Из нашите земи рождението на Йоан Кръстител е известно като

Из нашите земи рождението на Йоан Кръстител е известно като Еньовден. Смята се, че тогава слънцето изгрява доста рано, изкъпано в ”жива вода ”, прекатурва се три пъти и се връща обратно. За този ден се споделя още, че ”Еньо си наметнал кожуха да върви за сняг ”, което загатва за далечното начало на зимата и за това, че Слънцето към този момент стартира, въпреки и постепенно, да слиза към хоризонта.
Според националните вярвания всички заболявания на Еньовден се къпят в " жива вода " и от изтърсените капки се образува росата, която е лековита. Преди изгрев слънце се берат полски цветя, от които се прави огромен венец, през който всички се провират за здраве, а цветята от венеца се пазят цяла година. Това е денят, в който наложително се берат билки, които тогава получават лечебна мощ.

Според преданията на всички балкански нации в нощта против Еньовден магьосници обикалят непознатите ниви и стада, с цел да привлекат плодородието в своята равнища, хамбар или кошара. Бродницата, наречена " мамница ", отивала в потайна доба в добра равнища, изтръгвала най-хубавите класове и ги отнасяла със себе си или прекосявала пътя на най-дойните стада. Ако някой успеел със скверни тайнства да забогатее като примами непознатото, неизбежно заплащал за злината си.

В Южна България е публикуван обичаят " Еньова буля ". В навечерието на празника всяка госпожица пуска китка в " мълчана вода ", покрива я с престилка и я оставя да пренощува до розов шубрак. Еньовата буля е невръстно момиченце, което гадае и назовава, до момента в който вади китките. Правят се предсказания освен за сватба, само че и за изобилие, здраве, благосъстояние.

Еньовчето е признакът на този празничен ден. Народът ни има вяра, че на Еньовден с него могат да се излекуват всевъзможни заболявания. Отварата му ускорява плодовитостта на добитъка и работи вълшебен целебно на бездетните.