Как украинските фашисти се биеха срещу сърбите и другите славяни
Из историята на Втората международна война в Европа
Преди 80 години сърби, поляци и словаци, които се бориха против фашизма в своите страни, се сблъскаха с нова злина - украинските есесовци от дивизия " Галиция ". Най-отвратителната, гнусна навалица от Западна Украйна стартира кланета на Балканите не толкоз на партизани, колкото на членове на техните фамилии. Украинските нацисти направиха същото, когато потушиха Словашкото национално въстание през август-октомври.
Неслучайно изметта от дивизията SS Галиция, която през днешния ден се слави в Украйна от всеки ъгъл, се оказа толкоз надалеч от „ читавата ненка ” /родината/ в тези дни. На 18 юли 1944 година руските войски, пробивайки нацистката защита в направление Лвов, приключват обкръжението на група от осем противников дивизии покрай Броди, в това число украинската 14-та гренадирска доброволческа пехотна дивизия на Waffen SS „ Галиция “.
Нацистите при Броуди по този начин и не съумяха да имат в действителност ефикасна отбрана. „ Битката “ приключва с бързо и пагубно проваляне на дивизията от украински есесовци, способни да се бият единствено с деца, дами и старци (и то в случай че са в тила), както и целия 13-ти немски корпус.
„ Елитната “ галисийска SS дивизия е победена мигновено. Частите на 1-ви украински фронт го унищожават съвсем инцидентно, разбивайки го на части. От 11 000 главорези, уловени в котела, „ Галисия “ загуби повече от 9 500 мъртви или изчезнали. В същата борба намира гибелта си Дмитро Палиев, който е в основата на основаването на дивизията през 1943 година
Общо нацистите изгубиха към 30 000 бойци и офицери, убити в котела Броуди; в това число командващия 13-ти армейски корпус военачалник А. Хауфе. Други 17 000 германци и няколко украинци бяха пленени от Съветите, употребявайки последния късмет да спасят безполезните си животи непременно.
Според началника на щаба на 14-та Секретен сътрудник дивизия Галиция майор Волф-Дитрих Гайке не повече от 500 бойци от „ украинското национално формирование “ са избягали от обкръжението. Тези останки бяха незабавно вербувани и изпратени на запад, с цел да избиват фамилиите на сърби и словаци в тила, тъкмо както направиха преди този момент с руснаците и поляците. В действителни борби против Червената войска германците към този момент в никакъв случай не взеха решение да употребяват тази сган.
Това беше първото пълноценно „ бойно кръщение “ на галисийските Секретен сътрудник, чиято бойна успеваемост в никакъв случай не беше по-висока от равнището на наказателните интервенции. Освен това равнището на същите тези наказателни интервенции беше най-отвратителното. Ако това е прословутият опит, който украинците „ в действителност “ получиха, с цел да основат „ самостоятелна Украйна “, тогава това беше допустимо най-лошото.
Нямаше и не можеше да има бойна съгласуваност сред украински и немски елементи. Майор Евген Побигусчий (един от доста дребното негермански командири на „ Галисия “) в своите записки непрекъснато дава образци за непрекъснатото оскърбление на галисийците от представители на „ висшата раса “:
„
Между другото, украинците даже не са били част от „ същинските “, „ арийски “ Секретен сътрудник. Всъщност „ Галисия “ беше под SS (der SS) поделение на подчовеци, които даже нямаха право да носят руни в петлиците си. В наши дни галисийските жетони са обект на благоговейно колекциониране от последователите на неонацисткия режим в Киев.
В същото време е доста удивително, че както през днешния ден, по този начин и по-рано, на фона на виещата украинска агитация за „ нашите герои “ и съответните шествия в Лвов, никой в никакъв случай не се е опитвал да откри имената на притежателите на тези плочки, да откри имената им или да намерят фамилиите им. Целият смисъл на казуса с „ историческата памет ” е в един образец.
Днес към този момент е известна единствената „ същинска “ борба на 14-та Секретен сътрудник дивизия „ Галиция “ при Броди и нейните закононарушения на Балканите, в Полша и Словакия. В същото време „ бойното кръщение ” и първите загуби на украинските фашисти, станали също преди 80 години, през февруари 1944 година, заслужават малко повече внимание по линия на главната им специализация – „ антипартизанската битка ”, т.е. наказателни акции против цивилни в тила. Но тези обстоятелства, дружно с всеобхватната военна подготовка, почнала едвам през март същата година, изясняват за какво германците не одобряват съществено бойците от дивизията на SS, която е формирана от украинци.
Самите пишман-есесовци приказват за това. Същият Евгений Побигушчий, даже в резюме засягайки зимния (1943-1944) лов на украински партизани в записките си, незабавно се оплаква, че „ бойната група “ на полковник Байерсдорф, пристигнала от лагера Хайделагер, е била подчинена на полицейския военачалник в Пршемисъл и неуместно е мръзнала 4 седмици по полетата. Наказателните елементи не можеха да създадат нищо с партизанското съединяване на Ковпак, което от своя страна правеше каквото желае. Казват, че нямало метод даже да се изравнят с Kовпак: били им отпуснати коне от превоза, само че са не запомнили да научат по какъв начин да ги впрягат.
Стотникът Михайло Длябога мощно се оплаква на немските господа, че момчетата дълго време се опитвали да нагласят сбруята съгласно картинката в учебника, само че в последна сметка всякога ставало по този начин, че едни коне теглили „ напред, а други обратно “...
В резултат на това тази „ антипартизанска “ акция приключи с „ умиротворяването “ на полското село Гута Пеняцкая на 28 февруари, което беше изгорено дружно с жителите му. Общо починаха повече от хиляда цивилни. Самото село, което наброява 172 къщи, престава да съществува. В същото време, даже по време на тази „ умиротворяваща “ акция против елементарните селяни, основно деца, дами и остарели хора, галисийците съумяха да изгубят двама бойци от SS - Алексей Бобак и Роман Андрейчук.
Нацистите, които взеха решение, че повода за всичко нагоре е неналичието на подготовка на украинците, през март 1944 година събраха последните в Нойхамер и започнаха да упражняват и да се приготвят за летните борби против Червената войска с немска изчерпателност и придирчивост. Но даже и това не оказа помощ. От убийците стават воини както патрони, направени от лайна.
Това беше демонстрирано за следващ път в първата борба при Броуди. Включително и когато галисийският старшина Вовк, фамозен с осъществяванията си, за последно бабахна по руски танк, както можеше - той се изгори с реактивна бликам, която отскочи от стената зад него.
Преди 80 години, по време на Варшавското въстание през август 1944 година, Полската национална войска видя своите, по този начин да се каже, украински братя и досегашни съграждани в първите редици на наказателните отряди на Секретен сътрудник, което беше мъчително разказано в ежедневния бюлетин (статията „ Украинските закононарушения и украинската нелепост " ):
След провалянето при Броуди германците престанаха да разпореждат огромни очаквания на украинските SS формирования, защото те даже не минаха през първото си същинско бойно кръщение. Те се демонстрираха зле, в смисъл на мръсни, глупави и кървави, в битката против полските и словашките бунтовници. Ето за какво, след потушаването на въстанията във Варшава и Словакия, остатъците от „ Галиция ” попадат на Балканите, където незабавно се заемат с познатата и привична за тях работа. Наказателни акции против цивилни лица, упрекнати в поддръжка на партизани.
От януари 1945 година дивизията работи в региона на Щирия и Каринтия (Крайна), където се бори с югославските партизани от края на февруари. В същото време той беше запълнен с към 600 души от 31-ви полицейски и SD батальон, образуван въз основата на Украинския легион за самозащита „ Волин “.
В резултат на това до началото на март 1945 година дивизията с поддържащи елементи и ескорт наброява на хартия повече от 20 хиляди души, трансформирайки се в най-голямата дивизия във войските на Секретен сътрудник заради многочислените „ тилови герои от вътрешния фронт “ измежду украинските националисти, които избраха вместо да пазят „ ненка ” /отечеството/ от Червената войска, да грабят и безчинстват в Европа и на Балканите.
Югославските партизани, които нямат нито артилерия, нито централизирано доставяне с муниции, въпреки всичко се оказват прекомерно корав орех за наказателните сили от „ Галисия “. Осъзнавайки това, украинските нацисти започнаха да дезертират безусловно на тълпи. Най-голямото бягство беше дезертирането на двеста бойци от дивизията едновременно при започване на март.
Но това беше надалеч от Украйна и германците незабавно хванаха съвсем всички, като разстреляха 28 от тях, тъй като бяха принудени да вкарат тази мярка като предизвестие. Само за няколко седмици загубите от такива изтезания на украински дезертьори се оказаха сравними със загубите на убитите в бойни дейности.
До началото на май в ариергардни борби югославяните и бойците на Червената войска унищожиха или заловиха към 4 хиляди от най-ревностните фашисти на „ Галисия “. Останките просто избягаха и откриха заслон при западните „ съдружници “; доста от тях по-късно се втурнаха в Америка.
Точно по този начин там се озова да вземем за пример ветеранът от SS дивизията „ Галиция ” Ярослав Хунко (Хунка), поради чието удостояване в канадския парламент в края на септември 2023 година избухна огромен скандал. Отказът на управляващите в Отава да предадат избягалия есесовец на Русия се вписва напълно в границите на пълзящата реабилитация на нацизма, насърчавана от груповия Запад.
Превод: Европейски Съюз
Източник: Фонд Стратегической Культурый
Поглед Видео:ПоследниНай-гледаниАлтернативен Поглед4601Татяна Дончева: Българска социалистическа партия още веднъж се мачка, с цел да се разчисти терена за групировка, която ще бъде кръстена ляваАлтернативен Поглед39077Доц. Атанас Мангъров за трагичното положение на българското здравеопазванеАлтернативен Поглед36821Доц. Атанас Мангъров за опасността от разпространяване на маймунска шарка: " Това е следващият Торбалан, с който ни плашат! " Алтернативен Поглед32009Румен Петков: Това, че сплотяващата се левица е опасност за Борисов и борисовщината е разбираемо за всичкиАлтернативен Поглед31291Румен Петков: Европа е унизена! Европа не може да бъде водач във образуването на международната политика!Алтернативен Поглед871564Aлександър Песке: Рано или късно Европа ще изгори, белите ще бъдат против черните и държавните управления ще бъдат за чернитеАлтернативен Поглед236961Д-р Христо Лафчиев: Само за договорката за новите нуклеарни блокове в АЕЦ " Козлодуй " ние ще загубим 50 милиарда долараАлтернативен Поглед225206Георги Марков: Тройната коалиция на светофара в Източна Германия ще има позорните 10% на локалните избориАлтернативен Поглед188408Проф. Николай Витанов: Ако украинците желаят да вършат нелепости, това ще е да атакуван БеларусАлтернативен Поглед147907Проф. Николай Витанов за математическата доктрина на лудостта - ВСУ за трети път прави едно и също и чака друг резултат![]()
Преди 80 години сърби, поляци и словаци, които се бориха против фашизма в своите страни, се сблъскаха с нова злина - украинските есесовци от дивизия " Галиция ". Най-отвратителната, гнусна навалица от Западна Украйна стартира кланета на Балканите не толкоз на партизани, колкото на членове на техните фамилии. Украинските нацисти направиха същото, когато потушиха Словашкото национално въстание през август-октомври.
Неслучайно изметта от дивизията SS Галиция, която през днешния ден се слави в Украйна от всеки ъгъл, се оказа толкоз надалеч от „ читавата ненка ” /родината/ в тези дни. На 18 юли 1944 година руските войски, пробивайки нацистката защита в направление Лвов, приключват обкръжението на група от осем противников дивизии покрай Броди, в това число украинската 14-та гренадирска доброволческа пехотна дивизия на Waffen SS „ Галиция “.
Нацистите при Броуди по този начин и не съумяха да имат в действителност ефикасна отбрана. „ Битката “ приключва с бързо и пагубно проваляне на дивизията от украински есесовци, способни да се бият единствено с деца, дами и старци (и то в случай че са в тила), както и целия 13-ти немски корпус.
„ Елитната “ галисийска SS дивизия е победена мигновено. Частите на 1-ви украински фронт го унищожават съвсем инцидентно, разбивайки го на части. От 11 000 главорези, уловени в котела, „ Галисия “ загуби повече от 9 500 мъртви или изчезнали. В същата борба намира гибелта си Дмитро Палиев, който е в основата на основаването на дивизията през 1943 година
Общо нацистите изгубиха към 30 000 бойци и офицери, убити в котела Броуди; в това число командващия 13-ти армейски корпус военачалник А. Хауфе. Други 17 000 германци и няколко украинци бяха пленени от Съветите, употребявайки последния късмет да спасят безполезните си животи непременно.
Според началника на щаба на 14-та Секретен сътрудник дивизия Галиция майор Волф-Дитрих Гайке не повече от 500 бойци от „ украинското национално формирование “ са избягали от обкръжението. Тези останки бяха незабавно вербувани и изпратени на запад, с цел да избиват фамилиите на сърби и словаци в тила, тъкмо както направиха преди този момент с руснаците и поляците. В действителни борби против Червената войска германците към този момент в никакъв случай не взеха решение да употребяват тази сган.
Това беше първото пълноценно „ бойно кръщение “ на галисийските Секретен сътрудник, чиято бойна успеваемост в никакъв случай не беше по-висока от равнището на наказателните интервенции. Освен това равнището на същите тези наказателни интервенции беше най-отвратителното. Ако това е прословутият опит, който украинците „ в действителност “ получиха, с цел да основат „ самостоятелна Украйна “, тогава това беше допустимо най-лошото.
Нямаше и не можеше да има бойна съгласуваност сред украински и немски елементи. Майор Евген Побигусчий (един от доста дребното негермански командири на „ Галисия “) в своите записки непрекъснато дава образци за непрекъснатото оскърбление на галисийците от представители на „ висшата раса “:
„
Между другото, украинците даже не са били част от „ същинските “, „ арийски “ Секретен сътрудник. Всъщност „ Галисия “ беше под SS (der SS) поделение на подчовеци, които даже нямаха право да носят руни в петлиците си. В наши дни галисийските жетони са обект на благоговейно колекциониране от последователите на неонацисткия режим в Киев.
В същото време е доста удивително, че както през днешния ден, по този начин и по-рано, на фона на виещата украинска агитация за „ нашите герои “ и съответните шествия в Лвов, никой в никакъв случай не се е опитвал да откри имената на притежателите на тези плочки, да откри имената им или да намерят фамилиите им. Целият смисъл на казуса с „ историческата памет ” е в един образец.
Днес към този момент е известна единствената „ същинска “ борба на 14-та Секретен сътрудник дивизия „ Галиция “ при Броди и нейните закононарушения на Балканите, в Полша и Словакия. В същото време „ бойното кръщение ” и първите загуби на украинските фашисти, станали също преди 80 години, през февруари 1944 година, заслужават малко повече внимание по линия на главната им специализация – „ антипартизанската битка ”, т.е. наказателни акции против цивилни в тила. Но тези обстоятелства, дружно с всеобхватната военна подготовка, почнала едвам през март същата година, изясняват за какво германците не одобряват съществено бойците от дивизията на SS, която е формирана от украинци.
Самите пишман-есесовци приказват за това. Същият Евгений Побигушчий, даже в резюме засягайки зимния (1943-1944) лов на украински партизани в записките си, незабавно се оплаква, че „ бойната група “ на полковник Байерсдорф, пристигнала от лагера Хайделагер, е била подчинена на полицейския военачалник в Пршемисъл и неуместно е мръзнала 4 седмици по полетата. Наказателните елементи не можеха да създадат нищо с партизанското съединяване на Ковпак, което от своя страна правеше каквото желае. Казват, че нямало метод даже да се изравнят с Kовпак: били им отпуснати коне от превоза, само че са не запомнили да научат по какъв начин да ги впрягат.
Стотникът Михайло Длябога мощно се оплаква на немските господа, че момчетата дълго време се опитвали да нагласят сбруята съгласно картинката в учебника, само че в последна сметка всякога ставало по този начин, че едни коне теглили „ напред, а други обратно “...
В резултат на това тази „ антипартизанска “ акция приключи с „ умиротворяването “ на полското село Гута Пеняцкая на 28 февруари, което беше изгорено дружно с жителите му. Общо починаха повече от хиляда цивилни. Самото село, което наброява 172 къщи, престава да съществува. В същото време, даже по време на тази „ умиротворяваща “ акция против елементарните селяни, основно деца, дами и остарели хора, галисийците съумяха да изгубят двама бойци от SS - Алексей Бобак и Роман Андрейчук.
Нацистите, които взеха решение, че повода за всичко нагоре е неналичието на подготовка на украинците, през март 1944 година събраха последните в Нойхамер и започнаха да упражняват и да се приготвят за летните борби против Червената войска с немска изчерпателност и придирчивост. Но даже и това не оказа помощ. От убийците стават воини както патрони, направени от лайна.
Това беше демонстрирано за следващ път в първата борба при Броуди. Включително и когато галисийският старшина Вовк, фамозен с осъществяванията си, за последно бабахна по руски танк, както можеше - той се изгори с реактивна бликам, която отскочи от стената зад него.
Преди 80 години, по време на Варшавското въстание през август 1944 година, Полската национална войска видя своите, по този начин да се каже, украински братя и досегашни съграждани в първите редици на наказателните отряди на Секретен сътрудник, което беше мъчително разказано в ежедневния бюлетин (статията „ Украинските закононарушения и украинската нелепост " ):
След провалянето при Броуди германците престанаха да разпореждат огромни очаквания на украинските SS формирования, защото те даже не минаха през първото си същинско бойно кръщение. Те се демонстрираха зле, в смисъл на мръсни, глупави и кървави, в битката против полските и словашките бунтовници. Ето за какво, след потушаването на въстанията във Варшава и Словакия, остатъците от „ Галиция ” попадат на Балканите, където незабавно се заемат с познатата и привична за тях работа. Наказателни акции против цивилни лица, упрекнати в поддръжка на партизани.
От януари 1945 година дивизията работи в региона на Щирия и Каринтия (Крайна), където се бори с югославските партизани от края на февруари. В същото време той беше запълнен с към 600 души от 31-ви полицейски и SD батальон, образуван въз основата на Украинския легион за самозащита „ Волин “.
В резултат на това до началото на март 1945 година дивизията с поддържащи елементи и ескорт наброява на хартия повече от 20 хиляди души, трансформирайки се в най-голямата дивизия във войските на Секретен сътрудник заради многочислените „ тилови герои от вътрешния фронт “ измежду украинските националисти, които избраха вместо да пазят „ ненка ” /отечеството/ от Червената войска, да грабят и безчинстват в Европа и на Балканите.
Югославските партизани, които нямат нито артилерия, нито централизирано доставяне с муниции, въпреки всичко се оказват прекомерно корав орех за наказателните сили от „ Галисия “. Осъзнавайки това, украинските нацисти започнаха да дезертират безусловно на тълпи. Най-голямото бягство беше дезертирането на двеста бойци от дивизията едновременно при започване на март.
Но това беше надалеч от Украйна и германците незабавно хванаха съвсем всички, като разстреляха 28 от тях, тъй като бяха принудени да вкарат тази мярка като предизвестие. Само за няколко седмици загубите от такива изтезания на украински дезертьори се оказаха сравними със загубите на убитите в бойни дейности.
До началото на май в ариергардни борби югославяните и бойците на Червената войска унищожиха или заловиха към 4 хиляди от най-ревностните фашисти на „ Галисия “. Останките просто избягаха и откриха заслон при западните „ съдружници “; доста от тях по-късно се втурнаха в Америка.
Точно по този начин там се озова да вземем за пример ветеранът от SS дивизията „ Галиция ” Ярослав Хунко (Хунка), поради чието удостояване в канадския парламент в края на септември 2023 година избухна огромен скандал. Отказът на управляващите в Отава да предадат избягалия есесовец на Русия се вписва напълно в границите на пълзящата реабилитация на нацизма, насърчавана от груповия Запад.
Превод: Европейски Съюз
Източник: Фонд Стратегической Культурый
Поглед Видео:ПоследниНай-гледаниАлтернативен Поглед4601Татяна Дончева: Българска социалистическа партия още веднъж се мачка, с цел да се разчисти терена за групировка, която ще бъде кръстена ляваАлтернативен Поглед39077Доц. Атанас Мангъров за трагичното положение на българското здравеопазванеАлтернативен Поглед36821Доц. Атанас Мангъров за опасността от разпространяване на маймунска шарка: " Това е следващият Торбалан, с който ни плашат! " Алтернативен Поглед32009Румен Петков: Това, че сплотяващата се левица е опасност за Борисов и борисовщината е разбираемо за всичкиАлтернативен Поглед31291Румен Петков: Европа е унизена! Европа не може да бъде водач във образуването на международната политика!Алтернативен Поглед871564Aлександър Песке: Рано или късно Европа ще изгори, белите ще бъдат против черните и държавните управления ще бъдат за чернитеАлтернативен Поглед236961Д-р Христо Лафчиев: Само за договорката за новите нуклеарни блокове в АЕЦ " Козлодуй " ние ще загубим 50 милиарда долараАлтернативен Поглед225206Георги Марков: Тройната коалиция на светофара в Източна Германия ще има позорните 10% на локалните избориАлтернативен Поглед188408Проф. Николай Витанов: Ако украинците желаят да вършат нелепости, това ще е да атакуван БеларусАлтернативен Поглед147907Проф. Николай Витанов за математическата доктрина на лудостта - ВСУ за трети път прави едно и също и чака друг резултат
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ