Явлението Тони Филипов, д-р
" Из делниците на един вманиачен " - смешно-тъжният преразказ на новините
Когато се появиха за първи път през 2002 година, седмичните иронични мнения на новините, списвани от Тони Филипов, доктор, бяха събитие. Доста читатели особено си купуваха неделния брой на вестник " Монитор ", където една страница беше отделена за Доктора. Но даже тогава надали някой е предвиждал, че рубриката " Из делниците на един вманиачен " ще просъществува цели 15 години.
Авторът Стойко Тонев е социолог по обучение и публицист по специалност. Той избира " Тони Филипов, доктор " като псевдоним особено за " Делниците ". Докторът, както го назовават читателите му, би могъл да напише историята на актуалното българско вестникарство, тъй като е в него повече от 20 години - бил е основен редактор на в. " Новинар ", зам.-главен на в. " Монитор ", първи зам.-главен на в. " Експрес ", има и научни изявления. В нормалния си закачлив жанр се показва и в уеб страницата Редута.бг: Д-р Филипов е роден от дълго време. И надалеч. Учил е на места. Завършил е това-онова. Работил е на разнообразни места. Написал е много публикации и малко книги. В момента се укрива от последния си шеф, който е заплашил да закупи всяко издание, което го вземе на работа.
" Из делниците на един вманиачен " се откроява в днешната медийна среда. Преди всичко, тъй като е надарена и почтена журналистика. Такава, каквато в последното десетилетие малко на брой създатели съумяват да предложат на читателите, а и да задържат вниманието им години наред.
Докторът и болното общество
Началото на " Делниците " идва в отговор на мощна социална нужда от умна авторска ирония. Обект на дълъг разбор е за какво тази ниша стои съвсем празна години наред. Макар в българския щемпел епизодично да се разгласяват забавни и провокативни текстове, те не стигат до поредност с толкоз дълъг живот, нито пък до толкоз необятна непрекъсната публика. Тони Филипов построява своите текстове главно върху новинарския поток. Битието на българите, потайностите на политиката и дебрите на обществения живот са обект на стотици безжалостни мнения. Медиите също постоянно отнасят рецензия. Тъжно-смешният му преразказ на новините от ден на ден се обрисува като феномен в българската журналистика.
Подобна концепция е осъществена във вестник " Сега ". Там всеки ден в колонката " Прелет над печата " се прави коментар на побрани изявления. При него формата е по-кратка и обхванатите вести са по-малко на брой. Колонката във в. " Сега " не е подписана, само че се поддържа от Миряна Башева.
Тони Филипов, доктор, „ надстроява ” новините освен с авторска позиция, само че и с систематизирания, хиперболи, жлъч. Нарича се Доктор и диагностицира заболяванията на днешното ни общество. Използва личен бекграунд и тиражира изрази, които стават негова запазена марка ( " Алооу, пенсиите ", " Братя и сестри ", говоренето от първо лице множествено число и доста други).В текстовете създателят иронизира всичко - политиците, публицистите, сънародниците, даже себе си.
Историята на пишещия история
" Делниците " потеглят през март 2002 година, като първата отразена седмица е 25-29 март. Ето част от първия текст: Оня ден се разсъниха от камбаните на “Александър Невски ”. На Задушница. И внезапно нещо ме преряза. Що за човек съм аз и за какво в действителност съм се родил. Никога не са ме посочили по малкия екран, нито по радиото, нито един вестник не е писал за мен, нито пък аз съм писал за някой вестник. С един съсед не съм се скарал, ей по този начин, да покажа, че и аз съм човек с права. Вечно си мълча като мижитурка, а не е като да не ме вълнуват всякакви неща, или пък да не ги виждам проблемите. Затова започнах да си повеждам дневник. Някой ден някой може пък и да го прочете и да разбере, че съм съществувал. Едно време работех в СУ в постройката против Четвърти километър. Сега постоянно вървя против остарялата си работа. Нещо не се усещам доста добре. Но то пък кой ли е изцяло добре.
В началото рубриката е в неделя, само че откакто набира известност, излиза в понеделнишкия брой на в. " Монитор ". По това време в понеделник се продава най-голям тираж. Това продължава 5 години. През 2007 " Делниците " претърпяват смяна. Авторът им напуща в. " Монитор " и малко по-късно " Делниците " стават ежедневна колонка във в. " Експрес ". Ето какво си спомня Стойко Тонев за оня интервал: В началото на 2009 година Пъпката продаде „ Експрес “ на Пеефски, а с него и шерпите. Върнаха ме още веднъж в „ Монитор “, отново да пиша една страница. Ирена доста ме харесваше, само че тя нямаше думата, умираше от боязън пред дебелото момче. И след изборите, когато тя потърси политическо леговище в Брюксел, медийната империя пое Дилян. Първата му работа беше да спре Делниците. Без пояснения.
След това създателят стартира да написа личен блог, където разгласява колонката всеки ден. Тя се изплаща за изявления в районни издания (Варна, Враца, Плевен, Пазарджик, Хасково) цяла година. Но Пеефски стартира да ми събаря къщичката. Междувременно той завладя и разпространяването, и държеше крепко и провинциалните издания. И те прекъснаха връзките си с мен без пояснение, спомня си Стойко Тонев.
С точност, доближаваща се до хирургическа, Докторът обрисува истини за българските медии, които напълно не са ласкави. С директния си изказ той ни минимум не завоалира мнението си за преобладаващата част от медиите като за слугинаж. Отношението към някои фигури е напълно отрицателно (Блъсков с покупко-продадените вестници, Бареков, който крещял личното си име при оргазъм, Пеевски - юридически в час по трудово, Малария Велева...). Подобен жлъч у български създател е срещан много от дълго време - по времето на Алеко Константинов. Разликата е в това, че героите на Доктора са изцяло действителни. Живи и същински наши съвременници, не прототипи. Но също толкоз жалки като Алековите.
Пеевски и адронният колайдер
Да работиш за Пеевски става съвсем безалтернативно, отбелязва Стойко Тонев в едно свое изявление. И прибавя: Представете си обстановката, в която Пеевски са го турили оператор на Големия адронен колайдер. Как мислите, дали ще възпроизведе сътворението или разрушението? Ще поръчка тук и там и най-вероятно най-после „ Големият гърмеж ” ще му отнесе човката… И на всички край него.
" Делниците " дълго време са единствените текстове в българския щемпел, в които може да се прочете нещо отрицателно за Делян Пеевски. Така нареченият медиен магнат по някакви аргументи остава отвън обсега на вестници, уеб сайтове и малките екрани към този момент близо 10 години.
Безкомпромисни са позициите на Доктора и по политическите тематики. Понякога той поглежда политическата вест от много непредвиден ъгъл или пък й прибавя лични тълкувания, прави алюзия с нещо предходно или пък нещо от света. Всички гледаме вести, всички виждаме и чуваме нелепостите на по този начин наречените политици, само че малко на брой съумяват да пресъздадат надарено тази нелепост в публицистична творба.
" Делниците " като приписки
Докторовите шарки по медийния поток много наподобяват на приписките, които възрожденските свещеници оставят по богослужебните книги. Това, което Тони Филипов " приписва " към новините, е достоверен отпечатък от днешния ден. По-истински и от самата вест, която доста постоянно цели операция. Приписката не манипулира. Тя единствено насочва визьора към детайлите, които създателят персонално следи и за които държи да опише на поколенията.
В политическата позиция на Тони Филипов, доктор, не се откроява любимец, нито пък има някакви трайни благосклонности към която и да било политическа мощ. Всеки, който не заслужава публичното доверие, е цел. Няма леви, няма десни - маскари дебнат отвред: Но вижте какво, всичко това има и позитивна страна. Явно у нас стартира да се основава сериозна каста от професионални политици. Хора, които са раздрали идейните и идеологическите вериги и могат да пазят всяка идея, естествено, против обичайно заплащане. Нали това е професионализмът?
Докторът стига и по-далеч. Предлага лична политическа партия, чието наименование е в синхрон със заглавието " Из делниците на един вманиачен ". Партия " Четвърти километър " - какво по-точно определение за политическа мощ, съответна на българската обстановка?
Понеделник, вторник, сряда...
Всяка от изявленията в " Делниците " обгръща интервал от една седмица, като всеки ден има своето място. Календарното нареждане идва някак от единствено себе си, когато човек реши да прави преглед на новините. Тази форма употребява и Докторът. Често интерпретацията опровергава съответната вест. Авторът съумява по едно и също време и да ни напомни някое безумство от всекидневието, и да ни откъсне от него с бърз маньовър.
Тематиката на " Делниците " се дефинира от настоящите тематики за съответната седмица и във всяка обява може да се види друг тематичен асортимент. Той се дефинира от новините, които са предмет на коментар - политика, медии, обществени проблеми, лидерски ходове...
![Журналист напомни паметни думи на лекар Тони Филипов към дебелото момче и Доган]( "Журналист напомни паметни думи на лекар Тони Филипов към дебелото момче и Доган")
Журналист напомни паметни думи на лекар Тони Филипов към " дебелото момче " и Доган
" Из делниците на един вманиачен ”, 17-21 юни 2013г: “Когато напуснахме «Монитор», дебелото момче беше рекло на един к...
И в случай че календарният метод е нещо познато, то в доста други аспекти " Делниците " демонстрират нововъведение. Тони Филипов употребява съответни обстоятелства, видени от непредвидени ъгли, като показва постоянно най-абсурдното (което ще ни извади очите, само че някак си го подминаваме). Някои измислени неща пък звучат повече от правдиво, като да вземем за пример Обединена пенсионерска организация за наблюдаване на цените на питателните артикули (ОПОНЦХС). Обрисовката на героите на деня е жива и с изострен карикатурен рисунък. А автобиографичните моменти постоянно са поднесени със самоирония. Езикът е странна комбинация сред осведоменост от най-голям клас и словесно безчинство. Това комбиниране прави стила на Доктора безподобен и го отличава от обгръщащата ни сивота.
Публицистичните текстове от поредицата " Из делниците на един вманиачен " са сложни за безапелационна жанрова подредба. " Шарж на новините " е единствено опит за доближаване до род, тъй като в някои случаи текстовете са повече ирония, в други - гротеска.
Мултипликация на инфундибулума
С прекосяването от книжен на уеб вид, Докторът усилва своята публика няколкократно. Така от колонка в неделния брой на вестник " Монитор " последователно се стига до масирано препубликуване в интернет и издаване на 5 книги. Само първата е издание на в. „ Монитор “. Всички останали Стойко Тонев е издавал и разпространявал самичък. Тиражите са разнообразни – сред 1000 и 1500 бройки, напълно продадени.
Ето какво написа Докторът за личното си писане в безподобния " Въвод " към първата книга от 2008 година: Аз да вземем за пример вземам комплект вестници и го разрязвам на дописки. Слагам ги в един огромен леген, разбърниквам ги и започвам да ги описвам със свои думи. Тук-там мушкам по някой анекдот от Интернет. Всички по този начин вършат. За престиж въвеждам и по някоя мъчна дума - било от Речника на непознатите думи, било от речника на Найден Геров. И по този начин, като ги накаканижа непознати думи, старовремски думи, като ги сложа в устата на смешниците от новото (пък и от старото) време, и се получава един напряко макаронически жанр.
През 2011 година Тони Филипов оповестява в блога си: Дали ще ви е комфортно малко да се преместите? С другари създадохме един „ хроно-синкластичен инфундибулум ” на адрес Reduta.bg, където ще събираме всичките си умни и не толкоз умни мисли.
![Почина едно от последните остри пера - доктор Тони Филипов]( "Почина едно от последните остри пера - доктор Тони Филипов")
Почина едно от последните остри пера - доктор Тони Филипов
Стойко Тонев, прочут като лудия доктор Тони Филипов, който списваше " Из Дневниците на един вманиачен ", е умрял на 31 януари. В последните 2...
Хроно-синкластичен инфундибулум е нещо мъчно за изговаряне, нещо от Вонегът: " Това са местата, където всички разнообразни типове истина застават дружно по местата си толкоз хубаво, колкото частите в слънчевия часовник на баща ви. "
Тони Филипов мести инфундибулума на упоменатия адрес, който не е инцидентно определен. Редут е " непрекъснато или краткотрайно фортификационно, нормално землено оборудване от затворен тип. Широко се е употребявал за защита (позиционна война) ".
Ако би трябвало да обобщим до каква степен може да стигне въздействието на един български журналист през днешния ден, ще се опрем на числата. Само в Редута и в Офнюз, където " Из делниците на един вманиачен " също се разгласяват, читателите доближават до 150 000 на месец. Това е прекомерно сериозна публика, даже без да прибавяме неоторизираните препечатвания в знайни и незнайни уеб сайтове, както и шерването на цели текстове и извадки в обществените мрежи. Освен „ Из делниците… “, от 2-3 години Стойко Тонев написа една страница във в. „ Ретро “– „ Бележки по маншета на усмирителната риза “, както и в първите броеве на " Клуб Z ".
И на финала - двете секрети на Доктора: Имам две табута, две самоограничения. Не вземам участие в политически организации, даже не гласоподавам, с цел да мога да пиша без „ наш`те “ и „ ваш`те “. И другото табу са радиото и малкия екран. Канен съм в съвсем всички излъчвания, само че постоянно отхвърлям. Ако имам нещо за казване, избирам да го напиша.
Когато се появиха за първи път през 2002 година, седмичните иронични мнения на новините, списвани от Тони Филипов, доктор, бяха събитие. Доста читатели особено си купуваха неделния брой на вестник " Монитор ", където една страница беше отделена за Доктора. Но даже тогава надали някой е предвиждал, че рубриката " Из делниците на един вманиачен " ще просъществува цели 15 години.
Авторът Стойко Тонев е социолог по обучение и публицист по специалност. Той избира " Тони Филипов, доктор " като псевдоним особено за " Делниците ". Докторът, както го назовават читателите му, би могъл да напише историята на актуалното българско вестникарство, тъй като е в него повече от 20 години - бил е основен редактор на в. " Новинар ", зам.-главен на в. " Монитор ", първи зам.-главен на в. " Експрес ", има и научни изявления. В нормалния си закачлив жанр се показва и в уеб страницата Редута.бг: Д-р Филипов е роден от дълго време. И надалеч. Учил е на места. Завършил е това-онова. Работил е на разнообразни места. Написал е много публикации и малко книги. В момента се укрива от последния си шеф, който е заплашил да закупи всяко издание, което го вземе на работа.
" Из делниците на един вманиачен " се откроява в днешната медийна среда. Преди всичко, тъй като е надарена и почтена журналистика. Такава, каквато в последното десетилетие малко на брой създатели съумяват да предложат на читателите, а и да задържат вниманието им години наред.
Докторът и болното общество
Началото на " Делниците " идва в отговор на мощна социална нужда от умна авторска ирония. Обект на дълъг разбор е за какво тази ниша стои съвсем празна години наред. Макар в българския щемпел епизодично да се разгласяват забавни и провокативни текстове, те не стигат до поредност с толкоз дълъг живот, нито пък до толкоз необятна непрекъсната публика. Тони Филипов построява своите текстове главно върху новинарския поток. Битието на българите, потайностите на политиката и дебрите на обществения живот са обект на стотици безжалостни мнения. Медиите също постоянно отнасят рецензия. Тъжно-смешният му преразказ на новините от ден на ден се обрисува като феномен в българската журналистика.
Подобна концепция е осъществена във вестник " Сега ". Там всеки ден в колонката " Прелет над печата " се прави коментар на побрани изявления. При него формата е по-кратка и обхванатите вести са по-малко на брой. Колонката във в. " Сега " не е подписана, само че се поддържа от Миряна Башева.
Тони Филипов, доктор, „ надстроява ” новините освен с авторска позиция, само че и с систематизирания, хиперболи, жлъч. Нарича се Доктор и диагностицира заболяванията на днешното ни общество. Използва личен бекграунд и тиражира изрази, които стават негова запазена марка ( " Алооу, пенсиите ", " Братя и сестри ", говоренето от първо лице множествено число и доста други).В текстовете създателят иронизира всичко - политиците, публицистите, сънародниците, даже себе си.
Историята на пишещия история
" Делниците " потеглят през март 2002 година, като първата отразена седмица е 25-29 март. Ето част от първия текст: Оня ден се разсъниха от камбаните на “Александър Невски ”. На Задушница. И внезапно нещо ме преряза. Що за човек съм аз и за какво в действителност съм се родил. Никога не са ме посочили по малкия екран, нито по радиото, нито един вестник не е писал за мен, нито пък аз съм писал за някой вестник. С един съсед не съм се скарал, ей по този начин, да покажа, че и аз съм човек с права. Вечно си мълча като мижитурка, а не е като да не ме вълнуват всякакви неща, или пък да не ги виждам проблемите. Затова започнах да си повеждам дневник. Някой ден някой може пък и да го прочете и да разбере, че съм съществувал. Едно време работех в СУ в постройката против Четвърти километър. Сега постоянно вървя против остарялата си работа. Нещо не се усещам доста добре. Но то пък кой ли е изцяло добре.
В началото рубриката е в неделя, само че откакто набира известност, излиза в понеделнишкия брой на в. " Монитор ". По това време в понеделник се продава най-голям тираж. Това продължава 5 години. През 2007 " Делниците " претърпяват смяна. Авторът им напуща в. " Монитор " и малко по-късно " Делниците " стават ежедневна колонка във в. " Експрес ". Ето какво си спомня Стойко Тонев за оня интервал: В началото на 2009 година Пъпката продаде „ Експрес “ на Пеефски, а с него и шерпите. Върнаха ме още веднъж в „ Монитор “, отново да пиша една страница. Ирена доста ме харесваше, само че тя нямаше думата, умираше от боязън пред дебелото момче. И след изборите, когато тя потърси политическо леговище в Брюксел, медийната империя пое Дилян. Първата му работа беше да спре Делниците. Без пояснения.
След това създателят стартира да написа личен блог, където разгласява колонката всеки ден. Тя се изплаща за изявления в районни издания (Варна, Враца, Плевен, Пазарджик, Хасково) цяла година. Но Пеефски стартира да ми събаря къщичката. Междувременно той завладя и разпространяването, и държеше крепко и провинциалните издания. И те прекъснаха връзките си с мен без пояснение, спомня си Стойко Тонев.
С точност, доближаваща се до хирургическа, Докторът обрисува истини за българските медии, които напълно не са ласкави. С директния си изказ той ни минимум не завоалира мнението си за преобладаващата част от медиите като за слугинаж. Отношението към някои фигури е напълно отрицателно (Блъсков с покупко-продадените вестници, Бареков, който крещял личното си име при оргазъм, Пеевски - юридически в час по трудово, Малария Велева...). Подобен жлъч у български създател е срещан много от дълго време - по времето на Алеко Константинов. Разликата е в това, че героите на Доктора са изцяло действителни. Живи и същински наши съвременници, не прототипи. Но също толкоз жалки като Алековите.
Пеевски и адронният колайдер
Да работиш за Пеевски става съвсем безалтернативно, отбелязва Стойко Тонев в едно свое изявление. И прибавя: Представете си обстановката, в която Пеевски са го турили оператор на Големия адронен колайдер. Как мислите, дали ще възпроизведе сътворението или разрушението? Ще поръчка тук и там и най-вероятно най-после „ Големият гърмеж ” ще му отнесе човката… И на всички край него.
" Делниците " дълго време са единствените текстове в българския щемпел, в които може да се прочете нещо отрицателно за Делян Пеевски. Така нареченият медиен магнат по някакви аргументи остава отвън обсега на вестници, уеб сайтове и малките екрани към този момент близо 10 години.
Безкомпромисни са позициите на Доктора и по политическите тематики. Понякога той поглежда политическата вест от много непредвиден ъгъл или пък й прибавя лични тълкувания, прави алюзия с нещо предходно или пък нещо от света. Всички гледаме вести, всички виждаме и чуваме нелепостите на по този начин наречените политици, само че малко на брой съумяват да пресъздадат надарено тази нелепост в публицистична творба.
" Делниците " като приписки
Докторовите шарки по медийния поток много наподобяват на приписките, които възрожденските свещеници оставят по богослужебните книги. Това, което Тони Филипов " приписва " към новините, е достоверен отпечатък от днешния ден. По-истински и от самата вест, която доста постоянно цели операция. Приписката не манипулира. Тя единствено насочва визьора към детайлите, които създателят персонално следи и за които държи да опише на поколенията.
В политическата позиция на Тони Филипов, доктор, не се откроява любимец, нито пък има някакви трайни благосклонности към която и да било политическа мощ. Всеки, който не заслужава публичното доверие, е цел. Няма леви, няма десни - маскари дебнат отвред: Но вижте какво, всичко това има и позитивна страна. Явно у нас стартира да се основава сериозна каста от професионални политици. Хора, които са раздрали идейните и идеологическите вериги и могат да пазят всяка идея, естествено, против обичайно заплащане. Нали това е професионализмът?
Докторът стига и по-далеч. Предлага лична политическа партия, чието наименование е в синхрон със заглавието " Из делниците на един вманиачен ". Партия " Четвърти километър " - какво по-точно определение за политическа мощ, съответна на българската обстановка?
Понеделник, вторник, сряда...
Всяка от изявленията в " Делниците " обгръща интервал от една седмица, като всеки ден има своето място. Календарното нареждане идва някак от единствено себе си, когато човек реши да прави преглед на новините. Тази форма употребява и Докторът. Често интерпретацията опровергава съответната вест. Авторът съумява по едно и също време и да ни напомни някое безумство от всекидневието, и да ни откъсне от него с бърз маньовър.
Тематиката на " Делниците " се дефинира от настоящите тематики за съответната седмица и във всяка обява може да се види друг тематичен асортимент. Той се дефинира от новините, които са предмет на коментар - политика, медии, обществени проблеми, лидерски ходове...
" Из делниците на един вманиачен ”, 17-21 юни 2013г: “Когато напуснахме «Монитор», дебелото момче беше рекло на един к...
И в случай че календарният метод е нещо познато, то в доста други аспекти " Делниците " демонстрират нововъведение. Тони Филипов употребява съответни обстоятелства, видени от непредвидени ъгли, като показва постоянно най-абсурдното (което ще ни извади очите, само че някак си го подминаваме). Някои измислени неща пък звучат повече от правдиво, като да вземем за пример Обединена пенсионерска организация за наблюдаване на цените на питателните артикули (ОПОНЦХС). Обрисовката на героите на деня е жива и с изострен карикатурен рисунък. А автобиографичните моменти постоянно са поднесени със самоирония. Езикът е странна комбинация сред осведоменост от най-голям клас и словесно безчинство. Това комбиниране прави стила на Доктора безподобен и го отличава от обгръщащата ни сивота.
Публицистичните текстове от поредицата " Из делниците на един вманиачен " са сложни за безапелационна жанрова подредба. " Шарж на новините " е единствено опит за доближаване до род, тъй като в някои случаи текстовете са повече ирония, в други - гротеска.
Мултипликация на инфундибулума
С прекосяването от книжен на уеб вид, Докторът усилва своята публика няколкократно. Така от колонка в неделния брой на вестник " Монитор " последователно се стига до масирано препубликуване в интернет и издаване на 5 книги. Само първата е издание на в. „ Монитор “. Всички останали Стойко Тонев е издавал и разпространявал самичък. Тиражите са разнообразни – сред 1000 и 1500 бройки, напълно продадени.
Ето какво написа Докторът за личното си писане в безподобния " Въвод " към първата книга от 2008 година: Аз да вземем за пример вземам комплект вестници и го разрязвам на дописки. Слагам ги в един огромен леген, разбърниквам ги и започвам да ги описвам със свои думи. Тук-там мушкам по някой анекдот от Интернет. Всички по този начин вършат. За престиж въвеждам и по някоя мъчна дума - било от Речника на непознатите думи, било от речника на Найден Геров. И по този начин, като ги накаканижа непознати думи, старовремски думи, като ги сложа в устата на смешниците от новото (пък и от старото) време, и се получава един напряко макаронически жанр.
През 2011 година Тони Филипов оповестява в блога си: Дали ще ви е комфортно малко да се преместите? С другари създадохме един „ хроно-синкластичен инфундибулум ” на адрес Reduta.bg, където ще събираме всичките си умни и не толкоз умни мисли.
Стойко Тонев, прочут като лудия доктор Тони Филипов, който списваше " Из Дневниците на един вманиачен ", е умрял на 31 януари. В последните 2...
Хроно-синкластичен инфундибулум е нещо мъчно за изговаряне, нещо от Вонегът: " Това са местата, където всички разнообразни типове истина застават дружно по местата си толкоз хубаво, колкото частите в слънчевия часовник на баща ви. "
Тони Филипов мести инфундибулума на упоменатия адрес, който не е инцидентно определен. Редут е " непрекъснато или краткотрайно фортификационно, нормално землено оборудване от затворен тип. Широко се е употребявал за защита (позиционна война) ".
Ако би трябвало да обобщим до каква степен може да стигне въздействието на един български журналист през днешния ден, ще се опрем на числата. Само в Редута и в Офнюз, където " Из делниците на един вманиачен " също се разгласяват, читателите доближават до 150 000 на месец. Това е прекомерно сериозна публика, даже без да прибавяме неоторизираните препечатвания в знайни и незнайни уеб сайтове, както и шерването на цели текстове и извадки в обществените мрежи. Освен „ Из делниците… “, от 2-3 години Стойко Тонев написа една страница във в. „ Ретро “– „ Бележки по маншета на усмирителната риза “, както и в първите броеве на " Клуб Z ".
И на финала - двете секрети на Доктора: Имам две табута, две самоограничения. Не вземам участие в политически организации, даже не гласоподавам, с цел да мога да пиша без „ наш`те “ и „ ваш`те “. И другото табу са радиото и малкия екран. Канен съм в съвсем всички излъчвания, само че постоянно отхвърлям. Ако имам нещо за казване, избирам да го напиша.
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ