Иво Карамански: В секундата, когато я видях, знаех, че няма да имам ръка“
Иво Карамански споделя за злополуката, при която губи ръката си „ Излязох самичък от колата през прозореца. В секундата, когато я видях, знаех, че няма да имам ръка “, споделя той пред Бтв.
Преди три години Иво Карамански-Сано претърпява злополука в Нидерландия и губи едната си ръка. Подкрепата на неговото семейство му оказва помощ да излезе от тежкия миг и в този момент да приказва умерено за случилото се.
След тежкия случай Иво Карамански-Сано среща и любовта в лицето на инфлуенсърката Антоанет Пепе. Двамата имат и дете.
„ През ден ме връхлитат мемоари за случилото се. Карах доста бързо – със 160 км/ч, и изпуснах надзор над автомобила. Колата най-после беше по таван, спирачният ми път беше половин километър. Излязох самичък от колата през прозореца. Имаше хора, които бяха викнали кола за спешна помощ “, описа в „ Тази събота “ Иво Карамански-Сано.
„ През цялото време бях в схващане, видях, че ръката ми е в доста неприятно положение. Още тогава знаех, че най-вероятно няма да остане. Тогава беше моментът, в който одобрих, че към този момент няма да имам ръка – в секундата, в която я видях “, споделя той.
„ В такива моменти всяка една майка сигурно би могла да ме разбере. Да си показа пъкъла, през който минах. Раждаш едно крепко дете, което отглеждаш. Даваш най-хубавото, на което си кадърен. В момента, в който той е подготвен за живота си, се случва нещо, което поставя огромен стоп “, описа неговата майка Нели Атанасова.
„ Възхищавам се извънредно доста на неговия дух и мощ. На стремежа му и хъс, с който живее този живот. Никога усмивката не слезе от лицето му, даже в първия миг, когато го видях в болничното заведение след интервенцията. Дори и тогава ми се усмихна и ми сподели: „ Съжалявам! От през днешния ден нататък ще бъда Робокоп, мамо. Всичко е наред. “
„ Адреналинът те удря и първото, за което си мислиш, е дали си жив и здрав и си цялостен. Докато си под афекта на адреналина не си усещаш тялото вярно. След това ми лиши време да възприема, че към този момент съм по този начин. Умът и тялото са в режим на оцеляване и мислиш по какъв начин да си добре. Някои хора изпадат в дълбока меланхолия, само че аз целях това да не се случи “, споделя Иво Карамански-Сано.
Признава обаче, че е имало миг в болничното заведение, когато е бил на ръба да изпадне в меланхолия.
„ Реших, че би трябвало да пребивавам, тъй като ми се живее. Ако се депресирам и изпадна в дупка, животът ми свършва до такава степен “, споделя той.
Иво Карамански-Сано стартира рехабилитация – както физическа, по този начин и психическа.
След случилото се Иво Карамански-Сано взема решение да се научи да бъде по-търпелив.
„ Винаги съм бързал в живота. Дори и да не би трябвало да бързам, аз бързах. Това не е хубаво и би трябвало да се отучим “, споделя той.
Преди три години Иво Карамански-Сано претърпява злополука в Нидерландия и губи едната си ръка. Подкрепата на неговото семейство му оказва помощ да излезе от тежкия миг и в този момент да приказва умерено за случилото се.
След тежкия случай Иво Карамански-Сано среща и любовта в лицето на инфлуенсърката Антоанет Пепе. Двамата имат и дете.
„ През ден ме връхлитат мемоари за случилото се. Карах доста бързо – със 160 км/ч, и изпуснах надзор над автомобила. Колата най-после беше по таван, спирачният ми път беше половин километър. Излязох самичък от колата през прозореца. Имаше хора, които бяха викнали кола за спешна помощ “, описа в „ Тази събота “ Иво Карамански-Сано.
„ През цялото време бях в схващане, видях, че ръката ми е в доста неприятно положение. Още тогава знаех, че най-вероятно няма да остане. Тогава беше моментът, в който одобрих, че към този момент няма да имам ръка – в секундата, в която я видях “, споделя той.
„ В такива моменти всяка една майка сигурно би могла да ме разбере. Да си показа пъкъла, през който минах. Раждаш едно крепко дете, което отглеждаш. Даваш най-хубавото, на което си кадърен. В момента, в който той е подготвен за живота си, се случва нещо, което поставя огромен стоп “, описа неговата майка Нели Атанасова.
„ Възхищавам се извънредно доста на неговия дух и мощ. На стремежа му и хъс, с който живее този живот. Никога усмивката не слезе от лицето му, даже в първия миг, когато го видях в болничното заведение след интервенцията. Дори и тогава ми се усмихна и ми сподели: „ Съжалявам! От през днешния ден нататък ще бъда Робокоп, мамо. Всичко е наред. “
„ Адреналинът те удря и първото, за което си мислиш, е дали си жив и здрав и си цялостен. Докато си под афекта на адреналина не си усещаш тялото вярно. След това ми лиши време да възприема, че към този момент съм по този начин. Умът и тялото са в режим на оцеляване и мислиш по какъв начин да си добре. Някои хора изпадат в дълбока меланхолия, само че аз целях това да не се случи “, споделя Иво Карамански-Сано.
Признава обаче, че е имало миг в болничното заведение, когато е бил на ръба да изпадне в меланхолия.
„ Реших, че би трябвало да пребивавам, тъй като ми се живее. Ако се депресирам и изпадна в дупка, животът ми свършва до такава степен “, споделя той.
Иво Карамански-Сано стартира рехабилитация – както физическа, по този начин и психическа.
След случилото се Иво Карамански-Сано взема решение да се научи да бъде по-търпелив.
„ Винаги съм бързал в живота. Дори и да не би трябвало да бързам, аз бързах. Това не е хубаво и би трябвало да се отучим “, споделя той.
Източник: petel.bg
КОМЕНТАРИ