИ