Иво Сиромахов: Някои факти относно будителството
Иво Сиромахов е публицист, драматург и сценарист. Автор е на 23 книги и 11 театрални пиеси. Романът му „ Бай Тошо “ е безмилостна ирония за днешното разпадащо се общество. Иво Сиромахов е притежател на „ Наградата за дебют в региона на изкуствата “ през 1995 година Водещ е на „ Шоуто на Слави ” по тв 7/8. Завършил и НГДЕК, а след това НАТФИЗ.
" На днешния ден бих желал да ви срещна с някои обстоятелства по отношение на будителството .
Освобождението през 1878 е заварило нашия народ с съвсем 1600 учебни заведения и към 130 читалища. Всички те са основани още преди да имаме българска страна.
След Освобождението, в тези светли времена на екстаз и напредък, българите строили своята страна от нищото, а в основите ѝ положили просвещението и грамотността.
Така през 1912 година българските учебни заведения към този момент са 4950, а учителите са над 10 000. Важно е да се означи, че тогава популацията е наброявало към 4 300 000 души.
По това време
България е преди всичко по просветеност измежду балканските страни.
През 1942 година учебните заведения в Царство България към този момент са 10 500! Десет хиляди и петстотин учебни заведения при население към 6 милиона (колкото е и сега).
А знаете ли какъв брой са учебните заведения в България през днешния ден? 2349.
Това е ситуацията.
Но въпреки всичко има вяра.
В последните години в чужбина са учредени 355 български неделни учебни заведения.
Повечето от тях са основани на непринуден принцип, от запалянковци, които желаят децата им да учат български език и българска история.
В тези учебни заведения преподават същинските будители. Хора, които отдават времето и силата си на единствената смислена идея през днешния ден - образованието. Хора, които осъзнават смисъла на думите „ напред, народността не пада, там гдето знаньето живей! “
Нека да им се поклоним и да ги поддържаме, както можем.
Защото спасението няма да пристигна от политиците и позорните им боричкания за власт и пари.
То ще пристигна от пламъчето, което учителите възпламеняват в детските сърца.
Заглавието е на редактора
